Библията за единството между човека и животинския свят

Отдавна се оплаквам (включително в този блог), че една от най-важните научни теории – еволюционната, е подложена на непрекъснат обстрел от мощно антинаучно лоби. Главната (ако не и единствената) причина за враждебните действия срещу тази теория е, че разни фундаменталисти от трите Авраамови религии не я харесват. Те вярват, че човекът с безсмъртната си душа заема изключително място сред Божиите творения и не може да му бъде приписван общ произход с животните и място сред тях.

Интересна особеност на религиозните фундаменталисти е, че в общия случай не познават добре или не зачитат последователно собственото си свето писание. Питам се например колко християни-креационисти са обърнали внимание на следния прекрасен откъс от Стария завет:

18. Казах в сърце си за синовете човешки – да ги изпита Бог, и да видят, че те сами по себе си са животни,
19. защото съдбата на синовете човешки и съдбата на животните е съдба една: както умират едните, тъй умират и другите, и едно е диханието у всички, и човек няма предимство пред добитъка, понеже – всичко е суета!
20. Всичко отива на едно място: всичко е произлязло от пръст, и всичко ще се върне в пръстта.
21. Кой знае: духът на синовете човешки възлиза ли нагоре, и духът на животните слиза ли надолу, в земята?
22. И тъй, аз видях, че няма нищо по-добро, освен човек да се наслаждава с делата си, понеже това е негов дял; защото, кой ще го доведе отпосле да погледа това, което ще бъде след него?

(Еклесиаст, глава 3, източник: pravoslavieto.com.)

Предполагам, че моите опоненти могат в отговор да изровят от Библията други цитати в точно обратния смисъл. Но това не променя факта, че горните редове също са от Библията. Изобщо всички известни ми свети писания си противоречат сами и трябва да подбирате на кои техни части да вярвате. Но щом вие решавате, значи върховният авторитет е вашият собствен ум, а не писанието. Тогава защо изобщо да се позовавате на него като на авторитет?

Отричайки глава 3 от Еклесиаста, фундаменталистите де факто признават, че за тях Библията не е сборник от спуснати свише догми, а същото, което е и за нас – културно наследство, от което ние избираме какво да използваме и какво да оставим.

8 коментара to “Библията за единството между човека и животинския свят”

  1. Виктор Кордон Says:

    Благодаря за прекрасния пост!!!

  2. Б.Павлов Says:

    Библията, разбира се, не е литература, тя е есенцията на една от основните човешки институции, църквата, и живее благодарение на нуждата на обществото точно от такъв род учреждения. Като „културен факт“ тя не е „заплаха“ за която и да е научна хипотеза, поне не повече от приказките на братя Грим.
    Ако не се постараем да си обясним защо обществата имат нужда от такива институции, ще подминем същественото и вероятно ще накичим онези, които не мислят като нас, с удобен, но неизчерпателен етикет.
    Струва си обаче да си изясним вижданията по въпроса – за което ви благодаря, госпожо Маркова.

    • mayamarkov Says:

      Въпросът за нуждата от такива институции е реален, но там ми е трудно да взема отношение, защото самата аз нямам особена нужда.
      Когато пишете, че културните факти не могат да бъдат заплаха за никоя научна хипотеза, навярно искате да кажете, че никакъв културен факт не може да превърне вярна хипотеза в невярна. Хипотезите обаче се утвърждават и отхвърлят от институции, поддържани и контролирани от обществото. Културните нагласи на обществото могат да цензурират хипотези, които не се харесват на властимащите или на средния човек, и така да спрат или дори да върнат назад развитието на науката – както вече е ставало неведнъж в историята. За мен самият факт, че наричате една от най-солидните теории „хипотеза“, е показателен.
      Колкото до приказките на братя Грим – мислите ли, че например „Хензел и Гретел“ винаги е била безвредна? Аз също като Тери Пратчет имам някои съмнения. Тук е нужна справка кога са творили братя Грим и докога в Германия са горени вещици.

      • DG Says:

        Бих искал да вметна, че приказките на братя Грим не са тяхна измислица. Това са народни предания от централна и западна Европа. Ако ги сравним със Шарл Перо много от приказките съвпадат. Бих искал още да изтъкна, че версиите на приказките от братя Грим са много по-малко страшни и кървави от някои от народните версии.

        Стига ясно да разграничаваме религията от науката и да не позволяваме едното да се меси в другото, няма да имаме проблем с Библията. Проблемът идва от хората, чиято вяра не е толкова силно, колкото те си мислят и имат нужда да приемат библията буквално(райски градини, говорещи змии и пр).

        Абсолютно съгласен съм обаче, че е време хората да научат разликата между теория и хипотеза. Много се дразня когато някой каже: „Това е просто теория.“ или „Имам теория по въпроса.“. Това, което имате предвид е хипотеза. Хипотеза означава предположение.

      • Б.Павлов Says:

        Фактът, че Еврейската Библия и Новият Завет днес съществуват едновременно и без значими колизии с Еволюционната теория, говори, че между развитието на обществата – тоест на хората – и това на организмите има съществени разлики. Опасно е теориите, валидни в една област на човешкия опит да се прехвърлят в друга, а радикалните атеисти се изкушават да правят точно това. Заслужава си да се отбележи в тази връзка, че престъпленията на изповядващите материализъм, политически емпирици от миналия век надминават многократно престъпленията на кръстоносците на Инквизицията. Това напомняне няма за цел да оправдае извършените от Църквата грехове. То трябва да просто да обърне вниманието ни към реалните последствия от общественото битие на традиционните космогонически „хипотези“ и на научните теории в крехката среда, в която те се разпространяват и действат.

      • mayamarkov Says:

        Не разбирам първото Ви изречение. Развитието на хората като организми е подвластно на същите закони като това на другите организми. А липсата на колизии между Библията и еволюционната теория се дължи на факта, че още преди създаването на еволюционната теория църквата е била отделена от държавата.
        По това чии са най-големите престъпления в миналото може да се спори, но не желая. Безспорното е, че понастоящем най-големите престъпления се вършат изключително от религиозни хора, мотивирани от своята религия, а повечето от най-лошите държави са основани на религиозна идеология.

  3. Б.Павлов Says:

    P.S.
    Справедливостта изисква да отбележа и, че никъде не съм принизявал конкретна, научна теория до хипотеза. И за мен Еволюционната теория е неоспорим факт. Онова, което ме предизвика да се намеся е императивния тон по въпроса за „Истината“ точно по времето, когато споменът за спорът между Пилат и Иисус по тази тема е особено актуален.
    Аз харесвам децата, които вярват в Дядо Коледа. На моята възраст човек се изкушава да приема дори връстниците си за деца – с нужната самоирония, разбира се… :))

  4. Б.Павлов Says:

    Отделянето на църквата от държавата не е победа на „праведните“ над „грешните“, а крачка на същия този и праведен, и грешен и религиозен, и свободомислещ човек към истината за себе си. Самопознанието не се състои в това да се отречеш от произхода си, а в това да понесеш промяната в представата за себе си – самопознание е и да приемеш, че качествата, които са присъщи изобщо на човека са значими и основателни.

    „Лошите“ държави са лоши не заради порочната същността на религията или идеологията, която властва там, а заради употребата на вечния порив на човека към всеобхватна истина за крайните цели на политическата власт.

    Актът на отделянето на църквата от държавата не е целял да промени човека – ако беше така, той би трябвало да доведе нещата до край като унищожи тази институция – този акт на разделяне е предприет като стъпка към освобождаването на личността да се мисли и да вярва в себе си като независима ценност, а не като елемент от вездесъщата, политическа машина.
    Трябва да отбележим, че тази промяна в представата на човека за устройството на обществото е следствие на реформацията на самата църква.

    (Хипотезата за тъждественост на онова, което наричаме човек с неговите, най-общо казано, институции е същността на моята теза – а и на първото изречение, което, поради недостатъците на моя стил, вие не можете да разберете).

    Искрено ви благодаря за вниманието. 🙂

Вашият коментар