Още за частните уроци

Светла коментира предишния ми пост за частните уроци така: “Мисля, че ако образованието е на необходимото ниво, от частни уроци няма да има нужда… И в случая съм съгласна с държавата (което рядко ми се случва), че учител да дава уроци на собствените си ученици си е конфликт на интереси.”

Съгласна съм, че не бива учител да обучава частно ученици от класовете, на които преподава в училище. Не виждам обаче разумна причина да се забраняват частни уроци на ученици от други класове на същото училище. Разбира се, възможни са комбинации от типа “аз натискам своите ученици да ходят на уроци при Петрова, а тя праща своите при мен”. Но ако е за въпрос, при настоящата липса на контрол в училище и безправие на ученици и родители всеки безскрупулен учител може да изнудва учениците си за пари, без да дава каквито и да било уроци. И такива случаи има предостатъчно.

Съгласна съм също, че ако образованието е на необходимото ниво, нуждата от частни уроци ще намалее (макар че няма да изчезне изцяло – по причини, които ще посоча по-долу). Но не виждам никакъв механизъм, по който кампанията срещу частните уроци би могла да повиши качеството на образованието. Според мен е мит, че ако учител преподава лошо в клас, това е, за да дава частни уроци на недоучените си питомци. Който преподава лошо, просто си преподава лошо. Той не желае да преподава по-добре, а в много случаи и не би могъл да го направи, дори от това да зависи животът му. Такива хора просто трябва да се махат от училището.

Частните уроци възмущават нашето чувство за справедливост. Защо децата на богатите да получават по-добър старт в живота благодарение на татковите пари? Да, не е справедливо. Но такъв е животът. Вече всички приемаме за нормално богатите да са по-здрави от бедните не само защото могат да си позволят по-здравословен живот, а и защото имат достъп до по-добра медицинска помощ. Приемаме не само частните кабинети и болници, а и свободния платен прием на лекари, работещи в държавни болници. Дори в съда, където всички граждани трябва да са равни, богатите са по-равни. Не говоря за корупцията, а за простия факт, че богатият може да наеме по-добър адвокат. Може ли само образованието да е изключение и защо? Мисля, че трябва да се грижим да постигнем приемливо качество на масовото безплатно образование, вместо да се чудим как да попречим на богатите да осигурят с парите си още по-добро образование за своите деца.

Частните уроци според мен имат място във всички случаи, в които обучението на един ученик от един учител има важни предимства пред дори и добро обучение в класна стая с 20-30 ученици. На първо място бих посочила ученето на чужд език. Според мен всеки, който е учил език с добър частен учител, ще предпочете тази система пред груповото обучение. В гимназията 3 години изучавах немски усилено в група от 15 ученици, с добри учители и добри учебници. По същото време учех английски частно, общо година и половина. Научих го по-добре от немския. Учител ми беше Милчо Спасов, който за жалост вече не е между нас. По професия той беше адвокат, но не практикуваше, защото не вярваше в българското правосъдие. Мнозина го знаят като автор на текстове на популярни песни, както и на много статии, най-вече във в. “Про & анти”. Научих от него и други важни неща освен английския. Той ме насърчи и да пиша, като хвалеше съчиненията ми. Учениците имат нужда някой да забележи и насърчи способностите им, а в училище никой не се интересуваше от писателските ни дарби, защото програмата след 4. клас изобщо не включваше съчинения.

На второ място, частните уроци са важни при подготовка за състезателни изпити, най-вече кандидат-студентските и тези за “елитните” гимназии. Тук никакво подобряване на общото качество на образованието няма да премахне частните уроци, защото ученикът трябва не само да се издигне до определено равнище, а и да надмине своите конкуренти. Това, което трябва да се направи, е – критериите за прием да са прозрачни и да се основават на задължителната училищна програма. В моята област (природните науки) трябва да се иска само възпроизвеждане на заучен текст, а не т. нар. “мислене”. Непрекъснато се говори колко важно било да се насърчават учениците, които “мислят”, а не някакви си “зубрачи” (митични същества, смятани за крайно вредни). Аз пък твърдя, че всяко изискване за “мислене” на състезателен изпит по природни науки ще доведе до отсяване на деца, чиито родители предварително са платили на някого да осигури “мисленето”. Или – още по-зле – на деца, получили вътрешна информация какво точно се разбира под “мислене”. С радост мога да кажа, че на нашия приемен изпит по биология за Медицинския университет се иска само материалът от училищните учебници, записани в конспекта. Това не значи, че частните уроци са излишни. Ако някой тренира кандидат-студента да развива темите вярно и пълно в определеното за целта време, това ще му е от полза. Ученикът би могъл да направи това и сам, но освен способности ще му е нужна желязна самодисциплина. И ако кандидатства за някоя от специалностите, където стотни от оценката решават приема и един-два изпуснати абзаца или фигури могат да те оставят отвън, самостоятелната подготовка ми се струва излишен риск.

На трето място, частните уроци могат да бъдат неоценими за дете, което е слабо по определени предмети или изобщо. Включително когато “слабостта” достига степен на увреждане. Познавам пенсионирана учителка, която дава частни уроци на малък ученик със свръхактивност и липса на концентрация. Без тези уроци детето може би щеше вече да е или на риталин, или в специално училище, или най-малкото да проваля обучението на съучениците си. Разбира се, всяко дете със специални нужди има права независимо от парите на родителите си. Но засега дори в много по-напреднали страни от България проблемът се “решава” по следния начин: детето се настанява в обикновена класна стая заедно с лелка, която го успокоява и го извежда навън, когато напрежението му дойде премного. В цялата работа не става ясно какво научава детето. За това дори не се пита, защото не е политически коректно.

Не отричам, че в днешна България частните уроци са се разпрострели далеч над полагаемото им се място. Ученици и родители говорят за цяла образователна система в сянка, успоредна на официалната. Ако управляващите заедно с други мерки за подобряване на образованието искаха да ограничат тази система и да я изкарат на светло, бих ги подкрепила. Но не това е мотивът им. Те не желаят да помогнат на учениците, а само да тормозят учителите на дребно. Затова съм им ядосана и (за кой ли път) им давам идея да помогнат на България, като си подадат оставките.

(Между другото подкрепям въвеждането на матурите. За това пиша червена точка на министър Вълчев. Но черните точки, уви, са много повече.)

П.С. Дискусията със Светла ме подсети за нещо, което трябваше да напиша още в първия си пост по темата: Много университетски преподаватели дават частни уроци на студенти и кандидат-студенти. Защо не се говори за тях, а само за учителите? Неотдавна доцентка от Софийския университет беше заснета със скрита камера от репортер, представил се за кандидат-студент. Тя не само му предложи частни уроци, а и обеща да му пише завишена оценка, ако се случи да проверява изпитната му работа! Защо не се накарат преподавателите да декларират пред декана, ако дават частни уроци, и да не обучават младежи, които учат в същия университет или кандидатстват за него? Защото ние бяхме добрички и не стачкувахме. Така че сега можем да даваме частни уроци колкото ни душа иска и никой за нищо няма да ни гони. Най-много някой подъл репортер със скрита камера :-).

Advertisements

Етикети:

7 Коментари to “Още за частните уроци”

  1. Светла Says:

    Опитвам се да обобщя позицията си накратко.

    1. Училището трябва да дава на учениците достатъчно познания, за да могат да влязат в университет без допълнителни уроци.

    2. При наличието на безплатно образование жизнените шансове трябва да се дължат на лични постижения, не на парите на родителите. Родителите с пари по-добре да инвестират в частно образование, примерно Американския колеж и т.н.

    3. Аз също подкрепям матурите. Смятам, че приемни изпити в университетите не трябва да има. Напротив, в тях трябва да се влиза лесно, а да се излиза трудно, а не както е сега – практически всеки, който влезе в университета, излиза висшист.

    4. Ако има уроци и курсове, те следва да бъдат за лично обогатяване, а не за справяне с материала в задължителната учебна програма. Те, както всеки друг бизнес, трябва да се облагат с данъци.

  2. mayamarkov Says:

    Принципно съм съгласна с всичко освен с една подточка на 3. а именно че в университетите трябва да се приемат много желаещи младежи и после да се отсяват способните. Знам, че в някои страни е така. Впрочем професор от една от тези страни (Белгия) се е оплаквал пред мен, че присъствието на много „студенти-туристи“ практически проваля обучението в 1. и 2. курс.
    Моите наблюдения са, че колкото на един студент по не му е мястото в университета, толкова е по-неизхвърляем. Както писах неотдавна в английския си блог (http://mayas-corner.blogspot.com/2007/12/entering-alma-mater-through-back-door.html), зад гърба на всеки некадърен студент стои по едно малко НАТО.
    Но сега поне заедно с некадърните завършват и кадърните. Виж, ако си поставим за цел да „отсяваме“ не чрез строго регламентирания кандидат-студентски изпит, а чрез редовните изпитни сесии, очаквам тежки времена за способните студенти без здрави гърбове, да не говорим за възможностите за корупция, секс-тормоз и др.
    А иначе и аз бих се радвала матурите да ни отърват от кандидат-студентската кампания, тя не е най-любимата част от служебните ми задължения (а частни уроци не давам и не смятам да давам, то затова и се осмелявам да изтъкна положителните им страни).
    Също така бих приветствала добри частни училища (средни и висши), но тези, за които имам сведения, са по-лоши и от държавните. Дано да има и други, за които не знам.
    Да се върна на точка 1, най-важната – според мен единият състезателен изпит в българското образование, този след 7. клас, трябва изобщо да отпадне. За цялата истерия около него е виновна държавата, която отдавна е разделила средните училища, а следователно и нашите деца, на елитни и неелитни и се чувства в правото си да пробутва боклучаво образование на учениците, които не успеят да докажат, че са от елитните.
    Колкото до университетите – мисля, че всяко що-годе свястно училище подготвя отличниците си да изкарат на приемния изпит за кой да е университет оценка, достатъчна за влизане… при условие, че никой друг не кандидатства. Но ако вземеш предвид конкуренцията, картинката се променя.
    Зависи за къде кандидатстваш. С прискърбие чувам, че в Биологическия факултет на Софийския университет, който съм завършила, сега се влиза с тройка. Да кажем, че е вярно (надявам се да не е). Ако добър ученик се готви за там, частните уроци за него при това положение ще са чиста загуба на пари. Но ако човек кандидатства за специалност с висок бал, трябва да има предвид, че ще се състезава с младежи, които са ходили на частни уроци. Училището не може да поеме тази подготовка, защото тя е много специфична. Не знам как е в западните страни; чела съм, че в Япония кандидат-студентите посещават специални школи.
    При всички положения обаче ролята на частните уроци за изпитите силно се надценява. Те помагат на учениците, които и без това са добри. Ако чуете за някой преподавател, че „всичките му ученици влизат“, да знаете, че той още през октомври е отхвърлил 3/4 от желаещите да му станат ученици. Приел е само най-добрия материал и, разбира се, резултатите са добри.
    Една от функциите на частните уроци сега е да разясняват неразбираемия и излишен материал в учебниците. Надявам се това да отпадне, като се сдобием с разбираеми учебници. Затова пиша учебни материали.

  3. lyd Says:

    Ако критична маса български родители имаха различна идея за качествено образование от това, което се случва в момента и държаха децата им да го получават от училище, училището нямаше да е на този хал. Родителите щяха да притиснат училищата да вършат по-добра работа.

    Ако в държавата имаше критична маса съвестни и любознателни хора, щеше да има критична маса такива сред учителите.

    Отново казвам, че мнозинството определя правилата.

    Относно заучаването на материал вместо мислене … препоръчвам ти да погледнеш тестовете SAT Biology – там няма как да ти кажат какво да мислиш – или знаеш достатъчно факти И можеш да мислиш, или не си вземаш изпита.

  4. mayamarkov Says:

    Съгласна съм. Със SAT не съм запозната, освен че е нещо като матура (или греша?), но както го описваш, точно нещо такова ни трябва.

  5. Jack Daniel Says:

    Уау! Попаднах тук покрай ислямския спор в Лидиния блог, позачетох се и доста от позициите ти ми допаднаха, но ето това:

    „В моята област (природните науки) трябва да се иска само възпроизвеждане на заучен текст, а не т. нар. “мислене”.“

    ме хвърли в тотално недоумение. На времето именно тази философия ме отблъсна от биологията. Не съм компетентен, да се изказвам за преподаването и изпитването по биология, но моля те поне не го отъждествявай с останалите природни науки! Ако говорим за химия и физика, то безумно е да се насърчава само папагалско възпоризвеждане на текстове. Там насърчаването на мисленето и проблемно-ориентирания подход при преподаване са изключително важни и съответно един добър изпит трябва да може да оцени способността за справяне в пробемни ситуации изискващи мислене (задачи). Говоря от личен опит и наблюдения. Явлението „зубър“ съвсем не е митично, а е напълно реално, както и парадокса хора приети с отлична оценка да не могат да решат елементарни задачи изискващи „т. нар. мислене“ 😉 . Тъжното е, че подобни индивиди често успяват да завършат и висшето си образование с (почти) отлични оценки.

    Иначе по темата „за“ или „против“ частни уроци – твърдо ЗА. След като навсякъде другаде получаваш толкова за колкото можеш да платиш, не виждам причина в образованието да е различно. (освен ако не става дума за наистина ученолюбиви деца, които си заслужават усилията, но те обикновено се справят с много малко учителска помощ)

  6. mayamarkov Says:

    Добре дошъл в блога!
    Разбирам възраженията ти, но оставам на своето мнение, основано на дългогодишен опит от двете страни на барикадата. Най-важният проблем за мен е как да се „хване“ и оцени мисленето на ученика / студента.
    По мои наблюдения хората са отчайващо неспособни да разпознаят и оценят всяко мислене, различно от тяхното собствено. Нашият мозък не е нагоден за плурализъм. Така че опитът да се насърчава ученикът да мисли бързо се изражда в гатанки „познай какво съм си намислил“.
    Един факултет на конкретен университет (нали ми вярваш и няма нужда да казвам кой точно? Все пак са ми колеги) прави кандидат-студентски изпит по конкретна естествена наука, включващ „мислене“. В резултат в половин България се говори, че там влизат само кандидат-студенти, вземащи частни уроци при членове на изпитната комисия. И съм склонна да мисля, че този слух (за разлика от много други на кандидат-студентска тема) не е мит.
    В биологията мисленето не е по-малко важно, отколкото във физиката и химията. Много хубаво би било да го насърчаваме и оценяваме. Просто според мен това е свързано с гигантски практически трудности, ако не и съвсем невъзможно.
    Много от децата, заклеймявани като зубрачи и неспособни да мислят, просто засега нямат нужната фактологична основа и умения за успешно осмисляне. Човек трябва да се съобразява с общото ниво, характерно за възрастта. Аз съм запазила някои свои текстове от гимназиално време и си признавам, че като ги чета сега, не изглеждат показателни за особено мисловни (или други) дарби.
    Ели веднъж ми каза, че в англосаксонския свят са постигнали формат на изпитите, насърчаващ мисленето. Може и така да е, но студентите от САЩ и Канада, които съм обучавала, не показаха по-добри способности от българските си колеги.
    Мисленето според мен по-успешно се насърчава с добри учебници, които излагат материала логично, с четене на книги, с практически задачи, с изучаване на историята на науката и експерименталната й основа, а не само текущите теории като догми.

  7. Jack Daniel Says:

    Ъм, това е интересна тема, но нека не задълбаваме. Все пак това, че някой някъде злоупотребява с нещо още не е достатъчно основание да отхвърлим въпросното нещо. Сещам се за една амфетаминова задача, която се беше паднала в Пловдивския медицински университет и ропота който предизвика 🙂 нищо чудно това да е мястото, което имаш предвид. Аз също не се занимавам с частни уроци, но миналата година по изключение готвих едно момиче за САТ химия. В учебника й имаше примерни тестове, от които останах очарован и определено бих избрал това пред развиването на „теми“.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: