Проф. Вихра Миланова каза нещо вярно

В този блог като цяло се въздържам да критикувам личности и практики от Медицинския университет – София, където работя. Предпочитам да търся начини за решаване на проблемите отвътре. Изнасянето на кирливи ризи, освен че не е безопасно, накърнява най-ценния капитал на университета – неговото добро име. Затова вредата от такава стъпка е сигурна, а ползата – под въпрос. И все пак понякога (макар и рядко) ми се струва, че заради възможната полза си струва да наруша златното мълчание.

Досега не съм писала тук срещу доскорошната ни ректорка проф. Вихра Миланова. Тя приемаше за основателни медийните атаки срещу университета и не каза нито дума в негова защита, но аз пазех доброто й име – все пак тя бе нашата ректорка. Надявах се, че общото събрание във вторник (11-ти октомври) ще реши ректорската криза: проф. Миланова или ще получи подкрепа, или ще бъде отзована и ще се оттегли в полза на новоизбрания ректор; и в двата случая журналистите ще ни оставят на мира, ще идат да търсят скандали другаде и ние най-сетне ще можем спокойно да си гледаме работата.

Събранието се състоя и проф. Миланова бе отзована с гласовете на над 80% от присъстващите делегати. При този резултат човек би очаквал, че тя ще приеме поражението си, ще реши, че университетският колектив се е оказал недостоен за нея, и ще се оттегли мирно и тихо. (Припомням, че на политическите референдуми и избори дори 60% от гласовете минават за „съкрушително мнозинство“.) Но що се отнася до желанието ни отново да работим спокойно, засега не ни се отваря парашутът. Освен че министър Кунева засили атаката си срещу университета, проф. Миланова отказа да признае събранието и неговите решения, подаде нови жалби в съда и даде нови интервюта, в които критикува университета и се обявява за негов законен ректор. Според мен от тези стъпки не печели никой – нито университетът, нито тя самата. Защото, дори ако софийският съд в миг на умоизпарение погази волята на делегатите и отсъди в нейна полза, тя няма как да изкара мандата си. Не след дълго Общото събрание ще бъде свикано отново със същия дневен ред и този път гласовете срещу нея могат да надхвърлят 90%.

Да не признаваш доброволно грешките си е човешка слабост, която особено дразни у журналистите. След като прибързано са заели някаква позиция, те се вкопават като магаре на мост, дори ако срещу нея се натрупа планина от факти. Видяхме това например през 2014 г., когато в Мисури невъоръженият чернокож младеж Майкъл Браун бе застрелян от бял полицай. Тогава цялото журналистическо братство лековерно прие версията, че жертвата е кандидат-студент с образцово поведение, убит без всякаква причина, както е стоял с вдигнати ръце. Много медии и досега се опитват да пробутват тази история, но фактите, макар и посрещнати на нож, бавно си пробиха път. Оказа се, че 130-килограмовият Браун отчаяно се е опитвал да избегне ареста, след като е ограбил кварталния супермаркет посред бял ден, и смъртта му е трагична, но естествена последица от собственото му поведение.

За доскорошната ни ректорка родните медии с изключение на „Труд“ са единодушни, че е безупречно честна и почтена, с което си е спечелила враждата на шайка закоравели далавераджии. Тук в скоби искам да вметна, че демократичното общество и неговите по-малки демократични институции, една от които е нашият университет, не поставят въпроса как да сложат на върха най-честния, най-чистия и най-способния човек. Този проблем по-скоро стои пред привържениците на добронамерената диктатура, които многократно са контролирали различни общности и най-често са се проваляли с гръм и трясък (особено в по-ново време). Демокрацията има друг подход, а нашето Общо събрание е демократично и това е отразено в Правилника на университета ни. Там не пише, че ректор става най-честният и изобщо най-най-най кандидатът, а този, който бъде избран. Докато не му свърши мандатът или не бъде отзован. И ако две трети от Общото събрание се случат гешефтари, които не искат даден честен човек да стане или остане ректор, то, колкото и да е тъжно, демократичният вот на тези мошеници трябва да бъде уважен. Дори ако избраната през април ректорка наистина има моралните качества, които й се приписват, те не са основание тя да продължи да заема поста.

Но наистина ли в този сблъсък проф. Миланова е изцяло „добрата“, а нейните противници са „лошите“? През последните седмици се казаха много неща по въпроса и голяма част от тях са публикувани. Но аз предпочитам да пиша тук само за това, за което мога да свидетелствам лично. От публичните изявления на проф. Миланова всички знаем, че тя смята изнесеното обучение и големия брой чуждестранни студенти за „порочни практики“ и иска да ги прекрати, дори ако това драстично намали приходите на университета. Няма да коментирам тази позиция и да я сравнявам със своята – всеки преподавател има право на мнение как да се развива неговата алма матер. Но мисля, че през пролетта, когато проф. Миланова се кандидатира за ректор, тя трябваше да сподели с нас възгледите си и намерението си да направи университета „беден, но честен“. Разбира се, тогава проф. Ваньо Митев, чийто втори мандат изтичаше, щеше да препоръча за свой приемник друг колега, но нима е лошо на избори да има двама кандидати? (Аз лично предпочитам да имам между кого да избирам.) Вместо това проф. Миланова охотно прие подкрепата на проф. Митев и обеща пред нас да продължи неговата политика. Похвали се с извършения ремонт на Клиниката по психиатрия и докато ни показваше снимки, ни развесели със забележката, че откакто клиниката е обновена и благоустроена, „много повече хора искат да влязат в нея“. И понеже не допускам проф. Миланова да е променила възгледите си коренно за някаква си половин година, неизбежен е изводът, че умишлено ни е заблудила. Т.е. тя излъга своя предшественик, който й се довери, и нас, които я избрахме. Дори си го признава, заявявайки за проф. Митев: „С неговата подкрепа стана всичко, той ме предложи, той ме представи, но аз мисля, че те недобре ме оцениха„.

Разбира се, някой привърженик на добронамерените диктатори може да каже, че ако наистина даден университет се е напълнил с мошеници, позволено е на честния човек да ги подлъже да го изберат, за да оправи университета. Също така този честен човек, веднъж добрал се до властта, може да я брани по всякакъв начин, например като откаже да сложи на университетския сайт обява за общото събрание, свикано да го свали, и после обжалва събранието като нелегитимно, понеже не било обявено на сайта. Да, ако обичаме добронамерените диктатори, можем да кажем, че целта оправдава средствата. Но дори тогава, мисля, трябва да признаем, че средствата не изглеждат много лицеприятно. Трудно е да продължаваш да наричаш „честен“ човек, който е излъгал избирателите си. Освен ако не решиш съвсем да разпрегнеш думите от традиционното им значение – също като американските левичари, които продължиха да наричат Майкъл Браун „кротък“ (gentle) и след като той бе уличен в пладнешки грабеж.

Когато някой веднъж каже едно, а после говори и върши точно обратното, хората почват да се съмняват във всяка негова дума. Той обаче може да изрече и истини. Например тия дни проф. Миланова е заявила пред bTV: „В касата на Медицинския университет има 85 млн. лв., много вероятно е за тях да е цялата борба„. Същото по-рано каза и нейният предшественик Ваньо Митев, закръгляйки сумата: „Може би трябваше да не оставям тези сто милиона, както ми го казваха много хора. Може би щеше да е по добре да оставя университета на минус и да моля за държавна помощ – тогава нямаше да съм обект на прокурорско разследване„.

Впрочем не е нужно да си професор, за да тръгне мисълта ти в тази посока. Откакто министър Кунева се нахвърли върху Медицинския университет, ние, работещите в него, реторично се питаме един друг защо за жертва е избран точно той, а не например Великотърновският или Шуменският университет. И си отговаряме, че през другите университети не минават такива парични потоци. Според легендата още Ликург, когато някакви хорица от незащитен град го попитали как да се предпазят от нападения, им препоръчал да бъдат по-бедни от всичките си съседи. Не знам дали те са го послушали, но медицински университет без пари не се прави. И ние не щем да бъдем най-бедните. Да ви се намира някой свободен одитор (т.е. ревизор, както ги наричахме едно време)? Давайте го насам, екшън да става!