В защита на науката, част 2

Част 1 е предишният ми пост.

Продължавам с коментари по Глава 2. Същност и обхват на науката.

С молба да ме извините за дългия цитат ще препиша тук дума по дума първия абзац на главата, който обхваща цялата стр. 28:

Тук трябва да спрем и да се запитаме какво имаме предвид под „наука“. Защото, както постоянно ни напомнят теоретиците на науката, понятието „наука“ далеч не е лесно за дефиниране. Няма един всеобщо признат „научен метод“, въпреки че определени елементи се появяват винаги, когато се опитаме да опишем научната дейност: хипотеза, експеримент, данни, доказателства, модифицирана хипотеза, теория, прогноза, обяснение и т.н. Освен това идеята за напълно независим наблюдател, свободен от всякакви предварително формулирани теории, провеждащ изследвания и достигащ до непредубедени заключения, които представляват абсолютната истина – тази идея е просто мит! Също като останалата част от човечеството учените имат предубеждения и формиран светоглед, който се проявява във всяка ситуация, както може да се види от вече разгледаните изказвания. Освен това наблюденията обикновено се влияят от теориите – ние дори не можем да измерим една температура, ако нямаме съответна теория за топлината. Понастоящем се водят и разгорещени дискусии за това али природните науки се базират върху основните категории наблюдение и прогноза, или проблем и обяснение. И когато градим теориите си, те обикновено не са напълно детерминирани от емпиричните данни – например през краен брой точки могат да се прекарат безкраен брой криви. Поради самото си естество науката винаги е до известна степен приблизителна.“

Много ми се ще Ленокс сега да е в стаята, за да го попитам какво, по дяволите, е целял с вмъкването на този откъс в книгата си. Защото единствената възможна цел, която аз виждам, е да всее в душата на читателя смътно, но устойчиво недоверие към науката. Не това обаче ме смущава най-много в цитирания текст. В него се поставят три сериозни въпроса: за субективността на изследователя, за невъзможността да се провежда свободно от теория наблюдение и за невъзможността теориите да се извеждат пряко от емпиричните данни. И трите въпроса се разглеждат подробно от Карл Попър и получават отговори, които удовлетворяват и далеч по-солидни авторитети от мен. На заинтересования читател мога да препоръчам „Безкрайното търсене“ – автобиографията на Попър, издадена и на български. Тя, заедно с учебника The Science of Biology от Paul B. Weisz, са основните източници, които използвам за този текст. Доколкото Попър е един от най-видните философи на ХХ в., изключено е Ленокс да не знае за трудовете му. Затова съм изненадана, че Попър не само не е споменат на стр. 28, а и изобщо не е включен в книгописа. (П.С. – моя грешка, по-нататък на едно място се споменава в книгописа.) Като че ли Ленокс, вместо да се затруднява с критика на един толкова важен опонент, предпочита да се прави, че не знае за съществуването му, с надеждата, че и читателят няма да знае – подход, който според мен не показва интелектуална честност.

Същият Попър между другото посочва, че сигурен начин да се затлачи развитието на познанието е да се обръща твърде много внимание на значенията и определенията на термините. Да се върнем към цитираното начало на 2. глава. Макар че различните автори описват научния метод с различни думи, по мои (и не само мои) наблюдения учените го прилагат по принципно еднакъв начин. Колкото до термина „наука“, той има общоприето значение – област от човешкото познание, основана на научния метод, син. природна наука. Когато се използва в по-различен смисъл, това се уточнява с допълнителен термин, напр. „обществени науки“.

 

На стр. 31 Ленокс цитира биолога Левонтин: „Нещо повече, този материализъм е абсолютен, тъй като ние не можем да допуснем божествен крак да подпре вратата.“ Ленокс коментира: „Не съм сигурен дали Докинс би изкоренявал този вид сляпа вяра със същия ентусиазъм както вярата в Бога!“

Ленокс трудно може да ме убеди в добронамереното си отношение към науката, докато нарича „сляпа вяра“ решимостта на учения да си гледа работата, за която му плащат. Представете си следната ситуация: екип от учени взема 50 000 лв. от Националния фонд за научни изследвания, за да проучва защо честотата на астмата и алергиите в град Х се е повишила. Екипът изхарчва парите и след съответния срок предава отчет, в който пише, че случаите на астма и алергии в град Х са зачестили по Божията воля…

На стр. 32: „В огромната си част науката, която се прави при атеистични предпоставки, ще бъде по същество същата като науката, която се прави при теистични предпоставки. Защото, ако искате например да разберете как функционира един организъм, не би имало особена разлика дали ще предположите, че той е действително или само привидно планиран. Ще мислите повече за начина му на функциониране, отколкото за произхода му. Тук „методологичният натурализъм“… и „методологичният теизъм“ ще доведат по същество до едни и същи резултати. Това е така по простата причина, че ние се отнасяме към организма, като че ли е бил планиран, обаче не обсъждаме как е бил планиран, а само какво представлява и как действа.“

Първо, няма „наука при атеистични предпоставки“ и „наука при теистични предпоставки“; има наука и шарлатанство. Второ, биолозите от дълго време обсъждат „как организмът е бил планиран“, което в превод на по-нормален език означава наследствената програма на организма. Статията на Мендел, поставяща основите на генетиката, е публикувана през 1866. Ленокс знае за съществуването на наследствената програма и по-нататък пише доста подробно за нея. Но той не може или не иска да я признае за план на организма (което тя е). Следователно той или не може да я разбере, или предпочита да не я разбира.

На стр. 33: „Но изглежда Левонтин отива още по-далеч. Той иска да моделира самата наука така, че да избегне божествения крак (или по-скоро нещо друго, което би могло да следва след него). Разбира се, той е напълно свободен да го направи, но трябва да съзнава, че ако науката сама по себе си е така ограничена от априорното отхвърляне на божествения крак, то тогава тя със сигурност е напълно безпомощна да ни каже дали такъв крак изобщо съществува. Ако аз съзнателно конструирам машина, която е в състояние да регистрира лъчение само във видимия спектър, тогава, колкото и да е полезна машината ми, би било абсурд да се опитвам да я използвам, за да опровергая съществуването на рентгеновите лъчи, които тя поради устройството си не може да регистрира.“

Аз лично не знам Левонтин да се е опитвал чрез наука да опровергава съществуването на „божествен крак“ (поне не го прави в тези трудове, които съм чела). Не одобрявам, че Ленокс се опитва да принизи общоприетата методология и философия на науката, свеждайки ги до лично мнение на опонента си Левонтин. Не мисля, че аналогията с различните лъчения е съвсем точна, защото съществуват уреди, които могат да регистрират лъчи от различни части на спектъра, а не знам да съществува методология (и не мога да си я представя), която да става и за научни изследвания, и за изследвания на „божествения крак“. Защо Ленокс, вместо само да критикува, не изложи своята теза? Защо не опише как да проведем опит, който да потвърди съществуването на божествен крак или каквито искате други части от божествената анатомия?

 

На стр. 34: „Едно от ключовите вярвания на научния материализъм е, че науката може да обясни всичко. Философът и математик Бертран Ръсел формулира това така: „Всяко знание, което може да се постигне, трябва да се придобие чрез научни методи; а това, което науката не може да открие, човечеството не може да знае.“ Този възглед се нарича сциентизъм.“

Цитатът от Ръсел (чийто подтекст остава неясен) определено се разминава с първото изречение. Аз лично не съм срещала в материалистичен източник твърдение, че науката може да обясни всичко, а само че материалният свят по принцип е познаваем със средствата на науката. Ленокс тук заменя истинската теза на опонента си с нелепо твърдение – „сламен човек“, което след това лесно и триумфално разгромява. Ако бях сигурна, че това е умишлено, щях отново да го обвиня в нечестност, но доколкото не познавам функционалното ниво на Ленокс, допускам, че може да го прави и неволно.

 

Стр. 40: „Понеже Бог не е алтернатива на науката като обяснение, той не може да бъде използван за запълване на празнотите в познаието ни.“

Хубава мисъл. Да видим докога проф. Ленокс ще й остане верен.

Малко по-долу започва изумително изложение; моля, затегнете предпазните колани.

Много учени все пак считат атеизма за необходима предпоставка за правенето на истинска наука. Защото, казват те, „ако въведем Бог като обяснение за Вселената, това ще е краят на науката. Например, ако при буря казваме, че някакъв бог е отговорен за гръмотевиците, тогава би било невъзможно да изследваме механизмите, които предизвикват звука. (Преход към стр. 41.) Ние сме свободни да изследваме механизмите на природата по действително научен начин единствено при предпоставката, че няма богове. Ако вкарате някъде в играта богове – край на всякаква наука.“ Втората част на тази аргументация, разбира се, е коректна. Ние наистина трябва да отхвърлим обожествяването на природните сили, за да можем да изучаваме природата – революционна крачка в мисленето, направена… от ранните гръцки натурфилософи… Те не се задоволявали с митологичните обяснения… Търсели природонаучни обяснения и при това постигнали някои забележителни научни успехи… (Преход към стр. 42.) За Ксенофан боговете не са нищо друго освен… фикции на въображението на онези, които вярвали в тях… Изпълването на света с безбройни божества е било и все още е действителна пречка за науката. Но Ксенофан не е единственият древен мислител, който критикува политеистичния светоглед. Нито пък е първият. Вероятно той не е знаел това, но още столетия преди него Мойсей предупреждава хората да не служат на други богове и им се покланят, или на слънцето… Еврейският пророк Еремия… по подобен начин изобличава абсурдността на обожествяването на природата… (Преход към стр. 43.) Мойсей и пророците не са въвели някаква нова идея. Тяхната Вселена не е трябвало да бъде „прочиствана“ от богове по простата причина, че те никога не са вярвали в боговете. И това, което ги е спасявало от такова суеверие, е била тяхната вяра в Единия Истинен Бог… Това означава, че идолопоклонническата и политеистична Вселена, описана от Омир и Хезиод, не е била първоначалният светоглед на човечеството. Точно обратното – политеизмът е представлявал извращение на първоначалната вяра в един Бог-Творец. Това извращение е трябвало да бъде коригирано, като се възстанови, а не премахне вярата в Твореца.“

Забелязахте ли подмяната на тезата в това изложение? Тръгнахме оттам, че политеизмът е лошо нещо, защото пречи на науката. Стигнахме дотам, че политеизмът е лошо нещо, защото противоречи на вярата в единия истинен Бог-Творец.

Древногръцките натур-философи започват да правят наука веднага след като се отказват от политеизма, а някои дори и без да се отказват (поне не открито). Евреите и християните в крайна сметка също развиват наука, но въпреки приписваната им свобода от суеверия за целта са им нужни хиляди години. Християните минават през „Тъмни векове“, в които унищожават научните и философски трудове на древните гърци. Това май не се връзва съвсем с твърдението, че монотеизмът предразполага към научен светоглед.

Защо Мойсей и Еремия безусловно се обявяват за исторически личности?

Защо повествованието на Стария завет с всичките му забавни превратности като отдръпване на водите на Червено море, получаване на плочи с послания пряко от Бога, спиране на слънцето насред небето с цел Мойсеевата дружка Исус Навин да си довърши битката на спокойствие и т.н. – се обявява за свободно от суеверия?

Защо противно на мнението на историците Ленокс смята, че политеизмът е произлязъл от монотеизма? Дори ако евреите наистина са имали монотеистични пророци преди разцвета на древна Елада, какви са причините да се смята, че гръцката култура е произлязла от еврейската? Може би защото Библията обявява всички съвременни хора за потомци на Ной? Аз поне не виждам друго възможно обяснение.

Ако все още се съмнявате, че Ленокс е християнски фундаменталист, моля, прочетете отново горния цитат. А след това се замислете дали точно той ви трябва, ако искате да си повишите научната и общата култура.

Advertisements

Етикети: ,

7 Коментари to “В защита на науката, част 2”

  1. В защита на науката, част 3 « Моето ъгълче Says:

    […] Моето ъгълче Блог за образование и други немаловажни (според мен) неща « В защита на науката, част 2 […]

  2. hazel Says:

    Само да кажа, че Ленокс не ми е симпатичен (гледах дебата и на видео), както и че не съм фен на научния креационизъм.

    От позицията на лаик ми се струва обаче, че той е прав за илюзията, наречена „независима наука“. Науката не е само „учени си копат в лабораторията и правят открития“, а е подменила религията като светоглед за някои хора, което датира точно от просвещението и особено добива скорост през 19 век.

    Пример за наука, мотивирана от различни идеологии (и спонсори), е диетологията, която ту обявява нещо за вредно, ту за полезно – да речем кафето. Чела съм преразказ научна статия, в която се казва, че кафето е по-полезно като антиоксидант от зеленчуците. Мен лично това много ме радва, защото по-често пия кафе, отколкото ям зеленчуци, но не е там въпросът:) Да, ще кажеш, има различни степени и видове полезност, биохимията на човешкия организъм е сложно нещо, но мисля, че разбра за какво говоря.

    Също искам да те помоля да се замислиш доколко свободно ще бъде изследването на учените в тази новина от днес:

    http://money.ibox.bg/news/id_2077929051

  3. mayamarkov Says:

    Благодаря за коментара, Лешничке! Радвам се, че ти като християнка не одобряваш „научния креационизъм“ и в частност Ленокс. Според мен християните трябва да са ни съюзници срещу тези явления, защото те вредят на християнството не по-малко, отколкото на просветата. Смятам да напиша няколко думи за това в края на серията си.
    Наистина идеята за независима наука (и учени) е илюзия. Учените са подвластни на своите лични чувства, а освен това могат да станат и оръжие на нечии себични интереси. В резултат, както пише една психоложка, „науката има неприятната склонност да подкрепя предразсъдъците на своето време“.
    Но все пак науката в крайна сметка успява да се коригира и да върви напред. Според Попър не трябва да разглеждаме пристрастността на учения като проблем, а само да мислим какво да се прави, за да се намали вредното влияние на тази пристрастност върху науката като цяло. Когато научните изследвания се правят по строги правила (напр. резултатите да се отчитат от човек, който не знае дали пред него е пробата или контролата) и когато се изисква резултатите на всеки научен екип да се потвърдят независимо от други хора в други лаборатории, субективният фактор значително се обезсилва.
    Диетологията е крайно трудна наука, защото, за да установиш как действа например кафето, трябва да подбереш група хора, които пият кафе, и друга група хора, които се различават от първата група САМО ПО ТОВА, че не пият кафе. Звучи трудничко, нали? След това трябва да наблюдаваш и сравняваш двете групи години наред, макар че почти всички институции, отпускащи пари за наука, искат резултати и отчети след една до три години.
    За мобилните телефони потърсих оригиналното резюме в Epidemiology, но не го намерих. Как да ти кажа, ще взема да цитирам нещо, което написах неотдавна в английския си блог, когато само преди няколко месеца за причинител на свръхактивността у децата бяха нарочени някои добавки в храните:
    „Аз съм никой и нямам право да оценявам това изследване, но все пак бих препоръчала да се гледа предпазливо на резултатите му и на каквито и да е действия, предприети въз основа на тях… Толкова е изкусително да се подбере някакъв повсеместно разпространен фактор на средата, който може да се избегне само с невероятни усилия (ако изобщо може да се избегне), и той да се обвини за даден обществено значим здравен проблем. Или измислен проблем – защото подозирам, че в резултат на днешните неестествени начини и представи за отглеждане на деца голяма част от нормалното детско поведение се заклеймява като свръхактивност… Защо не е проведено изследване върху опитни животни?… Защо изследването е проведено само с деца, след като проблемите със свръхактивността, когато са налице, си остават за цял живот? Дали не е защото възрастните като цяло са щастливи със своите несъвършенства, но изискват съвършенство от децата си и ги теглят безмилостно към някакви свръхчовешки идеали за интелигентност и поведение?“

    Цитатът е от:
    http://mayas-corner.blogspot.com/2008/04/i-am-skeptical-about-food-additives.html

  4. haz Says:

    Аз първо смятам, че така наречената „свръхактивност“ у децата е доброто старо непослушание. Американците скоро не са си препрочитали „Том Сойер“ и „Хъкълбери Фин“ и затуй тъпчат децата с лекарства от типа на риталин (ще ми е интересно твоето мнение по въпроса). Второ, дори свръхактивността да е проблемна (и аз имам дни, когато пльосвам децата пред телевизора и надувам музиката в слушалките, за да има мир и спокойствие), идеята, че храненето е причина за поведението, е толкова манипулативна! Виждаш ли докъде може да доведе преклонението пред „науката“ – нарочно в кавички? Вместо да си възпитавам детето, ще му давам витамини. Вместо да го обичам и да си говоря с него, ще чета етикетите на продуктите. 😦

    И за да не съм напълно офф този пост, ще обърна внимание, че в крайна сметка науката наистина ни учи как да живеем и ни прави живота по-добър (да живее електричеството), но други области на човешкото мислене също имат подобни стремежи – например философията, чието предназначение също е да открива закономерности в света, но и да учи на морал – пример – древните гърци.

    И… много те моля, математиката е в основата на всички науки 🙂

  5. mayamarkov Says:

    Доколкото знам, някои деца наистина се нуждаят от риталин. Ето разказа на едно такова дете, вече като възрастен човек:
    http://www.quackwatch.com/01QuackeryRelatedTopics/Victims/feingold.html
    Но не се съмнявам, че на всяко дете, което наистина се нуждае от лекарството, отговарят поне четири, на които то се предписва излишно! А тия дни четох, че риталинът може да навреди на сърцето!
    Големият ми син си е точно каквото днес наричат „свръхактивен“ – когато не става неговото, се тръшва на пода и почва да рита. Надявам се да поулегне, докато тръгне на училище.
    Науката, разбира се, не е всичко, тя е лишена от морални ценности (освен някои, свързани със самия изследователски процес), не може да даде радост от живота и още много други важни неща. И, разбира се, във всеки момент тя греши по много въпроси. Това е нормално, тя така си работи (пък нали и бъдещите учени трябва да имат нещо да правят), но наистина не следва да се стига до преклонение пред нея. Впрочем, когато се преподава наука, обикновено се поднасят само теориите и фактите, а най-важният елемент на науката – критичното мислене, се губи. Дори в университетските курсове.
    Не съм съгласна, че математиката е в основата на всички науки. Тя е важен инструмент на физиката и съвременната химия. И някои области на биологията (макар че човек може да бъде добър биолог дори ако изобщо не го бива по математика). Но математиката изисква мислене, различно от научното. Не случайно повечето хора и цели общности (като древните гърци), постигнали много в математиката, са сравнително по-изостанали в науката и обратното. Вземи убеждението на Платон, че истината се открива с ума, не със сетивата. Това мислене е необходимо за математиката, но с него в науката няма да стигнеш далеч.

  6. Поредица статии на Мая Марков за креационизма « А корабче плува ли? За в окото питам… Says:

    […] В защита на науката, част 2 […]

  7. Димитър Says:

    Понеже се споменава името на Левонтин мисля че трябва да се направи едно важно уточнение.А то е че лагерът на еволюционистите не е единен и че там цари разцепление-това което може да се каже е , че към настоящия момент еволюционистите се делят на две големи групи.Едната група която условно можем да наречем еволюционисти фундаменталисти и към която принадлежат учени като проф.Доукинс се придържа твърдо към изложените от Дарвин основни постулати, докато другата група, която можем да наречем дарвинисти ревизионисти приема някои от принципите на Дарвиновото учение и отхвърля други.Учените които принадлежат към тази група например приема учението за единния произход на видовете, но отхвърля хипотезата, че еволюцията върви плавно и постепенно, а според тях тя върви със скокове.Към втората група принадлежи и споменатия Левонтин, като най-известният нейн представител е палеонтолога Стивън Гууд.

    За да станат обаче ясни нещата ще цитирам какво пише Дарвин в „Произход на видовете“:
    „Естественият подбор действа ЕДИНСТВЕНО чрез използване на предимствата от малките, последователни изменения.Той НЕ МОЖЕ да направи голям и рязък скок, а напредва с малки и сигурни, макар и бавни стъпки.“

    Тъй като първо -в откритите палеонтологични находки, а те вече наброяват милиони на брой няма открити междинни форми на този плавен преход, т.е. няма материални доказателства подкрепящи теорията за „бавните, малки и сигурни стъпки“ на еволюцията и тъй като второ запазените фосили, ( най-древните от тях са на около 600 милиона години) показват форми на живот, които са идентичини със съвременните такива, например фосила на гущер от 242 милиона години не показва никакви изменения със съвременния гущер, то представитилете на втората група еволюционисти ревизират Дарвиновата теория за да може тя да се съгласува с наличните артефакти.
    С други думи те отричат едно от основните положения на Дарвиновата теория , това за плавния и постепенен преход на животинските видове.За да разберем какво означава това ще дам един пример.В момента в Китай се провежда икономическа политика с преобладващи елементи на пазарно стопанство, но този вид икономика по никакъв начин не може да бъде наречена социалистическа, а е форма на капиталистическо стопанство.

    По същия начин когато говорим за резки скокове за кратки периоди от време и последващи дълги периоди на статика(както говорят представителите на еволюционистите ревизионисти), то термина в този случай е революция, а не еволюция.

    Така че по същия начин по който в страни като Китай и Виетнам бе подменен социалистическия модел на икономика с капиталистически поради простата причина че стария модел се оказа неработещ и неефективен, по същия способ една по прогресивно мислеща група от учени еволюционисти под натиска на фактите бяха принудени да се откажат от базови дарвинистки концепции.Но… както вече казах това вече не е Дарвинова теория за еволюцията, а нещо друго което би могло да се нарече Теория на революцията, така както и стопанството и икономиката в Китай не биха могли да бъдат наречени социалистически, поради простата причина, че една голяма част от средствата за производство в Китай вече се намират в частни ръце.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: