Още пепел по главите заради Либия

Неотдавна предложих да си посипем главите с пепел заради Либия – по-точно заради боеприпасите, които сме продали на режима на Кадафи през 2009. По този повод министрите на енергетиката и на външните работи Трайчо Трайков и Николай Младенов заявиха, че всъщност не сме изнасяли оръжия за Либия. Имало било такова намерение и било издадено разрешение, но сделката не била осъществена. Много обичам така да ни правят на глупаци. Изнесеното в „Гардиън“ за боеприпасите се основава на документи. Нашите министри не показват никакви документи, не разкриват коя е била фирмата и защо сделката не се е състояла, само казват: „Въпреки документите България е кристално чиста и не се съмнявайте в това, защото ние ви даваме честната си дума.“

Цялата история ме накара да си спомня слуховете как по време на ирано-иракската война ние като добри приятели сме продавали оръжие и на двете страни и бил направен прецизен график, за да не се засекат различните самолети, идващи да отнесат готовата продукция. Разбира се, хората от летището треска ги тресяла при мисълта как някакъв проблем може да задържи някой самолет и той да се застъпи с противников. Нейсе, било каквото било, тури му вестник (пепел не, тя ни трябва да си я сипем по главите). Да гледаме в бъдещето и да мислим какво да правим сега.

За жалост в момента положението в Либия е учебникова илюстрация как не винаги добрите побеждават. На бойното поле е далеч по-вероятно да победят тези, които имат авиация (ако другите нямат). Либийските бунтовници преглътнаха гордостта си и сега молят някого – който ще да е – да въведе зона, забранена за полети, за да ги спаси от въздушните нападения. Но всички, които могат да въведат такава зона, шикалкавят по начин, който лично аз намирам за безобразен. Говорят как зоната уж трябвало да се одобри от Съвета за сигурност на ООН, знаейки отлично, че Русия и Китай не биха допуснали такова нещо да мине. Като българска гражданка мен най-силно ме засяга позицията на България. И тя, меко казано, не ми харесва. Ето какво е казал пребоядисалият се мушморок, който понастоящем се подвизава като български външен министър:

„Българската позиция е, че признаваме държави, а не движения. Това заяви външният министър Николай Младенов в Брюксел в коментар на въпроса дали либийският Национален съвет, организиран от противниците на Кадафи, трябва да се счита за легитимен, предаде кореспондентът на БНР. Пред България в момента не стои въпроса за признаване на формирания от опозицията Национален съвет в Либия, стана ясно от думите на Младенов… Външният ни министър допълни, че не е ясно какво представлява опозиционният съвет. Според него е странно, че бивши министри са станали знаменосци на движението срещу Муамар Кадафи. Младенов каза, че всяка мисия, която се изпраща, трябва да се запознае със ситуацията както в Триполи, така и в Бенгази, и със всички играчи, които се появиха на сцената в Либия.“

Т.е. дайте да се снишим, да се заемем с проучване на людете, що се зоват Национален съвет, и изобщо да си запълваме времето, докато наемниците на Кадафи превземат Бенгази, възстановят реда и отрежат всички глави, подозирани в опозиционни мисли…

Питам се къде е гражданското общество в България и другите държави, които в момента шикалкавят – защо не оказва натиск върху правителствата? Къде е четвъртата власт? Къде са активистите срещу расизма и не виждат ли, че нежеланието да се пречи на избиването на араби е тежка форма на расизъм?

Avaaz.org организира подписка за забранена за полети зона; тя е адресирана до Съвета за сигурност на ООН, което според мен е безнадеждна кауза, но все пак няма вреда човек да се подпише.