Мътна вода

Нещастието често буди недотам красиви мисли и чувства. Дори когато не ни засяга пряко.

След ужасяващото наводнение във варненския квартал „Аспарухово“, отнело живота на най-малко 12 души, последва вълна от осъждане на ромите или циганите, както се наричат на прост български. Те били виновни, защото напълнили отводнителното дере с боклуци и дори с незаконни къщи, а освен това изсекли горите по близките склонове и построили там други незаконни къщи. Така проливният дъжд повлякъл кал и камъни от оголените склонове към дерето, а то преляло, защото било задръстено. Циганите никога няма да се оправят, само беди носят… – тук дискусията спира точно навреме, преди да се даде някое „конструктивно“ предложение.

Човек би рекъл, че циганите толкова обичат от чиста лошотия да строят незаконно, че нямат нищо против така скалъпените къщи да бъдат пометени от стихията, някои обитатели – удавени, а оцелелите да останат в разрухата без дом. И че белите българи никога не строят незаконно и никога не предизвикват свлачища. А аз помня отлично как именно тяхното незаконно строителство причини големи свлачища пак във Варна през 1997-ма. Бях там същата година и видях развалини и върхари на овошки да стърчат от земята; самите дървета бяха затрупани, живи погребани. Имаше черен хумор – уж обяви за продажба на „двуетажна вила край Варна на 60 м от морето, догодина – на плажната ивица“. И да беше само Варна… Мисля, че всеки възрастен българин, ако не е лично строил незаконно, знае семеен имот с някаква пристройка, първо построена и после (полу)узаконена. Случва се някоя обичана китна къщурка неусетно да стане непродаваема, защото след множество самодейни подобрения губи всякаква прилика със законната си версия в нотариалния акт.

Ромите не са непоправими нарушители, а по-скоро „миньорски канарчета“, които първи напипват и разкриват пукнатините в правовия ред. А че оставените на самотек пукнатини се разширяват, е неизбежно. Защото всеки човек е склонен да нарушава не само морала, а и закона в името на интереса си. По-точно в името на това, което смята за свой интерес, а то най-често е краткосрочният му интерес. Затова не можеш да се облегнеш не само на доброто в човешката природа, а и на разумния егоизъм. Опитът показва, че оставени на прехвалената си свободна воля, хората се заселват не само върху свлачища, а дори и по склоновете на действащи вулкани и по ниски атоли, неизбежно помитани от цунами на всеки 20-25 години. Само работеща държава може да попречи на тези явления. Нима горските, полицията, общинарите не са виждали незаконната сеч и незаконното строителство? Защо държавата не се е намесила да спре тези нагли нарушения, да срути незаконните и опасни постройки, преди самата природа да го стори? Защото за всяка власт е било по-лесно да не прави нищо. Експертите на общината дори не са допускали, че има опасност от наводнения в „Аспарухово“. А ако държавата я няма никаква, за това не са виновни циганите.

И последно: нека изявления, че „няма циганин-доброволец за разчистването“, правят само тези, които са били доброволци и могат да говорят като очевидци. (П.С. Vesti.bg помества репортаж за роми-доброволци от Сливен, Бургас и с. Камено.)

Задължителните неща

Читател на този блог ме прикани да напиша какво мисля за мерки като задължителното ваксиниране (което съвсем бегло засегнах в неотдавнашен пост, без да го обсъждам истински) и задължителното гласуване, за което много се говори напоследък.

На младини бях привърженичка на свободата. С възрастта обаче все повече се измествам към другия край на спектъра и ставам, по израза на един друг коментатор, „личност от фашистки тип“. Един пример: като студентка и млада асистентка мислех, че присъствието на упражнения (т.е. практически занятия в университета) трябва да е доброволно. Сега обаче подкрепям университетските правилници, които го обявяват за задължително. Двайсет години професионален опит промениха възгледите ми. Образователната система не може да бъде демократична. Тя трябва да използва всяка, ама наистина всяка възможност да даде предимство на способните и съвестните и да отсее останалите. Една такава възможност е студентите, прекарващи семестъра в чалготеките, изобщо да не бъдат допускани до изпит. И трябва да я използваме.

Признавам правото и дори задължението на държавата да използва принуда в името на общото благо, включително да ни мобилизира за война, ако се наложи. Притеснява ме, че напоследък демокрацията се изражда в слободия, при която дори за най-силните и развити държави става невъзможно не само да проведат успешна война, а и да си балансират бюджета (т.е. или да харчат колкото пари имат, или да съберат колкото пари харчат). Все пак се надявам, че понякога разумът може да надделее и избирателите да подкрепят необходима, макар и непопулярна мярка (както британските избиратели, след като дълго време са искали мир, докато са натикали страната си дълбоко в блатото, най-накрая са подкрепили Чърчил и неговата програма за кръв, пот и сълзи).

Подкрепям задължителното гласуване, защото мисля, че ужасяващите последици от масовото негласуване в България оправдават такъв голям обществен експеримент. Същевременно мисля, че задължителното гласуване няма да се въведе, а дори да се въведе, няма да се задържи дълго. Защото, ако не се налага със санкции, то ще е мъртва буква в законодателството (както е в момента в Белгия и Гърция – единствените европейски страни, които имат закони за задължително гласуване). А ако негласуващите наистина бъдат глобявани или наказвани с принудителен труд, ще се надигне вой. От морална гледна точка ме притеснява това, че хората, които биха пострадали от въвеждането на задължително гласуване, са различни от мен. Аз съм прекарала целия си живот в един град и не съм дала и стотинка наем. Има обаче други избиратели, които се борят за съществуване на стотици километри от постоянния си адрес и за да гласуват на този адрес (или да си извадят удостоверение за гласуване другаде), трябва да отделят десетки левчета от залъка си за път. Ако сте късметлия, подобен на мен, може би тук ще отсечете: „Да се пререгистрират!“ А сега си представете, че живеете под наем при някоя баба, която, освен че не иска да се къпете по-често от веднъж месечно, не ви позволява да се регистрирате на адреса й, защото укрива данъци. Но, както вече казах, положението е отчаяно, а „отчаяните болести церят се с отчаяни лекарства – или никак„.

В предишния си пост („Има ли задължителна имунизация в Европа„) просто изтъкнах, че в доста европейски страни има задължителна имунизация. Сега ще изразя своето мнение: според мен задължителна имунизация трябва да има. Бих направила изключение за реимунизацията на възрастни срещу тетанус. Може би трябва да се позволи на тези, които не искат да се реимунизират, да се отърват от процедурата чрез подписване на информиран отказ (при личния лекар за рутинната реимунизация и при лекаря от „Бърза помощ“ за реимунизация при нараняване). Защо мисля така? Защото човекът няма съществено значение като резервоар на тетануса, следователно обществото няма да пострада от отказа на антиваксинистките гении да се реимунизират. Могат да пострадат единствено те самите. Вас грижа ли ви е дали някой гений ще умре от тетанус? Мен не. На това в нашите среди му викаме естествен отбор. Разбира се, обществото (в частност здравната каса) ще понесе материални вреди, но ние сме щедри хора и нямаме нищо против здравните ни осигуровки да се харчат за спасяване на гении от последиците от собствената им глупост.

С детските имунизации обаче нещата стоят другояче. Нека първо видим доводите на привържениците на доброволната имунизация. Неотдавна от нашето здравно министерство заявили, че препоръчителните имунизации в Европа са на практика задължителни, след което от БГНЕС опровергали това чрез запитвания до властите в редица страни от „стара Европа“. Тук му е мястото да вметна, че не одобрявам изявлението на нашето министерство – такива неистини, изричани от високо място било като умишлена дезинформация, било поради некомпетентност, само вредят на каузата и рушат доверието на гражданите в държавата. Но по-интересен ми беше следният цитат: „От Агенцията за обществено здраве в Швеция… заявиха, че „в Швеция няма никакви санкции относно родителите на деца, избрали да се откажат или да отложат ваксинирането, което се предлага в националната програма за ваксинация на детето. Швеция има дълга култура на автономни решения, когато става въпрос за личността, а в този случай това е решение на родителите за техните деца“.“ Първото, което ми прави впечатление, е арогантният шовинизъм (може би дори расизъм) на шведските бюрократи. Те всъщност казват: „Ние имаме култура на свобода на личността, а вие сте тоталитарни диваци, изпълзели от пещерата вчера привечер и още с пещерни нрави.“ И това са европейци от епохата на политкоректността, които сигурно няма да смеят дума да издумат срещу някой изнасилвач или педофил, ако се случи да е с по-тъмен цвят на кожата, от ново за Швеция вероизповедание или от същия пол като жертвата.

Второ, доколко може и следва да се позволява на родителите да вземат „автономни“ решения за своите деца? (Използвам кавичките, защото за мен самата идея за автономност става смехотворна, когато някой взема решение за/вместо някой друг.) Трябва ли на родителите да се даде право на избор дали да лекуват детето си, дали да го образоват или дали да го хранят? Вие мислете каквото щете, но аз съм от школата, според която децата не са собственост на родителите си.

Трето, отказът от детски имунизации е опасен не само за децата на антиваксинистите, а и за другите деца и за обществото като цяло. Неваксинираните деца са резервоари и превозни средства за микробите. Да се даде на антиваксинистите право да не ваксинират значи да се отнеме правото на нас и нашите деца да живеем в що-годе безопасна среда. (Точно по същия начин, ако се даде право на пушачите да пушат на затворено, за нас и децата ни остава правото да се задушаваме.) Заразите, разпространявани от неваксинираните деца, могат не само да разболеят дете на добри родители, което е още твърде малко за ваксиниране или по някаква причина ваксината му не е „хванала“. Тези зарази водят и до необходимост от допълнителни ваксини за децата на добри родители. Защото дозите в имунизационния календар са разработени за спокойна обстановка, а в епидемична обстановка се въвеждат допълнителни дози (а може да си стигне и до смяна на ваксините с по-ефективни, но по-опасни). И двете ми деца в детската градина се наложи да бъдат реимунизирани срещу морбили, защото дете от групата се беше разболяло. В единия случай се твърдеше, че детето е било ваксинирано, но в другия то официално се водеше неваксинирано. И ви уверявам, че макар да смятам всички опасности от ваксините за пренебрежимо малки, не ми беше драго да си мъкна детето за допълнителна инжекция, понеже някой бил решил, че друго дете може да ходи на градина, без да е ваксинирано. Да се даде право на фанатиците-антиваксинисти да си водят децата на градина, училище и навсякъде и да кихат микроби в лицата на другите деца за мен е предателство и гавра на държавата спрямо мнозинството  родители, немалко от които вероятно също изпитват съмнения към ваксините, но се държат като лоялни граждани.

И четвърто, ако ваксинирането стане доброволно, това би замъглило отговорността защо част от населението остава извън имунизационните програми. Виждаме, че дори при задължителна ваксинация хиляди ромчета се оказват неваксинирани… представяте ли си какво би станало, ако съответните държавни служители могат да се изплъзнат от отговорност, като просто кажат, че родителите използват своята „култура на автономни решения“ и сами са решили да не ваксинират? Ако белите, заможни, кресливи и формално образовани (макар и фактически невежи) Интернет-родители извоюват правото да не си ваксинират децата, то незабавно ще се разрасне и изроди в право на държавата да не ваксинира децата от общественото дъно. И когато някой пита защо Америка, в която има задължителна ваксинация, е свободна от морбили, а Европа със своята доброволна ваксинация е безнадеждно огнище на морбили… ние ще се бием в гърдите, че имаме култура на автономни решения.

Това е моето мнение: общо взето, подкрепям задължителните неща, стига да са разумни.

Благодаря на църквата

В този блог нееднократно съм критикувала Българската православна църква – по причини, които за мен са основателни. И със сигурност пак ще я критикувам. Може би критиката ми е толкова остра, защото църквата не ми е нужна. Не ходя там дори на най-големите християнски празници, когато много атеисти наминават просто заради традицията. Влизам в църкви и манастири само като туристка.

И така е през повече от 99% от времето ми.

Но понякога дори човек като мен се нуждае от Храма – както бе например днес, за да направя помен за 40 дни. Защото близките очакват и душевно се нуждаят от този ритуал. А докато гражданско погребение има, граждански 40 дни няма. Е, ако много държите, може да съберете близките на гробището, да запалите свещ и да се почерпите, без да викате свещеник. Но аз не бих го препоръчала. Гробището е земя на мъртвите и живите трябва по-рядко да ходят там.

Затова съм благодарна на църквата, че когато ми трябваше, беше на мое разположение.

Давам си сметка, че разсъждението ми важи и за другите вероизповедания и съответните им храмове, които критикувам дори повече от православната църква.

Има ли задължителна имунизация в Европа

В дискусиите с антиваксинисти в този блог нееднократно бе поставен въпросът дали в другите европейски страни има задължителна имунизация или не. Аз досега се заричах да не си губя времето за такива справки, но днес ми дойде до гуша и потърсих източник, по-надежден от нашите медии.

Намерих обзора от Haverkate и сътр. Mandatory and recommended vaccination in the EU, Iceland and Norway: results of the VENICE 2010 survey on the ways of implementing national vaccination programmes, публикуван в сп. Eurosurveillance (т. 17, 2012 г.) и изцяло достъпен в Мрежата.

Накратко: от изследваните 29 европейски страни 15 нямат задължителна имунизация, останалите 14 имат поне една задължителна ваксина. Най-популярните задължителни ваксини са срещу детски паралич (12 страни), дифтерия и тетанус (11 страни) и хепатит В (10 страни). От табл. 1 се вижда, че по правило задължителни ваксинации имат страните от бившия Източен блок, докато „стара Европа“ с изключение на Италия, Гърция и Малта разчита на доброволното участие на гражданите в имунизационните програми.

Така че задължителната имунизация може да не е правило в ЕС, но не е и нещо невиждано.

Ако Ви смятат за идиот, това още не доказва, че сте Галилей

Поредният антиваксинист, навестил блога ми, остави следните откровения:

„Преди няколко години Ватикана реши да реабилитира Галилей… Пример… как един блестящ човек и учен може да бъде низвергнат от хора тесногръди. И как, макар и след много години – все пак реабилитиран. Дано някой ден /ако доктрината се промени/ и вие /поддръжниците/ имате доблестта да го признаете…“

Както се досещате, авторът на коментара се има за Галилей на ХХІ век. Това ми напомни един пост, който на времето прочетох с голямо удоволствие: „Логическата грешка „Галилей“ и умозаключението за стършела“ (The Galileo fallacy, and the gadfly corollary). Текстът започва с цитат от Робърт Парк:

„Уви, за да носите мантията на Галилей, не е достатъчно да бъдете преследван от бездушни институции. Трябва и да сте прав.“

След това авторката на блога Грета Кристина доразвива идеята. Превеждам част от поста й и ви препоръчвам да го прочетете целия:

„Има един вид погрешно мислене, който забелязвам у мнозина иначе умни хора. Ето как върви мисълта им:

„Великите мислители през всички векове са имали непопулярни идеи, с които никой не е бил съгласен.

Аз имам непопулярна идея, с която никой не е съгласен.

Следователно аз трябва да съм велик мислител.“

Наричам това „логическа грешка Галилей“ в чест на някогашната ми съквартирантка Адел, която често казваше: „Фактът, че никой не е съгласен с теб, не те прави Галилей“.

Разбирам порива на тези хора. Ако си неконформист с независимо мислене, свикваш да плуваш срещу течението – докато това ти стане по-удобно и естествено, отколкото по течението. Ако цял живот си се противил на популярни, но глупави идеи, противенето на популярни идеи може да ти стане рефлекс. И е много лесно да почнеш да се мислиш за умен само защото се противиш на популярните идеи.

Затова имаме рокаджии, които не вярват, че СПИН се причинява от вирус. И крайни левичари, които отказват да си ваксинират децата…

Разбира се, фактът, че една идея е популярна, общоприета и защитавана от официалната наука, медицина и т.н., не я прави вярна.

Но не я прави и погрешна…

Историята на човешкото познание е осеяна с пишман-Галилеевци, които са искали коренно да разтърсят нашето разбиране за света със своите коренно нови теории – от френологията… до Хармоничната Конвергенция и обновителната сила на клизмите за тялото и духа.

…Наистина обществото е наричало Галилей и Колумб луди. Но то е наричало така и мнозина, които наистина са били луди.“