Цикъл 1, урок 2 – Устройство на живите тела. Клетка

Устройство на живите тела. За да могат да извършват своите жизнени функции, организмите имат определен състав и устройство. Това ги отличава от неживите тела, които могат да бъдат съставени и устроени по всякакъв начин.

В състава на всички организми преобладава водата. В нея са разтворени някои газове (най-вече кислород и въглероден двуокис) и соли (например натриев хлорид, т.е. готварска сол). Освен това организмите съдържат въглеродни съединения със сложно устроена молекула, които не са характерни за неживата природа и затова са били наречени органични. Важни за живота органични вещества са например белтъците, захарите и мазнините.

Устройството на отделните живи същества е различно. Котките имат четири крака, паяците – осем, повечето червеи изобщо нямат крака, а растенията имат корен, стъбло и листа. И все пак организмите имат общи особености в устройството си, също както в жизнените си функции. Най-важната обща черта в устройството на организмите е, че те са изградени от клетки.

Клетката като единица на живота. Най-малките живи същества представляват клетки, т.е. при тях целият организъм е една клетка. Затова ги наричаме едноклетъчни. По-големите организми са съставени от много клетки. Например човешкото тяло е изградено от милиарди клетки. Такива организми се наричат многоклетъчни.

Клетката може да извършва всички жизнени функции. Никаква част от клетката и нищо, което е по-малко от клетка, не може да прави това. Частите на клетката могат в най-добрия случай да извършват отделни жизнени функции, но не всички. Понеже клетката е най-малкото живо тяло, наричаме я единица на живота.

Размери на клетката и увеличителни уреди. Някои клетки са толкова големи, че можем да ги видим с просто (невъоръжено) око. Например жълтъкът на кокошето яйце е една-единствена огромна клетка. Но това са редки изключения. Повечето клетки са толкова малки, че за да ги видим, ни трябва увеличително стъкло.

Редица клетки могат да се видят с лупа, която увеличава няколко десетки пъти. Но за да се видят и по-дребните клетки и за да се опознае клетъчното устройство, е нужно още по-силно увеличение. То се постига, като няколко увеличителни стъкла се закрепят по специален начин в тръба. Този уред се нарича светлинен микроскоп. Той увеличава до 1000 – 2000 пъти.

Има и още по-силни микроскопи, които могат да увеличават над 100 000 пъти. Те се наричат електронни, защото използват електронни лъчи вместо светлинни. В този курс няма да използваме електронно-микроскопски снимки на клетки, а само светлинно-микроскопски.

Строеж на клетката. Устройството на клетката е показано на схемата. Всяко живо тяло има ясна граница, която го отделя от околната среда. За клетката тази граница е тънка гъвкава ципа, наречена клетъчна мембрана. Мембраната пропуска вода и газове свободно в двете посоки. Освен това тя избирателно пропуска хранителните вещества отвън навътре, а някои излишни вещества – отвътре навън.

По-голямата част от вътрешността на клетката е запълнена с полутечна маса, наречена цитоплазма. Тя е воден разтвор на различни неорганични и органични вещества, който съдържа и някои сравнително едри частички. Разтворените молекули и плуващите по-големи частички сгъстяват цитоплазмата и й придават полутечния вид. В цитоплазмата протича обмяната на веществата.

Останалата част от вътрешността на клетката е заета от една или повече дълги нагънати нишки, наречени хромозоми. Те са носители на информация. Върху тях като върху ленти на касети е записано как е устроена и как функционира клетката, а и целият организъм, ако той е многоклетъчен. Тази информация се нарича наследствена, защото при размножаването се предава от родителите на потомството. Хромозомите са съставени от особено наследствено вещество, което образува дълги нишковидни молекули; всъщност всяка хромозома е една такава молекула.

Произход на клетката. Първите клетки са възникнали на Земята много отдавна – преди повече от 3 милиарда години. Появата им е била възможна в тогавашните условия на средата, които са били доста различни от сегашните (например не е имало свободен кислород). Днес клетки се образуват само от други клетки. За целта една “майчина” клетка първо нараства, а после се дели на две “дъщерни” клетки.

            Copyright Майя Маркова

            Имате право да съхранявате, размножавате и разпространявате този текст, стига да не го представяте като създаден от вас или от трето лице и да не извличате печалба.

Към съдържанието

Реклама

Етикети: образование, учебник