Archive for януари, 2009

Подписка за присъди на убийците на Мартин Борилски

януари 27, 2009

Преди 8 години Мартин Борилски (24), български студент във Франция, е зверски убит от двама български младежи. Въпреки доказателствата, поднесени на тепсия от френската полиция, нашето правосъдие отначало не иска да се занимава с извършителите, а впоследствие ги оправдава. Причината: те са много „наши момчета“, деца на важни хора, докато жертвата е от семейство на простосмъртни.

В момента в Интернет е обявена подписка с въпроси към главния прокурор, искане за справедлива присъда за извършителите на убийството и наказания за магистратите, отговорни за отказа от правосъдие.

Advertisements

Образът на учителя в съзнанието на българина

януари 16, 2009

По време на учителската стачка преди малко повече от година млада учителка, която под името Инат водеше блог (уви, вече изтрит), писа: „Мнението на редовия българин за редовия учител се доближава до това, което първият има за циганите.“ Тук някой сигурно ще тръгне да спори с мен, че нашият народ открай време тачи своите даскали, ама те са неблагодарни и не оценяват. Бързам да помоля опонентите си, преди да награбят клавиатурата, да отскочат за минутка до сайта на новия български игрален филм „Моето мъничко нищо„.

От пръв поглед се вижда, че създателите на филма не са случайни хора: сценарист е Боян Папазов, познат ми от филма „Всичко е любов“ (който никога повече няма да мога да гледам с чисто сърце), а в главната роля е Йоана Буковска. Получил е специалната награда на журито на ХV международен филмов фестивал “Любовта е лудост” (Варна, 2007). Ето как е обобщен сюжетът: „Младата учителка по френски Нели Кодева и маститият “бизнесмен на годината” Коста Кейкенов кръстосват случайно пътищата си. Водейки задочна битка за своето лично право, двамата отключват духът (правописът запазен – М.М.) на злото в себе си и с общи усилия погубват един човешки живот. В основата на разказа лежи едно скандално за България явление, за което у нас предимно се мълчи, докато в Европа все по-усилено и по-тревожно се говори – минаващата през границите ни верига за международна търговия с бебета. Макар да показва достоверно цялата технология на процеса, филмът повече се занимава с моралните измерения на проблема и прави това с максимално чувство за автентичност.“

Признавам, че не съм гледала филма лично и съм принудена да разчитам на разказа на човек, който го е гледал; но доколкото този човек е достоен за доверие, и вие можете да ми вЕрвате. Учителката (Йоана Буковска) страда заради твърде малките си гърди (вероятно показаните в началото гърди са мъжки). Няма пари за пластична операция и се чуди откъде да намери. Не щеш ли, в неин клас абитуриенти учи син на видна мутра. Учителката прелъстява момчето и после го лъже, че е забременяла от него. Измъква му пари уж за аборт и с тях си прави цици за чудо и приказ. Но работата излиза наяве, таткото-мутра иска парите да бъдат върнати, а учителката няма откъде да ги вземе. Тогава я забременяват насила, изчакват да роди, вземат бебето и го продават за органи.

Смятам, че този филм заслужава критика от няколко гледни точки. Потриса ме ксенофобията, изразена на две равнища. Първо, без каквито и да е действителни основания ни внушават, че продадените в чужбина български бебета не се осиновяват, а се разфасоват заради органите им. Както посочи наш журналист още през миналия век, митът за децата-донори е въздух под налягане, съвременна технологизирана версия на безсмъртната басня, че чужденци отвличат и убиват децата ни. Второ, защо се показва продажба на бяло бебе, след като във всички известни ми репортажи за действителни продажби става дума за циганчета? Явно авторите на филма ни смятат за расисти, които не биха се трогнали от съдбата на циганче дори ако то бъде направено на сапун.

Но понеже моят блог е предимно за образование, искам преди всичко да задам следния въпрос:

КАКЪВ ОБРАЗ НА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ ПРЕДСТАВЯ ТОЗИ ФИЛМ? Отрепка, която съблазнява свои ученици и им измъква пари с измама? На някого не му ли е неудобно и не му ли е жал за средствата, труда и творческата енергия, вложени с такъв гнусен резултат?

Приятно гледане!

П. С. Научих, че един от авторите на филма в личен разговор е споделил, че не харесва творбата си и е участвал в създаването й изключително по финансови съображения.