Антибългарските писания на историка Алън Крамър и вестник „Ню Йорк Таймс“

В броя на вестник „Ню Йорк Таймс“ от 4. ноември е поместена рецензията „Държави-унищожители“ от С. С. Монтефиоре за книгата на Алън Крамър „Динамика на разрушението: Културата и масовите убийства през Първата световна война“ (изд. Oxford University Press). Ето цитат от тази рецензия:

„В някои отношения войната срещу Сърбия вече се е водела още през двете Балкански войни от 1912-13, породени от националистичните цели на новите държави в този район… Клането на десетки хиляди цивилни в Македония и Тракия от българите „не е просто… краткосрочен страничен продукт на войната“, а „част от дългосрочен проект за изграждане на национална държава“. Междувременно Австрия и Германия, смазвайки Сърбия, убиват 250 000 войници и 300 000 цивилни от общо 3,1 милиона. Никоя друга воюваща страна не понася по-тежки загуби спрямо населението си.“

Ще оставя историците да опровергават тези твърдения (макар да се обзалагам, че техните опровержения няма да се публикуват нито от „Ню Йорк Таймс“, нито от Оксфордското университетско издателство). Аз не съм историчка и ще добавя само една забележка, подсказана от моята любителска логика.

Народите също като отделните хора обикновено се опитват да убедят себе си и другите, че постъпват правилно от морална гледна точка, докато всъщност се ръководят от интересите си. След Първата световна война победителите откъсват от България земи, населени с българи, и ги дават на Сърбия. За да се оправдае тази стъпка, българите се изкарват злодеи, а сърбите – симпатични невинни жертви.

Всъщност антибългарското предубеждение на „Ню Йорк Таймс“ не е нищо ново. Достатъчно е да си спомним пасквила „Варшавският договор на Буш“ (2003) от клюкарката Морийн Дауд, която някой за зла участ е заблудил, че става за журналистка.

П.С. Научих от хора, чели книгата на Крамър, че там събитията са описани по-балансирано. Отбелязвайки „десетките хиляди“ цивилни, уж изклани от българските войски, авторът ясно посочва, че това са твърдения на гърците, непотвърдени от независим източник. Така че авторът на рецензията Монтефиоре е отговорен за представянето на България като злодей номер 1. Имам чувството, че докато сме съюзник на САЩ и участваме в Коалицията, сме абонирани за оплюване от в. „Ню Йорк Таймс“!

Някой знае ли нещо за съдбата на Софка?

Неотдавна писах в основния си блог за филма на Би Би Си „Изоставените деца на България“. По-долу превеждам един от коментарите, които получих към тази публикация:

„Аз съм майка на 2 ромски деца, които осинових от български сиропиталища преди 10 години. Дъщеря ми тогава беше на 7 години. Когато я посетихме в България, научихме, че тя има сестра-близначка. По-нататъшните ни проучвания установиха, че сестричката е още жива, но е „тежко засегната“. Поискахме медицинско освидетелстване, но ни отказаха. Поискахме да я видим, но ни казаха, че нямаме право на посещение. Предложихме дарения, но и те бяха отказани. Нашият посредник ни каза, че домовете за такива деца са ужасни. Вече 10 години ме мъчи мисълта, че близначката на дъщеря ми живее в условия, в които не бих оставила дори домашния си любимец. Без семейство, без достъп до медицинска помощ или обучение, което би могло да промени живота й. Не мога да погледна дъщеря си, без да се запитам какво е станало с това момиче. Тя се казва Софка. Сега би трябвало да е на 17 години.

Дъщеря ми не знае, че има близначка. Когато я осиновихме, тя беше вече претърпяла толкова много – физически и емоционално, че последиците бяха трайни. Дори и сега тя още се бори с посттравматичен стрес вследствие на побои и други ужаси, за които дори не може да разкаже. Има умствено изоставане. Но тук получава нужната помощ, има достатъчно храна и човешки живот, който беше отказан на сестра й.

Може би някой ден ще научим какво е станало с това момиченце.“

Написах тази публикация с надеждата случайно да бъде прочетена от човек, който знае нещо за това изоставено увредено момиче на име Софка (може би София). Ако по някакво чудо вие сте този човек, моля ви да оставите коментар. Ако сте блогър, бихте могли да копирате публикацията и да я поместите в своя блог, за да се прочете от повече хора.