Ген. Луков като илюстрация защо да не се предоверяваме на Уикипедия

През 1997 за пръв път се опитах да направя справка в Мрежата. Беше за нещо, свързано с Народното събрание. Попаднах на някакви анонимни текстове на английски, клеветнически оплюващи демонстрантите от 10. януари същата година (между които бях и аз). Тази незначителна случка завинаги ме предпази от предоверяването на Интернет, от което страдат много мои студенти.

За мен Уикипедия е прекрасно и величествено начинание, което трябва да се използва и доразвива. Но за жалост това не й пречи да бъде ненадежден източник. Дори и в английската Уикипедия неотдавна не устоях и коригирах някои неясни и недотам верни твърдения за мейозата, а българската Уикипедия е значително по-ненадеждна от английската (ако искате да се уверите, сравнете напр. текстовете за аутизма в двете Уикипедии). Разбира се, българските учебници, вестникарски статии и изобщо всякакви мислими текстове също са по-ненадеждни от английските. Както аз, така и много други хора след дългогодишно сблъскване с това явление се хващаме, че равнището ни на доверие към даден източник се покачва автоматично поради самия факт, че е написан на английски.

Статията за ген. Луков е прекрасна илюстрация защо не бива да се предоверяваме на Уикипедия (особено българската). Не бих казала, че е написана съвсем в комунистически дух; дава връзки и към добронамерени източници, напр. този и този. Но като цяло показва монопола на левичарите върху представата за нашето минало. Нещо повече, тази статия показва и обичайния пропаганден подход на тази група хора – манипулации и опашати лъжи, толкова нескопосани, че могат да се хванат буквално за половин минута, но въпреки това явно хващат дикиш.

В раздел „Биография“ присъства изречението: „Когато България официално застава на страната на Нацистка Германия Луков смята, че законодателството в България не е достатъчно анти-семитско и се бори за закони по близки до тези на Хитлер [1].“ (Правописът запазен.)

Източник [1] е Wyman David S., Rosenzveig, Charles H., (1996), The World Reacts to the Holocaust, London: The John Hopkins University Press pp. 267-268.

В съответната беседа един от участниците пише по този повод: „На посочените страници – Wyman David S., Rosenzveig, Charles H., (1996), The World Reacts to the Holocaust, London: The John Hopkins University Press pp. 267-268, единственото споменаване на Луков в текста гласи: …General Khristo Lukov, who in 1943 headed the anti-Semitic legionnaires and was trying to persuade Berlin to replace Boris’s goverment with one based on his organization.““

Незнайно защо обаче уикипедианецът, който е написал това, не е заличил или коригирал съответното твърдение в самата статия.

Аз лично се хванах да проверя, използвайки факта, че цитираната книга е качена в Google Books. Горната картинка е взета от екрана след моята справка. Виждате много добре, че наистина името на Луков се среща само на 2 места в книгата – едното е стр. 268, където е цитираното от уикипедианеца изречение, а другото е азбучният показалец. Ето в какъв подтекст е въпросното изречение:

Besides Tadzher, prominent Jewish partizans included Violeta Iakova, who was a member of an assassination team in Sofia called the Dark Angels. Iakova shot the former minister of war, General Khristo Lukov, who in 1943…“

Също така прегледах стр. 267 – там първо се описва развитието на обстановката в България след смъртта на цар Борис ІІІ, а после започва разглеждане на съпротивата в България и ролята на евреите в нея, което продължава на стр. 268.

Моят приятелски кръг се отличава не само с повишено доверие към англоезичните текстове, а и с особено внимание към източниците (двете особености се съчетават в често споменаваното между нас изречение „Дай си референсите“, от англ. reference – източник). Разбира се, всеки може да сбърка поради предоверяване било на източник, било на собствената памет. Но да лъжеш умишлено, злоупотребявайки с анонимността на Уикипедия и с доверието към англоезичните източници, и да цитираш такъв източник, без той в действителност да те подкрепя – за мен това е върхът.

Неотдавна мой читател коментира поста ми за пакта Молотов – Рибентроп: „Ако… попаднеш на нефолклорен източник за сцената, в която Луков самолично отблъсква сръбски полк край Кюстендил, ще се радвам да го видя„. Аз пък ще се радвам някой да посочи „нефолклорен“ източник за усилията на ген. Луков да направи законодателството ни по-антисемитско. Понеже, както видяхме, наличният източник за това изключително сериозно твърдение е не просто фолклорен, а направо фалшив.

П.С. Ден по-късно постът ми вече е остарял – това, за което писах, е оправено! (Виж коментарите.) Едно от нещата, които харесвам в Уикипедия, е, че също като науката се подобрява с времето.

Advertisements

8 Коментари to “Ген. Луков като илюстрация защо да не се предоверяваме на Уикипедия”

  1. Спас Колев Says:

    Благодаря за забележката, опитах се да оправя проблема ([1]).

    За съжаление малкият брой редактори е сериозен проблем за българоезичната Уикипедия и много статии, свързани с българската история, са в отвратително състояние.

  2. mayamarkov Says:

    Браво! Важното е, че качеството се подобрява.
    Ако намеря източник за боя край Кюстендил, ще съобщя; но, нали се сещаш, сериозните източници не се търкалят по сергиите :-).

  3. SilverRain Says:

    Чудесно написана статия.
    Само да попитам това вярно ли е?
    „…General Khristo Lukov, who in 1943 headed the anti-Semitic legionnaires and was trying to persuade Berlin to replace Boris’s goverment with one based on his organization.“

  4. mayamarkov Says:

    Поначало се каня специално да разгледам тази тема по-късно, но понеже не знам на кой цар на времето ще й дойде редът, ще опитам бърз отговор сега:
    Макар легионерите да нямат антисемитизъм в програмата си или в друг издаден от централното ръководство документ, вярно е, че с напредването на войната сред тях се появяват антисемитски настроения, отразени в някои (предимно провинциални) издания на организацията.
    Различни източници сочат също, че Луков е бил спряган за министър-председател на мястото на Богдан Филов. Предполага се, че това е била причината да бъде убит. Правителството е било на Филов, не на Борис. Няма данни Луков да е искал да сваля Борис и да основава република.
    Предположението, че Германия е кадрувала българските правителства, явно е взето от комунистически източник. На комунистите това им се е струвало естествено – нали след 9. ІХ Съветският съюз е правил точно това. Но никой от известните ми некомунистически източници не допуска нищо подобно. Каквито консултации е имало с Берлин, вероятно са били за евентуално излизане на България от Тристранния пакт.

  5. Ген. Луков като илюстрация защо да не се предоверяваме на Уикипедия | Bulgarian Blog Says:

    […] През 1997 за пръв път се опитах да направя справка в Мрежата. Беше за нещо, свързано с Народното събрание. Попаднах на някакви анонимни […] Прочетете повече -> WordPress.com Top Posts […]

  6. Уточнител Says:

    Истината е, че мнозинството от тези, които пишат в Уикипедия са синове и внуци на АБпФК. Това е по простата причина, че в недалечното минало, а и сега те заемат всички важни административни, съдебно-юридически, научни, в сигурността и службите, както и медийни позиции на средно и висше ниво. Просто те са мнозинството. Поинтересувайте се от кого произхождат: всички български собственици – на банки социологически агенции, повечето от магистратите, генералите от армията и службите, бълг. собственици на медии, академиците и тачалниците от БАН, професорите над 5о г. и т.н и т.н
    Произхождат отАБпФК

  7. Митка Гръбчева за генерал Луков | Моето ъгълче Says:

    […] българското обществено пространство витае убеждение, че генералът е бил антисемит – убеждение, на което […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: