В защита на науката, част 3

В предишната, 2. част, писах: „Защо Ленокс, вместо само да критикува, не изложи своята теза? Защо не опише как да проведем опит, който да потвърди съществуването на божествен крак или каквито искате други части от божествената анатомия?“ Сега знам, че упрекът ми не е бил справедлив. В следващата глава 3 Ленокс предлага начин да проверим наличието на „божествен крак“.

На стр. 51: „Натуралистичният светоглед свежда всичко до случайност и необходимост и отхвърля всяка идея, че Вселената е била планирана. Сега ще се занимаем с тази концепция за планиране. Когато твърдим, че нещо е било планирано, ние имаме предвид, че то е резултат на съзнателно намерение…“ На стр. 52: „Малката вероятност (Ленокс тук използва термина „случайност р“, но аз го подменям за по-разбираемо – М.М.) е едно от средствата, чрез които можем да забележим планирането. Това означава, че при малки вероятности ние заключаваме за наличие на преднамерено действие. Например, ако в един определен магазин ми връщат по-малко ресто в 99 от 100 случая, от това аз най-вероятно ще заключа, че това не е случайно, а се прави нарочно.“

Първо, за да знаем вероятността на дадено събитие, трябва да познаваме обстановката много добре – както в случаите, когато то настъпва, така и в случаите, когато то не настъпва. Ленокс знае отлично как работят нормалните магазини и затова прави извода, че ако системно му връщат по-малко ресто, това е нарочно. А ако този магазин беше единственият във Вселената? Струва ми се, че човек трябва да има твърде добро самочувствие, за да изчислява вероятности Вселената да е такава, каквато е, без да е осведомен от първа ръка за нейното оформяне и без да може да я сравни с други вселени. Пол Вайс пише, че за да проверим дали има Бог, трябва да разгледаме свят, в който със сигурност има Бог, и друг, в който със сигурност няма Бог, и да сравним с тях нашия свят. Но понеже няма откъде да вземем тези светове-контроли, въпросът остава без отговор.

Второ, вероятността винаги се дава за някаква единица от време. Съответно, когато имаме дълъг период, вероятността дадено събитие да настъпи в някой момент нараства значително. От Големия взрив са минали милиарди години, което дава време за настъпване дори на събития с доста малка вероятност. Ако понятието време е имало смисъл преди Големия взрив (признавам, че освен слабата си подготовка по физика имам и философски проблеми в тази област), това дава допълнителна възможност за възникване на „малко вероятна“ Вселена.

Всъщност още на следващата стр. 53 откриваме уговорка: „Разбира се, в такива ситуации става дума само за индикации и вероятности, а не за еднозначни, категорични доказателства. При такива разсъждения винаги има известна степен на несигурност.“

Правилно. Не случайно всички области на приложната наука, които се занимават с безопасността, вземат предвид и събитията с малка вероятност. Приемането на малко вероятните събития за невъзможни е груба грешка, която, ако се прави системно в практически ситуации, е гаранция за катастрофа. Например малката вероятност детенце да е заразено с вирус, който се предава по полов и кръвен път, понякога изкушава медиците да действат така, все едно това е невъзможно. Тази грешка води до масовото заразяване на деца със СПИН в Румъния и Либия през миналия век.

Допълнителна груба грешка е „при малки вероятности да се заключава за наличие на преднамерено действие“. Точно по тази логика либийските власти обвиняват нашите медици. Друг пример е Сали Кларк, осъдена за убийство само въз основа на презумпцията, че вероятността две поредни деца в едно семейство случайно да умрат от естествена смърт е твърде малка. Впоследствие отменена, присъдата на Кларк се приема за една от най-тежките съдебни грешки в новата история на Великобритания. Както виждаме, по този въпрос Ленокс е в „добра“ компания.

Малко по-долу на стр. 53: „Какво сме ние, хората? А какво е тази Вселена? Наистина ли тя е нашият дом или ние сме само дребни, преходни същества, породени случайно от материя и енергия, за да експлоатираме безсмислено потенциала на природните закони?“ На стр. 54: „Някои учени смятат, че ние сме чужденци в Космоса, нещо като екзема по лицето на Вселената…“

Бих предпочела авторът да не вмъква такива емоционални пасажи с нулева информационна стойност.

По-долу: „Физикът Пол Дейвис… предполага, че зад Вселената има Разум, който е имал предвид човешките същества, когато е била създавана Вселената. Защо Дайсън и Дейвис мислят по този начин? Има ли в самата Вселена някакви указания, които биха ни дали основание да мислим, че ние, човешките същества, имаме някакво значение? Да! На първо място е рационалната разбираемост на Вселената.“ На стр. 55: „Изумително е, че най-абстрактните математически концепции, които изглеждат чисти измислици на човешкия ум, могат да се окажат жизнено важни за разни клонове от науката и да имат широк спектър от практически приложения… Самата наука не може да даде обяснение за това.“

Аз мога да предложа едно обяснение: математиката има разнообразни области и това позволява за описание на най-различни природни явления да се намери по нещо подходящо. Движенията на телата се описват добре от алгебрични функции, а резултатите от лотариите – от теорията на вероятностите. Някои вероятностни събития имат Гаусово разпределение, а други – Поасоново. Предметите, които ни заобикалят, се описват добре от евклидовата геометрия, но за космическото пространство тя вече не е подходяща и се прибягва до неевклидова геометрия. На това отгоре разработването на някои раздели на математиката (напр. теорията на вероятностите) е било пряко вдъхновено от действителните явления, които се описват от тях. Така че на мен доброто съответствие между математиката и действителността не ми се струва чак толкова чудно.

Продължавайки линията на мисълта си, Ленокс пише на стр. 57-58: „Науката не само че не премахва Бога, а напротив – свидетелствата, изглежда, по-скоро поддържат теизма, а не натурализма. Изглежда, че науката има нужда от Бога за своята фундаментална интелектуална обосновка.“

Този цитат е поздрав към единствения сигурен читател на текста ми – Лид, която коментира към част 1, че „на Ленокс не му се струва, че науката доказва съществуването на Бога“. Е, той не използва отговорна дума като „доказва“, но определено внушава точно това.

На стр. 58 се излага друг довод: „От съвременната физика и космология постепенно се оформя забележителната картина на една Вселена, чиито фундаментални сили са изумително сложно и прецизно балансирани, така че да могат да поддържат живота.“ На стр. 59: „За да съществува живот на Земята, е необходим голям запас от въглерод. Въглеродът се образува от комбиниране или на три хелиеви ядра, или на хелиево и берилиево ядро. Известният математик и астроном професор сър Фред Хойл е установил, че за да може това да стане, енергийните нива на основното състояние на ядрото трябва да са много прецизно настроени едно спрямо друго… Ако отклонението е повече от 1% в която и да е посока, Вселената не би могла да поддържа живота. По-късно Хойл признава, че нищо не е разклатило атеизма му така силно като това откритие.“

Ако единствените по-тежки елементи на Земята бяха тези, които като въглерода са необходими за живота, щях, без да се съгласявам с Хойл, да проявя разбиране към неговите чувства. Само че Земята съдържа и много други елементи – всъщност всички, които имат достатъчно стабилни ядра, за да съществуват дълго време. В частност Земята съдържа изобилни запаси от вредни за живота елементи като живак, олово и уран. Но може би Някой Там Горе е искал да се погрижи не само за организмите, а и за човешката техника, в която тези елементи намират приложение, и за по-бързото поражение на Япония през Втората световна война, за което уранът безспорно е бил необходим :-).

На стр. 69: „Би било твърде странно, както сочи Кийт Уорд, да мислим, че има причина за всичко освен за това най-важно от всички неща – съществуването на всичко, на самата Вселена.“

Възгледът, че „има причина за всичко“, не е общоприет. Много философи и учени не го споделят.

На стр. 70: „Пол Дейвис казва… в едно интервю: …Няма нужда да прибягваме към нищо свръхестествено за произхода на Вселената или на живота. Никога не ми е харесвала идеята за това божествено бърникане – за мен е много по-вдъхновяващо да вярвам, че един набор от математически закони може да бъде толкова съвършен, че да произведе всички тези неща„.“ На стр. 71: „Светът на стриктния натурализъм, в който умните математически закони сами извикват в съществуване Вселената и живота, е чиста (и можем да добавим доста лоша) научна фантастика, а не наука.

Отново „сламен човек“: възгледите на някой си Пол Дейвис, изразени при това в интервю, а не в публикация, се приравняват към цялата философска система на „стриктен натурализъм“ и се използват за оборването й. Интересно дали това е същият Пол Дейвис, който по-горе беше цитиран в точно обратния смисъл.

В заключение бих искала да посоча, че ако приемем малката вероятност на действително настъпило събитие за доказателство, че Бог се е погрижил за неговото настъпване, това може да доведе до някои трудности от морално естество. Ще дам конкретен пример: Раждането на първо (и единствено) дете от 42-годишна неомъжена австрийска селянка през ХІХ в. е доста малко вероятно събитие, нали? По логиката на Ленокс и други автори, които той цитира, трябва да заключим, че Бог е желал появата на новороденото. Само че конкретното дете, което имам предвид, е Алоис Шиклгрубер, по-късно Хитлер, баща на Адолф Хитлер.

Разбира се, проблемът изчезва, ако като богомилите постулираме, че Творецът на видимия свят е злонамерена натура. Само че Ленокс и другите креационисти очевидно са убедени в неговата добродетел.

Advertisements

Етикети: ,

38 Коментари to “В защита на науката, част 3”

  1. lyd Says:

    „изглежда, по-скоро поддържат“ наистина не означава „доказват“ 🙂 и пак повтарям Ленокс твърди, че няма доказателства :), така че по-скоро размишлява в сферата на вероятностите, което, според мен е единственият начин да се размишлява нефанатично 🙂

  2. В защита на науката, част 4 « Моето ъгълче Says:

    […] Моето ъгълче Блог за образование и други немаловажни (според мен) неща « В защита на науката, част 3 […]

  3. mayamarkov Says:

    Чакай, чакай, ей сега прочетох по-нататък в книгата, че научни обяснения за произхода на живота не само няма, ами и ако все пак се появят, трябва да се отхвърлят априори, без изобщо да се обсъждат, както се отхвърлят проектите за вечни двигатели… Това не съм очаквала дори от Ленокс! Като ми мине световъртежът, се захващам да пиша част 5.

  4. titi Says:

    ето една нова теория за науката и философията за религията и бога

    http://research.zonebg.com/pubs.htm

  5. Поредица статии на Мая Марков за креационизма « А корабче плува ли? За в окото питам… Says:

    […] В защита на науката, част 3 […]

  6. Димитър Says:

    цитат:
    „Отново „сламен човек“: възгледите на някой си Пол Дейвис, изразени при това в интервю, а не в публикация, се приравняват към цялата философска система на „стриктен натурализъм“ и се използват за оборването й. Интересно дали това е същият Пол Дейвис, който по-горе беше цитиран в точно обратния смисъл.“

    коментар:
    Пол Дейвис(Paul Davies) не е „сламен човек“, а е световно известен учен физик -теоретик.Някои от книгите му са издадени и на български.За повече инфо погледнете Уикипедия:

    http://en.wikipedia.org/wiki/Paul_Davies

  7. Димитър Says:

    цитат:

    „Второ, вероятността винаги се дава за някаква единица от време. Съответно, когато имаме дълъг период, вероятността дадено събитие да настъпи в някой момент нараства значително. От Големия взрив са минали милиарди години, което дава време за настъпване дори на събития с доста малка вероятност. Ако понятието време е имало смисъл преди Големия взрив (признавам, че освен слабата си подготовка по физика имам и философски проблеми в тази област), това дава допълнителна възможност за възникване на „малко вероятна“ Вселена.“

    коментар:

    Дали обаче това е така?Дали събитие с изключително малка вероятност би се случило за един много, много дълъг период от време?Това лесно може да се разбере като се използва теория на вероятностите и се направят необходимите за тази цел изчисления .Само една вметка-по времето на Дарвин това е било невъзможно, понеже теория на вероятностите е била в своя зародиш, съвременния си строен вид тя придобива в началото на ХХ в, когато руският учен проф.Николай Колмогров формулира аксиоматизацията на тази теория и тя става дял от математиката.

    Баща на идеята на цитирания „Голям взрив”(Big Bang) е не кой да е а световно известният професор от Кеймбридж Фред Хойл(Fred Hoyle).По-малко известен факт е, че проф.Хойл написва и издава една изключително интересна и ценна книга наречена „Математика на еволюцията” (Mathematics of Evolution).Идеята да се напише книга за „математиката на еволюцията” е на неговия приятел биолог Джордж Карсон (George Carson), стар приятел на Хойл още от студентските години.Карсон е считал, че неодарвинистката теоория за еволюцията се нуждае от щателен математически анализ и той много добре знаел, че Хойл е в състояние да се справи с тази задача, предвид на това че е първокласен математик.Но в ония години- става дума за 70-те Хойл е бил погълнат от въпросите на космологията и астрономията.Едва през 1986 г Хойл най-сетне намерил време и успял да направи математическо изследване на биологическите проблеми, към което отдавна го подтиквал Карсон.Но книгата така и не бива публикувана и се разпространявала от ръка на ръка под формата на ръкопис.В печатен вид обновеният от автора текст излиза за пръв път през 1999 г.

    Основната част от книгата се състои от подробни и отегчителни изчисления направени от проф.Хойл във връзка с ключовите твърдения на съвременната еволюционна теория.Целият труд е далеч от идеите с религиозен или морален характер, а по-скоро се стреми да отговори на един прост въпрос: „Доколко теорията на дарвинизма сработва?”В резултат на работата на автора излиза, че тази теория или въобще не работи, или работи частично.Резултатите които Хойл получава се явяват като ярък контраст със стандартните учебници по еволюция.Като се има предвид, че Хойл се явява изключително авторитетен математик(изключвайки авторитета му във физиката и астрономията) то е ясно, че тази книга представлява изключително сериозно събитие както за поддръжниците на теорията на еволюцията, така и за нейните критици.

    От книгата научаваме за сериозни нестикования в биологията, които остават скрити за широката публика и са известни само на тесен кръг специалисти.Например в нито един биологичен учебник не се дава в явен вид такъв принципен проблем като времето за мутация на хистона .

    Хистоните са специфични белтъци, съдържащи се в ядрата на клетките на растенията и жовитните и играят важна роля в дейността на клетката.Обичайната формулировка в учебниците по биология за този тип белтъци е „много бавно еволюиращи белтъци”.Това е нищо повече от научен евфемизъм, целящ да скрие от широката публика неудобни за Дарвиновата теория истини.Ще дам пример-ако например попаднете на секретно писмо изпратено от МОСАД до свои агенти и там пише:”Обектът трябва да бъде неутрализиран”, това на обикновен човешки език трябва да се преведе като:”Лицето трябва да бъде убито”.С подобни обтекаеми формулировки си служи и науката когато трябва да прикрие нелицеприятни за нея истини.
    С помощта на математически изчисления Хойл хвърля светлина върху това какво трябва да се разбира под”много бавно еволюциониращ белтък”.Оказва се че хистона еволюционира толкова бавно, че за замяната само на една аминокиселина в хистони Н3 и Н4 ще е необходимо време превъзхождащо възрастта на Земята, на нашата Слънчева система и въобще на цялата Вселена.Разчетите показват, че за това са необходими 1 трилион години, т.е. 1000 милиарда години.Съврменната наука смята, че възрастта на Вселената е 13,7 ± 0,2 милиарда години, т.е. възрастта на хистона надвишава над 70 пъти възрастта на Вселената.А е известно че в хистона Н4 има 102 такива аминокиселини, които по някакъв абсолютно неясен начин е трябвало да се сформират в процеса на еволюцията минавайки през всички промеждутъчни етапи.
    Абсурда пред който е изправена еволюционната теория на Дарвин в случая е повече от очевиден.

  8. Димитър Says:

    Естествено такава сериозна критика на еволюционната теория и то от такова име като сър Фред Хойл не можеше да бъде проигнорирана и малко след излизането на книгата на Хойл, през февруари 2000 г в едно от водещите научни списания в света Нейчър(Nature) излезе критически обзор направен от Джон Мейнард Смит(John Maynard Smith) , един от водещите учени в областта на еволюционната биология.Естествено рецензията на книга изцяло подриваща основите на цялата съвременна биология , а следователно и на нейните учени авторитети, както и можеше да се очаква беше изцяло негативно.Накрая на рецензията Дж.Смит както можеше и да се очаква обвини Хойл в дилетанство и не познаване на материята и завърши с думитеВ заключение своего обзора высокий биологический авторитет холодно процедил, что для репутации Хойла было бы лучше, если бы эта книга вообще никогда не выходила из печати.

  9. Димитър Says:

    по добре би било за авторитета на Хойл ако тази книга никога не бе излизала.

    Но… нека да се обърнем към най-известното име в съвременната еволюционна биология-проф.Ричард Доукинс от Кеймбридж(http://richarddawkins.net).Ще се опитаме да покажем с цитата по-долу и коментарите към него, че същите неща могат да се кажат и за „флагмана“ на модерните еволюционсти-проф.Доукинс- т.е. че Доукинс е дилетант в някои сфери на биологията и медицината, по специално офталмологията и че може би било по-добре за него и неговата репутация тази книга да не бе излизала.
    В една от най-известните си книги – „Спящият часовникар“ 1986 Доукнис пише следното за устройството на окото:

    «Всеки инженер естествено би предположил, че фотоелементите биха били насочени към светлината, а техните проводящи части биха били насочени обратно към мозъка.Той би се изсмял на всяко предположение, че фотоелементите биха били отдалечени от светлината, а обратно техните проводници биха били разположени възможно най-близо до светлината.И все пак точно така стоят нещата с всички гръбначни.Всеки фотоелемент е включен отзад напред, а неговия проводник е разположен в посока най-близка до светлината.Проводника трябва да се движи по повърхността на ретината към мястото, където той преминава през отверстието на ретината, наречено „сляпо петно“, за да се присъедини след това към оптичния нерв. Това означава, че светлината вместо да преминава без препятствия към фотоелементите, трябва да преодолее купища съединени проводници и, както е ясно да изпита известно отслабване и увреждане(в действителност не особено голямо, но все пак това се явява принцип, който би оскърбил всеки мислещ инженер).Аз не очаквам да има точно обяснение на това странно положение на нещата.“(стр.93 от английското издание).
    За какво точно става дума и защо Доукинс греши ще стане ясно в поста по-долу.

  10. Димитър Says:

    Живите същества имат различни по устройство очи.Но най-съвършенни като устройство са тия на главоногите мекотели и тези на гръбначните.Обаче очите при тези две групи съществено се различават.При главоногите светлинният лъч първо попада върху фоторецепторите-клетките които реагират на светлината след които са разположени нервните влакна, които събират и отвеждат информацията.Точно по противоположен начин са устроени очите при гръбначните и в частност при хората-при тях светлината първо среща нервните влакна, които отвеждат зрителната информация до мозъка и след това, на по -заден план са разположени фоторецепторите.На пръв поглед първия вид конструкция е по-съвършена понеже логиката подсказва, че рецепторите за светлина трябва да са разположени на първи, а не на заден план.Затова и често в биологията се твърди че това е по-съвършената конструкция-тази на главоногите, например според официално възприетото становище окото на октопода е с по-правилна и логична конструкция от това на човека.Често окото на гръбначните бива наричано, че е разположено „отзад-напред“, т.е. наопъки -един вид хастара на дрехата е отвън, а не обратно.Това е и довода на проф.Доукинс и на на другите еволюционисти, защото ако окото на гръбначните бе създадено от разумна сила, то според тях то би имало конструкция като при октопода, а не обратно, т.е. според тях това „наопъки“ и не инженерно издържано решение е доказателство, че зад неговата конструкция не стои разум, а случайни фактори.
    Дали обаче това е така?

    Без да навлизаме в големи подробности, това което ще кажем е ,че съвременната наука вече като цяло е разгадала механизма по който функционира зрението, т.е. той не е “ черна кутия“ каквото е бил по времето на Дарвин.Само ще вметна, че Дарвин пише в своята книга „Произход на видовете“, че винаги се е впечетлявал от удивителната конструкция на окото и че неговата съвършеннство остава за него голяма тайна.
    Как стоят нещата?

    Най-вътрешната част на окото се явява роговицата, като нейната задача е да преобразува попадналата върху нея светлина в нервни сигнали.Съвремнната наука е установила нейната конструкция.Роговицата се състои от около 10 различни слоя, всеки със своя специфична функция.Най-отдалечен от всички тези слоеве, т.е. най-назад спрямо проникващата светлина е т.н.пигментен епител на роговицата.Заради наличието в него на пигмента меланин, той се явява светонепроницаем.Следващия слой, отзад напред, е на фоторецепторите-т.н. колбички и пръчици.След това има разположени различни други слоеве като външен ядрен слой, вътрешен ядрен слой и т.н. докато се стигне до първия слой на роговицата, слоя който светлината среща за пръв път когато стигне роговицата-слоя на нервните влакна.
    Ролята на пигментния епител е изключително важна за да се разбере защо окото функционира по този „обратен“ начин.Този най-вътрешен слой , пигментния епител се състои от микровласинки и устройството е такова че всяка клетка от пигментния епител благодарение на тези власинки контактува с около 20 и повече сегменти от фоторецепторите.Без тъмния епител фоторецепторите не биха могли да функционират нормално и в крайна сметка биха атрофирали, т.е. той е жизнено важен за да може целия механизъм на зрението да функционира нормално.Външния сегмент на фоторецептора се състои от малки дискове, които съдържат светочувствителен фотопигмент.Тези дискове се образуват непрекъснато във вътрешния сегмент и те непрекъснато се движат навън от външния сегмент на фоторецептора към тъмния епител, който ги фагоцитира, т.е.“изяжда“ и ги преработва в химически компоненти.Съществуват четири вида фотопигменти, които се отделят когато светлината въздейства на фоторецепторите.Родопсина се намира в пръчиците, отговаряще за виждането през нощта и има още три вида фотопигменти които са за трите вида колбички, отговарящи за да виждаме цветовете.Освен да транспортира кислород, тъмния епител служи и за транпорт на хранителни вещества, както и за отвеждане на вредните продукти на метаболизма.Той служи подобно на бариера предпазваща вътрешните слоеве на роговицата от действието на вредни химикали и по тоя начин осигурява оптимална и устойчива среда за функционирането на роговицата.

    Тъмния епител съдържа в себе си сложни механизми за да се справи с токсичните молекули и свободни радикали образувани от действието на светлината.Там се намират ферментите супероксидисмутаза, каталаза и пероксидаза, които имат за цел да катализират разгражденето на определен вид потенциално опасни молекули .Витамин Е и витамин С също се намират в голямо количество за да намалят окислителните увреждания.В тъмния епител се съдържа меланин, койт поглъща разсеяната и излишна светлина и също предпазва фоторецепторите от светлинно увреждане.
    Също така централната част на роговицата е пропита от пигмента ксантофил, който филтирира и поглъща късовълновата светлина, която е особено опасна и има силно увреждащо действие.
    Освен това тъмния епител е разположен до кръвоносно наститената обвивка, която е също светонепроницаема.Тази кръвоносна обвивка обаче също има важна роля-тя първо захранва с хранителни вещества тъмния епител и второ играе ролята на топлоотвеждаща система чрез активния кръвток и така пречи от прегряване и увреждане на роговицата от фокусираната светлина.Правени са опити които са установили че фоторецепторите много бързо и лесно се разрушават от топлина, т.е. топлоотвеждането на излишната топлина е изключително важно за да може системата да функционира.

    С други думи точно това разположение на тъмния епител на роговицата и на кръвоносната обвивка на окото, като и двете както казахме са светонепропускливи осигурява правилното функциониране на фоторецепторите в частност и на окото и зрението като цяло.Т.е. точно тази -„отзад-напред“конструкция е правилното инженерно решение за да може цялата конструкция на окото при гръбначните да функционира нормално.

    При главоногите нещата стоят по друг начин-първо те имат по-късо време на живот-няколко години-между 2 и 3 -и второ живеят на големи дълбочини, където приниква по-малко светлина и съответно увреждащото и действие е по-малко.Освен това според някои биолози тяхното зрение едва ли е по-добро от това на някои низши гръбначни и според същите тия биолози тези главоноги вероятно страдат от далтонизъм.

    Така че всяка от двете системи на зрение е съобразена с конкретните условия на живот, т.е. те са изградени целесъобразно и разумно от инженерна гледна точка.

    Като заключение ще кажа, че не винаги това което изглежда логически обосновано е и вярно-визирам в случая логиката на която проф.Доукинс гради аргументите си.

  11. Димитър Says:

    Разбира се Фред Хойл не е единственият който с помощта на математическата теория е изчислил вероятността от случайното получаване на белтъци от нежива материя.Например Роберт Шапиро, професор по химия в университета в Ню Йорк и специалист по ДНК е изчислил каква е вероятността от едновременното получаване на 2000 различни вида протеини , които се срещат в една проста бактерия.За сведение в човешките клетки се намират 200 000 различни вида протеини.Числото което получава Шапиро е 1 към 10 на степен 40 000.

    Чандра Уикрамасинге, професор по приложна математика и астрономия в Универстита в Кардиф,Уелс коментира тези резултати така:
    „Тази вероятност, вероятността да възникне жива от нежива материя -1 към 10 на степен 40 000 -е в състояние да погребе не само Дарвин , но и цялата дарвинова теория.“

  12. Димитър Says:

    Понеже авторката на този блог има слабост към научните публикации и то от специалисти в съответната сфера, в случая биологията( по възможност най-добре молекулярната биология) ще дам нещо което намерих в мрежата PubMed и което се надявам ще й прозвучи достатъчно авторитетно и респектиращо .Ето повече инфо:

    име на статията:“ Estimating the prevalence of protein sequences adopting functional enzyme folds“

    публикувана е в авторитетно английски научно списание по молекулярна биология – Journal of molecular biology

    авторът на статията се казва Дъглас Акс .Биографията му е повече от респектираща- получава PhD по микробиология в Калифорнийския технологичен институт, след което работи като учен изследовател в различни научни институти в Кеймбридж.

    давам и данните на самата публикация-J Mol Biol. 2004 Aug 27

    В тази своя статия Дъглас Акс прави анализ на свои изследвания с насочени мутации на протеин със 150 остатъка (150-residue protein) в един ензим наречен В-лактамаза.На база на своите проучвания той достига до извода, че вероятноста да се създаде по случаен начин нормален функциониращ нагънат протеин на базата на възможните секвенции на аминокиселините е следната : 1 към 10 на степен 77.

    Както вече казах по-горе вероятност по-голяма от 1 към 10 на степен 50 се счита за равна на нула.

    Коментарите са излишни.

  13. Maya M Says:

    Аз не бих нарекла „слабост“ своето предпочитание към научната литература. В случая, за да изчистя името на Дъглас Акс от всякакви подозрения за креационизъм, се чувствам длъжна да дам цялото резюме на неговата статия:

    „Proteins employ a wide variety of folds to perform their biological functions. How are these folds first acquired? An important step toward answering this is to obtain an estimate of the overall prevalence of sequences adopting functional folds. Since tertiary structure is needed for a typical enzyme active site to form, one way to obtain this estimate is to measure the prevalence of sequences supporting a working active site. Although the immense number of sequence combinations makes wholly random sampling unfeasible, two key simplifications may provide a solution. First, given the importance of hydrophobic interactions to protein folding, it seems likely that the sample space can be restricted to sequences carrying the hydropathic signature of a known fold. Second, because folds are stabilized by the cooperative action of many local interactions distributed throughout the structure, the overall problem of fold stabilization may be viewed reasonably as a collection of coupled local problems. This enables the difficulty of the whole problem to be assessed by assessing the difficulty of several smaller problems. Using these simplifications, the difficulty of specifying a working beta-lactamase domain is assessed here. An alignment of homologous domain sequences is used to deduce the pattern of hydropathic constraints along chains that form the domain fold. Starting with a weakly functional sequence carrying this signature, clusters of ten side-chains within the fold are replaced randomly, within the boundaries of the signature, and tested for function. The prevalence of low-level function in four such experiments indicates that roughly one in 10(64) signature-consistent sequences forms a working domain. Combined with the estimated prevalence of plausible hydropathic patterns (for any fold) and of relevant folds for particular functions, this implies the overall prevalence of sequences performing a specific function by any domain-sized fold may be as low as 1 in 10(77), adding to the body of evidence that functional folds require highly extraordinary sequences.“

    Да виждате тук нещо, подкрепящо креационизма? Димитър, изглежда, се заблуждава, че високата подреденост на живите системи и техните съставни макромолекули е доказателство за свръхестествен произход. Фактът, че сега хора като мен са принудени да опровергават наново схващания, опровергани веднъж и завинаги преди векове (буквално), за мен показва само тоталния провал на нашето образование.

  14. Димитър Says:

    цитат:
    „В случая, за да изчистя името на Дъглас Акс от всякакви подозрения за креационизъм, се чувствам длъжна да дам цялото резюме на неговата статия“.
    коментар:
    Според мен сухите факти говорят достатъчно красноречиво и всеки сам може да си направи заключенията.Не е нужно например някой да ми казва, че Сталин е сатрап, достатъчно е да прочета изследването на Роберт Конкуест „Жътва от скръб“(The Harvest of Sorrow) за глада в Съветска Украйна през 1932-33 г -изводите се налагат от само себе си.
    Но все пак за да не остане място за двусмислия и свободни интерпретации във връзка с гореспомената публикация ще трябва да кажа още някои неща.
    В връзка със своя публикация в списание Ню Сайнтист авторката Селесте Бийвър запитва д-р Дъглас Акс по и-мейла как той самият интерпретира своето изследване във връзка с факта, че някои автори като Уйлям Дембски и Стефън Мейер твърдят, че то подкрепя интелигентния дизайн.Ето и отговора на д-р Д.Акс:

    „I have in fact confirmed that these papers add to the evidence for ID. I concluded in the 2000 JMB paper that enzymatic catalysis entails „severe sequence constraints“. The more severe these constraints are, the less likely it is that they can be met by chance. So, yes, that finding is very relevant to the question of the adequacy of chance, which is very relevant to the case for design. In the 2004 paper I reported experimental data used to put a number on the rarity of sequences expected to form working enzymes. The reported figure is less than one in a trillion trillion trillion trillion trillion trillion. Again, yes, this finding does seem to call into question the adequacy of chance, and that certainly adds to the case for intelligent design.“

    Автора на научното изследване, д-р Акс се съгласява с изводите на Дембски и Мейер, добавяйки че то със сигурност е в полза на доктрината за разумния дизайн.

  15. Димитър Says:

    цитат:
    „Фактът, че сега хора като мен са принудени да опровергават наново схващания, опровергани веднъж и завинаги преди векове (буквално)…“
    коментар:
    В началото на 60-то години на миналия век във висшите учебни заведения на СССР, а по-късно и в университетите на другите източно европейски държави бе въведена академичната дисциплина „научен комунизъм“.Според господстващата по това време идеология научният комунизъм бе считан за наука, която обосновано и научно доказва неизбежността на краха на капитализма и победата на комунистическата обществена формация, т.е. обективния характер на историческото движение към комунизъм.
    Въпреки това имаше една малка група интелектуалци наричани дисиденти или инакомислещи, които открито отричаха догмите на официалната доктрина – д-р Желю Желев и неговата книга „Фашизмът“ е може би най-известния пример в потвърждение на гореказаното.

    За съжаление подобно е положението и в науката, в частност в медицината -нека да си спомним например унгарския лекар Земелвайс-христоматиен пример за това колко дълга и трудна е борбата с установените стереотипи на мислене .Ако в наши дни д-р Бари Маршал не бе изпил чашата с хеликобактера , в Медицинските университети не само в София или Варна , но и в Лондон и Станфорд може би все още щеше да се преподава, че причината за язвата е стреса и неправилното хранене.Кой наистина нормален човек, особено пък лекар би повярвал на абсурдните твърдения на двама австралийци, че в стомашния сок, който освен ензими съдържа и една от най-силните киселини-солната киселина – би могла да живее бактерия.

    Така че нека внимаваме когато казваме „веднъж и завинаги“.

  16. Майя М Says:

    Оттеглям си защитата на д-р Акс – Димитър убедително доказа, че той е креационист. Обяснявам си го с неспособността му да анализира собствените си данни, дължаща се на ограничен интелект. Както другаде писа сам Димитър, „Така че когато си имате работа с учени, пък било то и МНОГО, МНОГО учени-просто бъдете нащрек и по възможност не им вЕрвайте“.

  17. Димитър Says:

    цитат:
    „за мен показва само тоталния провал на нашето образование.“

    коментар:
    какво е нивото на преподаване може да съдим например от учебника по биология за 10-и клас, първо издание 2001 г.Доколкото ми е известно това е последното и най-актуализирано издание, за по нови не знам(това което лично аз ползвам и което ще цитирам е издание от 2004 г).Автори на учебника са трима университетски преподаватели от Пловдивския университет:
    -проф.Петър Попов
    -доц.д-р Василий Ишев
    -проф.Павел Ангелов
    Първият и третият са доктори на биологическите науки, а втория кандидат на медицинските науки.Двама от тях(първия и третия) участват в Специлизирани научни съвети към ВАК(който между другото скоро предстои да бъде закрит).Учебника естествено е минал през комисия към МОН за да бъде одобрен, т.е. ако има допуснати грешки те би трябвало да бъдат отстранени, нещо което както ще видим не е направено.

    Нека сега да видим какво откриваме на стр.67 и 68.Става дума за т.н. биогенетичен закон, автор на който се счита Ернст Хекел(Ernst Haeckel).Естествено този закон е и илюстриран със сравнителна схема на зародишите на някои гръбначни и на човека .Каква обаче е истината за този т.н. закон и за тази сравнителна схема?

    Ще дам думата на някои от най-големите имена в биологията на ХХ век.Важно уточнение-никой от споменатите по-долу учени не е креационист, всички те са еволюционисти.

    1.Ето какво казва за т.н. закон, който е всъщност нищо повече от хипотеза, известният американски палеонтолог и еволюционен биолог Стивън Гууд(Stephen Gould):
    „Програмата на Хекел за използване на биогенетичния закон за търсене на всички предшественици на ембрионално ниво на модерните форми бе последвана от много надежда и фанфари, но доведе до малко позитивни резултатати и до безкрайни пререкания относно непроверуемите филогенетични сценарии-всичко това защото ФИЛОГЕНЕТИЧНИЯТ ЗАКОН Е В ОСНОВАТА СИ ФАЛШИВ.В последните години на ХΙX век програмата на Хекел стана обект на много подигравки.”( S.J. Gould, Heterochrony, in Keller and Lloyd (editors), 1992, p. 161)

    2.В статия публикувана в сп.Америкън Сайънтист през 1988 г проф.К.Томсън(K.S.Thomson) пише следното:
    „Със сигурност биогнетичният закон Е МЪРТЪВ подобно на стар пирон.За последно неговият дух бе изгонен през 50-те.А като предмет на сериозно теоретично изследване той съществуваше през 20-те.”( Keith Stewart Thomson, „Ontogeny and Phylogeny Recapitulated,“ American Scientist, vol. 76, May-June 1988, p. 273)

    3.Световноизвестният немски учен еволюционист Ернст Майер(Ernst Mayr) заключава:
    „Днес вече е известно, че теорията е НЕВАЛИДНА” (Ernst Mayr, The Growth of Biological Thought : Diversity, Evolution and Inheritance, The Belknap Press of Harvard University Press, 1982, p. 215)

    Ще спра дотук с цитатите.Мисля че повече не са необходими.

  18. Димитър Says:

    Най-интересната част в цялата история, която започва да прилича на зле режисирана криминална пиеса, е че т.н. биогенетичен закон се базира на научна измама.За да докаже теорията си, Хекел рисува изопачени картини на ембриони на различни животни.Тези ембриони са нарисувани така че да си приличат, докато истината както ще видим е съвсем друга(съвременен вариант на тези рисунки са поместени на стр.68 от цитирания Учебник по биология и здравно образование).

    Измамата на Хекел с фалшифицираните рисунки всъщност има няколко аспекти:
    1.Хекел избира само онези ембриони, които потвърждават теорията му.Въпреки че подтипа гръбначни (Vertebrata) се състои от 7 класа:
    -клас кръглоустни риби (Cyclostomata) наричани още безчелюстни (Agnatha)
    – клас хрущялни риби (Chondrichthyes)
    – клас костни риби (Osteichthyes)
    – клас земноводни (Amphibia)
    – клас влечуги (Reptilia)
    -клас птици (Aves)
    – клас бозайници (Mammalia)
    Хекел отхвърля първите два класа, а включва само последните пет.Освен това половината от ембрионите, които той избира принадлежат на клас бозайници, като всички принадлежат на един и същ инфраклас , а именно плацентни (Placentalia).Като резултат образците които Хекел избира за своите рисунки са тенденциозно подбрани и не са научно представителни.
    2.Дори и в този случай подбраните образци(спесимени) не подкрепят твърденията на Хекел.Затова и Хекел прибягва до фалшификация.През 1995 г британският ембриолог Майкъл Ричардсън(Michael Richardson) прави детайлно проучване, което разкрива, че рисунките на Хекел не са точни и както се и оказва са несъвместими с другите налични данни.В резултат Ричардсън достига до следния извод :” Тези известни картинки са неточни и дават погрешна представа за ембрионалното развитие.”( Michael K. Richardson, „Heterochrony and the Phylotypic Period,“ Developmental Biology, 172 (1995). През 1997 г Ричардсън заедно с екип от международни учени започва изследване, което трябва да сравни ембрионите на Хекел с реални спесимени от всичките седем класа гръбначни.Така бива демонстрирано, че рисунките на Хекел са пълни с изопачения.
    3.Като добавка Ричардсън и неговата група откриват големи вариации в ембрионалната морфология на земноводните.Оказва се, че Хекел преднамерено избира саламандъра от класа на земноводните, защото само той може да подкрепи твърденията му.Ако той например бе избрал жабата, то в този случай големите разлики в ембрионалните етапи биха били очевидни и тогава несъстоятелността на теорията би станала ясна.
    4.Ричардсън открива и необичайни вариации в размерите на ембрионите на гръбначните, вариращи от 1 до 10 мм, докато в рисунките на Хекел всички те са с еднакви размери.
    5.И накрая Ричардсън и неговите колеги наблюдават огромни вариации в сомитите-сегментите от мускулна тъкан които се формират около формиращия се гръбнак на ембириона.Въпреки че рисунките на Хекел представят представят всички тези класове като имащи повече или по-малко същия брой сомити, в действителност числото им варира от 11 до 60 при реалните ембриони.
    Ричардсън и неговият тим достигат до следния извод:
    „Нашето изследване сериозно подкопава правдоподобността на рисунките на Хекел.”( M. K. Richardson, et al., „There is no highly conserved embryonic stage in the vertebrates: implications for current theories of evolution and development“, Anatomy & Embryology, 196 (1997)

    В мартенския брой от 2000 г на списание на Нейчъръл Хистъри (Natural History) известният палеонтолог и еволюционист Стифън Гоуд(Stephen Jay Goul) пише че:” Хекел преувеличава приликите между ембрионите на отделните класове чрез идеализация и пропуски” и че неговите рисунки се характеризират с „неточности и
    явни фалшификации.”

    В интервю за списание Сайънс(Science), едно от водещите научни списания в света, Ричердсън характеризира рисунките на Хекел по следния начин:”Изглежда, че този обрат се явява ЕДНА ОТ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ФАЛШИФИКАЦИИ в биологията.”
    През 5 септември 1997 г в брой на списание Сайънс(Science) в статия озаглавена „Ембрионите на Хекел:преоткритата измама” се казва следното:
    „Впечатлението, което рисунките на Хекел дават, че ембрионите са еднакво подобни е грешно, казва Майкъл Ричардсън, ембриолог от Сейнт Джордж Хоспитъл Медикъл Скул в Лондон…Той и неговите колеги провеждат сравнително изследване, подлагайки на проверка фотографирани ембриони с тези от рисунките на Хекел.Ембрионите изглеждат изненедващо различни, докладва Ричердсън в августовския брой на Анатомия и Ембриология(Anatomy and Embryology).( Elizabeth Pennisi, „Haeckel’s Embryos: Fraud Rediscovered,“ Science, September 5, 1997)

    коментарите са излишни.

  19. dio Says:

    Математиката се базира на допускания – аксиомите.
    Всички резултати от нея са ограничени от реалистичността на тези допускания.
    Най-простият пример:
    1+1=2
    Това предполага абсолютни еднаквеости – някакво 1 и друго същото 1
    В реалнстта абсолютни въобще няма !
    Всичко е относително …
    Така резултатите от математиката се окзват нереални !
    Имам честта да познавам шефа на Сфера (тези с публикациите за мисловните матрици и пр.)
    От него ги знам тези неща. Наистина той е уникален мозък.
    На моя устрем да споря с него все казва:
    „Като защитаваш математиката дай ми две абсолютни еднаквости от реалността. Всичко което ни се струва еднакво в реалността в последствие се оказва, че е било привидно, понеже към момента въпросното равенство е било в рамките на някакава грешка, която пък в последствие се разкрива и всичко започва отначало, но на друго ниво. Математиката е нереална!“

  20. Димитър Кожухаров Says:

    „Обяснявам си го с неспособността му да анализира собствените си данни, дължаща се на ограничен интелект.“-изказвана на Мая за учения Дъглас Акс.

    Ето и моя коментар:

    По информация от българските медии(за съжаление медиите, които са публикували тази информация, не дават препратка към тази класация) според една световна рейтингова класация на 4050 научни институции в света:

    -БАН е на 374-то място
    -СУ е на 1238 място
    -а на последните места в класацията е Медицинският университет в София и болница “Св. Анна”. Други български институции в класацията просто няма.

    Както вече казах Дъглас Акс има PhD по микробиология от Калифорнийския технологичен институт и работи като учен изследовател в научни институти в Кеймбридж.

    Според една друга класация на университетите в сферата, която обсъждаме, а именно биология и медицина:

    http://www.topuniversities.com/university-rankings/world-university-rankings/2010/subject-rankings/life-science-biomedicine

    и която обхваща 300 най-добри университета в цял свят, в тази класация(вижте горния линк) Калифорнийския технологичен институт е на 28 място, а Кеймбридж е на второ място.Медицинския университет в София не попада в тази класация, т.е. е някъде далеч зад първите 300 университета в света.

    Така че ако аз лично работех и преподавах в академична институция, която е на дъното на класацията в целия свят, а някой друг е завършил и работи в научна институция, която е на едно от първите места в света, щях да се въздържам от подобни изказвания. Имам предвид изказването за учения Дъглас Акс не е в състояние сам да интерпретира собствените си изследвания и че има ограничен интелект.Най-малкото за да не изглеждам смешен в очите на тия които ме четат.А кой е с ограничен интелект всеки може да сам да си направи извода от горните редове.

  21. mayamarkov Says:

    Димитър Кожухаров, в моите очи Вие изглеждате смешен.
    Първо, пишейки в българското езиково пространство, Вие внушавате, че всички останали в България са боклуци (защото е ясно, че няма начин човек да живее в България и да работи в Кеймбридж).
    Второ, бъркате Кеймбриджкия университет с Бабрахамския институт в Кеймбридж – несъмнено уважаван научен институт, но все пак не същото като прочутия в цял свят университет.
    Трето, собствените Ви доводи Ви опровергават. Случайно да Ви направи впечатление, че „ученият“ Дъглас Акс от години не работи в Кеймбридж? Питах за него своя колежка и много добра приятелка, която отиде в Бабрахамския институт, т.е. отговаря на Вашия критерий за учен и мислител на световно равнище. Тя беше напълно съгласна с моето мнение. Освен това каза, че публикациите на д-р Акс по брой и качество не отговарят на това, което се изисква в Бабрахамския институт. Т.е. дори да не бяха креационистките му залитания, шефовете му са имали пълно основание да го изритат за несправяне със задълженията.
    Накрая ще Ви цитирам: „А кой е с ограничен интелект всеки може да сам да си направи извода от горните редове.“

  22. Димитър Кожухаров Says:

    Позволих си да изляза от добрия тон, който е задължителен в една дискусия, просто защото вие го направихте първа, отклонявайки същината на дискусията с квалификации за гореспоменатия учен.Нямам намерение да му бъда адвокат, но само искам да кажа, че още от времето на римския сенат е прието в една дискусия да се отхвърлят аргументи аd hominem, тъй като подобна тактика води до погрешна логика, заменяйки аргументацията със съждения и квалификации за опонента.Така че нека да се придържаме към добрите практики на дискусията или към аргументацията ad rem и да избягваме аргументи аd hominem и ad personam.

    Към момента д-р Дъглас Акс работи към Биологичния институт, Сиатъл.Преди няколко месеца се появи ново научно списание Βio –Complexity, в което д-р Акс е публикувал интересна статия, в която оборва някои от тезите на Дарвиновата теория.Ето ви линк към статията:

    http://bio-complexity.org/ojs/index.php/main/article/view/BIO-C.2010.1/BIO-C.2010.1

    Това което ви предлагам и което е в духа на дискусията е следното: прочетете вниматално статията на Акс и да направете рецензия в някое от реномираните научни списания по биологични науки, например в Cell Cycle. По този начин :
    -първо.Ще докажете несъстоятелността на идеите на интелигентния дизайн, т.е. на креационизма
    -второ.Ще имате научна публикация в авторитетно списание с висок импакт фактор
    -трето.Ще докажете на дело, че д-р Акс е с ограничен интелект

    Откровено казано, и в думите ми няма никаква ирония, ще се радвам искрено едно подобно начинание да се реализира.Погледнете в долния линк за да видите България на кое място се нарежда в световната университетска ранг листа и се надявам, че ще се убедите в искренността на предложението ми.

    http://www.webometrics.info/Distribution_by_Country.asp

  23. Майя М Says:

    Ако Вие наистина мислехте доброто на българската наука, щяхте да спрете да досаждате на нейните представители с реклами на креационизма, които поставят опонентите Ви пред неприятния избор или да Ви оставят последната дума, или да си губят времето да Ви отговарят.
    Апропо, като сравнявате учените в България с учените в напредналите страни, защо не вземете да сравните учените-креационисти с учените-еволюционисти, да видим чия научна продукция е повече и по-добра?
    За своя научен актив и косвено за българската наука аз се грижа, като публикувам работи в своята област – клетъчната морфология. Не е нужно да сменям специалността си. Има достатъчно учени, много по-добри, отколкото бих могла някога да бъда, които изучават еволюцията и пишат за нея. Точно в момента чета чудесна популярна книга от един от тях, Jerry Coyne – Why Evolution Is True. Препоръчвам я на всеки.

    Но не бих препоръчала на никого да пише статия в научно списание с импакт-фактор, за да опровергава статия от Bio-Complexity. Последното не е научно списание, макар редакторите му да са учени. Имам предвид учени по обективни, формални критерии като образование, дисертации и научна продукция; а по начин на мислене и принос към науката и изобщо към човешкото общество са толкова учени, колкото Че Гевара е лекар, а Мохамед Ата – архитект. Достатъчно е да ги види човек – цялата славна кохорта: Акс, Бий, Дембски. Явно на хората им е писнало да им връщат ръкописите отвсякъде, та са спретнали свое списанийце. Разбирам ги, само се чудя откъде намират пари за такива начинания, няма ли за тях финансова криза? Както и да е, въпросът е, че списанието не заслужава повече внимание от „Феномен“ и никоя статия от него не следва да бъде критикувана така, както се критикува сериозен научен труд.
    Погледнах отгоре-отгоре статията на Акс (такива глупости не чета внимателно, ако не ми се плаща). Изобщо не опровергава дарвинизма, а любимия „сламен човек“ на креационистите – че еволюцията протича случайно.

  24. Димитър Кожухаров Says:

    На днешната пресконференция организирана от НАСА -02.12.2010 в 21 ч българско време-бе опровергана една доскорошна научна догма -че живота се състои само от въглерод, водород, азот, сяра и фосфор.Откритата наскоро бактерия благодарение на финансирано от НАСА изследване се оказа, че използва арсен за изграждане на градивни блокове в ДНК. Изказване на подобно твърдение доскоро би се считало за принадлежащо на сферата на научната фантастика, а не на науката.Така че животът постоянно поставя предизвикателства пред нашите ограничени представи за света и природата.За съжаление парадигмата в науката се променя, но не и умовете на някои хора.Кои всеки четящ тези редове ще се досети сам.

  25. Димитър Кожухаров Says:

    цитат:
    „а по начин на мислене и принос към науката и изобщо към човешкото общество са толкова учени, колкото Че Гевара е лекар, а Мохамед Ата – архитект.“

    коментар:
    Главният редактор на списание Bio-Complexity е професор в Хелзинския университет, който през 1987 г по време на научната си работа в Швейцарския технологичен институт получава т.н. Латсис премия ( Latsis Prize) от Европейската научна фондация, която се дава за „изключителен и новаторски принос в определена област на европейските научни изследвания“ в размер на 100 000 швейцарски франка.За сведение Швейцарския технологичен институт (ЕТН Zurich e второ място в Европа в класацията на топ университетите след Кеймбридж.Оксфорд се нарежда след Швейцарския технологичен институт в тази класация.

    Да, съгласих се с вас, че той не е учен по начин на мислене и принос към науката.

  26. Майя М Says:

    Въпросният главен редактор, д-р Мати Лейсола, се подвизава по креационистки конгреси от години. Това означава, че не е учен по начин на мислене и принос към обществото, пък ако ще да е получил и 10 милиарда награда. Признавам, че може би има принос към науката.

  27. Майя М Says:

    Мохамед Ата е защитил дисертация в Хамбургския технически университет с най-високата възможна оценка:
    http://www.guardian.co.uk/world/2001/sep/23/september11.education
    Така че мисля, че сравнението ми е доста точно. Представата, че всички религиозни фундаменталисти са тъпанари с две мозъчни гънки, е пожелателно мислене, което опасно отслабва нашата бдителност. В действителност много от тях са хора с висока интелигентност, макар и съпроводена с психични отклонения. Това обяснява защо толкова успешно заблуждават другите.

  28. Димитър Кожухаров Says:

    Понастоящем проф. Мати Лейсола е професор в университета в Хелзинки.Според една авторитетна рейтингова класация този университет е на 6 място сред топ университетите в Европа.В тази класация, която включва 100-те най-добри университета в Европа, не присъства нито Софийския университет, нито МУ-София, нито който и да е друг български университет:

    http://www.webometrics.info/top100_continent.asp?cont=europe

    Коментарите са излишни.

  29. Майя М Says:

    То сигурно и Хамбургският технически университет е много по-така от нашите технически университети – това значи ли, че ако искате да строите небостъргач, Ви трябва човек като Мохамед Ата?
    Не. Живеем в епохата на тясната специализация. Ата е специалист по събаряне на небостъргачи. За изграждането им се искат съвсем други умения, каквито въпреки дипломата си той не притежава.
    Същото важи и за проф. Лейсола от университета Аалто (бивш Хелзинкски университет). Ако искате да бъдете просветен, потърсете някой друг. Този професор въпреки титлата и длъжността си няма да Ви свърши работа.

  30. Майя М Says:

    Не разбирам защо непрекъснато ми напомняте колко ниско в световната класация са българската наука и българските университети. Това би имало някакво отношение към дискусията, ако теорията за еволюцията чрез естествен отбор в днешно време се поддържаше изключително от български учени и преподаватели. Но случаят съвсем не е такъв. Дарвиновата еволюция е общоприета теория в съвременната наука, един от стълбовете на биологията, и се поддържа и доразвива от най-добрите световни университети и научни центрове. Така че не мога да възприема Вашите непрекъснати оплаквания от българската наука и висше образование другояче освен като лична обида. Аз натяквам ли Ви какво мисля за астрологията?

  31. Майя М Says:

    Ето пример какво се публикува в най-добрите научни списания на тема еволюция: преди няколко години бе разгадан молекулният механизъм на еволюцията на човките при Дарвиновите чинки:
    http://www.nature.com/nature/journal/v442/n7102/fig_tab/nature04843_F4.html
    Давам този линк, за да не си помисли случайният неосведомен читател, че световната научна общност отдавна е изоставила дарвинизма и към него се придържа само Майя Маркова и може би още няколко заблудени овчици от долнопробните български университети и БАН. Не, няма нищо такова. В световната научна общност на пръсти се броят тези, които публично отричат дарвинизма. Те са на брой горе-долу толкова, колкото и тези, които отричат вируса на човешката имунна недостатъчност като причинител на СПИН. И с подобни аргументи, бих казала.

  32. Димитър Кожухаров Says:

    Погледнато от строго научна гледна точка, изводите до които стигате почиват на неправилна логика.За това ви обърнах внимание когато ви казах, че използвате аргументи аd hominem.Но вие продължвате в същия дух на погрешна логика.И получавате съответните резултати.

    Ще ви дам пример-дано да ме разберете правилно какво искам да ви кажа.
    Академик Богдан Филов е изтъкнат български учен -бил е председател на БАН, ректор на СУ, директор на Археологическия музей и т.н.Той е не само добър администратор, но и учен със завидна научна кариера с многобройни публикации и изяви не само в страната, но и в чужбина.В подробности от наистина забележителната му принос за науката няма да навлизам-списъкът е много, много дълъг.
    Но заради своите убеждения и най-вече поради своята политическа кариера и дейност , той е осъден на смърт от Народния съд и впоследствие екзекутиран.
    Следвайки вашата логика трябва да се приеме, че и научната му дейност не чини пукната пара, защото например Богдан Филов участва в създаването и приемането на Закона за защита на нацията, който става причина както за депортирането в Германия на евреите от Беломорска Тракия и Македония, така и за смъртта на изправените пред съд и впоследствие убити активисти от нелегалнате организации на РМС и БКП.

  33. Димитър Кожухаров Says:

    цитат:
    „В световната научна общност на пръсти се броят тези, които публично отричат дарвинизма.“
    коментар:
    Да, действително преобладаващата част от учените в света поддържат дарвинизма, но в никакъв случай не мога да се съглася, че на пръсти се броят тези, които отричат дарвинизма.Долу давам линк към списък на учени, които не поддържат или се съмняват в Дарвиновата теория.Списъкът в никакъв случай не е малък и някои от тези учени са световни имена в своята област.Ето и линка:

    http://www.discovery.org/scripts/viewDB/filesDB-download.php?command=download&id=660

  34. Майя М Says:

    Примерът с Богдан Филов е неподходящ. В поста си аз използвам доводи от морално естество просто защото Ленокс и другите креационисти посягат към тях първи. Те казват, че Господ е добър и затова нарочно урежда малко вероятни събития с положителен характер като възникването на живота. Тогава аз бих искала да обяснят защо Той урежда също така малко вероятни събития, но нежелателни събития като раждането на Адолф Хитлер.
    Вие хубаво критикувате моята логика, а на логиката на любимите Ви креационисти не посягате. Що не прочетете книгата на Ленокс?

  35. Майя М Says:

    Списъкът Е малък. Ако ги броя правилно, това са по-малко от 1000 души за целия свят.

  36. Майя М Says:

    Препоръчвам също така редакционната статия на Вайсман за „алтернативната наука“ във FASEB Journal:
    http://www.fasebj.org/content/20/3/405.long

  37. Димитър Кожухаров Says:

    Позволявам си един офф-топик, който няма пряко отношение към дискутираната тема, но има отношение към предните ми постове.
    Днес, 7 април, излезе унищожителна статия в научното списание с най-висок импакт фактор в света, списание Nature, за състоянието в което се намира българската наука.Става дума за разкритията на комисията на проф.Емил Хорозов за далаверите и измамите във фонд „Научни изследвания“ .
    Коментарите в случая са излишни.

    ето и самата статия:

    http://www.nature.com/news/2011/110406/full/472019a.html

  38. mayamarkov Says:

    В статията няма нищо унищожително за състоянието на българската наука, а само за състоянието на нейното финансиране. Така че не виждам какво отношение има този офф-топик дори към предните Ви постове. Фактът, че някаква дейност е лишена от адекватно финансиране, не дава основание тя да бъде критикувана. Напротив, хората, които въпреки всичко успяват да я бутат, заслужават допълнителна похвала. Смея да твърдя, че българската наука дори е на учудващо високо равнище, като вземем предвид неадекватното финансиране.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: