Вън талибаните от храма на просветата!

Идвам днес на работа и какво да видя – на двата входа на сградата ни лепната обява за предстояща лекция на Доминик Стейтъм (Dominic Statham). Може би ще си помислите, че лекторът трябва да е преподавател в елитен чуждестранен университет или известен практикуващ лекар. Нищо подобно. Стейтъм е британски автоконструктор, получил озарение свише, че еволюционната теория е невярна, и написал труд по въпроса. Заглавието на книгата му е Evolution – Good Science?, преведено на български като „Еволюцията – наука или идеология“. Именно този шедьовър ще бъде представен след броени дни в една от залите на нашия Медицински университет. Не искам да правя реклама на събитието, затова няма да казвам точно кога и къде, само вметвам, че поне датата е възможно най-подходящата – 1. април.

Кратка справка в Мрежата показва, че въпросният креационист планира цял тур на овации из България, като възнамерява да представи книгата си и в Шуменския университет и в Медицинския университет – Варна.

Дали някой си мисли, че студентите и в частност студентите-медици са най-големите лапнишарани у нас и всеки талибан, който не признава друга истина освен съответното свето писание, може да ги обае с мухлясали проповеди?

Или просто някой си мисли, че нашите университети са дотам закъсали за пари, че са готови да пуснат в залите си всеки талибан, който си плати наема?

Уви, поне второто явно е самата истина.

П.С. Един коментатор предложи, който може, да отиде на събитието и да задава неудобни въпроси, за да събуди критичното мислене на тези слушатели, които са просто непросветени и заблудени. Аз нямам намерение да ходя (признавам, че предпочитам да си прибера детето от детската градина). Мога обаче да предложа някои неудобни въпросчета, взети от книгата на Джери Койн „Защо еволюцията е факт“ (Jerry Coyne, Why Evolution Is True):

Как, освен чрез еволюционната теория, може да се обясни, че палеонтологичният летопис (fossil record) съдържа точно такива вкаменелости, каквито се предсказват от дарвинизма, включително преходни форми, напр. Tiktaalik – между земноводни и риби, Mei – между динозаври и птици, Pakicetus и Ambulocetus – между чифтокопитни (artiodactyls) и китоподобни (cetaceans, whales), Sphecomyrma – между оси и мравки? Как се обяснява фактът, че останки от по-сложни организми се откриват само в по-младите геологични пластове и никой не е успял да открие „анахронични“ вкаменелости, които биха опровергали еволюцията (напр. бозайници в пластове от докамбрия)?

Ако видовете възникват не чрез независима еволюция вследствие на географска изолация, а чрез творчески актове, как да обясним, че Творецът не работи много усилено на континентите, а разгръща въображението си на островите, често създавайки десетки ендемични видове от една група в рамките на един архипелаг?

Как без еволюционната теория можем да обясним многобройните закърнели (vestigial) органи като зачатъчните крила на додото и други нелетящи птици, скритите под кожата очи на къртиците, тазовия пояс (pelvis) на китоподобните, нашия апендикс, мускулите на главата ни, които при други бозайници движат ушната мида?

Как да обясним многобройните псевдогени, т.е. излезли от употреба гени, които все още могат да се видят в геномите на най-различни видове? Например човешкият геном съдържа псевдогена GLO, който при повечето други бозайници кодира ензим, нужен за синтезата на витамин С. Защо му е притрябвало на нашия Създател да инактивира този ген чрез мутация, запазвайки останките му в генома като псевдоген? Защо освен приматите такъв псевдоген имат и морските свинчета и плодоядните прилепи, като при това някогашният работещ ген в трите групи бозайници е инактивиран от три различни мутации? Защо делфините, на които не е нужно да долавят миризми във въздуха, още носят в генома си гените за съответните обонятелни рецептори, но вече като неактивни псевдогени, натрупали мутации?

Във филма „Човек на годината“ (Man of the Year), когато питат един от героите какво мисли за интелигентния дизайн, той отговаря: „Погледнете човешкото тяло – това ли наричате интелигентно? Завод за преработка на отпадъци в съседство с увеселителен парк!“ И наистина как освен чрез еволюционната теория можем да обясним многото примери за неподходящо устройство (bad design)? Ето някои от тях: лъкатушния път на клона на блуждаещия нерв, който инервира гръкляна (laryngeal nerve); спускането на тестисите в скротума, което е проблемно и предразполага към ингвинална херния; прокарването на мъжкия пикочен мехур през простатата, водещо до затруднено уриниране при увеличена простата; липсата на пряка връзка между яйчника и яйцепровода, водеща до риск от извънматочна бременност; женският таз, който вследствие на изправения стоеж е добил вид на костен тунел и прави раждането крайно болезнено и опасно.

Ще завърша с превод на откъс от стр. 85 на книгата:

„Някои креационисти възразяват, че неподходящото устройство не е довод за еволюцията, понеже свръхестественият интелигентен дизайнер също би могъл да създаде несъвършени структури. В своята книга „Черната кутия на Дарвин“ привърженикът на интелигентния дизайн Майкъл Бий твърди, че „белезите, които ни озадачават в дизайна, биха могли да са създадени от Дизайнера по определена причина – например за красота, за разнообразие, за показ, за някаква все още неизвестна практическа цел или по друга причина, която не можем да отгатнем…“ Но този довод пропуска главното. Да, дизайнерът може да има неведоми за нас мотиви. Но конкретните примери за лошо устройство, които виждаме, имат смисъл само ако са еволюирали от белези на по-ранни предшественици. Ако дизайнерът при създаването на видове е имал мотиви, за които можем да се досетим, един от тях със сигурност е бил да води биолозите за носа, карайки организмите да изглеждат така, все едно са еволюирали.“

(Майкъл Бий е американски биохимик, който има 9 (девет) деца и не ги праща на училище, а оставя жена си да ги обучава вкъщи. Според мен само този факт показва всичко, което ви е нужно да знаете за душевното му състояние. Простете ми довода ad hominem, но не мога да се въздържа.)

П. П. С. Един от англо-говорещите ми студенти е присъствал на събитието. Разказа ми, че публиката била изцяло от привърженици на интелигентния дизайн и посрещнала автоконструктора с овации. И нещо още по-тревожно – представил го някакъв преподавател; но свидетелят не беше запомнил името на този колега-ренегат. За Шуменския университет поне знаем кому да дадем златната малинка – на  доц. д-р Иво Михайлов и гл. ас. д-р Димчо Захариев.