Цикъл 1, урок 9 – Устройство на еукариотната клетка

eukaryotna_kletka.jpg

Опростено устройство на типична еукариотна клетка. Хромозомите са нарисувани къси и дебели, все едно клетката се готви за делене. От клетъчния скелет е показана само оста на камшичето.

 Еукариотите са произлезли от прокариотите; те са резултат от еволюцията на определен вид прокариот. Както еукариотите, така и прокариотите са изградени от клетки. Еукариотната клетка обаче е толкова по-сложна от прокариотната, че изисква специално разглеждане.

Външно устройство. Най-малките еукариотни клетки са големи колкото прокариотните – няколко микрометра. Повечето еукариотни клетки обаче са дълги десетки микрометри. Понякога те достигат стотици микрометри, т.е. десети от милиметъра, и дори могат да се видят с просто око (например в плодовете на домата и динята). Някои еукариотни клетки могат да нараснат до милиметри (в плода на портокала) и дори сантиметри (птичите яйца).

Формата на еукариотните клетки може да бъде най-различна и дори променлива, ако клетката няма стена.

Клетъчна стена при еукариотите. Много еукариотни клетки са “голи”, без клетъчна стена. Някои имат стена, но съставът й не само се отличава от този на бактериалната стена, а и е различен при различните еукариоти. Следователно някога всички еукариоти са били без клетъчна стена, а по-късно в еволюцията си някои са я изградили наново.

Вътрешно устройство. Органели. Вътрешността на еукариотната клетка не е еднородна, а съдържа разграничени части, нагодени да изпълняват определени функции. Такива части на клетката, обособени по устройство и функции, се наричат органели. Пример за органела е ядрото. Всички други органели се наричат цитоплазмени.

Прокариотната клетка също има органели, например камшичетата на подвижните бактерии и вътреклетъчните мембрани на фотосинтезиращите бактерии. (Основните части на клетката – хромозоми, цитоплазма, клетъчна мембрана и клетъчна стена, ако има такава – по традиция не се смятат за органели.) Еукариотната клетка обаче е много по-богата на органели от прокариотната. Тук ще споменем само няколко от тях.

 Ядро. Ядрото обикновено е кълбовидно и се разполага в средата на клетката. Обвивката му се състои от две сближени мембрани. Те, както и другите вътреклетъчни мембрани, приличат на клетъчната. Вътрешността на ядрото е изпълнена с полутечен сок, подобен на цитоплазмата. В него лежат хромозомите. Обърнете внимание на множественото число – за разлика от бактериалната клетка еукариотната има повече от една хромозома, обикновено от няколко до няколко десетки. Броят на хромозомите е видов белег. Освен това еукариотните хромозоми не са пръстенни, а линейни, т.е. нишки със свободни краища.

Митохондрии. В цитоплазмата на еукариотната клетка има специални органели за дишане. Те се наричат митохондрии (ед.ч. митохондрия или митохондрий) и са овални телца с двойна мембрана. Митохондриите произлизат от аеробни бактерии, които предшественикът на еукариотите някога е погълнал. Вместо да ги смели чрез фагоцитоза, той ги е оставил да живеят в цитоплазмата му като симбионти. С времето те са се опростили, загубили са стената и по-голямата част от хромозомата си и вече не могат да живеят самостоятелно извън еукариотната клетка.

Вакуоли. От разглеждането дотук човек може да си помисли, че всички еукариотни органели имат двойна мембрана, но не е така. Например повечето еукариотни клетки съдържат мехурчета с единична мембрана, в които се складират различни вещества и протичат някои обменни процеси. Тези мехурчета се наричат вакуоли, защото под микроскоп могат да изглеждат празни (от лат. vacuus – празен). Вече познаваме един тип вакуола – смилателната, която се образува при фагоцитозата.

Клетъчен скелет. Има и органели, които изобщо не съдържат мембрани. Такъв е например т. нар. клетъчен скелет – комплекс от нишки, които могат да се скъсяват и удължават, като при това дърпат и бутат частите на клетката, за които са прикрепени. Клетъчният скелет осигурява вътрешна опора на еукариотната клетка, което й е позволило да изостави външната си опора – клетъчната стена. Освен това той прави еукариотната клетка много по-подвижна от прокариотната. Клетъчният скелет участва в образуването и прибирането на псевдоподи и така осъществява амебовидното движение.

Камшичета и реснички. При много еукариотни клетки клетъчният скелет осигурява активно движение и по друг начин. Няколко нишки от него се събират в снопче и се удължават, като издуват клетъчната мембрана. Така се образува камшиче, чиято ос е снопчето от нишки. Еукариотните камшичета не приличат на бактериалните – имат друг състав и строеж, а освен това са много по-дълги и около 10 пъти по-дебели. Една клетка може да има едно или няколко камшичета, а може и да е покрита с многобройни къси камшичета, наречени реснички.

Нещо в повече

Правило при преподаването е сложните неща отначало да се дават опростено. Понякога те толкова се опростяват, че стават направо неверни. По-късно, когато ученикът навлезе в материала, неверните представи се коригират.

Вие сега сте далеч по-подготвени, отколкото бяхте при урок “Устройство на живите тела. Клетка”. Затова вече можем да ви признаем, ако не сте го забелязали сами, че схемата на клетка в този урок не беше вярна. Там беше дадена линейна хромозома, разположена в цитоплазмата. Ако нарисуваната клетка беше прокариотна, хромозомата трябваше да бъде пръстенна, а ако клетката беше еукариотна, трябваше да има и ядро.

Целта ни тогава беше да покажем възможно най-проста и лесна за възприемане клетка. Постигнахме го, като съчетахме белези на прокариотна и еукариотна клетка. Като цяло клетката прилича на прокариотна (една от малкото бактерии, които нямат стена). Но като при еукариотите сложихме линейна хромозома, защото тя на картинка изглежда по-просто от пръстенната.

Между нас казано, рисунката горе на тази страница също съчетава белези на различни клетки. Поне аз не знам клетка, която да има едновременно псевдоподи и камшиче, макар че много първаци в своето индивидуално развитие преминават през амебовидни и камшичести стадии. 

Copyright Майя Маркова

Имате право да съхранявате, размножавате и разпространявате този текст, стига да не го представяте като създаден от вас или от трето лице и да не извличате печалба.

Към съдържанието

Advertisements

Етикети: ,

6 Коментари to “Цикъл 1, урок 9 – Устройство на еукариотната клетка”

  1. samanta Says:

    iskam po podrobno be

  2. Майя М Says:

    Този текст е съзнателно нагоден за равнището на 5. – 6. клас.
    Писала съм по-подробно на същата тема на тези адреси:
    http://www.mayamarkov.com/biology/B5Eukar/B5Eukar.htm
    http://www.mayamarkov.com/biology/10Posttran1/10Posttran1.htm

  3. Започвам училищен учебник по биология « Моето ъгълче Says:

    […] Урок 9: Устройство на еукариотната клетка […]

  4. gabi Says:

    в 5 клас съм. благодаря за подробния текст и хубавата картинка. 🙂

  5. Жилов Says:

    И все пак, митохондриите в клетката се размножават сами, нали? Няма как хромозомите на клетката-гостоприемник да съдържат информация за тях, след като са дошли като външен обект.

  6. mayamarkov Says:

    След като даден прокариот или (по-рядко) едноклетъчен еукариот бъде прилапан като ендосимбионт, гостоприемникът му започва да придърпва гените му към своето ядро. Една статия, посветена на този процес, е озаглавена „Organelle Genomes: Going, Going, Gone“ (т.е. „Органелни геноми: продават се, продават се, продадени“).
    При митохондриите процесът е стигнал почти до логичния си край. Митохондриалният геном съдържа само няколко гена. Почти цялата информация от него е отишла в ядрото на клетката-гостоприемник.
    Митохондриите се делят, но този процес (както и всеки друг процес, свързан с тях) е изцяло под контрола на ядрото. Нуждите на клетката определят колко на брой и колко големи ще са нейните митохондрии. Деленето на митохондриите се осъществява от цитоскелета и се разстройва от мутации в ядрени гени.
    В исторически план деленето на митохондриите и хлоропластите е насочило мисълта на изследователите към ендосимбионтната хипотеза. Днес обаче знаем, че то не е валиден довод в нейна подкрепа. Органели, които не са с ендосимбионтен произход и нямат собствен геном (напр. пероксизомите), също се делят.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: