Archive for февруари, 2014

Научни доводи в защита на ваксините

февруари 28, 2014

Преди малко постът ми „Отворено писмо до невежите родители“ се сдоби с поредния коментар от невеж родител, който започва така:

След прочитане на повечето коментари тук не видях нито един научен довод в защите на ефекта от ваксините, само плахи и неуверени опити за защита, базирани на всичко друго, но не и на наука...“

Аз съответно попитах автора му:

Вие нуждаете ли се от научни доводи в защита на ефекта от ваксините? Ако се нуждаете, ще Ви ги дам. Макар да си мисля, че след като ваксините отърваха човечеството от едрата шарка и са на път да го отърват и от детския паралич (всъщност вече щяха да са го отървали, ако Вашите съмишленици талибаните не разстрелваха сестрите, които ваксинират срещу детски паралич…), след като ваксините ни накараха да забравим дифтерита и спасяват ухапани от бесни кучета – та си мисля, че който след всичко това още се съмнява в положителния ефект от ваксините, следва да си върне дипломата за основно образование.“

Неслучайно се сетих за основното образование. Тогава имаше политика децата, които добре се вписват в образователната система, да се карат да помагат на децата, които лошо се вписват в тази система или, по-просто казано, имат двойки отгоре до долу. И понеже аз бях от тия, които добре се вписваха, най-редовно ме слагаха до някое дете, което имаше проблеми с материала, за да му помогна с тези проблеми. Т.е. идеята бе аз да се справя със задача, оказала се не по силите на учителите при цялото им образование, квалификация и опит. Е, не успявах да се справя. Не само защото не можех да обяснявам като професионален учител, а и защото нямах авторитет пред другарчетата. Те все не ми вярваха, че теоремата се доказва тъй, както аз твърдя, и все им се струваха съмнителни моите „научни доводи“, че нивата в скачените съдове се изравняват и др. подобни. Нищо не можеш да обясниш, ако другият не допуска да му бъде обяснено. Същия проблем имам днес с антиваксерите: те първо старателно си пъхат по един банан във всяко ухо, а после с агресивен тон повтарят, че досега не са чули ни един „научен довод“ в защита на ваксините.

Какви са техните „доводи“? Можете да видите някои от тях на сайта на американския Център за борба с болестите. Превеждам:

Заблуда № 1: Още преди въвеждането на ваксините болестите вече са клонели към изчезване поради подобряването на хигиената и санитарните условия.

Такива твърдения се срещат много често в антиваксерската литература, явно с цел да се внуши, че ваксините не са необходими. Подобрените обществено-икономически условия безспорно имат непряко влияние върху болестите. По-доброто хранене, да не говорим за въвеждането на антибиотиците и други методи на лечение, повишава преживяемостта на заболелите; това, че хората вече не живеят толкова нагъсто в жилищата, намалява вероятността за предаване на болестите, а понижената раждаемост намалява броя деца в едно домакинство, които могат да бъдат заразени. Но когато се погледне действителната заболеваемост през годините, едва ли остава съмнение за значителния пряк принос на ваксините, дори в днешно време. Ето например графика за заболеваемостта от морбили от 1950 г. до наши дни:

measles_incidence

През годините е имало периодични върхове и спадове, но истинският, траен спад на случаите на морбили в САЩ съвпада с одобряването и въвеждането в широка употреба на ваксината срещу морбили след 1963 г.  Графиките за повечето болести, срещу които има ваксини, изглеждат по подобен начин. Трябва ли да вярваме, че по-добрите санитарни условия понижават заболеваемостта за всяка инфекция точно по времето, когато бива въведена ваксина срещу тази инфекция?

Как работят ваксините? Това, както и работата на имунната система по принцип, съм описала накратко за неспециалисти в текста си „Имунна система и имунни реакции при вирусни инфекции„. Цитирам съответния раздел, съвсем леко съкратен. (Лимфоцитите са клетки, които реагират срещу микроби, а съставките на микробите се наричат антигени):

Лимфоцитите, които още не са разпознали съответен антиген, съществуват само в един или няколко екземпляра. Това е неизбежно. Ако всеки от милионите различни лимфоцити (повечето от които така и няма да потрябват за никакъв имунен отговор) се размножи, в тялото няма да остане място за други клетки.

От тази принудителна пестеливост обаче следва, че при първата среща с всеки антиген имунният отговор, наречен първичен, започва от нищожен брой клетки. Необходими са доста последователни деления, за да се натрупа нужният брой лимфоцити, реагиращи с антигена. Ето защо първичният имунен отговор се развива бавно и започва да се проявява едва няколко дни след проникването на антигена. През това време инфекцията често успява да се задълбочи толкова, че справянето с нея да стане трудно.

След като първичният имунен отговор унищожи нашественика, повечето лимфоцити, разпознаващи неговите антигени, загиват. Някои от най-добрите обаче се запазват с основанието, че щом даден антиген е проникнал веднъж, винаги може да се появи отново. Ако това наистина се случи, запазените лимфоцити (наречени клетки на имунната памет) осъществяват новия имунен отговор. Той се нарича вторичен и е много по-бърз и по-силен от първичния, понеже има по-добро начало. Често е толкова ефективен, че напълно предотвратява болестта. Ето защо много инфекции се преболедуват само веднъж в живота.
Превъзходството на вторичния имунен отговор намира приложение при ваксинациите (имунизациите). Ваксинацията е инжектиране на обезвредения причинител на дадена болест или (по-често) на негови антигени. Имунната система има възможност да се запознае с тях и да реагира. Ако по-късно се появи истинският причинител, имунният отговор срещу него е вторичен и обикновено успява да ни предпази от болестта. Накратко, “тайната” на ваксинацията е, че превръща първичния отговор срещу микробите във вторичен.“
_
В заключение искам да цитирам интервюто на проф. Мира Кожухарова „Няма доказан случай на детска смърт, причинена от ваксина“, поместено на сайта на „Дарик“. Интервюто е по повод на кампанията срещу ваксините, подета от майка на починало от пневмония 3-месечно бебе:

„„Опитайте да не интервюирате майките, които казват, че не искат да ваксинират детето си, интервюирайте някоя майка, която има починало дете от пневмококов менингит преди 4-5 години. Откакто има ваксина, бебетата престанаха да умират от пневмококов менингит. Ако биха били препоръчителни ваксините, всички тези майки смятат да не имунизират децата си? Аз имам такъв въпрос към тях. Въпросът безопасни ли са ваксините – да! В същия момент потвърждавам, че те осигуряват предпазване на децата от опасни болести, от които се умира“.

Проф. Кожухарова даде за пример Сирия, където заради войната в последните няколко години имунизационното покритие е паднало на около 60 процента от децата: „В Сирия се появи заболяването детски паралич, което беше ликвидирано и там. Това, което най-често ни питаше същото това общество, което казва нека да не правим имунизации, беше: „А тези бежанци не носят ли заразни болести със себе си?„.“

(Получерният шрифт мой – М.М.)

Advertisements