В защита на науката, част 6

Продължавам от част 5.

Глава 6. Наистина ли часовникарят е сляп?

Тази глава ми харесва повече от предишните, защото в нея Ленокс се занимава с опонентите си и цитатите от тях ми идват като глътчици свеж въздух. Заглавието е заето от книгата на Докинс „Слепият часовникар“, от която на стр. 105 се цитира: „Единственият часовникар в природата са слепите сили на физиката…“

По-долу на същата страница: „Нека за малко се върнем назад и да си спомним, че образът на часовникаря във връзка с аргумента за разумен дизайн има дълга история. Цицерон (106 – 43 пр. Хр.) разсъждава за подреденото движение на звездите и планетите от гледна точка на своите познания за интелигентно конструираните машини: „Когато наблюдаваме как нещо се задвижва чрез техническо средство… ние не се съмняваме, че това е постижение на разума; когато обаче видим как небесните тела се движат с нечувана бързина и се въртят… тогава съмняваме ли се все пак, че и те не са дело просто на разум, а на един разум, който е съвършен и божествен?“ Тук Цицерон векове по-рано предугажда прочутата класическа формулировка на аргумента за съзнателната конструкция на Уилиям Палей, теолог и натуралист от ХVІІІ в.: „Нека си представим, че, пресичайки една полянка, се спъна в камък и ме попитат как камъкът е попаднал там. Вероятно поради липса на обратната информация ще отговоря, че той винаги си е бил там. И може би няма да е толкова лесно да се покаже, че този отговор е абсурден. Но нека си представим, че намеря на земята часовник и ме попитат как часовникът е попаднал на това място. Едва ли би ми дошъл на ум отговорът, който току-що дадох за камъка – че, доколкото знам, часовникът винаги си е бил там… Часовникът трябва да е бил направен от часовникар…“

Примерите, които Ленокс дава в своя подкрепа, според мен по-скоро говорят срещу него. Цитатът от Цицерон показва колко лесно интелигентен човек може да приеме за постижение на „съвършен и божествен“ разум нещо, което всъщност чудесно се обяснява със „слепи“ природни сили (доколкото днес дори креационистите не твърдят, че Бог лично търкаля небесните тела по техните орбити). Колкото до примера с часовника, аз мисля, че именно в подтекста на „интелигентния дизайн“ е много логично човек, намерил часовник, да мисли, че часовникът винаги си е бил там. Защо да не е бил там винаги или по-точно откакто се е оформила Земята? Наистина хора-часовникари има сравнително отскоро, но след като постулирахме и божествен Часовникар, способен да сътворява неща, които не се оформят сами по естествен път, какъв е проблемът? Щом „интелигентният дизайнер“ е сътворил далеч по-сложните белтъци, нуклеинови киселини, бактериални камшичета и цели клетки, то един часовник ли ще му се опре? Вярно, повечето часовникови механизми ще се износят за четири милиарда години, но има и някои трайни, пък и в условието на задачата не се изисква намереният часовник да работи :-). Така че привърженикът на „интелигентния дизайн“, ако е последователен в абсурдните си възгледи, трябва да каже: „А бе, на мен ми е съвсем ясно как е възникнал и еволюирал животът, само се чудя защо всяка неделя се разхождам по къра и още ни веднъж не съм попадал на часовник.“

Виждате ли защо „интелигентният дизайн“ не е наука? Защото с него може да се „обясни“ абсолютно всичко, което значи, че в действителност не се обяснява нищо.

 

На стр. 108: „От гледна точка на модерното мислене не е твърде учудващо, ако е широко разпространено мнението, че еволюционната теория е изхвърлила Бога като ненужен и ирелевантен, дори определено притеснителен.“

Аз, напротив, мисля, че схващането за Бога като пряк двигател на еволюцията и Творец на видовете неизбежно води до заключения, „определено притеснителни“ от морална гледна точка. По-нататък ще се спра на въпроса специално.

На стр. 111: „Имало е и сега има водещи учени, които приемат еволюционните механизми като метод, избран от Твореца, за да произведе многообразието на живота. Самият Дарвин е имал такива поддръжници…“

Това според мен е съвсем логичен възглед и не виждам защо не го възприемат повече вярващи. (Дори го застъпва героиня от друга моя проекто-книга, която вероятно така и няма да напиша.) 

 

Стр. 114: „Наистина ли еволюционният механизъм може да понесе цялата тежест, която му се възлага? Може ли той да обясни не само многообразието, но и самото съществуване на живота? Но в момента, в който този въпрос се отрони от устата ви, за мнозина могъщи хора вие вече сте извършили най-наивното възможно интелектуално самоубийство. Както се изразява Докинс: „Без каквото и да е съмнение може да се каже, че ако срещнете някой, който твърди, че не вярва в еволюцията, този човек е или невежа, или глупав, или луд (или злонамерен, но аз бих предпочел да не разглеждам тази възможност).“ И така, сега аз се изправям пред въпроса дали да посмея да рискувам да получа квалификацията на Докинс за лудост, като продължавам тези разсъждения. Защо просто не се откажа и не оставя спора на това равнище? Е, една причина е, че ме поразява яростта на протестите. Защо те са толкова остри? Защо само и единствено в тази област на интелектуалната дейност съм чувал изявен учен (Нобелов лауреат) да казва: „Вие не бива да поставяте под въпрос еволюцията“?  (Преход към стр. 115.) Все пак учените са посмели да поставят под въпрос и Нютон, и Айнщайн! Не печели ли цялата наука, колкото и да е непоклатима, от периодичното поставяне под въпрос в духа на Аристотел, който казва, че тайната на успеха в науката е да се задават правилните въпроси? Ако задаваме неправилни въпроси, поне трябва да ни се каже защо… Колин Патерсън ни напомня предупреждението на Карл Попър, че дори и една научна теория може да се превърне в интелектуална мода, в заместител на религията, в утвърдена догма. Той добавя: „Това несъмнено се е случило с еволюционната теория.“

Отново ми се ще проф. Ленокс да е в стаята, този път за да го попитам защо мисли, че ще го сметнат само за луд. Защо веднага отхвърля другите три посочени от Докинс възможности? Без да изключвам възможността да е луд, предпочитам да не я коментирам, защото нито съм психиатър, нито вярвам в диагнозите от разстояние. Да видим другите възможности.

Че Ленокс е невежа в науката, следва пряко от биографията му, както посочих в част 1. Единствената му документирана научна подготовка са уроците от средното училище (вероятно добре забравени). Така че той разбира от наука, колкото аз например от електроника. С тази разлика, че аз не давам акъл на съпруга си как да поправя телевизори, нито пиша книги, опровергаващи ръководствата по електроника и приписващи транзисторите на божествен Творец. Отново цитирам Прометей: „Виждал съм хора, много компетентни в области извън науката, да се излагат… като си въобразяват, че техните умения например в бизнеса някак са ги надарили със способността да разбират науката и медицината… Трудно ми е да се поставя на тяхно място – да си представя, че съм експерт в област, в която почти (или изобщо) не съм обучаван. И подозирам, че това явление е ограничено за науката, защото не виждам много хора да си приписват несъществуваща компетентност по финанси, бизнес, поправяне на водопроводни тръби или на коли. Може би защото, ако се правиш на експерт в тези области, бързо ще се удариш в острите ръбове на действителността във вид на загуби на борсата, фалит, течове и коли, които не вървят. Докато, ако се правиш на експерт в науката, трябва много да се постараеш, за да се сблъскаш с действителността. Стига само да не се опитат да пренебрегнат закона за гравитацията или някои важни и неотменими факти от човешката физиология, повечето пишман-учени ще останат в блажено неведение за своето безумие.“

Относно глупостта – четейки Ленокс, се сещам за израза „свръхинтелигентна глупащина“, с който Тери Пратчет описва героя си Ерик от едноименната книга. Трудно е да се допусне, че човек с посредствен интелект може да публикува 70 математически статии. Още по-трудно ми е да нарека схващанията на Ленокс за еволюцията другояче освен глупости. Струва ми се, че той отхвърля дарвинизма просто защото не може да го разбере. Според мен Ленокс има ум, тясно специализиран в една посока, но не осъзнава това и се залъгва, че е надарен и в други области.

Относно злонамереността – това е тежка дума, но в предишните постове по темата дадох няколко примера за интелектуална нечестност. В този цитат най-сетне се споменава Попър, значи Ленокс все пак знае за неговото съществуване! Но да го цитираш едва тук, и то в такъв подтекст, за мен е ново „сгазване на лука“.

Острите и яростни протести „само и единствено в тази област на интелектуалната дейност“ са логични, защото само и единствено тази област е под непрекъснат обстрел от мощно и все по-засилващо се лоби на антинауката. Ако Ленокс иска да знае защо задава неправилните въпроси, достатъчно е да прочете кое да е подробно описание на научния метод. Да питаш дали Господ Бог е сътворил живота, повишил честотата на алергиите в град Х или оставил часовник на местопрестъплението, определено са неправилни въпроси в света на науката.

Наистина някои са „посмели да поставят под въпрос и Нютон, и Айнщайн“ (всъщност самият Айнщайн отхвърля Нютон освен като приближение), но техните гласове са заглъхнали бързо. Затова, ако преподаваш теориите на Нютон и Айнщайн, няма да попадаш във всеки курс на отровени млади умове, които оспорват урока ти, преди дори да са го чули. А когато реши да се развее по площад „Славейков“, преподавателят-физик не вижда на всяка сергия лъскави книжлета със заглавия като „Грешката на Нютон“, „Черната кутия на Айнщайн“ или „Погребала ли е физиката Бога?“. Затова, ако някой изрази невяра в Нютон и Айнщайн, физиците няма да реагират така остро, както реагирам аз сега (макар че ще си мислят за него точно същите неща).

Не печели ли цялата наука, колкото и да е непоклатима, от периодичното поставяне под въпрос…“  – не. Това, което е веднъж установено с редица независими изследвания на високо равнище, трябва да се поставя под въпрос само при толкова железни основания, колкото има Айнщайн, за да оспорва Нютон. Щом веднъж се е установило например, че СПИН се причинява от вируса HIV, не трябва да се обръща внимание на нестабилните умове, които отричат това. Ако искат, нека си инжектират уж безвредния вирус и ще видят сами. Щом най-добрите учени смятат, че HIV е преминал към човека от маймуните, не е добра идея да се дава ухо на всяка расистка откачалка (пък била тя и нобелист), която го обявява за изобретен от белите за изтребване на черните. Как би могла науката да напредва, да трупа нови постижения, ако учените са принудени да хабят време и сили, за да бранят старите постижения от всякакви изсмукани от пръстите нападки на случайни хора? Ако разглеждаше сериозно критиките срещу дарвинизма (или други установени теории), биологията би спечелила толкова, колкото би спечелила физиката, ако разглеждаше сериозно всяко постъпило предложение за вечен двигател (благодаря за хубавия пример, проф. Ленокс).

 

На стр. 117: „Видяхме, че натурализмът не следва логически от биологичната еволюция. Но какво да кажем за обратното – ако предположим, че натурализмът е верен? Тогава несъмнено логически необходимо следва, че трябва да е имало някакъв вид еволюция – напълно независимо от каквито и да било доказателства, които биха могли да се открият. Каква друга възможност може да има? Ако например започнем с материалистическата хипотеза на Докинс, че всичко, което съществува, са материята, респ. енергията, и физическите сили, тогава има само една възможност – някакъв вид еволюционна теория. Далеч преди Докинс и дори преди Дарвин, древният гръцки философ материалист Епикур е използвал подобна логика, за да развие еволюционна теория от теорията на атомите на Демокрит. И така, от гледна точка на натурализма и материализма еволюцията е абсолютна философска необходимост.“

Този откъс не ми е съвсем ясен, но доколкото го разбирам, не мога да се съглася с него. Наличието на необходими условия за еволюция не обуславя непременно протичане на еволюция (освен може би ако предвидим неограничено дълъг период от време). Появата и развитието на рака е сходен с еволюцията процес, за който съществуват необходимите условия във всеки човешки организъм. Въпреки това много хора живеят дълго и умират по други причини, без да са развили дори доброкачествен тумор.

Advertisements

Етикети: ,

4 Коментари to “В защита на науката, част 6”

  1. В защита на науката, част 7 « Моето ъгълче Says:

    […] Моето ъгълче Блог за образование и други немаловажни (според мен) неща « В защита на науката, част 6 […]

  2. haz Says:

    Да кажа как разбирам аз последния цитат:
    Излиза се от изходна постановка „наблюдаемата материална вселена е всичко, което съществува“. В рамките на тази постановка сложността на материята може да се обясни с развитие от по-просто към по-сложно – Аристотел мисля, че прави такава класификация пръв. Споменатият Епикур твърди, че познанието се извлича основно чрез пряко наблюдение и логически изводи. Но това са само два от източниците на познание в епистемологията.

    Ако излезем от изходна постановка „наблюдаемата материална вселена не е всичко, което съществува“ – и това не зависи само от сложността на уредите за наблюдение, а на една философска „отвореност“ за нови възможности. Магнитните полета за древния учен, например, са нематериални. Помисли за паранормалните явления – далеч не всички са фалшификация и измама, но просто още нямаме инструментариума, с който да ги изследваме. (Това е една тема, която не ме интересува особено, затова може би съм обективна;)

    В този линк – http://www.space-odyssey-bg.net/2008/05/blog-post_5113.html – са новините за тъмната материя, за която учените дебатират какво представлява. Да, тук не става дума за жива материя, но все пак се говори за „празнини“ в познанието, които би трябвало да смирят учения и да го вдъхновят да търси и открива неща, които биха противоречали на мирогледа му. В последния Edge въпросът беше „Кое ви е променило мнението?“ и имаше някои интересни отговори.
    И все пак, в една изцяло материалистична вселена, задължителна ли е еволюцията?:)

  3. mayamarkov Says:

    Съгласна съм, че не бива да забравяме ограниченията, които ни налагат нашите сетива, инструменти и рамки на мислене.
    Наистина за науката това, което не може да се наблюдава от всеки наблюдател или да се засече с наличните измервателни уреди, не съществува. От време на време нещо, което не е съществувало по този критерий, започва да съществува :-), напр. рентгеновите лъчи. За магнитните полета не знам, защото открай време всеки, разполагащ с желязна игла, е можел да ги засече; затова предполагам, че проблемът на древните учени е бил в ума им – т.е. не са допускали полето като разновидност на материята.
    Относно последния въпрос: Все още знаем твърде малко, за да му дадем аргументиран отговор, но моето лично мнение е – по-скоро не. Животът може да не е възникнал никъде другаде (дори някъде да има условия), можел е да не възникне и на Земята, затова трябва добре да го пазим.

  4. Библията за единството между човека и животинския свят | Моето ъгълче Says:

    […] се оплаквам (включително в този блог), че една от най-важните научни теории – […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: