„Добре дошли в Холандия“

Текстът по-долу е превод на есето Welcome to Holland от Емили Пърл Кингсли, съавторка на сценария на „Улица Сезам“ и майка на син със синдром на Даун. Кингсли пише есето си през 1987 г., когато синът й Джейсън е на 13 години. В Мрежата можете да откриете както оригинала, така и други негови преводи на български.

 

Често ме молят да разкажа какво е да гледаш дете с увреждане и така да помогна на хората, които не са преживели това лично, да го разберат и да си представят как биха се чувствали. Ето какво е:

Да очаквате бебе е като да планирате приказна екскурзия до Италия. Купувате си наръч пътеводители и правите чудесни планове. Колизеят, „Давид“ на Микеланджело, гондолите във Венеция. Дори научавате няколко полезни думи на италиански. Всичко това ви изпълва с радостна възбуда.

След месеци нетърпеливо очакване денят най-сетне идва. Стягате си куфарите и тръгвате. След няколко часа самолетът каца. И стюардесата обявява: „Добре дошли в Холандия.“

– Холандия?!? – възкликвате вие. – Какво искате да кажете с това „Холандия“? Аз съм се записала за Италия! Аз трябва да съм в Италия. Цял живот съм мечтала да ида в Италия.

Но курсът на полета е променен. Приземили са ви в Холандия и трябва да останете там.

Важното е, че не са ви закарали в някакво ужасно, отвратително, мръсно огнище на недоимък и зарази, а просто на различно място.

Така че трябва да излезете навън и да си купите нови пътеводители. И да научите нов език. Ще се запознаете със съвсем нови хора, които иначе никога не бихте срещнали.

Това просто е различна страна. Не толкова забързана като Италия и с по-приглушени цветове. Но след като постоите там и почнете да дишате спокойно, ще се огледате… и ще забележите, че в Холандия има вятърни мелници. И лалета. И дори картини на Рембранд.

А всичките ви познати постоянно ходят до Италия и се връщат оттам… и се хвалят колко чудесно са прекарали. И до края на живота си ще си казвате: „Да, там трябваше да отида. Там исках да отида.“

И тази болка никога, никога няма да премине, защото да изгубиш тази мечта е огромна загуба.

Но… ако се поддадете за цял живот на скръбта, че не сте успели да отидете в Италия, няма да можете да се радвате на необикновените, чудно хубави неща, които крие Холандия.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: