Archive for февруари, 2015

Какво става с хората, за които писах

февруари 11, 2015

С този дълъг пост искам да напомня за трима души, които живеят далеч от страната ни и въпреки това ми се стори уместно да занимавам себе си и вас с техните проблеми.

Надя Савченко

Положението е лошо. Гладната стачка на украинската „военнопленничка“ продължава вече два месеца, а срокът на ареста й току-що е удължен до 13. май.

Светлана Давидова

10gessen-articleLarge

(С три от децата си, снимка Максим Змеев/Ройтерс.)

След като около ареста й се вдигна шум в международен мащаб, Давидова е освободена, но обвинението срещу нея не е снето. Превеждам от статията „Държавна измяна по новия руски закон“ (High Treason, a New Russian Law) от Маша Гесен във в. „Ню Йорк таймс“ от 9. февруари:

В историята на Светлана Давидова сякаш нищо не е за вярване. Тя има седем деца, най-малкото от които – Касандра, е на два месеца. (Давидова) е заплашена от 20 години затвор. Приписваното й престъпление е, че се е обадила в украинското посолство в Москва и е съобщила нещо дочуто в градския транспорт: …че военнослужещи от базата близо до нейния град Вязма в западна Русия се прехвърлят тайно да се бият в Украйна. Предявено й е обвинение в държавна измяна.

Предполагаемото престъпление е станало през април миналата година, но г-жа Давидова (36 г.) е арестувана на 21. януари… Руското задгранично издание „Медуза“ пише за семейството и за ареста на г-жа Давидова: съпругът й описва как двайсетина агенти нахлуват в апартамента, докато по-малките деца още спят, а тя кърми бебето.

Известно време руските блогъри като че ли не могат да пишат за нищо друго. После историята пробива през невидимата стена на доминираните от Кремъл медии и проправителствен вестник помества съобщение, че силите за сигурност са прекалили. Русия напоследък вижда доста полицейщина – например срещу 75-годишен московчанин е заведено наказателно дело, задето е стоял сам с плакат “Je suis Charlie” (подчертаването мое – М.М.) — но дори в този подтекст арестът на г-жа Давидова шокира.

Служебният й защитник казва пред журналисти, че обвиненията срещу клиентката му се основават на факти. Освен това по наличните сведения той не оспорва мярката й за неотклонение. Но различни опозиционно настроени журналисти и активисти, чийто брой и енергичност бяха силно намалели в последните години, се събуждат за действие. Те намират на г-жа Давидова нов адвокат, който обжалва ареста й и, явно благодарение на острата обществена реакция, тя е освободена под гаранция… Това е безпрецедентна победа на силите на здравия разум срещу режима.

Но победата е ограничена. Обвинението срещу Светлана Давидова в държавна измяна, за което се полагат между 12 и 20 години затвор, остава в сила. То се корени в законовите промени, въведени през 2012 г. и върнали в руския Наказателен кодекс текстове от сталинската епоха, когато милиони съветски граждани са осъдени на затвор по измислени обвинения в шпионаж и държавна измяна.

По сегашния закон… човек може да бъде осъден за разкриване на секретна информация дори ако никога не са му били поверявани никакви държавни тайни… Доколкото руското правителство отрича да има войски на украинска територия… излиза, че г-жа Давидова е преследвана не за разкриване на държавна тайна, а за пускане на лъжлив слух…“

От друга статия – „Многодетната майка е готова за отбрана“ от Анастасия Петрова в Газета.ru – научаваме, че Давидова се отказва от показанията си и отрича да е звъняла в украинското посолство. Надявам се обвиняемата и руските власти да постигнат съгласие да замажат случая. Все пак по-умните путинисти би трябвало да си дават сметка, че ако съдят Давидова, много улесняват противниците си. Защото който иска да докаже, че Русия воюва в Украйна, няма нужда да събира от девет сухи дерета спътникови снимки, свидетелски показания и документи на руски войници; достатъчно е да каже три думички – „делото Светлана Давидова“.

Раиф Бадауи

24BAA96800000578-2912014-image-m-12_1421346991986

(На снимката – с жена си Ензаф Хайдар преди ареста; копирано от в. „Дейли мейл„.)

Раиф Бадауи (31 г.) е саудитец, прочул се не по своя воля, след като на 9. януари публично му бяха нанесени първите 50 удара от присъдените му общо 1000. Вината му: създал блог и форум, в който искал светска държава, свобода на словото и равенство на хората от различни вероизповедания; твърдял (навярно с основание), че определен ислямски университет в родината му е „бърлога на терористи„; упреквал мюсюлманите за наглостта да строят до разрушения Световен търговски център джамия „със задачата… да произвежда нови терористи„; подигравал саудитските „шериатски астрономи“ и какво ли не още. Понеже сега ние заедно с по-щастливата част от човечеството се каним да празнуваме Св. Валентин, цитирам коментар на Раиф по темата: „Да ни е все така честита Комисията за насърчаване на добродетелта, която ни учи на добродетел и прави всичко по силите си да осигури място в рая за целокупната саудитска общественост!“ („Комисия за насърчаване на добродетелта и предотвратяване на порока“ се нарича саудитската религиозна полиция, която преди Св. Валентин – забранен като всички немюсюлмански празници – прави акции в цветарниците и магазините за шоколадови изделия, за да напомни за забраната.) Този пост изрично е бил включен в обвинението.

Ако беше само присъдата от 10 г. затвор, едва ли някой освен „Амнести интернешънъл“ би обърнал внимание, защото в целия незападен свят затворите са пълни с блогъри, журналисти, правозащитници и други хора, които много приказват. Но официалният публичен побой беше оценен като прекален – особено след като неизвестен храбрец от тълпата е успял въпреки забраната да запише грозното зрелище и видеото е качено в Мрежата. (Саудитските власти държат само саудитци да гледат публичните бичувания и обезглавявания, които са всекидневие в кралството. „Прозападната“ Саудитска Арабия има практически същото наказателно право като терористичната „Ислямска държава“.)

Вдигналият се шум не идва от западните политици. Обвързани със Саудитска Арабия от икономически и други интереси, те засега са направили съвсем малко, и то с крайна неохота под натиск отдолу – от редовите граждани, които правят подписки и протести пред саудитските посолства. Вече споменах за писмото на 18 нобелови лауреати в защита на Бадауи. Двама норвежки депутати дори го номинират за Нобелова награда за мир.

На 16. януари, когато се предвижда Раиф да получи още 50 удара, наказанието се отлага по медицински съображения – че не се е оправил достатъчно от предишния побой. При диабет, от който страда осъденият, тъканите заздравяват по-бавно. Но освен това саудитските власти явно се поддават на международния натиск, защото бичуването оттогава се отменя още 3 пъти. Делото изведнъж става горещ картоф, който съдебните инстанции си прехвърлят; в момента е върнато от Върховния съд обратно на Апелативния съд. Но никой не спира официално изпълнението на присъдата, а просто се отлага от петък до петък. Ензаф, която от Канада се бори за освобождаването на съпруга си, споделя, че мрази петъците и докато не получи вести, е извън равновесие.

Този психологически тормоз, свързан с физическия, ми напомня „Записки от мъртвия дом“ – една от по-малко известните книги на Достоевски, в която той описва преживяното в затвора. По това време в Русия телесните наказания са рутинни и (също като в Саудитска Арабия) често са толкова тежки, че се изпълняват на части, за да не издъхне жертвата на място. Самият Достоевски като дворянин е пощаден от това, но подробно разказва за страданията на осъдените. Самото очакване на побоя буди у тях такъв ужас, че някои вършат каквото престъпление успеят да си организират в затвора (най-често нападат надзирател), за да бъдат върнати за ново разследване и кошмарният миг да бъде отложен – макар да знаят, че накрая ще бъдат наказани двойно, дори тройно по-жестоко.

Междувременно на 23. януари саудитският крал Абдула се спомина на 90-годишна възраст. На погребението му цяло съзвездие от държавници отидоха да проливат крокодилски сълзи, включително водачът на свободния свят Барак Обама, който не си даде труда да почете жертвите от Париж. Няма данни някой да е повдигнал въпроса за Раиф. Обикновено, когато Аллах най-сетне прибере някой дърт потисник, хората се надяват на промяна към по-добро. В случая обаче няма причини да се очаква такава промяна, понеже новият крал Салман, макар и по-млад (само на 79 г.), иначе изглежда като стереотипно издание на своя предшественик. Новите монарси при встъпване в длъжност обикновено обявяват амнистия, но Раиф Бадауи няма да бъде включен в нея охотно. Защото, ако той бъде освободен, Западът веднага ще поиска свобода и за адвоката му (който е в затвора с 15-годишна присъда) и други правозащитници и може да настъпи ефект на доминото.

Ето защо международният натиск трябва да продължи. Утре Европейският парламент най-сетне ще обсъди проекто-резолюция за Раиф Бадауи. Надявам се и вярвам, че тя ще бъде подкрепена от всички български евродепутати, независимо към коя парламентарна група принадлежат.

П.С. Резолюцията е минала с 460 гласа „за“, 153 „против“ и 29 „въздържали се“. Подкрепили са я 6 парламентарни групи плюс независимите, само Европейската народна партия се възпротивила, защото нещо във формулировката на текста не й харесало. Аз поначало съм привърженичка на тази партия, но тук не мога да кажа друго, освен че чавка им е изпила мозъците! Браво на нашия евродепутат Андрей Ковачев, че е гласувал за резолюцията въпреки партийната линия!

Advertisements

Фашизирането на руснаците

февруари 10, 2015

По-долу давам със съкращения статията „Обикновен русизъм – тюрлюгювеч от неофашистко, съветско, панславянско и имперско“ от Георги Георгиев, поместена на сайта на „Фактор“. Украинците наричат същото явление „рашизъм“.

„В социокултурното и политическото пространство все по-често ще се среща един термин, обобщаващ новата шовинистична идеология – РУСИЗЪМ, като означение на сливането на неофашисткото, съветското, панславянското и имперското както в културен, така и в политически аспект, който започва да се превръща в доктрина за Кремъл и русите.

Социокултурен тюрлюгювеч, имащ за цел да обедини максимален брой поддръжници.

Нещо повече, за Русия и радикалния ислям има пълно съвпадение на врага – Западът и демокрацията като цяло… Неслучайно Русия години наред финансираше и подкрепяше терористични режими като на Саддам и Кадафи, а сега налага „вето” в Съвета за сигурност на ООН за намесата на мироопазващи сили в Сирия. Русия беше и единствената държава, която възрази срещу бомбардировки на позициите на Ислямска държава в Северен Ирак и Сирия, а след атентата в Париж от Русия се чуха и видяха единствено коментари от рода на „Получихте си го!”

Шизофренната раздвоеност на русина,

която ескалира през последните десетилетия, се поражда от факта, че той използва в бита си основно западни стоки – коли, компютри, телефони, лекарства, софтуер и хардуер, дрехи и изобщо всички постижения на западната цивилизация, но в същия момент истерично й се противопоставя, хули я, заклеймява я. Харесва западния модел, иска и емигрира на Запад, но в същия момент се страхува от него.

Столетия наред русинът не мисли, не и самостоятелно. От столетия той разчита, че вместо него мисли Кремъл. Русинът не предприема нищо, без Кремъл да е разрешил или одобрил… Нихилизмът му идва като оправдание за агресията: ”Ние мачкаме собствения си народ, защо да не мачкаме и други народи? Ние страдаме, защо да не страдат и други?…”

…Той не знае и не може да защити нито с морални, нито с исторически, особено пък с икономически аргументи претенцията си да се меси във вътрешните и външните работи на другите народи. Тази несъстоятелност ясно си пролича в жалките опити да… обясни героизма на украинския народ и борбата му за по-достоен и по-честен политически и социален живот.

В един и същи ден… медии, Интернет и дори официални руски политици тръбяха, че протестиращите милиони украинци на Майдана в Киев и в цяла Украйна са фашистка банда, нацисти, бандеровци. Други говореха, че на Майдан са и сирийски джихадисти, трети – че е дело на Запада и НАТО, четвърти – че е заговор на световния еврейски незнамкакво си… Повярвайте ми, мнозина руснаци наистина вярват в тия идиотщини…

Забележете, че насилието, терорът, антисемитизмът, завладяването на чужди народи и територии от Руската империя до 1918 г. беше обяснявано с мракобесието на царизма и аристокрацията, а обикновеният трудов руски човек нямал нищо общо с това.

Геноцидът над украинския народ през 1932 -33 г. и 6 милиона украински жертви, Гулаг, нападението над Полша заедно с Хитлер, после над Прибалтика и Финландия, избиването на всички полски офицери в Катин, репресиите, депортацията на цели народи и милионите избити в СССР бяха оправдавани с болшевизма, Сталин, грешки в растежа и отново обикновеният руски човек няма нищо общо с това.

Нахлуването в Унгария, Чехословакия, Афганистан бе в името на социалистическото единство, но обикновеният руски човек отново нямаше нищо общо с това!?

Не се съмнявайте, че руснаците ще лазят в калта,

трева ще пасат, ще мизерстват, но няма да се откажат от имперската политика на Путин. В голямата си част те не са готови да се справят с нормалните предизвикателства в свободния свят, да развиват собствен бизнес, да работят… Онези от тях, които го могат, вече емигрираха – над 10 милиона… Вътре в Русия целият бизнес се ръководи от бивши кадри на КГБ, организираната престъпност – също. И се управляват директно от Кремъл…

Какво да очакваш от империя, в която 95% от брутния вътрешен продукт се формира от добив и износ на суровини. От столетия тази империя живее на принципа на циганския катун – каквото там докопаме наготово от природата или успеем да завлечем от съседите.

А след тях навсякъде – корупция, мизерия, терор, престъпност, деградация и демографски срив. Посочете една държава, в която да е стъпил руският ботуш и това да не е последвало…

Но мнозинството руснаци е непригодно за нормални, демократични механизми на живот, непригодна е и империята, защото ще се разпадне… Россия е обречена на имперщина. Това иска руснакът… Той се страхува, че без империята си ще е НИКОЙ.

Не че сега е някой!

Русинът е уникален. Той може

да се моли в църква и в същия момент да възхвалява Путин,

когато бомбардира православна Грузия, за да отцепи от нея парче в полза на ислямските сепаратисти в Абхазия. И да се радва, когато Кремъл праща чеченски главорези в Украйна (вероятно да налагат православните ценности).

Само русинът може да мрази Америка и Европа и да ги псува, докато чака пред чейнджбюрото, за да си купи долари и евро.

…Утре за всичко ще е виновен… Путин, но той – обикновеният руски човек, няма да има нищо общо с това. Ще е виновен РУСИЗМЪТ, но той – обикновеният руски човек, няма да има нищо общо с това… С бомбардировките на Грузия… със снайперисткия отстрел на невъоръжени украинци, с нахлуването в Крим…

Виновен ще бъде РУСИЗМЪТ. Обикновен русизъм…“

Майки-постноядки и злочестите им деца

февруари 7, 2015

В блога си Григор Гачев дава „истории от съвременното лекарско ежедневие“ за „пациентски идиотизъм и кандидатстване за Дарвинови награди„. Първата е от поста „Пациенти, пациенти„:

„Напоследък има нова тенденция. Вегетарианки с дечица, дето само не са прозрачни вече от ядене на треволяци. А после се чудят защо им се разрушават зъбите. Вчера на детето на една такава престъпничка се наложи да му извадя три зъба и да му правя протеза. На седемгодишно дете!!! А после – не бива да се отнемат деца от родителите! На цигани да го бяха дали да го гледат, по-здраво щеше да е!“

 

Ето и още една случка с майка-постноядка – от следващия пост „Пациенти, пациенти – 2„:

„Профилактичен преглед, по изискване на детската градина. Майката настоява да присъства. Стои си настрана, не пречи. Детенцето обаче се води на четири години, а изглежда като да няма три. А интелектуално е като на две. Ако и на толкова даже…

– Извинете, това дете храни ли се пълноценно?

– Абсолютно пълноценно! По всички правила за хранене!

– Хм… Колко пъти седмично ядете месо?

– Месо?! Ние такива отрови не ядем!

– Моля?!… Ох… Яйца?

– Не, разбира се!

– Кашкавал? Сирене?… Мляко поне?

– Млякото е животинска храна! Такива отрови в нашия дом не влизат!

– Че тогава как сте я кърмили?

– Не съм я кърмила, естествено! Нали ви казах – млякото е животинска храна! Глуха ли сте?

– … … … Добре, а не ви ли притеснява, че детето сериозно изостава като ръст и тегло. – В интелекта нищо чудно да е наследствено, мисля си.

– Че какво от това? Момиче е. За какво му е да е едро?“

 

От същия пост, навярно пак майка, но може и татко да е:

„– Приятна вечер. Извинявайте, че така по телефона, ама много се надявам да сте компетентни… Детето е с температура. Пет дни ту се качва, ту спада. Трийсет и девет е в момента… На четири годинки е. Вегетарианец, ама не съвсем – ядем готвено, даже понякога му даваме сладки неща, нищо че са вредни. Много ги иска… За последен път преди два месеца, някаква вафла му купих… С какво се лекуваме ли? С глад и клизми. Пети ден вече. Преди винаги му е спадала температурата, ама този път не ще… Не, в болница няма да постъпим. Тъпчат децата там с разни химии, дават им разни меса, абе изобщо тровят ги… Ами да ви питам – ако сте компетентни, кажете какво да правим? Поуплашени сме…“