Устройство на живите тела. За да могат да извършват своите жизнени функции, организмите имат определен състав и устройство. Това ги отличава от неживите тела, които могат да бъдат съставени и устроени по всякакъв начин.
В състава на всички организми преобладава водата. В нея са разтворени някои газове (най-вече кислород и въглероден двуокис) и соли (например натриев хлорид, т.е. готварска сол). Освен това организмите съдържат въглеродни съединения със сложно устроена молекула, които не са характерни за неживата природа и затова са били наречени органични. Важни за живота органични вещества са например белтъците, захарите и мазнините.
Устройството на отделните живи същества е различно. Котките имат четири крака, паяците – осем, повечето червеи изобщо нямат крака, а растенията имат корен, стъбло и листа. И все пак организмите имат общи особености в устройството си, също както в жизнените си функции. Най-важната обща черта в устройството на организмите е, че те са изградени от клетки.
Клетката като единица на живота. Най-малките живи същества представляват клетки, т.е. при тях целият организъм е една клетка. Затова ги наричаме едноклетъчни. По-големите организми са съставени от много клетки. Например човешкото тяло е изградено от милиарди клетки. Такива организми се наричат многоклетъчни.
Клетката може да извършва всички жизнени функции. Никаква част от клетката и нищо, което е по-малко от клетка, не може да прави това. Частите на клетката могат в най-добрия случай да извършват отделни жизнени функции, но не всички. Понеже клетката е най-малкото живо тяло, наричаме я единица на живота.
Размери на клетката и увеличителни уреди. Някои клетки са толкова големи, че можем да ги видим с просто (невъоръжено) око. Например жълтъкът на кокошето яйце е една-единствена огромна клетка. Но това са редки изключения. Повечето клетки са толкова малки, че за да ги видим, ни трябва увеличително стъкло.
Редица клетки могат да се видят с лупа, която увеличава няколко десетки пъти. Но за да се видят и по-дребните клетки и за да се опознае клетъчното устройство, е нужно още по-силно увеличение. То се постига, като няколко увеличителни стъкла се закрепят по специален начин в тръба. Този уред се нарича светлинен микроскоп. Той увеличава до 1000 – 2000 пъти.
Има и още по-силни микроскопи, които могат да увеличават над 100 000 пъти. Те се наричат електронни, защото използват електронни лъчи вместо светлинни. В този курс няма да използваме електронно-микроскопски снимки на клетки, а само светлинно-микроскопски.
Строеж на клетката. Устройството на клетката е показано на схемата. Всяко живо тяло има ясна граница, която го отделя от околната среда. За клетката тази граница е тънка гъвкава ципа, наречена клетъчна мембрана. Мембраната пропуска вода и газове свободно в двете посоки. Освен това тя избирателно пропуска хранителните вещества отвън навътре, а някои излишни вещества – отвътре навън.
По-голямата част от вътрешността на клетката е запълнена с полутечна маса, наречена цитоплазма. Тя е воден разтвор на различни неорганични и органични вещества, който съдържа и някои сравнително едри частички. Разтворените молекули и плуващите по-големи частички сгъстяват цитоплазмата и й придават полутечния вид. В цитоплазмата протича обмяната на веществата.
Останалата част от вътрешността на клетката е заета от една или повече дълги нагънати нишки, наречени хромозоми. Те са носители на информация. Върху тях като върху ленти на касети е записано как е устроена и как функционира клетката, а и целият организъм, ако той е многоклетъчен. Тази информация се нарича наследствена, защото при размножаването се предава от родителите на потомството. Хромозомите са съставени от особено наследствено вещество, което образува дълги нишковидни молекули; всъщност всяка хромозома е една такава молекула.
Произход на клетката. Първите клетки са възникнали на Земята много отдавна – преди повече от 3 милиарда години. Появата им е била възможна в тогавашните условия на средата, които са били доста различни от сегашните (например не е имало свободен кислород). Днес клетки се образуват само от други клетки. За целта една “майчина” клетка първо нараства, а после се дели на две “дъщерни” клетки.
Copyright Майя Маркова
Имате право да съхранявате, размножавате и разпространявате този текст, стига да не го представяте като създаден от вас или от трето лице и да не извличате печалба.
Етикети: образование, учебник
януари 18, 2008 в 10:43 am |
Много съдържателни материали, но шрифтът ви е МАЛЪК. Защо не го увеличите? Така материалите ви ще станат по- достъпни.
януари 18, 2008 в 12:16 pm |
Благодаря! Увеличих малко буквите на основния текст, дано сега да се чете по-лесно.
януари 21, 2008 в 5:50 pm |
не знам за децата от 5-6 клас, но на мен ми е интересно, поздравявам Ви Мая за начинанението 🙂
март 24, 2008 в 12:06 pm |
[…] сте далеч по-подготвени, отколкото бяхте при урок “Устройство на живите тела. Клетка”. Затова вече можем да ви признаем, ако не сте го […]
септември 19, 2008 в 7:48 am |
Пууууу.Тъпите клетки.нЕ мИ Се ЧЕТЕЕЕЕ!но трябва преговор.
PS(and the same time note to self)Holy >>>> on a >>>>>>> sandwich why the hell did i write in kirilica?!?!?!
януари 22, 2011 в 5:14 pm |
Доколкото разбирам, хлоропластите, когато не са били част от клетката, е можело да кажем, че са живи? Но после заживяват в симбиоза с нея и сега по-скоро не са живи, а са само част от нея?
януари 23, 2011 в 9:54 pm |
Точно така. Преди да станат хлоропласти, те са били пълноценни живи същества, но вече не са.
февруари 23, 2011 в 10:26 am |
апостолов нали си голям специалист пък не знаеш,че шрифта може да се настройва от самия браузер на компа ти
февруари 16, 2012 в 7:13 pm |
много ми беше интересно аз сам 5 клас и аз научих много нови неща.