Цикъл 1, урок 1 – Живот и жизнени функции

_

mars_surface.jpg

earth_surface.jpg

   

Горе: изглед от планета, лищена от живот – Марс. Снимката е взета от Astronomy Picture of the Day, оригинален източник NASA, с любезното им разрешение. Долу: обикновен земен пейзаж за сравнение.

Що е живот. Телата, които изграждат природата, се делят на две големи групи – живи и неживи. Биологията изучава живите тела, по-често наричани живи същества или организми. Самата дума “биология” на гръцки означава “наука за живота”.

Живата природа се подчинява на същите закони като неживата. Въпреки това има важни разлики между двете групи тела. Живите същества могат да правят много неща, които неживите тела не могат да правят. Тези способности, които имат само организмите, се наричат жизнени процеси или жизнени функции.

Всички жизнени процеси са свързани със запазване на живото тяло и, когато е възможно, с разрастването му. Всяко същество се опитва да поддържа живота и здравето си и да избягва опасностите. При това изобщо не е нужно то да може да мисли и да осъзнава тези опасности. Растенията най-вероятно не мислят, но ако поставим саксия с младо растение на тъмно, то силно ще удължи стъбълцето си в опит да стигне до светлина, която ще го спаси. Рибите вероятно също не мислят, но ако ги извадим на сухо, отчаяно се мятат, за да се върнат във водата.

Неживите тела изобщо не приличат на живите в това отношение. Доколкото можем да съдим, на неживите тела им е все едно дали ще продължат да съществуват или не. Ако бъдат подложени на разруха, те не само не оказват съпротива, а и не дават никакъв видим знак, че това им е неприятно.

Жизнени функции. Живият свят е много разнообразен и отделните живи същества се различават по своите функции. Например котките ядат месо, зайците – трева, пчелите – цветен нектар, а растенията смучат вода и соли от почвата и поемат слънчева светлина. Когато усетят, че нещо им вреди, растенията се накланят в обратната посока, а котките отиват на друго място. Растенията създават себеподобни, като образуват семена, птиците – като снасят и мътят яйца, а зайците – като раждат малки зайчета.

Въпреки това разнообразие можем да открием функции, общи за всички живи същества. Ето някои от тях:

Хранене – за да поддържа тялото и жизнените си функции, всяко живо същество трябва да поема от околната среда определени вещества, които наричаме хранителни.

Дишане – почти всички живи същества поемат от околната среда кислород и отделят в нея въглероден двуокис (въглероден диоксид).

Отделяне – за да не се препълва с вещества, които са станали ненужни, всяко живо тяло ги изхвърля в околната среда. Храненето, дишането и отделянето общо се наричат обмяна на веществата.

Растеж – живите същества с времето стават по-големи, като включват в тялото си вещества от храната.

Размножаване – организмите понякога създават нови организми, които много им приличат. Старият организъм се нарича родител, а новите – потомство или поколение.

Засега ние познаваме само един тип живот – този на Земята. Ако някога попаднем на друга планета, където има живи същества, ще ги разпознаем по техните жизнени функции. Те трябва да имат някаква обмяна на веществата, дори да е много различна от нашата – например да ядат вещества, които за нас са отровни. Също така трябва да растат и да се размножават, независимо по какъв начин. Ако се съмняваме дали едно или друго тяло е живо, трябва просто да го наблюдаваме внимателно. Животът, ако го има, не може да се скрие задълго.

Източници:

За определението на жизнена функция: Weisz Р.В. The science of biology. 3. edn. McGraw-Hill Inc., USA, 1967.

За самосъхранението като ключов белег на живота: Попър К. Безкрайното търсене: автобиография на един интелектуалец. ИК Златорогъ, София, 1998.

Copyright Майя Маркова. Имате право да съхранявате, размножавате и разпространявате този текст, стига да не го представяте като създаден от вас или от трето лице и да не извличате печалба.

Към съдържанието

Етикети: ,

3 Отговора to “Цикъл 1, урок 1 – Живот и жизнени функции”

  1. lyd Says:

    Добре започваш! Аз бих се отказала от тези „два пръста навътре“, с които започваш всеки параграф. Можеш да пуснеш цвят и bold за някои думички в текста.

    БГ учениците напоследък изобщо не се научават да схващат основната структура на текстовете и логиката им, както и йерархичността на идеите. В този смисъл, ако вкараш по един mind map на урока (може да съдържа и набързо надраскани картинки и да е в ръкописен шрифт) след текста, можеш да помогнеш на децата да си изградят тези полезни навици, пък и да им предоставиш схема, по която да си учат и преговарят, вместо да се мъчат да наизустяват линеен текст.

    За mind maps можеш да видиш книгата на Tony Buzan http://www.pe-bg.com/?cid=9&pid=125 и разни неща от него в нета.

    Планираш ли някакви прости опити и наблюдения, които децата могат да си направят сами? Принципно де; ясно е, че в тоя конкретен урок няма как🙂

    Още веднъж – поздравления!!!

  2. Daggerstab Says:

    Коментар, който няма особена връзка със съдържанието:

    От Word ли копираш текста? С този размер и оформление е малко труден за разчитане. Препоръчвам ти, ако пишеш в Word, да копираш само чистия текст и после да прилагаш в WordPress оформлението върху него. Или най-малкото да увеличиш размера на шрифта.🙂

    Що се отнася до текста за авторските права – защо не си избереш някой от договорите на Криейтив Комънс? Това, което си написала, ми звучи като CC-BY-NC (Криейтив Комънс – Признание – Некомерсиално), може би и с имплицитно ND (Без производни). Не е задължително целия блог да е под КК, можеш да се отнася само за текста.

    @ Лидия: за „bold“ си има хубава българска думичка – получерен.🙂

  3. mayamarkov Says:

    Благодаря за коментарите!
    Лид, от двата пръста се отказах – свикнала съм с тях, но тук наистина не изглеждат добре, автоматичният празен ред е по-подходящ за разделяне на абзаците.
    Ще се опитам да започвам разделите на урока с ключови думи и изрази с черен шрифт.
    Защо според теб децата напоследък имат проблеми с чистия текст? Трябва ли, когато пишем за тях, да се съобразяваме изцяло с техния вкус и да правим материалите си „по-шарени“, или трябва по малко да ги свикваме да се борят и с по-непривлекателно и скучно четиво? Аз съм доста раздвоена по въпроса.
    Прочетох нещичко за „мисловните карти“ – интересен подход, но ми се струва, че той ще е толкова по-ефективен, колкото по-рядко се използва. Имам предвид, че вероятно това е добър начин да помогнеш на ученик да научи цялостен текст, когато кандидатства за гимназия или университет, но за да работи безотказно, трябва да се използва само за текстовете, които наистина се заучават с такава цел. Моите материали не са предназначени за подготовка на кандидат-гимназисти, дори обмислях да напиша изрична уговорка в този дух.
    Мисля да включа практически задачи, макар много да не ме бива по тази част.
    Дагерстаб, правилно си се досетил за моята „текстообработка“. Постарах се да пооправя текста.
    Изглежда, няма лиценз, който точно да отговаря на моя случай; аз всъщност допускам надграждане, макар да предпочитам да не го пиша изрично.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: