Цикъл 1, урок 1 – Живот и жизнени функции

_

   

Горе: изглед от планета, лищена от живот – Марс. Снимката е взета от Astronomy Picture of the Day, оригинален източник NASA, с любезното им разрешение. Долу: обикновен земен пейзаж за сравнение.

Що е живот. Телата, които изграждат природата, се делят на две големи групи – живи и неживи. Биологията изучава живите тела, по-често наричани живи същества или организми. Самата дума “биология” на гръцки означава “наука за живота”.

Живата природа се подчинява на същите закони като неживата. Въпреки това има важни разлики между двете групи тела. Живите същества могат да правят много неща, които неживите тела не могат да правят. Тези способности, които имат само организмите, се наричат жизнени процеси или жизнени функции.

Всички жизнени процеси са свързани със запазване на живото тяло и, когато е възможно, с разрастването му. Всяко същество се опитва да поддържа живота и здравето си и да избягва опасностите. При това изобщо не е нужно то да може да мисли и да осъзнава тези опасности. Растенията най-вероятно не мислят, но ако поставим саксия с младо растение на тъмно, то силно ще удължи стъбълцето си в опит да стигне до светлина, която ще го спаси. Рибите вероятно също не мислят, но ако ги извадим на сухо, отчаяно се мятат, за да се върнат във водата.

Неживите тела изобщо не приличат на живите в това отношение. Доколкото можем да съдим, на неживите тела им е все едно дали ще продължат да съществуват или не. Ако бъдат подложени на разруха, те не само не оказват съпротива, а и не дават никакъв видим знак, че това им е неприятно.

Жизнени функции. Живият свят е много разнообразен и отделните живи същества се различават по своите функции. Например котките ядат месо, зайците – трева, пчелите – цветен нектар, а растенията смучат вода и соли от почвата и поемат слънчева светлина. Когато усетят, че нещо им вреди, растенията се накланят в обратната посока, а котките отиват на друго място. Растенията създават себеподобни, като образуват семена, птиците – като снасят и мътят яйца, а зайците – като раждат малки зайчета.

Въпреки това разнообразие можем да открием функции, общи за всички живи същества. Ето някои от тях:

Хранене – за да поддържа тялото и жизнените си функции, всяко живо същество трябва да поема от околната среда определени вещества, които наричаме хранителни.

Дишане – почти всички живи същества поемат от околната среда кислород и отделят в нея въглероден двуокис (въглероден диоксид).

Отделяне – за да не се препълва с вещества, които са станали ненужни, всяко живо тяло ги изхвърля в околната среда. Храненето, дишането и отделянето общо се наричат обмяна на веществата.

Растеж – живите същества с времето стават по-големи, като включват в тялото си вещества от храната.

Размножаване – организмите понякога създават нови организми, които много им приличат. Старият организъм се нарича родител, а новите – потомство или поколение.

Засега ние познаваме само един тип живот – този на Земята. Ако някога попаднем на друга планета, където има живи същества, ще ги разпознаем по техните жизнени функции. Те трябва да имат някаква обмяна на веществата, дори да е много различна от нашата – например да ядат вещества, които за нас са отровни. Също така трябва да растат и да се размножават, независимо по какъв начин. Ако се съмняваме дали едно или друго тяло е живо, трябва просто да го наблюдаваме внимателно. Животът, ако го има, не може да се скрие задълго.

Източници:

За определението на жизнена функция: Weisz Р.В. The science of biology. 3. edn. McGraw-Hill Inc., USA, 1967.

За самосъхранението като ключов белег на живота: Попър К. Безкрайното търсене: автобиография на един интелектуалец. ИК Златорогъ, София, 1998.

Copyright Майя Маркова. Имате право да съхранявате, размножавате и разпространявате този текст, стига да не го представяте като създаден от вас или от трето лице и да не извличате печалба.

Към съдържанието

Етикети: образование, учебник