По-долу давам успоредни цитати от два текста, издържали проверката на времето. Открийте приликите и разликите:
„А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град на име Назарет, при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам. Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.
А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав.
И рече й Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край.
А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?
Ангелът й отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий. Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец; защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума.
Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея.“
(Евангелие от Лука, 1: 26-38).
„Йо: …Явяваха се в моите девически покои нощем образи и с нежен глас ми шепнеха: „Защо ти е моминството, девойко преблажена? Та пред тебе е велик жених! Запален от любовна страст пламти за тебе Зевс, той жажда твоите прегръдки. Не отблъсквай ти леглото му, дете, иди при Лерна, в избуялите ливади, посред бащините пасища, па разведри с любов очите Зевсови!“ И виждах всяка нощ такива призраци, злочеста аз, додето се реших накрай на татко да разкрия своите сънища… Накрай… бе изрично заповядано да ме прогони от дома, от родната земя, за да достигна чак накрай света. Ако не искал, огнената мълния на Зевса щяла да погуби целия наш род. Повярва той в това пророчество и ме прогони. Нито той желаеше това, ни аз. А него принуждаваше така да стори Зевсовата заповед.“ (Есхил, „Прикованият Прометей„, превод Александър Ничев, 645-672.)
„Прометей: …Накрай Египет има град — град Канобос, при нилските ръкави, посред наноса. И там ще ти възвърне Зевс разсъдъка и с кротка длан ще те погали ласкаво. Епафа черен ще родиш — на ласката на Зевс наречен. Той ще жъне всичките поля, които Нил пои с водите си. А неговото пето поколение… в Аргос ще започне царски род.“ (пак там, 846-869.)
Повод за този пост стана дискусия към поста ми „Открит атеизъм„, в която аз заявих, че Бог е принудил една нищо неподозираща девойка да Му роди син, а коментаторка-християнка възрази, че твърдението ми било „…върхът на невежеството! Пресветата дева Мария доброволно е казала – „да бъде волята Ти“.“
Мнението, че Дева Мария доброволно се е съгласила да износи и роди Исус, е доста разпространено в християнството. Но така ли е наистина? Според мен непредубеденият прочит на двата извора навежда на мисълта, че Дева Мария е имала избор толкова, колкото го е имала и Йо. Обърнете внимание, че ангелът описва участта й в бъдеще време без какъвто и да е намек за условно наклонение. В тази ситуация думите „Да бъде волята ти“ (или „Нека ми бъде по думата ти“) едва ли имат по-голямо значение от подписите в края на съдебно дело, които удостоверяват, че страните са запознати с решението.
Но дори и ако Дева Мария наистина се бе съгласила охотно, бихме ли могли да приемем съгласието й за валидно? Все пак човек трябва да знае с какво се съгласява; както се казва в медицинската етика, съгласието трябва да бъде информирано. А ангелът не само не информира девойката, а напротив – дезинформира я; изтъква, че синът й ще царува над рода си, но пропуска дребната подробност, че това ще стане посмъртно, а в земния си живот ще умре млад по най-мъчителен начин. Много се съмнявам, че майката се е чувствала „благодатна“ и „благословена“, когато е видяла сина си на кръста.
Впрочем в Есхиловата пиеса Прометей също манипулира Йо, макар и не чак толкова безогледно. Разликата между християнския и езическия текст е в по-нататъшната реакция на девойката и другите жени:
„И като стана Мариам през тия дни, отиде набързо в планинската страна, в град Иудин, и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета. Когато Елисавета чу поздрава Мариин, проигра младенецът в утробата й; и Елисавета се изпълни с Духа Светаго, извика с висок глас и рече: благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!…
И рече Мариам: душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове; задето Силният ми стори велико нещо…“ (Евангелие от Лука, 39-49.)
„Йо: О, горко ми, горко! Пак пронизваща болка и ужас в кръвта ме изгарят, а стършелът пак ме боде като с огнено жило! Ужасено, сърцето ми блъска във мен, и блуждаят в безумие моите очи… и напразно се блъскат в пороя беди несвързани моите мисли…
Хор: О, дано нивга не бъда аз дружка по легло… съпруга на царя Зевс! Никога дано ласка на бог не позная! Тръпна днес, като гледам как безумна бяга от ласка Йо… Не искам любовта на бог да хвърля върху мен могъщи погледи. Че необорна в бран е тя и безизходен – изходът. Що би станало със мене? Как от волята на Зевса бих могла да избягам?“ („Прикованият Прометей“, 877-906.)
Коя развръзка ви харесва повече? Лично аз от известно време също като ренесансовите европейци се чувствам привлечена от предхристиянското наследство. Монотеистичната традиция, която свежда човека до оръдие на някаква всеобхватна извънчовешка сила и не му позволява дори да роптае, не ми е по вкуса.
П. С. Обсъждането на този пост ме наведе на още някои мисли, които бих искала да добавя:
1. Дева Мария, щом отпраща ангела, „става“ и „отива набързо“ да търси Елизавета, за която е чула от въпросния ангел, че е в напреднала възраст и бременност. Т.е. девойката не бърза да вярва на всичко, което й казват, а проявява похвално критично мислене. При това положение „Нека ми бъде по думата ти“ може да се тълкува просто като формално-учтив израз, с който „отсвирваме“ неканен гост, за да вършим каквото сме си наумили.
2. След като се уверява, че Елисавета наистина е бременна, Дева Мария се отдава на шумно ликуване. Гръмогласното изявление колко си щастлив, особено когато е свързано с детето ти, в повечето култури се смята за „дърпане на дявола за опашката“ – арогантност, която носи нещастие, защото разгневява свръхестествените сили. Би ми било интересно дали има тълкувания на Евангелието от Лука в този смисъл (признавам, че в библейските изследвания ми липсва подготовка).
Моето ъгълче 