По времето на социализма имаше такъв виц: Отива склерозирала бабичка при Тодор Живков на аудиенция и не може да си спомни какъв й е проблемът. Бай Тошо се опитва да й помогне:
– Пенсията ли ти е малка, бабо?
– А, не, добра си ми е пенсията. Всеки ден си купувам хляб и кисело млекце и всяка седмица – салам „Кучешка радост“.
– Тогава сигурно си крайно нуждаеща се от жилищна площ?
– А, не, имам си гарсониера, там живеем със сина и снахата и внучето, много е задушевно. Исках само да те питам нещо, другарю Живков, ама какво ли беше? Сетих се! Тоя строй, социализма, кой го измисли – вие, политиците, или учените?
– Ние, политиците, сме го измислили.
– Така си и мислех!
– Защо?
– Защото, ако бяха учените, щяха първо да го пробват на животни.
Сетих се за този виц днес след разговор с младеж, който твърдеше, че е бил успешно лекуван със стволови клетки след нараняване на гръбнака. (Експерименталното лечение на неврологични състояния със стволови клетки е тема на постовете ми „Относно историята със стволовите клетки“ и „Още за стволовите клетки и как да се предпазим от тях„.) Подвижността на ръцете, загубена след травмата, изцяло се възстановила след „лечението“, поне така твърдеше бившият пациент. Наричам го пациент, макар в главата ми да се върти по-скоро думата „потърпевш“.
Изтъкнах му, че макар да съм търсила в научната литература съобщения за лечение на неврологични състояния със стволови клетки, досега не съм намирала такива. Нещо повече, дори не съм намирала съобщения за успешни опити с животни. Отговорът на младежа беше изумителен. Той не отрече, че никой досега не е правил успешно върху животни това, което е било направено върху него, но изтъкна уважителна причина за този факт – че нямало начин въпросното лечение да се пробва на мишки и плъхове, защото те имали различна нервна система!
Отвърнах, че съвсем не е толкова различна и че изобщо, за да се погледне сериозно на някакво експериментално лечение, то трябва първо да е успешно изпробвано върху животински модели.
Ей богу, изобщо не бих допуснала, че в ХХІ век ще се наложи да обяснявам отново и отново на интелигентни и културни хора това, което е било ясно на склерозиралата баба от стария виц! А именно, че преди да се пристъпи към опит върху хора, трябва същият опит да се проведе с животни и чрез публикация да се докаже пред цялата научна общност, че е дал превъзходни резултати.
Моето ъгълче 
декември 25, 2012 в 6:55 am |
Защо тогава има толкова банки за съхранение на стволови клетки? Преди да родя се чудих дали да не платя един джоб пари, за да съхраним стволови клетки от пъпната връв, но се отказах. Замислих се, че освен стволови клетки ще трябва да се търси и клиника по трансплантация и т.н. Сигурно ли е, че приложението им е още на експериментална фаза?
декември 26, 2012 в 9:02 pm |
Тези банки са средство за обиране на народа. За да има цялата работа някакъв смисъл, трябва да се организира от здравната каса или специален държавен орган. Трябва да се вземат пъпните върви, да се извличат от тях стволовите клетки и да се използват за който пациент има нужда от тях, а не за първоначалния им собственик. Почти всички проблеми, които налагат трансплантация на кръвотворни стволови клетки, имат генетична основа. Което значи, че на пациента трябват не неговите собствени стволови клетки, а чужди. Сега у нас всякакви „бизнесмени“ с медени езици обайват майките да плащат за съхранение на стволови клетки, а ако (недай Боже) някое дете наистина впоследствие има нужда от такова лечение, обзалагам се на каквото искате, че стволовите му клетки ще се окажат отдавна умрели.
януари 3, 2013 в 7:02 am
И на мен ми се стори много „афиф“ работата. То вземали ги, култивирали ги, ама не се знае колко ще оцелеят. Ако не оцелеят не ти връщат парите дадени първоначално за вземане и т.н. процедури.
декември 25, 2012 в 7:56 pm |
Стволовите клетки могат да се използват за лечение на други заболявания. По-горе се критикува само ползването им за лечение на неврологични заболявания.