Цикъл 1, урок 4 – Бактерии: обща характеристика

И на двете фигури са показани пръчковидни бактерии. Снимките на деляща се бактерия (бацил) са любезно предоставени от Карл Робиноу. 

Понятие за микроорганизъм и бактерия. Ще започнем разглеждането на живия свят с тези организми, които са най-малки и най-прости. Те се наричат микроорганизми, защото се виждат само под микроскоп. Повечето от тях са едноклетъчни. Науката, която изучава микроорганизмите, се нарича микробиология. Тя е клон на по-общата наука биология.

Самите микроорганизми също се различават по размери и сложност. Най-малките и прости микроорганизми се наричат бактерии. В единствено число обикновено казваме “бактерия”, но някои микробиолози предпочитат думата да е в мъжки род, “бактерий”. Разбира се, никой не бива да пише “бактерий”, когато има предвид множественото число.

Устройство на бактериалната клетка. Бактериалните клетки са дълги няколко микрометра, т.е. няколко хилядни от милиметъра. Повечето от тях имат форма на кълбо, пръчица или спирално завита пръчица. Формата на клетката е видов белег, т.е. еднаква е при всички индивиди от даден вид.

Над клетъчната мембрана бактериалната клетка има твърда клетъчна стена. Тя изпълнява защитна и опорна функция, т.е. предпазва клетката от различни вредни въздействия и поддържа формата й. При някои видове върху стената се образува допълнителна слузеста обвивка, наречена капсула (не е показана на рисунката).

Някои бактерии имат едно или повече камшичета – дълги и тънки израстъци, които се въртят и загребват околната течност. Те имат двигателна функция – чрез тях клетката се придвижва насочено. Останалите бактерии, които нямат камшичета, не могат да се движат активно, а само пасивно, т.е. оставят се на околната течност да ги носи.

Бактериалната клетка има само една хромозома. Тя е затворена във вид на пръстен. Понеже е много тънка, дълга и нагъната, със светлинен микроскоп хромозомата не се вижда като нишка, а просто като “облак” в средата на клетката. Можем да я сравним с оплетено валмо прежда. Но бактериалната хромозома само изглежда оплетена. В действителност всяка част от нея е достъпна за работа, когато е  необходимо.

Някои бактерии, наречени бацили, могат да преживяват неблагоприятни условия, като преминават в по-устойчива жизнена форма. Клетката им нормално е пръчковидна, но при нужда се свива до малко кълбо и се обвива с допълнителна обвивка. Тази форма на бацила, наречена спора, издържа въздействия, които убиват останалите клетки (например варене). Освен това тя не се нуждае от храна, защото има силно забавена обмяна на веществата. Когато условията отново станат благоприятни, спората се превръща обратно в пръчица.

Размножаване на бактериите. Бактериите се размножават, като от една клетка се получават две нови. Процесът се нарича клетъчно делене (вж. фигурата). Първо “майчината” клетка се подготвя, като нараства и удвоява своята хромозома. Получените две хромозоми се разполагат в двата края на удължената клетка. Между тях клетъчната стена започва да расте навътре, докато прегради клетката на две. Всяка от двете нови (дъщерни) клетки може да започне подготовка за следващо делене. Някои бактерии при благоприятни условия се делят на всеки 20 минути.

Обединения на бактериални клетки. Понякога получените при деленето клетки остават заедно известно време като двойки, четворки, кубчета, гроздове, верижки, нишки и др. Формата на клетъчното струпване е видов белег. Обикновено клетките в него просто стоят една до друга, без да си взаимодействат. Затова смятаме тези бактерии за едноклетъчни, независимо че често виждаме клетките им заедно.

При някои видове бактерии струпаните клетки са здраво свързани помежду си. Те може дори да си помагат, като някои от тях се специализират за една жизнена функция, а други – за друга и накрая всяка клетка се възползва от “уменията” на всички. Такива клетъчни струпвания се наричат колонии, а видът – колониален. Колонията е междинно стъпало от едноклетъчност към многоклетъчност.

За да наречем дадена група клетки многоклетъчен организъм, не е достатъчно в нея да има здрава връзка и “разделение на труда” между клетките. Трябва освен това групата да се размножава като цяло и съставните й клетки, ако бъдат откъснати от нея, да умират. Това не е характерно за бактериите; ще го разгледаме при по-сложните организми.

Разпространение на бактериите. Бактериите са разпространени повсеместно. Те живеят и се размножават в почвата, в сладките и солените води, в шуплите на скалите, върху по-големите организми и дори вътре в телата им. Във въздуха бактериите не могат да се движат активно и да се размножават, но се носят, прикрепени върху прашинки или в микроскопични капчици.

За клетките е нормално да са в течна среда. Затова бактериите се нуждаят, ако не от по-голямо количество вода, то поне от влага. Но изсушаването съвсем не винаги ги убива. Много бактерии понасят изсушаване, като силно забавят обмяната си. Когато отново се овлажнят, те възстановяват обичайната си жизнена дейност. По същия начин бактериите понасят студ (дори замразяване) и недостиг на храна.

Все пак и бактериите могат да бъдат убити. Смъртоносни за тях са някои химични вещества, ултравиолетовите лъчи и високата температура. Обикновеното изваряване убива повечето бактерии освен спорите на бацилите и видовете, които нормално живеят в горещи извори.

Copyright Майя Маркова

Имате право да съхранявате, размножавате и разпространявате този текст, стига да не го представяте като създаден от вас или от трето лице и да не извличате печалба.

Към съдържанието

Реклама

Етикети: образование, учебник