Копирам по-голямата част от репортажа „“Чудото“ с проходилата жена в Стамболийски предизвика грозна картина в храма“ от 11. юни:
„Прикована към инвалидна количка жена проходи след молитва – вариации на заглавието се появиха в редица вестници в понеделник. „Чудото“, както бе определен случаят, станало в неделя в църквата „Св. Троица” в Стамболийски. Изненадващо или не, на него присъствали достатъчно медии, запаметили го и визуално.
Признаването и отричането на чудото обаче доведе до грозна картина в храма два дни по-късно. Стигна се до сблъсъци между възрастни жени – очевидки, помощнички, съседки, на 30-годишната Ваня, която страда от детска церебрална парализа.
Преди шест години тя претърпява операция в Белгия, която обаче се оказва неуспешна. Опитва се да ходи в двора с помощни средства като проходилка. Казва обаче, че в неделя след молитва за нейно здраве почувствала увереност, станала и обиколила църквата сама.
„Отчето ми каза: „Стани и ходи, стани и ходи, стани и ходи”. След като ми каза отчето „стани”, сложи расото и ми даде да целуна неговия кръст”, разказва Ваня.
„Не казвам, че правя чудеса, помолих се на Господа това дете да стане и да проходи. Имах служба, беше неделя на слепеца. Тя беше тук с майка си, усетих, че трябва да се помоля върху нея, за да може това дете да бъде излекувано. Помолих се от сърце и душа, усетих топлина, с думи не може да се опише. С целия си разум и душа направих тази молитва да може това дете да ходи”, представя своята страна отец Стоян Божурин.
Свещеникът обяснява присъствието на медиите с очакването в храма да дойде бившият президент Желю Желев, за да се включи в кампания по благотворителност. Твърди, че не е планирал чудото, а поривът за молитва му дошъл изведнъж.
Като тотален контрапункт на тези обяснения на случилото се появи Янка – съседка на Ваня и майка й, която обяви, че е помагала на жената да ходи и преди в двора й, а в деня преди литургията е имало „репетиция” на чудото в присъствието на свещеника в дома им: „Стана Ването, демонстрира ходенето, ръкопляскаха й. На другия ден чух как са я вдигнали”…
Силно разстроена, Ваня призна, че Янка й е помагала да ходи и преди, но след неделната молитва е почувствала увереност да го направи сама. Жената обеща, да продължи да се бори и да ходи – със собствена и с Божия сила…“
Моят коментар:
Признавам, че знам твърде малко за церебралната парализа. Не разбирам обаче защо се е очаквало след операцията пациентката да проходи веднага, при положение, че тя не е имала възможност да си изгради нужните за ходенето рефлекси, а и неупотребяваните дотогава мускули не са били достатъчно силни, за да носят тялото й. Аналогично, след като на дете с вродена глухота се сложи имплант във вътрешното ухо, то не започва да чува веднага, а трябва навременна и упорита работа от специалист, за да се развие слухът му. Защото в мозъка на детето не е било запазено никакво място за преработка на слуховата информация и тази функция трябва тепърва да се създава.
Хубаво е, че белгийските лекари се трудят срещу достойно (предполагам) заплащане, което да им носи удовлетворение. Понеже, както се вижда, морално удовлетворение от благодарността на излекуваните си пациенти могат и да не дочакат.
Призовавам отец Стоян Божурин по същия начин, както се е помолил върху Ваня с целия си разум и душа, да се помоли и върху други хора с церебрална парализа, на които не е провървяло да бъдат лекувани в елитни болници на стара Европа. За Господ не би трябвало да е проблем да изцели и тях по чудотворен начин.
А междувременно началниците на отеца в йерархията на БПЦ да вземат да му скръцнат със зъби, ако не искат да смятаме институцията им за развъдник на идиотизъм.
Моето ъгълче 
Вашият коментар