В защита на науката, част 3

В предишната, 2. част, писах: “Защо Ленокс, вместо само да критикува, не изложи своята теза? Защо не опише как да проведем опит, който да потвърди съществуването на божествен крак или каквито искате други части от божествената анатомия?” Сега знам, че упрекът ми не е бил справедлив. В следващата глава 3 Ленокс предлага начин да проверим наличието на “божествен крак”.

На стр. 51: “Натуралистичният светоглед свежда всичко до случайност и необходимост и отхвърля всяка идея, че Вселената е била планирана. Сега ще се занимаем с тази концепция за планиране. Когато твърдим, че нещо е било планирано, ние имаме предвид, че то е резултат на съзнателно намерение…” На стр. 52: “Малката вероятност (Ленокс тук използва термина “случайност р”, но аз го подменям за по-разбираемо – М.М.) е едно от средствата, чрез които можем да забележим планирането. Това означава, че при малки вероятности ние заключаваме за наличие на преднамерено действие. Например, ако в един определен магазин ми връщат по-малко ресто в 99 от 100 случая, от това аз най-вероятно ще заключа, че това не е случайно, а се прави нарочно.”

Първо, за да знаем вероятността на дадено събитие, трябва да познаваме обстановката много добре – както в случаите, когато то настъпва, така и в случаите, когато то не настъпва. Ленокс знае отлично как работят нормалните магазини и затова прави извода, че ако системно му връщат по-малко ресто, това е нарочно. А ако този магазин беше единственият във Вселената? Струва ми се, че човек трябва да има твърде добро самочувствие, за да изчислява вероятности Вселената да е такава, каквато е, без да е осведомен от първа ръка за нейното оформяне и без да може да я сравни с други вселени. Пол Вайс пише, че за да проверим дали има Бог, трябва да разгледаме свят, в който със сигурност има Бог, и друг, в който със сигурност няма Бог, и да сравним с тях нашия свят. Но понеже няма откъде да вземем тези светове-контроли, въпросът остава без отговор.

Второ, вероятността винаги се дава за някаква единица от време. Съответно, когато имаме дълъг период, вероятността дадено събитие да настъпи в някой момент нараства значително. От Големия взрив са минали милиарди години, което дава време за настъпване дори на събития с доста малка вероятност. Ако понятието време е имало смисъл преди Големия взрив (признавам, че освен слабата си подготовка по физика имам и философски проблеми в тази област), това дава допълнителна възможност за възникване на “малко вероятна” Вселена.

Всъщност още на следващата стр. 53 откриваме уговорка: “Разбира се, в такива ситуации става дума само за индикации и вероятности, а не за еднозначни, категорични доказателства. При такива разсъждения винаги има известна степен на несигурност.”

Правилно. Не случайно всички области на приложната наука, които се занимават с безопасността, вземат предвид и събитията с малка вероятност. Приемането на малко вероятните събития за невъзможни е груба грешка, която, ако се прави системно в практически ситуации, е гаранция за катастрофа. Например малката вероятност детенце да е заразено с вирус, който се предава по полов и кръвен път, понякога изкушава медиците да действат така, все едно това е невъзможно. Тази грешка води до масовото заразяване на деца със СПИН в Румъния и Либия през миналия век.

Допълнителна груба грешка е “при малки вероятности да се заключава за наличие на преднамерено действие”. Точно по тази логика либийските власти обвиняват нашите медици. Друг пример е Сали Кларк, осъдена за убийство само въз основа на презумпцията, че вероятността две поредни деца в едно семейство случайно да умрат от естествена смърт е твърде малка. Впоследствие отменена, присъдата на Кларк се приема за една от най-тежките съдебни грешки в новата история на Великобритания. Както виждаме, по този въпрос Ленокс е в “добра” компания.

Малко по-долу на стр. 53: “Какво сме ние, хората? А какво е тази Вселена? Наистина ли тя е нашият дом или ние сме само дребни, преходни същества, породени случайно от материя и енергия, за да експлоатираме безсмислено потенциала на природните закони?” На стр. 54: “Някои учени смятат, че ние сме чужденци в Космоса, нещо като екзема по лицето на Вселената…”

Бих предпочела авторът да не вмъква такива емоционални пасажи с нулева информационна стойност.

По-долу: “Физикът Пол Дейвис… предполага, че зад Вселената има Разум, който е имал предвид човешките същества, когато е била създавана Вселената. Защо Дайсън и Дейвис мислят по този начин? Има ли в самата Вселена някакви указания, които биха ни дали основание да мислим, че ние, човешките същества, имаме някакво значение? Да! На първо място е рационалната разбираемост на Вселената.” На стр. 55: “Изумително е, че най-абстрактните математически концепции, които изглеждат чисти измислици на човешкия ум, могат да се окажат жизнено важни за разни клонове от науката и да имат широк спектър от практически приложения… Самата наука не може да даде обяснение за това.”

Аз мога да предложа едно обяснение: математиката има разнообразни области и това позволява за описание на най-различни природни явления да се намери по нещо подходящо. Движенията на телата се описват добре от алгебрични функции, а резултатите от лотариите – от теорията на вероятностите. Някои вероятностни събития имат Гаусово разпределение, а други – Поасоново. Предметите, които ни заобикалят, се описват добре от евклидовата геометрия, но за космическото пространство тя вече не е подходяща и се прибягва до неевклидова геометрия. На това отгоре разработването на някои раздели на математиката (напр. теорията на вероятностите) е било пряко вдъхновено от действителните явления, които се описват от тях. Така че на мен доброто съответствие между математиката и действителността не ми се струва чак толкова чудно.

Продължавайки линията на мисълта си, Ленокс пише на стр. 57-58: “Науката не само че не премахва Бога, а напротив – свидетелствата, изглежда, по-скоро поддържат теизма, а не натурализма. Изглежда, че науката има нужда от Бога за своята фундаментална интелектуална обосновка.”

Този цитат е поздрав към единствения сигурен читател на текста ми – Лид, която коментира към част 1, че “на Ленокс не му се струва, че науката доказва съществуването на Бога”. Е, той не използва отговорна дума като “доказва”, но определено внушава точно това.

На стр. 58 се излага друг довод: “От съвременната физика и космология постепенно се оформя забележителната картина на една Вселена, чиито фундаментални сили са изумително сложно и прецизно балансирани, така че да могат да поддържат живота.” На стр. 59: “За да съществува живот на Земята, е необходим голям запас от въглерод. Въглеродът се образува от комбиниране или на три хелиеви ядра, или на хелиево и берилиево ядро. Известният математик и астроном професор сър Фред Хойл е установил, че за да може това да стане, енергийните нива на основното състояние на ядрото трябва да са много прецизно настроени едно спрямо друго… Ако отклонението е повече от 1% в която и да е посока, Вселената не би могла да поддържа живота. По-късно Хойл признава, че нищо не е разклатило атеизма му така силно като това откритие.”

Ако единствените по-тежки елементи на Земята бяха тези, които като въглерода са необходими за живота, щях, без да се съгласявам с Хойл, да проявя разбиране към неговите чувства. Само че Земята съдържа и много други елементи – всъщност всички, които имат достатъчно стабилни ядра, за да съществуват дълго време. В частност Земята съдържа изобилни запаси от вредни за живота елементи като живак, олово и уран. Но може би Някой Там Горе е искал да се погрижи не само за организмите, а и за човешката техника, в която тези елементи намират приложение, и за по-бързото поражение на Япония през Втората световна война, за което уранът безспорно е бил необходим .

На стр. 69: “Би било твърде странно, както сочи Кийт Уорд, да мислим, че има причина за всичко освен за това най-важно от всички неща – съществуването на всичко, на самата Вселена.”

Възгледът, че “има причина за всичко”, не е общоприет. Много философи и учени не го споделят.

На стр. 70: “Пол Дейвис казва… в едно интервю: …Няма нужда да прибягваме към нищо свръхестествено за произхода на Вселената или на живота. Никога не ми е харесвала идеята за това божествено бърникане – за мен е много по-вдъхновяващо да вярвам, че един набор от математически закони може да бъде толкова съвършен, че да произведе всички тези неща“.” На стр. 71: “Светът на стриктния натурализъм, в който умните математически закони сами извикват в съществуване Вселената и живота, е чиста (и можем да добавим доста лоша) научна фантастика, а не наука.“

Отново “сламен човек”: възгледите на някой си Пол Дейвис, изразени при това в интервю, а не в публикация, се приравняват към цялата философска система на “стриктен натурализъм” и се използват за оборването й. Интересно дали това е същият Пол Дейвис, който по-горе беше цитиран в точно обратния смисъл.

В заключение бих искала да посоча, че ако приемем малката вероятност на действително настъпило събитие за доказателство, че Бог се е погрижил за неговото настъпване, това може да доведе до някои трудности от морално естество. Ще дам конкретен пример: Раждането на първо (и единствено) дете от 42-годишна неомъжена австрийска селянка през ХІХ в. е доста малко вероятно събитие, нали? По логиката на Ленокс и други автори, които той цитира, трябва да заключим, че Бог е желал появата на новороденото. Само че конкретното дете, което имам предвид, е Алоис Шиклгрубер, по-късно Хитлер, баща на Адолф Хитлер.

Разбира се, проблемът изчезва, ако като богомилите постулираме, че Творецът на видимия свят е злонамерена натура. Само че Ленокс и другите креационисти очевидно са убедени в неговата добродетел.

Етикети: креационизъм, наука