Ивелин Николов: ПП-ДБ ще ни извадят от ЕС и НАТО

Ивелин Николов, Фейсбук / tribune.bg:

„ПП-ДБ не искат правителство. Няма да подкрепят първи мандат, но искат безусловна подкрепа за втория мандат на загубилите.

И тези безумни ултиматуми ги поставя една партия джудже, дори не знам съществува ли още, в лицето на ДСБ.

ДСБ, които са в лява коалиция, не обичат ГЕРБ, но управляваха с БСП.

Атанасов разказваше вицове пред Георги Любенов. Разправя, че били дясна партия и много държали на бюджетния дефицит [явно се има предвид, че държат на балансиран бюджет – М. М.].

И това при положение, че след тяхното управление България се отдалечи от Еврозоната и потъна в дългове.

Но понеже съм пич, ще спечеля няколко гласа за новата коалиция ПП-ДБ със следния призив:

Ако искате да отхвърлим колониалното робство – гласувайте за ПП и ДБ. Те показаха как се пази българския лев, показаха, че няма да слушат НАТО за Украйна.

Само те могат да ни извадят от ЕС и НАТО. Те са истинските освободители, а не Възраждане.

Мерси. Айде чао.“

Явно харвардците са я подкарали съвсем през просото, щом дори социалистите ги критикуват от десни и прозападни позиции.

Калина Андролова за скрития дневен ред на ПП-ДБ

Калина Андролова, БНР:

„Заложници на политическата невъзможност

Резултатите от изборите показват, че не може да има управление без ГЕРБ. Но още даже преди да има яснота точно кои и колко са хората, които ще влязат в парламента, Кирил и Асен направиха самостоятелно изказване, чисто партийно, че няма да подкрепят в никакъв случай кабинет на ГЕРБ или кабинет с мандата на ГЕРБ. Тоест Кирил и Асен ликвидираха преговорния процес с ГЕРБ още преди да е започнал. Направиха това в едноличен порядък, напълно пренебрегвайки ДБ, извън всякакво коалиционно уважение. И дори по-лошо. Принуждавайки ДБ, и най-вече „ДА България“ да следват техния личен дневен ред. Въпросът е защо. Защо Асен и Кирил толкова много бързат да заявят категорично НЕ на всичко, което не се състои само от тях самите. Защо нито един от множеството строги аргументи, че трябва да има редовно правителство, не може да ги ангажира, например задълбочаваща се финансова нестабилност на държавата, осигуряване на сигурност на енергийните доставки, справяне с високата инфлация, интелигентни позиции на България във външната политика и не на последно място отнемане на опцията президентът да управлява държавата безнадзорно и еднолично.

Отговорът се разбира, когато се вгледаме внимателно. Всяко говорене от страна на ПП/ДБ, че вместо да се преговаря с ГЕРБ, ще се търси подкрепа за втория мандат, означава избори през юли. Не е важна оптиката, приказките какви са, обосновката пред зрителя. Важен е резултатът от действията на ПП. А крайният резултат от действията на ПП се повтаря и той е един и същ без никакво съмнение: връчване на властта в ръцете на Радев. Машината за натиск на глобалистката пропаганда ни убеждава, че трябвало ГЕРБ да подкрепи втория мандат на ПП/ДБ. Това свръхнахалство би било приемливо, ако ПП не бяха превърнали държавното управление в зловещ низ от безобразия. Би било някак приемливо, ако нямаше очевидни апетити да се изземе партията на Борисов през практики на остракизъм и демонизиране. Може би щеше да е все пак приемливо, ако Кирил Петков не беше осъществил ареста на Борисов, който американският мониторинг определя като произвол.

При тези факти, подобно предложение не е просто неприлично. То е вид хулиганство. Със своята банална и вече буквално остаряла и силно враждебна анти-ГЕРБ риторика ПП са тежко откъснати от реалността. Доскоро изглеждаше така, че решенията им са в резултат на дилетантщина. Но е време да признаем, че поведението им е систематично. Тоест зад категоричните им действия за провал на всяка възможност за здраво правителство стои план. Действията на ПП не са разхвърляни. Те са целенасочени. И всички ние пропускаме това, защото е умело прикрито със словесна салата, запратена срещу ГЕРБ. И ако не се състави кабинет с първия мандат на ГЕРБ, как мислите, дали ДПС ще подкрепят кабинет на ПП, след като Асен и Кирил бяха решили да изключат ДПС от парламентарната група на европейските либерали? БСП ще подкрепят ли кабинет на ПП, които обясниха международно и световномедийно на бесепарския електорат, че изнасяли тайно оръжия за Украйна, докато именно Корнелия управляваше въпросния ресор? ИТН ще подкрепят ли кабинет на ПП, които пазаруваха депутатите им, унижавайки и разпадайки партията им като панаирджийска формация.

Когато Асен Василев заявява, че коалицията ПП/ДБ ще предложи свой кабинет, какво очаква? Освен още от същото – Радев да управлява.

ГЕРБ имат възможност да си осигурят подкрепа за безкомпромисен експертен кабинет, който да освети всички злоупотреби на ПП по министерски ресори, които щадящите служебни правителства на Радев в момента покриват. Но ГЕРБ могат да предложат и по-любезен кабинет за изпълнение на фиксирани задачи. Такова чисто техническо правителство би било по-защитено откъм корупционни практики и източване на държавен ресурс, защото парламентарният контрол е по-силен надзор, отколкото липсата на какъвто и да е надзор по време на поредицата от служебни правителства. Ако бяха по-умни политически, ПП щяха да разговарят за неутрално правителство. Но вместо това ПП демонстрираха обидно поведение спрямо коалиционния си партньор ДБ, като принудиха Христо Иванов да съучаства във вредна за държавата безкрайна политическа конфронтация. Прибързаното им заявление като партийна изява, разделна и несъобразена с коалицията, е безцеремонно присвояване на политическото тегло на всички останали в коалицията. Не е лошо да се отбележи, че когато се считаха за много силни, ПП високомерно отхвърляха ДБ. А когато осъзнаха, че подкрепата за тях намалява, посегнаха към ДБ по начин, който също не е много уважителен. Те поканиха ДБ безалтернативно, заявявайки: „Ние ще се коалираме!“

Вътре в тази постфройдистка коалиция обаче започват груби раздори. Тъй като и ПП, и ДБ се стремят взаимно да се погълнат. Асен и Кирил истеризират политическата атмосфера, считайки, че през острия тон срещу ГЕРБ могат да лидират коалиционните си партньори в доминантен режим. Това устройва напълно Атанас Атанасов, който търси скривалище за своите лидерски неспособности. Това обаче не устройва Христо Иванов, защото „ДА България“ има потенциал да нараства, извличайки ресурс от смаляващия се политически балон, който Кирил и Асен създадоха. Кресливата доминация на ПП вътре в коалицията поставя по-разумното говорене на „Да България“ да изглежда като елементарно съглашателство с ГЕРБ, вместо като политическо умение да се търси интелигентен изход от безизходицата. Изобщо не е ясно дали коалицията ПП/ДБ би могла да издържи още едни избори. Камо ли да остане валидна за местната власт. Не бива да забравяме, че ПП се появиха като проект през Радев и като резултат от революцията срещу Борисов, която беше солидно финансирана от една враждебна олигархична група. Част от тези хора взаимодействат със служебната власт и обслужват своите интереси. Те не желаят да има редовен кабинет, който ще наруши подредените им схеми на извличане. И няма нищо по-естествено да използват своите мащабни възможности в една лека и удобна политическа навигация върху позициите на ПП в полза на продължаващия хаос. В полза на бездържавността и разпадането на парламентаризма.“

Димитър Попов за преговорите за правителство

Димитър Попов, „Фактор„:

„Преговорите за правителства като сеанс при психоаналитик – кой е третият невидим участник

Преговорите за правителство стават все по-странни и нелогични, а поведението на участниците в тях напомня за сеанс на психоаналитик с неговия афектиран и налудничав пациент. Вероятно такова поведение има мотиви, но те никак не изглежда да са политически. Борисов, който може да направи правителство с други две партии – БСП и ДПС, залага изцяло и само на договореност с ПП-ДБ. Той приема всички капризи на отсрещната страна, като проявява невероятно търпение, дори симпатия и разбиране, което е характерно за психоаналитик, а не за политик. Изглежда така, сякаш събирането с Петков и Василев за него е въпрос на живот и смърт. 

ПП-ДБ пък се държат като спечелила пълно мнозинство партия. Те не признават победата на Борисов и дори обещават да го изхвърлят изобщо от политическата игра – и него, и избирателите му. Позволяват си да диктуват на първия условия, които изглеждат налудничави – ГЕРБ да подкрепи тяхно правителство на малцинството, тяхна управленска програма, без да иска нищо насреща – нито министри, нито собствени приоритети, нито влияние в администрацията. При това от ПП смятат, че тази безвъзмездна подкрепа им е дължима по право в парламента, а те от своя страна могат да създават плаващи мнозинства с другите партии и да прецакват ГЕРБ по всички политики. Това е преднамерено унизително поведение, което няма нищо общо с политически преговори и със смисъла на самата демокрация изобщо.

И все пак, в поведението на двете преговарящи партии – волското търпение на едната и невероятните капризи на другата, трябва да има някаква логика. Ще я открием само ако допуснем, че има и трета страна  в тези преговори – страна, която не виждаме, но която здраво притиска ГЕРБ за компромиси, а поощрява ПП-ДБ да искат повече и повече. 

Ако човек заеме ролята на външен наблюдател и погледне политическия процес след изборите през очите на световните медии, които напоследък внимателно следят ситуацията в България, третият в преговорите ще излезе на светло.

Ето как обобщено Ройтерс, Политико, Асошиейтед прес и Файнейшъл таймс описват политическите играчи у нас след изборите на 2 април:  

– Партията ГЕРБ е проевропейска, но затънала в корупция след дългото управление на бившия премиер Борисов, който е подозиран в обслужване на руски енергийни интереси и на сътрудничество с хора от списъка Магнитски. 

– Коалицията ПП-ДБ е евроатлантическа и реформаторска партия на млади и образовани хора, с антикорупционна програма за реформи в съдебната система и с ясна позиция по войната в Украйна. 

– Партиите Възраждане и БСП са проруски и са против помощта за Украйна, както и против членството на България в НАТО. 

– Малката партия на шоумена Слави Трифонов е подозирана във връзки с бизнес кръгове, а етническата ДПС е смятана за зависима от олигарха Делян Пеевски, който е в списъка Магнитски и е смятан за лицето на корупцията в България. 

– В момента, поради липса на редовно правителство, най-бедната държава в ЕС е управлявана еднолично от проруски настроения президент Румен Радев, подозиран в близки връзки с Кремъл.

Това е грозното статукво, което виждат нашите съюзници от НАТО и ЕС благодарение на световните медии. Международният образ на България е сринат в тези публикации, той има нужда от изчистване, а от политическите играчи на сцената може да го направи коалицията ПП-ДБ, защото е неопетнена от корупция и се приема като евроатлантическа и солидарна с Украйна. Изводът е, че редовното правителство трябва да е доминирано именно от тази коалиция.

Още преди изборите на 2 април, в световни медии се появи тъкмо такава идея – ПП-ДБ да победят и да направят редовно евроатлантическо правителство, подкрепено от втората партия ГЕРБ, която въпреки негативите си също споделя евроатлантическите ценности. Невъздържания Кирил Петков повтаряше тази теза като планирано и сигурно бъдеще, дори обещаваше да направи правителство на малцинството с гласове от ГЕРБ, но без Борисов да иска министри или друго влияние в него. 

За много наблюдатели преди изборите това звучеше екстравагантно и нелогично. Въпреки това от ГЕРБ не опровергаваха Петков, защото този план, изглежда, им допадаше. И наистина, ако ПП-ДБ станеха първи, за Борисов коалиране с Петков и Василев беше отлична възможност да излезе от международната изолация, която е най-големият проблем и за него, и за партията му. Имаше и друго обяснение – преди изборите вървяха слухове, че в списъка Магнитски може да бъде добавено и неговото име. Зависело от него самия. По тези причини, приличащи на морков и тояга, бъдещата евроатлантическа коалиция, доминирана от Петков и Василев, беше приета и от Борисов като политически ангажимент. При това след посещение в едно софийско посолство… 

След победата на ГЕРБ обаче планът за правителство, доминирано от ПП-ДБ пропадна. Сега евентуална коалиция с първия мандат ще изглежда лидирана от Борисов, което автоматично ще се оцени в световните медии като загуба на реформаторските сили и победа на грозното статукво. 

Ето така се появи екстравагантната идея на ПП-ДБ те да направят правителство с втория мандат, а ГЕРБ, без да участва с министри, да го подкрепя безрезервно. Това е същата идея от преди изборите, но трансформирана заради негативния изборен резултат. 

Сега Борисов, който е обещал сътрудничество на когото трябва, се намира в много трудна ситуация – да се откаже от своя мандат и да приеме унизителните условия на ПП-ДБ, като обясни на своите избиратели тази невероятна политическа драма само със загриженост за страната и нейното бъдеще.

До момента Борисов приема унижението безропотно и прави все по-големи компромиси. Причината е не само поетият ангажимент преди изборите. Алтернативата му никак не е добра. Ако преговорите с ПП-ДБ се провалят, той другата седмица ще преговаря с ДПС и БСП, а с тях открита коалиция не е възможна – и двете партии са част от грозното статукво, при това едната е против Украйна. Той може да предложи на Нинова и Карадая само експертен кабинет тип „Орешарски”, с кратък мандат, без политици в него, но и без сериозни ангажименти за реформи и за справяне с кризите. Такова правителство е далеч от надеждите за стабилизиране на страната  и за лоялност в НАТО, особено пред лицето на враждебната Русия.

Ето защо сега в силна позиция са ПП-ДБ и те диктуват, доста нагло и безогледно впрочем, условия, които издават не само неопитност, но и озлобление срещу врага Борисов. Той едва ли ще отвърне със същото, вероятно разчита, че безкрайното му търпение и дългият му опит в правенето на коалиции накрая ще обуздаят опърничавите. Но той греши. Коалицията не зависи от Борисов и Петков, тя зависи от третия, невидим участник в преговорите, който засега притиска едната страна, но все още не е притиснал и другата както трябва. Не го ли направи и в бъдеще, остави ли всичко в ръцете на двамата преговарящи, коалиция е малко вероятно да се случи. По-скоро ще вървим към експертен кабинет на ГЕРБ, ДПС и БСП, а после и към нови избори в началото на следващата година.“

***

Предполагам, че когато пише, че „коалицията ПП-ДБ е неопетнена от корупция“, Димитър Попов има предвид, че така я възприемат външните наблюдатели – той е прекалено сериозен автор, за да твърди такава нелепост от свое име.

Бих добавила, че за мен е удивително как избирателите на ПП-ДБ не казват една дума срещу наглото изнудване на ГЕРБ от страна на избраниците им, които използват Украйна като средство да лишат нас, избирателите на ГЕРБ, от политическо представителство. При всичките им твърдения за морал те са убедени, че хората, които мислят различно от тях, нямат права. Най-обезсърчаващо е, че политически активните млади българи се опозориха с глупашки хунвейбински изпълнения по площадите през 2020-та и още нямат доблестта да признаят грешката си. Но от друга страна, щом младото поколение е такова, значи ние (50-годишните), които трябваше да го възпитаме и да му предадем факела, сме се провалили с гръм и трясък.

Огнян Минчев за олигархията около президента

Огнян Минчев, „Епицентър„:

„В атлантическата общност не се очаква ние да правим нещо противно на националните си интереси. Ние дължим партньорство и солидарност, които съвпадат с нашите собствени интереси – триъгълните сделки, превъоръжаването на българската армия, гарантирането на националната сигурност на България с реформа на армията, изчистване на службите за сигурност от външен контрол. Това трябва да бъде направено законодателно през парламента и след това – през една изпълнителна власт, която е в състояние да вземе обратно от едноличната власт на Радев прерогативите за функциониране на българските институции.

Да не бъдем максималисти – това няма да стане нито за два дена, нито ще стане чрез слабо правителство на най-малък общ знаменател, което евентуално ще бъде договорено в този парламент. Но отнякъде трябва да се тръгне…

„Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ бяха предупредени от наблюдатели с различни позиции в политическия спектър за това, че тяхното предизборно обединение е по-скоро механично и няма гаранции за успех. Най-малкото защото има определени сектори от избирателния корпус на двете политически сили, чиито убеждения правят това обединение трудно приемливо. Социолозите предупреждаваха, че в избирателния корпус на ПП има около 15% от избиратели, които са с проруски възгледи и обединението с ДБ не би трябвало да ги направи особено щастливи. Отново по данни на социолозите, в избирателния корпус на ПП има и около 20% пенсионери, които гласуват за тях, защото са благодарни за вдигането на пенсиите. Но тези пенсионери имат малко общо със значителни групи от ДБ, които са либертариански настроени.

От друга страна, либертарианските, особено пазарно фундаменталистките сектори от избирателния корпус на ДБ – било през ДСБ, било през някои секции на „Да, България“ – не са съвместими с активната политика на харчене на пари за социални разходи без ясни рамки и ограничения, която ПП и Асен Василев като финансов министър демонстрираха.

Социолозите посочиха само определени точки на несъвместимост. Сигурно има много други примери. Освен всичко друго, това обединение бе опортюнистично и механично. То нямаше зад себе си реално сближаване, ако оставим настрана общия импулс за реформистка политика, който не е задължително условие за такова обединение. В този смисъл не е учудващо, че вместо да съберат повече гласове, те събраха по-малко.

Не мога да си дам обяснение защо след като преди всичко ръководството на „Да, България“ беше скептично за това обединение, буквално за ден-два промени мнението си и сключи договора за коалиция с ПП. Всички виждаха, че „Демократична България“ е във възход, а ПП е в низходящ тренд. Каква беше мотивацията и откъде дойде натискът за обединението? Това е въпрос, на който нямам пряк отговор. Още повече, че коалицията между ПП и ДБ лиши ДБ от един важен ресурс, който беше превърнал политическата сила във влиятелен посредник в българския политически живот.

„Демократична България“ можеше да бъде влиятелен политически посредник между двете страни на политическото уравнение и да облекчи създаването на правителство, което да бъде равноотдалечено, но което да бъде натоварено с пълномощията да свърши определена работа. Влизането на ДБ в коалиция с ПП превърна ДБ в ремарке на едното крило от политическите разделения. ДБ се „застреля в крака” с подобна коалиция…

Давам си сметка, че 50% от избирателите на ПП по социологически данни са категорично против сътрудничество точно с ГЕРБ. Други 49% са склонни, но половината не са. Това означава, че ПП през последните 3 години е култивирала една значителна част от своите избиратели в радикална позиция, която ограничава партията да не може да направи подобна стъпка, ако не иска да ги загуби.

От друга страна, кампанията на коалицията между ПП и ДБ бе една заможна кампания. Щом имаш възможност да водиш заможна кампания, това означава, че имаш щедри спонсори. Но щедрите спонсори имат свои интереси и навика да ги отстояват. Особено ако интересите им се разминават, техните претенции към теб блокират инициативата. Трудно е да направиш крачка в една или друга посока…

В България се получи преконфигуриране на олигархичната структура, която управлява страната от 20 години. През 2019-2020 година олигархията се раздели и част от притиснатите олигарси застанаха зад набъбващата сила на обществен протест в България… Постепенно избори след избори, стъпка след стъпка, стана ясно, че България се намира в блокада… България е блокирана по средата на пътя и олигархичните групировки безпогрешно разпознаха новия център на власт в лицето на Румен Радев – и се обединиха отново около него. Разбира се, някои от тях продължиха да „ръмжат” в „изгнание”, но като цяло олигархията, която е на българска територия, се обедини около президентството. Нещо повече – това й хареса, тъй като става дума за еднолична политическа власт, за задкулисна власт, за безотчетна пред парламент и публични институции власт.

На политическо и на икономическо олигархично равнище тези хора започнаха да разбират, че за тях не е изгодно пълноценно възстановяване на парламентарно демократичния процес в България. Възстановяването му ще доведе до някакъв тип мнозинство, което ще трябва да бъде – поне частично – антиолигархично в един основен смисъл на думата.

Българската олигархия е продукт на взаимодействието между български и руски олигарси. Руските олигарси са старшите братя, а наследниците на руските специални служби от комунистическо време са създателите на руската олигархия, чрез която малките братчета в България си сформираха локална олигархия през 90-те години и в началото на 21 век. Тази тяхна олигархия върви през бизнес подчинение, през връзки с руската олигархия.

Но дойде един геополитически момент, в който партньорите на България в ЕС и НАТО казаха „стига“, защото отношенията между Русия и Запада стигнаха точка на конфликтна невъзвратимост. Става въпрос за война и за драматично разминаване на интереси. Европейската и атлантическата общност показаха, че не могат повече да търпят състояние, при което на територията на съюзници руските властови институции, специални служби и олигарси имат толкова значителен контрол.

Легитимната претенция на българските съюзници в Европа и в Атлантическия съюз обаче означава дълбока криза на олигархичното управление на самата България. Хората, които са лицето на това олигархично управление, нямат интерес това да се случи. В момента са се групирали около президента и играят ролята на спирачка на този процес. Тръгне ли парламентарен процес на управление, нещата ще се задвижат в тяхна вреда – с голяма степен на вероятност.“

Николай Василев: Да не правиш правителство за пети път са глупости

Николай Василев пред NOVA:

„Не одобрявам бюджетната политика. Тя се характеризира с едно: Вземаме колкото може повече дългове. Имаме колкото може повече дефицити. Раздаваме колкото може по-големи социални разходи, които финансираме само с кредити и с парите от Плана за възстановяване и устойчивост, който не е за това. Така стреляме, докато в картечницата има патрони. Има ли милиарди за изхарчване, ние ги изхарчваме, без да питаме… Обикновено политиците остават в историята не с подобни глупости като „за пети път няма да правим правителство”, а с големите решения, големите реформи и цели, които са постигали. През последните две години никой в чужбина не взема България на сериозно заради политическата криза.”

Хибридната война срещу партиите

Димитър Попов, „Фактор“ (копирам едно към едно):

„Води ли Радев хибридна война срещу партиите

Радев не иска редовно правителство и като гледам как бърза с мандатите, той може да постигне целта си. Повод за гордост ще има не само Радев обаче. Задкулисието около него, което му чертае дълбоките стратегии, че и ги финансира отгоре на всичкото, ще постигне също заветна цел – продължаващо президентско управление. 

Твърдите ядра на ПП-ДБ също ще се радват на победа. Аз не бих преглътнала правителство с ГЕРБ, и моите колеги също, гордо твърди депутатката от ПП-ДБ Даниела Божинова. На нейното мнение е половината от електората на тази коалиция, който екзалтирано кълне Борисов и Гешев в социалните мрежи, повтаряйки от години опорките, спуснати от сръчните ПР-и на мастити олигарси – че България изпаднала на последно място във всички класации заради ГЕРБ и Борисов, сякаш при Виденов, при Станишев или при царя сме били шампиони на Европа; че Борисов създал корупционен модел на завладяната държава, макар че и Луканов, и Беров, и Костов бяха обявявани за бащи на корупцията; че гласувалите за ГЕРБ са мошеници, крадци и подлеци, които са на служба при Борисов, сякаш избирателите на ПП-ДБ са произлезли директно от моралния императив на Кант. 

Поведението на тези партийни тролове прилича на афективно разстройство.

Те не приемат аргументи, нито пък дискусии по основната си тема – да се елиминира врагът Борисов окончателно. Усвоили са Гьобелсовата теория на пропагандата и повтарят едно и също стотици пъти, докато накрая то заприлича на истина и вземе, че се сбъдне. 

По лицата на Христо Иванов, на Атанасов, на Василев и дори на Кирил Петков се вижда, че те вече не са щастливи да предвождат и тази екзалтирана маса от хора, които  не правят разлика между политическа реалност и илюзии. Не смеят да го кажат на глас, защото ако отстъпят и на йота от опорните точки – да мразят Борисов и да искат избори до дупка, са заплашени от физическо насилие. И то буквално. Дето се вика, за какво да мислиш по напред – за инфлацията, за цените, за бюджета, или за тези партийни „приятели”, които ти опират пистолет в тила и викат „Напред, на избори!”?

Политолозите може да повтарят до втръсване, че такова поведение обслужва Радев и загробва демокрацията, но злото вече е сторено. И то никога не идва само, както знаете. Освен радикалите от ПП-ДБ, на сцената са и копейковите радикали от Възраждане. Те следват различни опорни точки – Русия е велика, има право да прави каквото иска; Западът почна войната в Украйна; България е неутрална; не ни трябва НАТО и ЕС. И те като всички радикали ви наричат или соросоид, или джендър, ако поставите под съмнение техните опорки. И те не приемат отстъпление на лидерите им от тези илюзии, а като ястребите в ПП също искат нови избори, за да се разправят с враговете си.

Интересен въпрос е дали общото желание за избори до дупка, което имат президентът Радев и най-твърдите ядра в двете партии, означава пряка връзка между тях, или става дума за случайно съвпадение на интереси? 

В политиката случайности няма, твърди Макиавели. И е прав! Тъкмо твърдите, екзалтирани ядра в ПП, ДБ, Възраждане и БСП, преизбраха президента Радев и до днес смятат Борисов за по-голям свой враг от него. Имам основания да смятам, че и Радев прави всичко по силите си – и политически, и финансово, за да ги настройва срещу лидерите им така, че всякакви коалиции да станат невъзможни.

Ще кажете, че ПП-ДБ и Възраждане са идеологически врагове и между техните твърди ядра няма нищо общо. Как президентът ще ги манипулира – вземе ли страната на едните, ще обиди другите! Има как! Сигурно знаете, че има и мотиви, които се наричат финансови!

Не е тайна, че около Румен Радев и президентството се оформи олигархичен кръг от врагове на Борисов и Гешев. Техните печалби, както и свидетелствата им за съдимост, винаги са зависели от властта и от нейната благосклонност към техните далавери. Преди тези олигарси плащаха на разни партии, за да имат лобита в парламента и в правителствата, а сега откриха, че е много по-изгодно да има президентска власт! Плащаш на едно гише и получаваш всичко наведнъж! Далеч по-сигурно е, а излиза и много по-евтино. Ситуацията обобщи Корнелия Нинова, която в прав текст обвини служебното правителство, разбирай неговия патрон, че крадат безогледно. В полза на кого не каза, ама то и без друго си е ясно. Следователно олигарсите с многото пари силно искат тази ситуация да продължава докато може – избори до дупка, едномесечни парламенти и здрава президентска еднолична власт. И за да се случи, са готови да платят каквото трябва, на когото трябва и колкото трябва…

Фактите от последните избори са най-красноречиви – ПП-ДБ и Възраждане са партиите, получили най-голямо финансиране за медийни изяви. При това парите им са идвали по линия на олигарси, които в момента са много близки до президентството и имат връзки със служебното правителство. 

Дали е възможно обаче твърдите партийни агитки, които по цял ден киснат из мрежите, да са платени тролове, а не истински симпатизанти на промяната?

Познавам българския манталитет и знам, че идеологическите мотиви са доста по-назад в йерархията на ценностите от финансовите. Нали помните – този, който плаща, той поръчва музиката! Твърдите, радикални симпатизанти на партиите може би искрено искаха промяна преди 2 години. Днес обаче, като им слушам опорките, обслужващи президентството, като знам кои са олигарсите, които им плащат, си мисля че екзалтацията им прилича на платен театър. Е, не всички сигурно играят роля, но най-кресливите със сигурност не са най- искрените. Мислехме, че този политически вид агитатори са си отишли заедно с БКП, но реалността ги връща в нова опаковка и с нов етикет.

Що се отнася до Румен Радев, той добре си е направил сметката с такива хора. За един диктатор те са отлични съюзници, възприемащи политиката като война, а себе си като футболни агитки на разпореждане. Чрез тях Радев може да блокира всяко редовно правителство. Когато ПП-ДБ например се опитват да направят коалиция с ГЕРБ, твърдото ядро на промяната ще плаши своите с бой и те ще преговарят тайно, на парче, без куража да направят нещо, което ще им струва политическото бъдеще. Ако пък от ГЕРБ опитат да преговарят с Възраждане или с БСП, там твърдите русофилски ядра ще плашат своите с НАТО и с Истанбулската конвенция. А сметката в този парламент е проста – без една от трите партии – ПП, БСП или Възраждане, правителство е невъзможно. Следователно отиваме на нови избори и толкоз. 

Трябва да призная, че начинът, по който Радев си играе с партиите и разбива методично политическата система, не ми изглежда да е измислен в София. Ходовете му копират хибридната война на Путин – руският диктатор финансира всички радикални партии в Европа, независимо дали са леви, десни, фашистки или анархисти. Той знае, че радикалите рушат самата демокрация, те са естествен съюзник на всички диктатори. Не твърдя, че тези, които са съветвали Путин, съветват и Радев, но че българското президентство следва подобна схема на хибридна война срещу партиите, саботирайки диалога между тях, е очевидно. 

Политическите преговори все още вървят, надявам се все пак ГЕРБ и ПП-ДБ да направят някакво общо управление. Враговете на такова управление са ясни – те са и в президентството, и в самите партии. Затова обаче има политически лидери – да направят нужното за държавата, а не онова, което им лаят кучетата покрай кервана…“

Калина Андролова за ПП-ДБ и втория мандат

Калина Андролова, БНР:

„Има ли шанс вторият мандат? Отговорът е НЕ!

Обичайните кръгови политолози и цялата грантова общност се изреждат по студиата на медиите да внушават как единственият шанс този парламент да излъчи редовна изпълнителна власт е ГЕРБ да подкрепят кабинет предложен от ПП/ДБ с втория мандат. Забележете, те не призовават ПП/ДБ да се съобразят с резултатите, а изговарят абсолютно неприемливото: ГЕРБ, първата политическа сила, да подкрепи онези, които са загубили изборите…  

Не е проблем, че ПП/ДБ са загубили изборите. Проблем е обаче, че предложението за бюджет е с дефицит от 12 млрд. лева и необходимост от нов дълг от 13 млрд. лева. Проблем е, че около 5 милиарда от програмата за капиталови разходи безотговорно се пренасочиха към щедри социални политики, а все отнякъде трябва да се възстановяват. Проблем е, че НЕК беше потопена и източена с около милиард… Проблем е, че за две години инфлацията е 28%. Проблем е, че олигархията почувства бездържавността и скочи да източва държавни ресурси, да отстранява държавата от стратегически за националната сигурност сфери, да лансира пряко свои министри във властта, да подготвя лобистки закони и решения. Всичко това е резултат от дейностите на ПП, когато обитаваха държавния апарат. Затова е съвсем логично ПП/ДБ да загубят изборите, а следващият път да ги загубят още повече. Но не е логично отново да искат да управляват, при това без контрол от страна на коалиционен партньор. Не е логично след всичко, което надробиха, да се опитват те да налагат дневния ред в държавата. 

Поведението на ПП е едновременно хем хлапашко, хем неподправено хищническо... Позицията на непрекъснато несъгласни, на изнудващи другите партии и на неприемащи обективната истина девалвира ПП/ДБ.

Реализиран втори мандат няма да има! ГЕРБ и Борисов правилно запитаха с кого ПП/ДБ ще управляват, използвайки втория мандат. Имат ли идея, или ще поискат от всички останали в парламента да подкрепят партийния им кабинет без коалиционни ангажименти, понеже те са „crème de la crème“, и щом „лошите“ не искат, ще идем отново на избори. ПП/ДБ си въобразяват, че като излъчат свой кабинет, Борисов няма къде да ходи и ще подгъне крак. Само че това няма да се случи. На следващите избори резултатът за ПП/ДБ ще е много по-лош, а мерникът на американската тактика ще се коригира съобразно тяхната неспособност да участват във властта.

Защо ПП/ДБ толкова упорито не искат да подкрепят дори експертен кабинет на ГЕРБ? Вярно е, че партиите от т.нар. градска десница са партии, които в най-драматична степен са заложници на своя електорат. Тяхното твърдо ядро е протестно ядро, то е силно подвижно, емоционално, претенциозно, това са хора, които често са недоволни от завишените си очаквания за морално чистофайничество и от несъвършенството на света. Дали те самите отговарят на критериите, които изискват от всички останали, е отделен въпрос. Става дума за това, че симпатизантите на жълтопаветните градски партии са способни да излязат на протест с домати и риби и срещу собственото си ръководство, ако фрустрацията го налага. Но въпреки това силно подозрително е, че ПП/ДБ отхвърлят работеща коалиция с ГЕРБ/СДС само заради електората си. Един силен водач трябва да може да обясни на електората си резултатите от изборите, какво те означават, какво може или не може да се конструира.

Най-вероятно някакво задкулисие, което има интереси, свързани с промяната на енергийните трасета, с изработването на нов ребрандиран механизъм на доставки, с опита да се преформатира икономическата структура в България щедро подкрепя ПП, за да могат партийните им органи някак изпреварващо бързо да вземат решение за неучастие в какъвто и да е кабинет. Всъщност момчетата от ПП не са политици, те са брокери. А иначе в политиката компромисът е основно средство за случване на политическата дейност, за постигане на резултати. И тук не става дума за компромис с личното достойнство, а става дума за компромис с обществените варианти за това, какво е възможно. 

Трябва да можеш да се смиряваш и да приемаш резултатите от изборите. А не да обясняваш света през оптиката на личното си нереалистично преувеличение. Ако не си способен на компромис, не си способен да бъдеш политик. Един политически лидер може да се нарече наистина умен, ако ясно осъзнава, че всеки враг на терена днес е бъдещ съюзник в една друга война утре, която той все още не може да предвиди, нито с кого, нито защо, нито кога би се случила. Това е, което изгражда един политик до смисъла му на държавник. Своенравни, некомуникативни, инфантилни и безкомпромисни ръководители виреят само при монархиите и тоталитарните режими, където няма механизъм за отстраняването им. Демокрацията, дори с всичките си недостатъци, не търпи безкомпромисни лидери… Те се оказват формация, а сега и коалиция ПП/ДБ, която не е достатъчно отговорна и загрижена за държавата в криза, която не оправдава направените в нея инвестиции. Освен ако налагането през ПП на една необичайно продължителна служебна власт в крайна сметка не оправдава тези инвестиции. „

Бойко Пенчев за липсата на правителство

Копирам последната публикация на Бойко Пенчев:

„Защо няма правителство?

 По една-единствена причина.

Шарлатаните начело на ПП-ДБ се чудят как да обяснят на твърдото си ядро умнокрасавци, че глупостите, които са им набивали в главите три години, са глупости, на които вече не трябва да вярват. 

Проблемът е даже не в дебелите глави на промянаджийските талибани, а в това, че в ПП-ДБ няма един лидер, който да се осмели да каже нещо, което ще бъде посрещнато на нож във Фейсбук.

Сякаш за настоящия случай Ботев е написал:

„Себе си, брате, губя,

тия глупци като мразя“

Това е положението.“

Харалан Александров за Америка и България

Харалан Александров, epicenter.bg:

„Ще отидем на избори, прекалено силна е инерцията, коментира пред Нова телевизия социалният антрополог Харалан Александров относно възможността за съставяне на правителство в рамките на 49-ия парламент. Той имаше предвид факта, че трансформациите, които протичат след изборите, особено в ПП – ДБ, са бавен процес...

„Политиката на страха е разновидност на популистката политика, но опасна е политиката на омразата, в която живяхме близо две години. В нея основната политическа теза беше, че има свиреп враг и трябва да се борим с него с цената на всичко. Мисля, че започваме бавно да напускаме политиката на омразата, осъзнавайки колко е непродуктивна, колка е разрушителна и как блокира общественото развитие. Започва да е контрапродуктивна дори за нейните носители. И сега голямото предизвикателство е как партиите, които бяха носители на тази политика, ще вземат завоя и ще започнат да заемат една по-продуктивна позиция, без това да нанесе големи щети на собствената им идентичност“, отбеляза Александров.

Според него въпросът пред ПП е как да бъде взет завоят.

„Не очаквам правителство. Страхът не е у хората, той е у политиците. ПП и ДБ са уплашени и затова са по-сговорчиви. Но не мисля, че вътрешната трансформация се е случила“, смята анализаторът.

Според него много време е пропиляно от партията на „Промяната“ и сега се работи, за да се запази подкрепата на електората на ПП…

Американската политика налага усещането за колонизация. Самите ПП имат принос заради възторжения им прочит на „Магнитски“, пояснява социалният антрополог. Според Александров, от ПП са възприемали тези американски действия като „кораба, на чиято главна мачта те са се покатерили и сочат пътя към окончателния прогрес“. „В момента всички сме жертви на този разказ, който пусна много дълбоки корени“, предупреди експертът.

Харалан Александров не се съмнява, че всичко това се случва не без съдействието на руската пропаганда, която е успяла да трансформира естественото възмущение от руската агресия срещу Украйна във възмущение от американската хегемония, която „диктува всички решения в България, меси се в българската политика и извива ръцете на българските политици“.“

Честит Рамазан Байрам

Честит Рамазан Байрам на мюсюлманите! По този повод – снимка на чеченски доброволец от батальон „Джохар Дудаев“, воюващ за Украйна (източник: „Дойче веле“ през islam.in.ua).