Честа грешка на съвременните млади майки и една от най-вредните последици от „лактивизма“ (т.е. активизма в подкрепа на кърменето) е да се избягва дохранване на бебето с хуманизирано мляко в името на изцяло естественото хранене, дори ако кърмата не достига. Тук ще призная, че самата аз направих тази грешка с първото си дете. Бях се поддала на пропагандата на лактивисти като д-р Спок, че ако наистина си обичам бебето и искам да го кърмя, кърмата ми трябва да стига, а ако не стига, значи не се старая достатъчно, или нещо не правя както трябва, или подсъзнателно не си обичам достатъчно бебето и изобщо се провалям като майка. На това отгоре при подготовката на дипломната си работа (на тема ранен диабет) бях чела разни научни статии как изкуственото и смесеното хранене увеличавали риска от ранен диабет. Тогава имах достатъчна биологична и езикова подготовка, за да намеря и прочета въпросните статии, но не ми достигаше професионален опит и критично мислене, за да си дам сметка колко голям дял от научната литература се пада на опорочени, долнопробни и дори изцяло измислени изследвания, послужили на някого да си защити длъжностната характеристика или да си направи дисертацията. Ако слушате лактивистите, кърмата е вълшебен пенкилер, който помага за всичко; а всъщност единственото й доказано предимство пред съвременните хуманизирани млека е, че намалява риска от стомашно-чревни инфекции (понеже съдържа антитела). Искам между другото да вметна, че си давам сметка колко високомерно звуча в много от постовете си, когато наричам опонентите си „невежи“ и т.н. от позицията на непогрешим авторитет; може би повече читатели биха ми се доверявали, ако използвах за примери и собствените си осъзнати грешки, но за човек, който пише под истинската си самоличност, е трудно и небезопасно да разказва пред цял Интернет какво магаре е бил. Затова не очаквайте много постове като този :-). По-долу превеждам със съкращения поста на д-р Ейми Тютор от 17. декември Why do lactivists think it is okay to let babies scream for hours from hunger?.
Защо лактивистите мислят, че е нормално бебета да се оставят да плачат от глад с часове?
…Насърчаването на кърменето неизменно включва изтъкване колко полезна е кърмата за бебетата. Никой обаче не го е грижа за бебетата, които биват принуждавани да се хранят само с кърма дори ако тя не достига.
Гладът е навярно най-първичната нужда на бебето и се усеща от него като страдание. С това ще се съгласи всеки, който е чувал бебе да плаче от глад… Защо активистите мислят, че е ОК да се оставя бебе да плаче часове наред от отчаян, всепоглъщащ глад? Защо съветват жените, чиито бебета не получават достатъчно кърма през първите няколко дни, да се примирят с този плач, за да потръгне кърменето? Защо според лактивистите дохранването през тези дни е толкова голямо зло, че е по-добре да се кара бебето да страда?
Защо лактивистите мислят, че е приемливо бебета да наддават лошо, защото количеството на майчината кърма не отговаря на нуждите им? Защо осъждат жените, които успокояват бебетата си с шише хуманизирано мляко, и ги упрекват, че вместо това не оставят бебетата да плачат?
Защо лактивистките, чиито деца искат да се отбият, преди майката да е планирала това, се съветват помежду си как чрез глад да принудят бебетата си да сучат? Защо си разменят препоръки да не предлагат на бебето друга храна, докато то не бъде принудено, за да оцелее, да се откаже от желанието си за независимост и да се подчини на волята на майката да продължи кърменето?
Защо пропагандистите на привързаното родителство, което уж е за задоволяване на нуждите на бебето, пренебрегват най-първичната нужда на бебето – нуждата от пълноценно хранене?
Каква е разликата между педиатрите от началото на ХХ век, които са препоръчвали хранене под час заради някаква предполагаема дългосрочна полза, и съвременните лактивисти, които пренебрегват глада на бебетата заради някаква много малка дългосрочна полза, която в действителност може изобщо да не съществува?…
Моето ъгълче 
декември 27, 2012 в 9:51 pm |
бях гледала филм, в който се твърдеше, че най-токсичната храна на планетата е човешката кърма.
иска ми се майките да обръщат внимание на това, с което те самите се хранят; на мен ми е трудно да си представя как една жена няма да има кърма. срещала, съм в книги за бебета да се посочва, че само 5 % от майките нямат кърма и че жените трябва да са натрупали запас от хранителни вещества и като тийнейджъри да не са се изтощавали с едностранчиви диети. сайтовете сега изобилстват от съвети, от ла лече лидери, от твърдения, че бебето само си изработва храната чрез самото сучене – колкото повече бебето суче, се прави и повече кърма. големият проблем на майките е, че биват подвеждани от по-възрастни жени, че може би нямат кърма или до ден днешен използват изрази като рядка кърма, след като лидерките говорят за предно и задно мляко, и така майките просто не предлагат на детето да суче, обърква се причина и следствие.
истерията около бебешкото кърмене/хранене продължава и не знам доколко майките са улеснени или объркани. в миналото не е имало групи, лактивисти и все пак майките ни са се справяли.
има майки, които вярват, че бебетат не чувстват глад, че ролята на кърменто в праисторически времена е била имунологична, а не хранителна, че бебета плачат, защото просто имат нужда от физически контакт, че причината за плача са колики, и че само децата в развитите и цивилизовани страни ги имат или че носенето на бебето по определен способ може да предотврати плача. теориите са безчет и родителите едва ли не трябва да преминават курс как да боравят с океана от информации, за да отсяват семето от плявата
една статия за бебета, които не плачат
http://www.incultureparent.com/2010/12/why-african-babies-dont-cry/
декември 30, 2012 в 9:16 pm |
Ей такива разсъждения ме накараха да си държа бебето гладно и срещу тях предупреждавам читателите си.
януари 1, 2013 в 9:52 pm |
само че жената казва, че бебето й не било гладно. добре, че не пуснах статията за майките в монголия, където има доста комични моменти. техните методи, описани от западнячки, са стопроцентово ефективни, и не минават в графата културни особености и различия. не разбирам хората, които отричат всичко, което е извън цивилизацията, а хората от периферните култури не разбират нас и казват, че особено по отношение на отглеждането на деца, традициите ни са в самата си основа погрешни
януари 2, 2013 в 8:59 pm |
Аз съм от тия, които отричат всичко извън цивилизацията. А хората от периферните култури може да не ни разбират и да ни намират кусури, но фактът е, че никой от нашата цивилизация не ходи при тях (освен за малко, колкото да напише някоя книжка колко хубаво и духовно е там), докато във всяко поколение представители на въпросните култури идват при нас с писъци.
Аз не съм против кърменето. Всъщност препоръчвам смесеното хранене да продължава поне до 5-6 месеца, ако няма здравни противопоказания. Това, срещу което съм против, е тормозът над бебетата и майките.
януари 3, 2013 в 8:09 pm |
още веднъж моля за извинение, че в неоправдан пристъп на неакадемичност и непрофесионализъм, и направо с през пръсти съчинен коментар съм нахвърлила твърдения, които нямат посочени източници и доказателствена подкрепа. могат абсолютно да бъдат пренебрегнати тези пасажи за аборигени, скандинавци, проценти, сзо и пр. за да не вземе да се заблуди някой, което е малко вероятно, но знам ли какви хора ще попаднат тук. просто всеки може да си направи независимо проучване, да рови в бази данни, библиотеки, институти, за да не го излъже или изманипулира някой.
януари 3, 2013 в 9:06 pm |
Маска, отрязах последните Ви два коментара (или две версии на един коментар?). Ето цитат от отрязаните коментари, с който искам да обясня защо:
„Колкото и „токсични остатъци“ да бъдат откривани в кърмата, изборът да не бъдат кърмени децата не е решение. Едва ли лактивистите пропагандират бебетата да бъдат оставени да плачат с часове.. Смесеното хранене, според тях, води до намаляване на кърмата. Не мога да повярвам, че лактивисти препоръчват бебетата да се оставят да гладуват. Tе препоръчават бебeто да бъде поставяно на гърда по-често. Но много майки явно не могат да отделят по половин ден за кърмене, защото живеят в цивилизация.“
Точно срещу тази аргументация се боря, ще се опитам да обясня какво имам предвид.
Под здравни противопоказания имах предвид майката да взема лекарства, необходими за нея, но вредни за бебето, или да е заразена с нещо, което може да се предаде с кърмата (на първо място СПИН).
Лактивистите, като твърдят, че смесеното хранене води до намаляване на кърмата (недоказано и най-вероятно невярно), и като твърдят, че кърмата е страшно необходима за бебето – какво излиза? Логиката недвусмислено посочва извода: Не започвайте да дохранвате, дори бебето да реве от глад.
Поставянето на бебето на гърда по-често при част от майките-кърмачки (може би при всички) не помага. Твърдението Ви, че „много майки явно не могат да отделят по половин ден за кърмене“, е блестяща илюстрация на тезата ми, че лактивизмът неизбежно води, освен до мъчения на бебета чрез глад, до мачкане на майките. Вие внушавате, че аз съм виновна, задето не съм имала достатъчно кърма, понеже, живеейки в цивилизация, не съм се постарала да отделя достатъчно време за кърмене. Аз знам, че това е невярно, и възприемам твърдението Ви като лична обида, след която всякаква по-нататъшна дискусия по темата става излишна. Всяка жена, която е била в моето положение, ще се подпише под думите ми с две ръце. Но това, което се опитвам да постигна с писания като настоящия пост, е да има по-малко жени в моето положение и – още по-важно – по-малко бебета в положението на първото ми дете. А иначе всички се кълнат, че искат повече българчета да се раждат!
Вметнатата Ви забележка, че по българските улици няма много имигранти от Третия свят, вероятно би била възприета като гавра от близките на всички несретници, опитали се да станат имигранти или бежанци в България и изхвърлени като мръсни котета или затворени без съд и присъда в Бусманци и други сродни концлагери. Защитата на правата на тези хора е тема в моите блогове, макар и не основна тема.
януари 3, 2013 в 10:53 pm |
съжалявам, ако се чувствате лично обидена от това за половиния ден кърмене и затова, че може да сте дохранвали детето си. генерализирах майките, изобщо не съм искала ни най-малка сянка на обида или подценяване на вашите майчинска и родителска компетентност да внушавам. направо заприличахме на коментаторките от първия ви линк. иска ми се на все по-малко жени да се случва недостигът на кърма, ако се случи да се има предвид, че затова има някаква причина, но тя не значи, че нещо не им е наред като жени и майки или че трябва да се чувстват виновни или депресирани.
също, не съм искала да се подигравам с бежанците и техните несгоди из нашите институции, защо това тълкувание за имигрантите.
януари 4, 2013 в 2:20 am |
за отрязания коментар – няма проблем, не държа чак толкова някой друг да си прави изводи или вади поуки, тук интелигентни хора пишат, няма какво и аз да ги поучавам.
относно мачкането на жените – това е вярно до определена степен, защото майките не разполагат със себе си, нямат време за нещата извън бебето, които са им приятни. повечето дори свикват да домакинстват само с една свободна ръка. самите лактивисти описват какво може да прави жената докато кърми, най-разпространеното днес – да си чете ел. книга, нещо на компютъра или изобщо от екран, ако преди години четенето е било на хартия. някои жени приемат да се грижат за детето, което изцяло зависи от тях с чувство на привилегированост, без оплаквания и без да се жалят, защото това било то да си майка и нямат съзнание, че може би самите изтезават себе си.
френският лекар фурние е описал състоянието тетания, което се среща изключително при бременни и кърмещи жени, но което прави живота на хората около тези жени непоносим, заради нервността и избухливостта на майките, която пък се причинява от декалцификацията в тези периоди.
януари 4, 2013 в 7:30 am |
Радвам се, че стигаме до някакво съгласие!
Кърменето, ако не е натоварено с нерви и страхове дали кърмата ще стига, е чудесно общуване между мама и бебето и препоръчвам дори при символично количество кърма, ако на бебето му е приятно да суче, майката да го кърми няколко месеца само заради връзката.
януари 8, 2013 в 12:42 pm |
Аз смятам,че най-важно е майката да може да оцени реалистично ситуацията, в която се намира. Важно е и хората около нея да могат да го направят и да я подкрепят. Свидетел съм била на такива майки, които в стремежа си да кърмят на всяка цена го правят през има-няма и час или се изцеждат до припадък, изтощени, изнервени. И когато въпреки всичко детето не наддава, плаче непрекъснато и очевидно е гладно, започнат да дохранват и доста често се появява и чувството на вина. Действително лактивистките не помагат много в такива случаи, бих казала, че подкрепят опасни поведения. В блога на Хедра четох постовете на една майка, която се оплакваше, че вече захраненото и 5-6 месечно бебе не иска да суче, не наддава, със запек (може би от глад). Хедра я съветваше да не дава на бебето друга храна освен кърма, само и само то да няма друг избор, и то при положение, че на майката се налагаше да влиза и в болница във връзка с някакъв проблем.
Ето защо и аз мисля, че важно е да се направи баланс между пропагандата, реалните ползи и рискове за бебето.
февруари 5, 2013 в 4:40 pm |
за всички, които искат да бъдат качествено информирани от западни специалисти, а не гурута, си позволявам да дам връзка към в блога на една забележителна жена, която не употребява и една обидна дума, срещу хората, които „избират“ да не кърмят децата си. тя обяснява на родителите да дохранват децата си с АМ, докато не добият адекватни количества кърма, не съветва никого да оставя дете да гладува. тя помага на родителите при трудности, тя не раздава съвети, и се дразни от педиатри, които се интересуват само дали детето наддава на тегло и правят вметки, че е нормално да се хранят човешки деца с формула.
авторката изобщо не се церемони, ако някоя майка се чувства неадекватна, депресирана и виновна! ако не кърми, но странно как, текстовете й не карат родителите да се чувстват безполезни и не им внушава, че са некомпетентността им е чудовишна. чудовищни са според нея корпорациите.
компаниите използват емоционалната риторика, за да се фокусират върху чувствата на майката, вместо върху информацията, с която тя разполага при вземането на решения.
In their marketing propaganda, formula companies cloak and draw attention away from what is actually important in infant feeding. For example, in some of their articulations, love is more significant than breast milk or formula. Their argument is that it is love that counts in infant feeding and care, not what goes into the baby. We see how ludicrous this displacement strategy is when we consider how we would we feel if the tobacco industry used the same argument: „It doesn’t matter if you smoke in front of your baby, as long as you love them“.
казва се, че дори при жени, които никога не са забременявали и раждали, може да бъде предизвикана лактация! така, че всяка майка, която си търси извинения за …… си, трябва да има предвид, че кърменето може да изисква и малко повече усилия.
http://www.thealphaparent.com/2012/10/so-youve-given-up-breastfeeding.html
ако някой може да каже и копче след прочитането на статията с аргументите, мога да съм спокойна, че ще си тормози днес или утре детето с АМ. има специално и аргумент за щаденето на майката и почивката й:
http://www.thealphaparent.com/2012/01/how-to-win-any-breastfeeding-argument.html
февруари 6, 2013 в 8:15 am |
„So there really is no excuse ladies!“
Като прочетете това, няма нужда да четете повече :-).
юни 4, 2013 в 5:29 am |
Пуснах вашите размисли в профила с във facebook защото искренно тв подкрепям. За мен най нормалното нещо е да накърмиш детето си и да го дохраниш с адаптирано мляко ако то иска. Моето бебе винаги е отказвало да яде ако не е гладно, да пие вода ако не е жадно. Това е основната причина винаги да съм кърмила и да съм давала адаптирано мляко колкото иска. Така имам едно спокойно ежедневие с едно здраво и усмихнато бебе вече на 4 месеца