В защита на науката, част 1

Това е първият от поредица постове, призовани към живот от „Погребала ли е науката Бога?“ – рецензия от Лид на едноименната книга от Джон Ленокс. Смятам да пиша възраженията си както се оформят, докато чета книгата. Това неизбежно ще направи текста разпилян, но е най-бързият начин да свърша работата. Надявам се читателят да ми прости, имайки предвид колко неприятно ми е да чета креационистка литература.

Питам се има ли смисъл изобщо да се захващам. Самото ми писане вече е победа за Ленокс най-малко по две причини. Първо, той ме принуждава да му посветя своето оскъдно и ценно време, отлагайки другите си проекти. Успее ли противникът да обсеби дневния ти ред, той вече е забил една топка във вратата ти. Второ, критиката привлича вниманието към своя обект и току-виж подтикна някого, който не е бил и сънувал книгата на Ленокс, да я прочете и одобри. За жалост това явление не работи в обратната посока – обзалагам се, че Лид няма никакво намерение да чете еволюционистка литература. Друг е въпросът, че, както отбелязва Радостин Марчев, в България креационистите намират издатели много по-лесно от своите опоненти.

Кой е Джон Ленокс

Да започнем с това кой е Джон Ленокс. От задната корица на книгата научаваме, че той е професор по математика и философия на науката в Оксфорд и има публикувани трудове по математика, философия на науката, християнска етика и апологетика. Следователно той няма документирана подготовка и практика не само в изследванията върху еволюцията, а и в която и да е природо-научна област. Когато по даден въпрос 99,9% от професионалистите са в съгласие, а един лаик е на обратното мнение, възможно е той да е прав. Но е, хм, доста малко вероятно. Далеч по-често в тези случаи си имаме работа с явлението, наречено от Прометей „наглостта на невежите„. Така че имам пълно основание, още преди да отворя книгата, да си включа червената лампичка.

Предговор

Изложението на Ленокс по същество започва от стр. 8, където между другото ще откриете забележителния въпрос „Каква е в същността си истинската действителност?“. Малко по-долу четем: „Много често отговорът е, че Космосът и ние самите можем да бъдем обяснени напълно като продукт на лишени от разум сили, въздействащи върху сляпата материя и енергия. Самият живот в крайна сметка е едно малко вероятно подреждане на атоми сред множество възможни. Той е част от природата, част от гигантския Космос, който пък е всичко, което съществува. Казва ни се, че в човека няма нищо особено…“

Аз виждам тук известно противоречие, доколкото малко вероятните събития обикновено се разглеждат като „нещо особено“. Освен това изрази като „сляпата материя и енергия“ трудно се съчетават с представата за природни закони, от които съвсем не всички имат статистически характер.

 

Тази натуралистична теория се явява под хиляди форми с мощното одобрение на науката, така че подлагането й на съмнение за много хора изглежда почти като интелектуален анахронизъм. Все едно да се върнем обратно към ранните времена на съвременната наука, когато един Бейкън, един Галилей, един Кеплер, един Нютон или един Клерк-Максуел (преход към стр. 9) са вярвали в разумния Бог-Творец, чийто замисъл е Космосът. Несъмнено науката е изхвърлила Бога извън играта, убила го е и след това го е погребала със своите всеобхватни обяснения!

Науката неизбежно държи Бога „извън играта“, защото изследва природата чрез изцяло естествени средства. Бог по определение е извън обхвата на научния метод. По същата причина обаче науката не може да „убие“ и „погребе“ Бога. Тези въпроси се обсъждат в университетските научни курсове и затова обикновено остават неясни за хора като Ленокс, чиято научна подготовка се изчерпва с гимназията.

И все пак… Може би самият факт, че много от тези ранни учени са вярвали в Бога, трябва да ни накара поне за момент да се замислим и да си зададем въпроса дали всички те са грешали в тази своя вяра.“

Никой не знае дали вярващите, били те учени или не, грешат в своята вяра. Това, което знаем, е, че един учен ще допусне най-груба грешка, ако обясни наблюдаемо природно явление с Божията воля. Някои учени в миналото, включително велики учени, са го правили по причини, които посочвам в коментар към поста на Лид. Днес за такова нещо няма оправдание.

Дали заплетената сложност на Вселената е – както казва Ричард Докинс – само привидно планирана? Може ли разумът наистина да произлезе от липса на разум? Дали наистина разрешението на проблема за разума и тялото е, че разумът е възникнал от лишени от разум тела чрез лишени от разум процеси? Тези предположения изглеждат малко противоречащи на интуицията ни. Разбира се, това не означава непременно, че са погрешни…“

Ленокс все пак има благоразумието да поясни веднага, че не обявява интуицията за върховен съдник на истината. Ако не беше направил това, колегите му – философи веднага щяха да го разкъсат на парченца. Аз пък бих вметнала, че той ще стори добре, ако на това място изостави авторското „ние“ и пише в ед.ч., само за своята интуиция. Различните хора имат различни интуиции. Моята например прегръща предположенията, които интуицията на Ленокс не харесва.

Науката налага ли натурализма? Всъщност, той действително ли е така съвместим с науката, както често ни се представя? Може ли да се каже, че той е гледна точка, която по-скоро се привнася в науката, отколкото произтича от нея? Възможно ли е дори – ако човек дръзне да зададе този въпрос – той да е нещо подобно на заявление на вяра, сродна на религиозната вяра?“

Да, учените трябва да вярват в научния метод, както лекарите и планинските спасители са длъжни да вярват в ценността на човешкия живот, а съдиите – в справедливостта. Ако не вярват, просто не биха могли да си вършат работата като хората и трябва да си търсят друга.

Простимо е човек да си помисли това поради начина, по който понякога са третирани хората, задаващи подобни въпроси – като религиозни еретици те могат да свършат на кладата.“

Това го оставям без коментар.

 

Стр. 11: „Наистина ли всичко в науката сочи към атеизма? Толкова естествени спътници ли са науката и натурализмът? Аз откровено считам, че е вярно обратното – ако има посока, в която науката сочи, тя определено не е към натурализма. Дори бих стигнал още по-далеч и бих казал, че има определени области от науката – на които ще се спрем по-подробно по-късно – които сочат точно в обратната посока на това, което бих очаквал от натурализма.“

Казано на прост език, на Ленокс му се струва, че науката доказва съществуването на Бога. Крайно интересно гледище. Защо ли философите, търсили векове наред доказателства за съществуването на Бога, не са се сетили за това? А ако си говорим сериозно – никой, който има дори най-бегла представа за това що е наука и научен метод, няма да допусне възможността с нея да се изследват и доказват (или опровергават, ако е за въпрос) свръхестествени сили.

Глава 1

На стр. 15: „За съжаление действително има някои хора, които изповядват вярата в Бога и открито заемат антинаучна и антипросветителска позиция – което, разбира се, компрометира вярата в Бога и е много тъжно.“

И кой го казва? Бих посъветвала проф. Ленокс да погледне първо себе си.

Стр. 18: „От едната страна натуралистите ни казват, че науката е елиминирала Бога, а от другата страна теистите твърдят, че науката утвърждава вярата в Бога. Не може и двете позиции да са верни…“

Така е, но от това не следва, че едната трябва да е вярна. Напълно възможно е и двете да са погрешни.

Или може би трябва да тръгнем по пътя, предложен от Стивън Джей Гулд, който твърди, че науката и религията са напълно отделни области, които могат да съществуват мирно една до друга, стига само да ги държим разделени?“

Ами да.

Advertisements

Етикети: ,

16 Коментари to “В защита на науката, част 1”

  1. lyd Says:

    Преди да прочета какво си написала, искам да ти предложа по-положителна гледна точка за това което правиш. Аз не схващам теб и Ленокс като врагове, а тъкмо обратното – като хора, обединени от желанието да търсят истината. Това не им пречи да бъдат на различни позиции. Нали в спора се ражда истината … ако не го приемаш твърде лично 🙂 Какво мислиш по този въпрос?

  2. lyd Says:

    Не, на Ленокс не му се струва, че науката доказва съществуването на Бога 🙂 Мисля че единственото, за което той пледира е, че науката не доказва несъществуването на Бог, понеже всъщност не се интересува особено от този въпрос 🙂

    Някак ме смущава прекомерната емоционалност, която влагаш. Една част от големите учени е религиозна, а друга не. Това, обаче, досега не им е попречило да движат науката напред – точно както ти би искала 🙂

    Независимо дали хората ВЯРВАТ в един или друг вид начало на живота, разумните са наясно, че това е ВЕРОЯТНОСТ. Мисля, че един от тези хора е Ленокс, който в дебата си с Докинс каза, че доказателства няма – може да има свидетелства, но не и доказателства 🙂

    В моите очи позицията на Ленокс е доста по-умерена отколкото в твоите. Може би защото просто гледам по-спокойно на тези неща 🙂

  3. mayamarkov Says:

    Биологията е моята област. Естествено е да съм емоционална, щом става дума за нея :-).
    Ако Ленокс твърдеше и доказваше единствено, че науката не доказва несъществуването на Бога, нямаше да имам нищо против. Но той отива много по-далеч. Той свежда всички естествени процеси до „случайност“, а после твърди, че животът няма как да възникне и да се развие случайно. Т.е. твърди, че не можем да обясним появата и развитието на живота, без да постулираме намеса на свръхестествена сила.
    Ти смяташ, че той търси истината. Не изключвам това изцяло, но не ми харесва, че една почти безспорна теза (невъзможността науката да опровергае Бога) и друга, крайно съмнителна (че постиженията на съвременната наука доказват интелигентен дизайн) не само се включват в един труд, а и се преплитат, като често на една страница става дума и за двете. Подозирам, че Ленокс използва първата теза като маска и ракета-носител на втората, за да бъдат приети и двете в пакет. Възможно е това да не е съзнателно – нека не прибързвам да обвинявам в нечестност опонента си. Но ако професор прави такова нещо неволно, според мен това също не говори добре за него.
    Преди малко открих също, че Ленокс премълчава съществуването на свой важен опонент (Попър). Това вече трудно може да се приеме като неволно. Ще го спомена във втори пост по темата, който в момента се мъти.

  4. В защита на науката, част 2 « Моето ъгълче Says:

    […] Моето ъгълче Блог за образование и други немаловажни (според мен) неща « В защита на науката, част 1 […]

  5. В защита на науката, част 3 « Моето ъгълче Says:

    […] сигурен читател на текста ми – Лид, която коментира към част 1, че “на Ленокс не му се струва, че науката доказва […]

  6. lyd Says:

    Мисля, че си леко конспиративно настроена. Аз съм сигурна, че Ленокс търси истината и не свежда живота до случайност, а цитира натуралисти, които го свеждат до случайност и ги опровергава в светлината на тяхната собствена логика 🙂 Но може би това се вижда с твърде небрежния ми поглед на човек, на когото не му пука кой ще спечели спора 🙂

  7. mayamarkov Says:

    Не знам, възможно е да си права. Може би твърде лесно оспорвам добрите намерения на опонента си.

  8. В защита на науката, част 6 « Моето ъгълче Says:

    […] следва пряко от биографията му, както посочих в част 1. Единствената му документирана научна подготовка са […]

  9. Поредица статии на Мая Марков за креационизма « А корабче плува ли? За в окото питам… Says:

    […] В защита на науката, част 1 […]

  10. Димитър Says:

    цитат :

    http://www.mayamarkova.com/biology/B3Kletka/B3Kletka.htm

    “ Ако атмосферата е била редукционна, тя би позволила абиогенна (без участието на организми) синтеза и натрупване на органични вещества. От 1950 нататък Стенли Милър (Miller) и други моделират процеса лабораторно. Например при един от опитите колба с предполагаеми съставки на древната атмосфера – вода, метан, СО2, СО, амоняк, азот и H2S, се подлага на ултравиолетово облъчване или искров разряд (имитация на мълния). В сместа после се откриват аминокиселини и други важни за живота мономери. При атмосфера с неутрален състав синтезата на органични вещества би била малко вероятна, но малки количества от тях биха могли да бъдат донесени от метеорити.“

    коментар:

    Първи довод против експеримента:

    Един от основните проблеми, който възниква при експеримента на Милър е отсъствието на единна хиралност при новополучените аминокиселини.Общоизвестен факт от химията е, че хиралността не може да се появи в органичните молекули случайно.Ако имаме случайна химическа реакция то вероятността да се появят лявостранни изомери и дясностранни изомери е 50:50.От това правило НЯМА ИЗКЛЮЧЕНИЯ!Това не е просто проблем за теорията, а по-скоро нейна катастрофа.

    Нека да разглезаме хиралността на белтъците и на ДНК.
    Белтъците са полимери състоящи се само от L или лявостранни оптични изомери.Точно обратна е ситуацията с ДНК.Тя се състои от милиарди сложни химически молекули наречени нуклеотиди и тези нуклеотиди съществуват само във вида на R -десни оптични изомери.

    Ако белтъците и ДНК се бях появили случайно, то те биха се състояли от смеси на оптични изомери в съотношение 50:50.Но в действителността ситуацията е съвсем различна.Как би могъл един случаен процес да създаде белтъци с хиляди L молекули и след това ДНК с милиарди R молекули?

    Известен факт е, че дори и една молекула от ДНК да има неправилна хиралност, то двойната спирала няма да се получи и ДНК няма да може да функционира нормално и просто целия процес на репликация ще се наруши и ще излезе от релси подобно на влак излязъл от коловоза.За да е възможна еволюцията на ДНК е необходимо милиарди молекули да се произведат само в R форма-без нито една единствена грешка.Нито един нуклеотд не трябва да има неправилна хиралност.Тогава възниква резонният въпрос:
    Каква е вероятността при един случаен процес по едно и също време и на едно и също място да се окажат милиарди нуклеотиди и всички те да имат еднаква хиралност?

    Здравият разум и изчисленията направени с помощта на теорията на вероятностите показват че такава вероятност е равна практически на НУЛА.

  11. Димитър Says:

    втори довод срещу експеримента:

    Много важен момент в експеримента на Милър е използването на т.н. студен капан(cold trap), т.е. веднага след като са получени аминокиселините изследователят ги изолира от средата в която те са се създали.Причината за това е, че ако те не биха били изолирани, околната средна би унищожила създадените молекули.Ясно е че в първичната среда на Земята по това време такъв съзнателен механизъм за изолиране не е съществувал и в такъв случай създадените молекули биха били унищожени от източника на електрически разряди.

  12. Димитър Says:

    трети довод срещу експермента:
    В своя експеримент Милър използва метан (CH4), амоняк (NH3), водород (H2), въглероден окис (CO), както и водни пари-т.е. той се опитал да пресъздаде в експериментални условия атмосферната среда, така както са си я представяли учените през 50-те години на ХХ в.Защо в този експеримент амоняка е много важен?Много просто-без амоняк не биха могли да се синтезират аминокиселините.
    Но по-късно учените стигат до извода, че земната атмосфера не е съдържала амоняк и метан, а азот( N2) и въглероден двуокис(CO2).

    През 1975 година двама американски учени Ферис( Ferris) и Чен(Сhen) повтарят опита на Милър с атмосферна среда съдържаща въглероден двуокис, въглерод, азот и водни пари, но не успяват да получат дори и една молекула аминокиселина.

  13. Димитър Says:

    четвърти довод срещу експеримента:
    първи сценарий-по-голямо количество кислород в атмосферата от това което е Милър е предполагал, че тя съдържа.Според публикация в Бюлетина на Американската метеорологична организация от 1982 г в скали датирани на 3.5 милиарда се откриват следи от окислени желязо и уран, от което учените правят заключението, че съдържанието на кислород е значително завишено спрямо това което е смятал Милър.При наличие на кислород метана щеше да се превърне във въглерод и вода, а амоняка -в азот и вода и самия експеримент би се анулирал.
    -втори сценарий-ако кислорода би бил в малки количества, то това би означавало и липса на озонов слой, следователно аминокиселините щяха да бъдат подложени на интензивно ултравиолетово излъчване, което би ги унищожило.Някои последни изследвания показват, че ултравиолетовото излъчване по това време е било 10 000 пъти по-силно от това което са смятали по времето на Милър.

    Извода който се налага е: и да е имало и да е нямало кислород в атомсферата и в двата случая условията биха били унищожителни за аминокиселините.

  14. Димитър Says:

    Експериментът на Милър има продължение-опита на Фокс.За съжаление, този експеримент в никакъв случай не подкрепя еволюционната теория.
    Както вече казахме, експериментът на Милър цели да получи от неорганични вещества органични, т.е. да се получат аминокиселини.Дори да приемем че това е възможно и някога далече назад във времето се е случило, то еволюционната теория се сблъсква с едно ново преидизвикателство, с което не може да се справи-от аминокиселини да получи функциониращ, нормалев белтък.
    С тази задача се заема Сидни Фокс.През 1959 г той обявява, че е получил примитивни протеини от смесване на аминокиселини във водна среда.Така ли обаче стоят нещата? Истината е че Фокс получава прости и разбъркани вериги от произволно свързани аминокиселини, като тези вериги не приличали на нито един познат протеин.Затова и той ги нарекъл не протеини, а „протеноиди“, като реално това което получил било нефункционални и безполезни вериги от аминокиселини, които по нищо не приличали на нормален протеин.

    Но това не е единственият проблем на експериманта на Фокс.Това за което често се премълчава е

  15. Димитър Says:

    че Фокс използва в опита са не аминокиселините от тези Милър, а пречистени, изолирани от живи организми аминокиселини.Това което бе редно е да се получат аминокиселини чрез опита на Милър и след това със същите тези аминокиселини да се проведе опита на Фокс.Резулататът в този случай явно щеше отново да е трагичен поне поради една причина-хиралността на аминокиселините.
    Но дори и да беше се получил функционален протеин при жестоките условия на Земята по това време, тези протеини биха загинали много, много скоро.

  16. zarenkov Says:

    Ето и моя коментар. Има разлика във въпроса има ли Бог и Създател. Най често, когато се говори за Бог се говори за религия. Темата за създател не е едно и също с религия. Бог от религиите така ни е обсебил, че не виждаме гениалния , мощен заряд и смисъл в религиите, а това е може би най голямото човешко творение. Тук обикновено се срещам с усмивки, но религиите дават ценностната система, едновременно с това средството за самоконтрол при реализирането и, в допълнение неутрализира психосоматичните проблеми, фатални за оцеляването на личността, при сблъсъка на новосъздаденото общество с индивида. След нея имаме жизнено общество, средата на духовността на човека. Това за религиите на кратко. Хайде да помислим и за науките. Човек се ражда и създава виртуален свят в главата си , който нарича Свят въпреки , че изобщо не е. Последствията от това са идеята за свобода в един строго детерминиран Свят. Смешно е но не е всичко, света в главите си изграждаме на части , отделяме от „Света“ елементи имащи приоритет , които по никакъв начин не са отделни. Света е компактно цяло, една комплексна вълна. След тази забележка е очевидно, че закона в логиката за изключеното трето е валиден само в нашия виртуален свят и не може да съществува в реалния Свят поради единствеността си. Това е основополагащия закон в мисленето ни, в науката ни. Поздрави. 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: