Странната история с аутизма и MMS

По-долу давам превод със съкращения на статията The Curious Case of Autism and MMS, публикувана в „Хъфингтън пост“. Авторът Тод Дрезнер е американски режисьор и баща на момче с аутизъм.

Сега ще кажа нещо радикално, нещо, което може да ви шокира. Затегнете предпазните колани. Готови ли сте. Внимание:

Не е добра идея деца да се заставят да пият белина.

Ако не познавате общността на аутизма, може би се чудите защо моето твърдение изобщо би могло да се сметне за спорно. За жалост в общността на аутизма, където се спори за всичко, дори това наглед самоочевидно твърдение води до спорове.

Разногласието, за което говоря, започна на конференцията Autism One, състояла се в Чикаго от 23. до 27. май. Тази конференция е сборен пункт за родители, търсещи алтернативни лечения на аутизма, и включва някои от най-известните привърженици на идеята, че аутизмът се причинява от ваксините, като компрометирания учен  Андрю Уейкфилд и актрисата и майка на дете с аутизъм Jenny McCarthy.

Но презентацията, която тази година привлече най-много внимание, беше  тази – за лечение, наречено MMS. В нея Кери Ривера, основателка на „Biomed-based Autism Clinic in Latin America,“ обяснява „как MMS (хлорен диоксид) се е оказал „липсващото парче“ в мозайката на аутизма“ и как с негова помощ тя, Ривера, е излекувала 38 деца за 20 месеца.

MMS, оказва се, е съкращение от Miracle Mineral Solution. Отидете на сайта за MMS и ще научите, че „решението на проблема със СПИН, хепатит А, В и С, маларията, херпеса, туберкулозата, повечето видове рак и още много от най-лошите болести на човечеството е намерено“. Бомбастичните и неподкрепени с факти твърдения от този тип са сигурен белег на шарлатанство; и да разберете, че MMS спада към тази категория, не е по-трудно, отколкото да се досетите, че никакви 23 милиона не ви очакват в нигерийска банкова сметка.

Но за разлика от някои други видове лъженаука MMS може да нанесе сериозна вреда. Вижте слайдовете от презентацията на Ривера и ще се научите, че MMS е съчетание от натриев хлорит и лимонена киселина, които при смесване отделят хлорен диоксид. С други думи, MMS е белина. Ривера препоръчва да го давате през устата до 8 пъти дневно. Има и протокол за клизми, прилагани 2-3 пъти седмично, и бани, които могат да се правят през ден.

Собствените слайдове на Ривера признават, че MMS могат да причинят висока температура, но тя нарича това „хубаво нещо“ и препоръчва всекидневни клизми, докато трае високата температура…

Ако всичко това още не ви се струва достатъчно ужасно, можете да прочетете този разказ как майка прилага MMS върху неспособно да говори аутистично момче. Как MMS причинява повръщане и диария, но майката е объркана, защото момчето не може да й каже как се чувства. Е, според вас как се чувства?

Да заявим очевидното: Няма причина да се дава белина на което и да е дете по каквато и да е причина. Няма и сянка от научни данни, че MMS лекува аутизма. Някакви шарлатани са намерили обещаващ пазар и се опитват да го използват. Но техният протокол далеч повече прилича на малтретиране на деца, отколкото на лечение…

MMS се оказа в центъра на споровете, които винаги разделят общността на аутизма. Много блогъри от години атакуват Autism One и алтернативните лечения като цяло (и според мен с право – освен MMS имаше и много други съмнителни лечения, препоръчвани на конференцията)… Но искам за миг да оставя всички тези спорове настрана. Забравете всички разделения в общността на аутизма и мислете само за MMS. Ако бяхте чули за това лечение и не знаехте за какво е то, каква щеше да ви бъде реакцията?

За да съм справедлив, неколцина коментатори… проведоха този мисловен експеримент и нарекоха MMS с правилните епитети. Но са нужни повече от неколцина. Въпросът тук не е какво причинява аутизма, какъв подход да се използва към аутизма или дали аутизмът е лечим. Въпросът изобщо не е за аутизма. Въпросът е само дали е ОК да се налива белина в детските гърла или черва.

В общността на аутизма има много теми, по които може да се спори. Но MMS не е между тях…

(П. С. от мен, Майя Маркова: Понеже уважаемите ми опоненти оспорват факта, че MMS е белина, написах специален пост: „Белина ли е MMS„.)

21 коментара to “Странната история с аутизма и MMS”

  1. Нина Says:

    Благодарим Ви за труда!За мен бе достатъчна първата Ви статия, за да спра да чета за MMS.
    Какво мислите за диуретика?
    http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5358311

    • mayamarkov Says:

      Благодаря Ви. От Вас научих за работата на френските изследователи с диуретиците. Това е нещо съвсем ново и много интересно. Твърди се от сериозни хора и е публикувано на много сериозни места. Остава да бъде потвърдено.
      Да си призная, лично аз съм скептична. Не вярвам, че аутизмът ще може някога да се лекува с лекарства. В своето въведение авторите твърдят, че идеята да използват диуретика им е дошла от животински модели на аутизма:
      http://www.nature.com/tp/journal/v2/n12/full/tp2012124a.html
      Но те не пробват диуретика върху въпросните животни-модели, а направо върху деца, т.е. върху хора. Ще следим развитието с интерес.

  2. маска Says:

    a с какво се пречиства питейната вода в българските градове? да не би някъде вече да я озонират? не я ли хлорират?

    • mayamarkov Says:

      Да, хлорират я. Но от това не следва, че е добра идея да се наливаш директно с хлориращия агент.
      Някои храни се стерилизират чрез облъчване. Оттук не следва, че е безопасно да се облъчвате. А огромно множество храни, преди да се ядат, се обработват при 100-200 градуса. Но никой не си пъха в устата късчета от тях, докато са с тази температура.

      • Петър Фикипов Says:

        С общи усилия качихме блога ви на първа страница в Гугъл!
        Замазвате въпрос едно:
        1-Защо хлорират водата след като има по-добър агент Хлорния Диоксид?
        ММС не се приема без вода и съответно докато някой
        пие пречистена вода с Хлорен Диоксид не виждам къде е проблема.Вземете в лабораторията си направете още веднъж експеримента….ММС убива бактерия и вирус в
        стерилна чаша за 2-5 секунди
        Замазвате въпрос 2:
        2-Когато облъчваме храната си е все едно,че облъчваме
        себе си защото ние сме това,което ядем!!!
        Замазвате въпрос 3:
        3-Храните,които се обработват с висока температура са мъртви храни!
        4-Половин България и хилядите по света не пият Белина,а нещо съвсем съвсем друго,което е напълно разрешено дори от всички държави за дезинфекция и
        пречистване на вода.
        5-Не сте първата,която предприема такава атака срещу СВОБОДНОТО ЗДРАВЕ и изобщо не предполагате дори
        колко смешно са завършвали другите дебати и как блогове като вашия са потъвали незнайно къде.
        6-Направихме копия на блога ви в случай,е след като стигна на първа страница на Гугъл решите да премахнете коментарите и да оставите само лъжите ви,обидите ви,целенасоченото ви промиване на мозъци тук в този блог.
        7-На 14-ти този месец ще има сбирка/почерпка на около
        40 човека излекувани с ММС в сладкарница Неделя на
        Витошка.Моля елате да ни се накарате,че сме се
        излекували като сте толкова сериозна в това с което се занимавате,а именно да служите на тъмнината!

      • mayamarkov Says:

        Ако не махам коментари като Вашия (засега), това е, защото те са безценен автопортрет на моите опоненти с всичките им душевни, умствени и морални качества. Предполагам, че много неосведомени, но мислещи хора, като прочетат поста с (част от) коментарите, ще сложат двете страни на везната и ще направят верния избор към коя да се присъединят.
        Но ако мислите, че аз съм по някакъв начин ДЛЪЖНА да Ви търпя безбройните километрични коментари, Вие сте в дълбока заблуда. Мога да забраня всички коментари или да пускам само тези, които ми харесват. Това си е моят блог, ако случайно не сте забелязали. Вие пишете коментари, многократно по-дълги от моите постове, и държите да имате последната дума в МОЯ блог. Това е типично поведение на злокачествен нагъл трол, каквито са повечето коментатори с Вашите възгледи. В един момент ще ми писнете и ще Ви отрежа, като други преди Вас.
        Ако искате Вашите писания да стоят в Мрежата, защо не си направите собствен блог за чудесата на ММС и водата с мантри и кристали? Безплатно е и е точно толкова достъпно за Вас, колкото и за мен. И Ви обещавам, че няма да идвам в блога Ви да троля, както правите Вие тук.

  3. Петър Фикипов Says:

    Госпожо,няколко човека вече ви казаха осемдесет пъти,че ММС(Хлорен Диоксид) няма нищо общо с Натриев Хипохлорид(Белина) по свойства,химични формули,противо-показания и показания.
    Казаха ви също така,че Натриевия Хлорит се ползва отдавна за дезинфекция на медицински инструменти и дори е разрешен и е показано по какви начини може да се ползва в храната.
    Продължавате с абсурдните си твърдения и блогът ви се качва все по нагоре в Гугъл.
    ММС е смесица именно от Натриев Хлорит и Лимон.
    Колкото блогът ви все повече се качва в Гугъл,толкова по-голяма тежест получават думите ви.
    Вие определено и целенасочено ЛЪЖЕТЕ и ЗАБЛУЖДАВАТЕ народа с твърдението си,че ММС е Белина,като в същото време сте научен сътрудник.
    Представете си,че следващия път в блога ви се включат в дискусията ХИМИК и адвокат…много ще ни бъде интересно на всички как ще обяните,че Хлорен Диоксид(който не е хлор в никакъв случай) и Натриев ХИПОхлорид(Белина) са едно и също нещо.
    Ставате супер абсурдна и опасна от положението си на научен сътрудник,познаващ химическите формули на двете неща.Вие ЛЪЖЕТЕ откровенно!!!

  4. маска Says:

    госпожата казва, че хлорният диоксид e вид избелител, а не че е еднакъв с другият популярен избелител натриевия хипохлорит.
    ето какво пише за едната съставка
    Sodium chlorite – NaClO2, sometimes in combination with zinc chloride, also finds application as a component in therapeutic rinses, mouthwashes, toothpastes and gels, mouth sprays, as preservative in eye drops, and in contact lens cleaning solution under the trade name Purite.
    само че по-горе са копирани само първите редове от статията за NaClO2
    MMS го наричат просто пречиствател на вода и че такива автори:
    „Сплашват хората, за да стоят далеч от ММС, защото веднъж разбрали за лечебните качества на Хлорният Диоксид, те никога повече няма да се върнат в аптеката!“
    хлорът е токсичен газ. a с хлорен диоксид се пречиства вода по БДС

  5. Петър Фикипов Says:

    Госпожата явно на няколко пъти натъртва и още повече от положението си на научен сътрудник,именно че хората които дават ММС(Хлорен Диоксид) на децата си ги трови с Белина(Натриев Хипохлорид)!!!
    Това не е случайно,понеже именно този блог е с много по-дълбок замисъл отколкото си мислите и желанието на създателя на блога е да се докопа и доразвие темата,която в Америка се сплашват майките с отнемане на родителски права под единствения предлог,че давали Белина(което и в този блог е абсурдна нагла лъжа).При това без да се обръща внимание на хилядите излекувани досега хора.Този блог има връзка с много неща като закона на детето,масовото управление и контрол над масите,промиването на мозъци,подпомагане създаването на закони с които ние дори няма да имаме право да се лекуваме както си искаме(много им здраве обаче).
    Навсякъде по света има такива блогове и хора,на които се плаща и навсякъде по света тази информация си остава на това равнище в интернет пространството с цел всяване на страх и съмнения.В същото време има десетки клиники и стотици(420) лекари в 42 страни,които работят с ММС.Има и хиляди излекувани и срещу създателя Джим Хембъл беше осъществено покушение/отравяне,както са системата винаги е правила с някой,който може да излекува други хора с 1 лев.
    Мая не е първата,която ще стигне задънена улица след намесата на много вещи лица.България не е първото място,където има такъв блог(забележи има 50 форума,където хората споделят как са се излекували с ММС и само един блог на Мая)
    Мая най-вероятно ще успее да отблъсне много народ и да го върне към опашките в аптеките като има казва,че ако пият ММС,пият ето това……..абсурдна лъжа,но ако я повториш достатъчно брой пъти ще стане истина 🙂

    тел./факс: 967 34 32; 0888703598
    e-mail: alphachim@abv.bg
    http://www.alphachim.com

    ––––––––––––––––––––––––––

    ИНФОРМАЦИОНЕН ЛИСТ ЗА БЕЗОПАСНОСТ

    НАТРИЕВ ХИПОХЛОРИТ (конц. разтвор, акт. Cl = 5 ÷ 10 %)

    1. Наименование на веществото и фирмата/предприятието

    1.1. Наименование на веществото

    НАТРИЕВ ХИПОХЛОРИТ (БЕЛИНА) [концентриран разтвор]

    Пре-регистрационен номер по REACH: 05-2114566662-42-0000

    1.2. Употреба на веществото

    Реактив за анализи; като дезинфектант и като избелващ агент; като избелващо средство при пране; за почистване на кухни, бани, керамични и
    фаянсови повърхности; отстраняване на неприятни миризми; за дезинфекция в животновъдството, хранително вкусовата промишленост и санитарни възли, като при употеба се разрежда до желана концентрация с питейна вода; за шоково хлориране на кладенци или водопреносни системи.

    2. Описание на опасностите

    При контакт с киселини се отделя токсичен газ. Предизвиква изгаряния. Да се съхранява при температури под +15oC.

    Информационен лист за безопасност: НАТРИЕВ ХИПОХЛОРИТ (БЕЛИНА)

    3. Състав на препарата

    3.1. Обща характеристика на химичните вещества и тяхното процентно съдържание

    Наименование Съдържание Класификация Символ за опасност
    EC № Гранични R-фрази
    CAS № концентрации S-фрази
    EC-индекс №
    1. Натриев хипохлорит (NaClO) акт. Cl = 5,0 – 10,0 % C;R34 C; N
    231-668-3 C≥25%: C,N;R31-34-50 R31 R: 31-34-50
    7681-52-9 10%≤C<25%: C;R31-34 N;R50 S: (1/2-)28-45-50-61
    017-011-00-1 5%≤C<10%: Xi; R31-36/38
    2. Натриева основа (NaOH) 0,5 – 1,0 % C; R35 C
    215 185 5 5%=<C: C;R35 R:35
    1310 73 2 2%=<C<5%: C;R34 S:(1/2 )26 37/39 45
    011 002 00 6 0,5%=<C<2%: Xi;R36/38

    Други наименования: белина, разтвор на хипохлорит, натриев хлорат (I)

    Пълният текст на R-фразите е в т. 15.
    4. Мерки за оказване на първа помощ

    4.1. При вдишване

    Предизвиква силно дразнене на носа и гърлото. Последствията от интоксикацията зависят директно от концентрацията и продължителността на излагане.
    Пострадалият да се изведе на чист въздух, а като противодействащо вещество може да се използва смес от спирт и амоняк, която трябва да се вдиша. Сместа противодейства на хлора и успокоява пострадалия. Незабавно потърсете медицинска помощ. Ако пострадалият изпитва дихателни затруднения, да се транспортира до най-близкото медицинско заведение.

    4.2. При контакт с кожата

    Причинява изгаряния с тежки последици. Предизвиква болка и зачервяване, болезнен оток.
    При контакт с кожата, незабавно да се отстрани замърсеното облекло и засегнатото място да се измие обилно с вода и да се намаже с полиетиленгликол 400. Да се потърси медицинска помощ.

    Информационен лист за безопасност: НАТРИЕВ ХИПОХЛОРИТ (БЕЛИНА)

    4.3. При контакт с очите

    Причинява изгаряния. Дразни мускулната мембрана, очите и кожата, води до сълзене и зачервяване и подуване на клепачите.
    Измийте внимателно и обилно очите с чиста чешмяна вода. Да се отстранят контактните лещи, ако има такива. Клепачите да се държат широко отворени за да е възможно изплакването на цялата повърхност на окото. Веднага потърсете лекарска помощ (офталмолог).

    4.4. При поглъщане

    Опасни последици, вероятно фатални. Поглъщането може да бъде съпроводено с гадене, повръщане и обезводняване. Впоследствие може да се очаква засягане на хранопровода, стомашната кухина.
    Пострадалия трябва да изпие голямо количество вода. Не се опитвайте да неутрализирате. НЕ ПРЕДИЗВИКВАЙТЕ ПОВРЪЩАНЕ! (риск от перфорация). Да не се дава нищо през устата на пострадал в безсъзнание или в пристъп. Незабавно да се потърси медицинска помощ.

    4.5. Основни изводи

    Натриевият хипохлорит има силно разяждащо и дразнещо действие и може да причини тежки изгаряния, и да доведе до фатални последствия, ако бъде погълнат или вдишан. Да се пази от контакт с очите, кожата и дрехите! Не вдишвайте изпаренията! Съдовете за съхранение да се затварят плътно.

  6. Петър Фикипов Says:

    Клинични Изследвания на Хлорен Диоксид
    Контролирани клинични изследвания на хлорен диоксид, хлорит и хлорат в човека от Judith R. Lubbers,* Sudha Chauan,* and Joseph R. Bianchine*

    За да се прецени относителната безопасност от редовния прием на хлорно-водни разтвори за човека, се проведе контролирано проучване. Клиничното оценяване бе проведено в трите фази, общи за проучванията по изследване на лекарства.
    Първа фаза – изследване за поносимост към увеличавана доза, разучаващо незабавните настъпили ефекти от постепенно повишавани единични дози хлорни препарати, върху доброволци от мъжки пол, в нормално здравословно състояние. Втората фаза проучва въздействието на ежедневно поемани дезинфекциращи средства с концентрация от 5 мг/л, върху пациенти в нормално здравословно състояние. Може да се очаква хора с ниски нива на глюкозо-6-фосфат дехидрогеназа да са особено податливи на окислителен стрес. Затова, в трета фаза, хлорит с концентрация 5 мг./л. е приеман ежедневно, в продължение на 12 поредни седмици, от малка група пациенти с потенциален риск от глюкозо-6-фосфат дехидрогеназен дефицит.
    Физиоллогичното въздействие бе оценено чрез провеждане на поредица количествени и качествени тестове. Трите фази от това контролирано „двойно сляпо” клинично проучване на хлорния диоксид и неговите потенциални метаболити в човешкия организъм (при доброволци от мъжки пол) бяха проведени безпроблемно.
    Видими нежелани клинични последици не бяха забелязани при никой от участващите пациенти или от наблюдаващия медицински екип. В няколко случая, статистически значими тенденции в определени биохимични или физиологични параметри бяха свързани с лечението, но никоя от тези тенденции не бе счетена като имаща физиологични последици. Не може да се изключи възможността за по-дълъг период на лечение тези тенденции действително да достигнат размери от клинично значение. Въпреки това, при отсъствието на пагубни/вредни физиологични реакции в рамките на проучването, бе демонстрирана относителната безопасност на приемания орално хлорен диоксид и метаболитите му (хлорит и хлорат).

    Увод

    Хлорният диоксид в момента се обсъжда сериозно в Съединените щати като алтернатива на хлорирана вода. Преди хлорният диоксид да може да бъде използван рутинно като пречиствател на водата, трябва да бъде преценена безопасността на поемането през устата на това вещество и продуктите му. За целта бе проведено контролирано клинично изследване на хлорния диоксид, хлорит и хлорат под наблюдението на USEPA HERL #CR805643. Проучването се проведе в три фази – първата трябваше да оцени настъпилите ефекти при постепенно повишаваните дози обезпаразитяващи препарати, давани на възрастни мъже в добро здраве; през втората бе проучено редовното приемане на същите субстанции; а третата да оцени физиологичните реакции на малка група потенциално податливи на глюкозо-6-фосфат дехидрогеназен дефицит индивиди при приема на хлорит.
    Методи
    Подбор на пациентите

    За първа и втора фази бяха избрани възрастни доброволци от мъжки пол в нормално здравословно състояние. Сред тях не е имало никой с каквито и да било значителни отклонения в анализа на клиничния серум, кръвната картина, анализа на урината или електрокардиограмата. Доброволците не показаха физически отклонения и при предварителния преглед; бяха на възраст от 21 до 35 години, и с тегло около нормалното (± 10% ) за съответния ръст и структура. Не бяха включени хора, прекарали заболяване или с каквито и да било медицински или хирургически условия, които биха могли да попречат на поемането, отделянето или обмяната на проучваните вещества от организма. Изключени от експеримента бяха и доброволци, приемали лекарства системно преди това – терапевтични или тонизиращи. Задължителни бяха нормални нива на метемоглобин, нормална функция на щитовидната жлеза и нормални нива на глутатион. За третата фаза доброволците бяха избрани с глюкозо-6-фосфат дехидрогеназен дефицит на основата на хемоглобинни Г6ФД нива, показващи по-малко от 5.0 IU/GM хемоглобин. Пациентите бяха без отклонения във всички други аспекти.

    Приготвяне на водния пречиствател (препарат)

    Подробно описание на водното пречистващо средство и техниката по неговото приготвяне е направено от Lubbers и Bianchine (1). Прясно приготвени запаси от разтвори на хлорен диоксид, натриев хлорит, натриев хлорат, хлор и хлорамин бяха анализирани с колориметричните техники на Palin (2), после разредени с деминерализирана и дейонизирана вода до нужната концентрация.
    Отделните шишета бяха запечатани и складирани на тъмно и хладно до времето им за употреба. Всички шишета бяха кодирани от независим наблюдател и съдържанието на всяко шише остана „двойно-сляпо” както за научните лица, така и за пациентите-доброволци.

    Проект на проучването: Първа фаза

    Шейсетимата доброволци при Първа фаза бяха разделени на случаен принцип на шест групи (1). Десетима души трябваше да приемат всеки от препаратите, а десетимата души от контролната група приемаха обикновена вода. Проучването включваше поредица от шест курса, всеки от по три дни. Концентрацията на препаратите се повишаваше с всеки курс. Специфичните концентрации на дезинфекциращите препарати, давани на участниците в експеримента, са описани в Таблица 1. Преди първия курс бе направено клинично оценяване на всички кръвни и уринови проби, за да се преценят пред-експерименталните основни лабораторни стойности.
    Първия ден от всеки тридневен курс, всеки участник вземаше 1000 мл от водата, на две порции. Втората 500-милилитрова порция се приемаше четири часа след първата. Всяка порция бе консумирана в рамките на 15 минути. Даваха се само две дози препарат първия ден от всеки тридневен курс. На втория и третия ден от всеки курс препаратът не бе даван, тъй като тези два дни служеха за следене на реакциите. На вторият ден от всеки курс се провеждаха физически прегледи и вземане на кръвни и уринови проби за разглеждане на пост-терапевтичните лабораторни стойности. На третия ден всеки участник минаваше през физически преглед, за да се установят остатъчни ефекти от приема на препаратите и техните отпадни. При всяка следваща доза се правеше и оценка на вкуса. От участниците се искаше да оценят дадената им вода като „много неприятна” на вкус, „малко неприятна”, „не е приятна”, „приятна”, или „безвкусна”.

    Проект на проучването: Втора фаза

    Шейсетимата участници от Втора фаза бяха разделени на случаен принцип на 6 тестувани групи от по 10-тима участници (3). За да се осигури ефективното участие на всички доброволци, пак на случаен принцип бяха разделени на три подгрупи. Тези подгрупи впоследствие взеха участие в проучването за три последователни дни и го прекъснаха по същия начин. За всичките тестови групи концентрацията на разтвора беше 5 мг/л. На контролната група беше давана вода. Всеки участник приемаше 500 мл в продължение на 12 седмици. Проведени бяха физически прегледи, вземане на проби от кръв и урина за лабораторни анализи и оценки на вкуса, всяка седмица по време на курса и 8 седмици след приключването му.

    Проект на проучването: Трета фаза

    Тримата участници с глюкозо-6-фосфат дехидрогенезен дефицит от Трета фаза приемаха натриев хлорит с концентрация от 5 мг/л (4). Протоколът от експеримента бе идентичен с този от Втора фаза, с ежедневния прием на 500 мл разтвор за всеки участник.

    Процедури по оценката

    Огромен обем параметри бяха наблюдавани, за да се оценят биохимичните и физеологични реакции, последващи оралния прием на водни пречистватели и техните остатъчни продукти (Таблица 2). Всички лабораторни изчисления на биохимични параметри бяха проведени от лицензирана медицинска лаборатория, Обединени биомедични лаборатории ООД (CBL), Колумбус, Охайо, HEW лицензен номер 34-1030. За всеки доброволец бяха събрани предварително изчислените (пред-експериментални) стойности, както и шест серии от след-експериментални стойности. Лабораторните тестове бяха внимателно подбрани.

    Устен прием на хлорни дезинфектанти при човека

    Таблица 1. Концентрация на дезинфектантните препарати във фаза I: поносимост към послепенно повишавана доза
    Концентрация на препарата, mg/l.
    Препарат Ден 1 Ден 4 Ден 7 Ден 10 Ден 13 Ден 16
    Хлорат 0.01 0.1 0.5 1.0 1.8 2.4
    Контрол на водата 0 0 0 0 0 0
    Хлорен диоксид 0.1 1.0 5.0 10.0 18.0 24.0
    Хлорит 0.01 0.1 0.5 1.0 1.8 2.4
    Хлор 0.1 1.0 5.0 10.0 18.0 24.0
    Хлорамин 0.01 1.0 8.0 18.0 24.0

    * За всяка доза,две части от по 500 мл бяха приемани на 4-часови интервали.

    Таблица 2. Биохимични параментри, изчислени в контролиран клиничен експеримент с хлорен диоксид, хлорит и хлорат при човека.

    Химичен състав на серума – Глюкоза в плазмата, натрий, калий, хлорид, азот в уреята, креатинин, съотношение BUN/креатинин, пикочна киселина, калций, фосфор, алкална фосфатаза, гама глутамил траснфераза,общо количество билирубин,серумна глутамат-оксалоцетна трансаминаза,серумна глутамат-пируват-трансаминаза,млечна дехидрогеназа,холестерол, триглицериди, общ белтъчен албумин,глобулин,съотношение албумин/глобулин,желязо

    Кръвна картина – Брой тромбоцити,брой бели кръвни клетки,брой червени кръвни клетки, хемоглобин,хематокрит,среден корпускулярен обем,среден корпускулярен хемоглобин,концентрация на корпускулярния хеомглобин,повишена пероксидна аксивност, неутрофили,лимфоцити,моноцити,еозинофили, базофили,

    Анализ на урината – Цвят, външен вид, специфично тегло, pH, белтък, захар, ацетон, кръв, брой бели кръвни клетки, брой червени кръвни клетки, оттенъци, кристали, бактерии, слуз*, аморфни клетки, епителни клетки

    Специални тестове – Серумен хаптоглобин, сърповидни клетки, метемоглобин, глюкозо-6-фосфат дехидрогеназа, тест на Кумбс, електрофореза на хемоглобина, T-3 (повишаване), T-4 (RIA), индекс на свободния тироксин, електрокардиограма
    Физически преглед: систоличнво кръвно налягане, диастолично кръвно налягане, честота на дишането, пулс, орална температура

    * Тези параметри дадоха само качествени данни; не бяха проведени статистически анализи.

    На основата на литература (5-8) бяха забелязани определени биохимични реакции при вземането на хлорните окислители и една част от теста бе посветена специално на наблюдението на тези реакции. Формацията на повърхностните антитела на червените кръвни клетки беше клинично наблюдавана чрез метода на Кумбс; функцията на щитовидната жлеза – чрез Т-3, Т4 и свободния тироксин; а реакцията на окислителния стрес – чрез глюкозо-6-фосфат дехидрогеназните, метамоглобинните и глутатиновите нива. Хемоглобинна електрофореза бе използвана, за да се установят евентуални хемоглобинни отклонения от нормата. Определено количество периферни параметри бе анализирано, за да се осигури допълнителна информация и да се помогне при оценяването на цялостното физиологически добро състояние на човека. Специфичните изследвани параметри на серума, кръвта и урината са обсъдени от Lubbers and Bianchine (1). Получените цифрови стойности бяха събрани и анализирани с помощта на средствата от Изчислителните услуги за Медицинско обучение и проучвания на Държавния Университет, Охайо. Специално предназначени програми спомогнаха за бърза клинична обратна връзка. Всяка стойност за индивидуален пациент, различна от груповата с повече от две стандартни отклонения, бе отбелязвана. Освен това всяка индивидуална стойност, падаща се извън нормалните лабораторни обхвати за този параметър, бе обозначена като абнормална.
    Химичните параметри на доброволци, показващи абнормални стойности, бяха подложени на внимателен и подробен анализ; безопасността и вероятността от свръхчувствителност към обезпаразитяващите препарати бяха пресметнати за всеки от тези индивиди в хода на цялото проучване. Статистическите анализи използваха търговски налични компютърни програми, по-специално Биомедичните компютърни програми (БМДП) и Статистическия пакет за социални науки (СПСН). Двупосочните анализи на разликите с повторени мерки използваха BMDP2V. BMDP1R се използваше за да се проведат многократни регресивни анализи. За двойни и обикновени Т-тестове, бяха приложени SPSS-T-тестове.

    Резултати
    Качествен

    Един важен аспект от това проучване беше внимателното и продължително лекарско наблюдение на всички участници в експеримента. Общите клинични хронологии и физически прегледи, както и отделните наблюдения и качествени лабораторни проби през цялото това проучване, бяха събрани в медицинския картон на всеки от доброволците. Внимателният преглед на всеки от тези медицински картони представя изглед на общото клинично състояние на всеки участник.
    Внимателният клиничен преглед на всеки участник във Втора и Трета фаза не разкри никакви клинично значими въздействия върху здравословното състояние на никой от тях в резултат от приема на препарата. Освен това нямаше видимо групиране на незначителните субективни симптоми и обективни признаци, забелязани през време на проучването; „настинки”, „лимфаденопатия”, „възпалено гърло”, или „грипове”, забелязани епизодично, изглеждат независимо разпределени сред групите участници. Всички доброволци дадоха отрицателен резултат на теста на Кумбс и сърповидно-клетъчния тест по време на експеримента. Резултатите от хемоглобинната електрофореза показаха, че във Втора фаза един малък процент участници имат отклонения в разпределението на хемоглобина, но тези индивиди се оказаха случайно разпределени и в групата за лечение, и в контролната група. Прегледът на ЕКГ не показа никакви отклонения. Кръвно налягане, честота на пулса, на дишането и телесна температура бяха измервани регулярно, за да се дава веднага обратна връзка до наблюдаващия лекар за незабавната физическа реакция от страна на участниците към курса на лечение. Статистическият анализ на тези жизнени знаци се ограничи до изчисление на средноаритметични за групата нива и стандартни отклонения от тези нива. Събраните нива бяха прегледани за признаци на последователни реакции към лечението. Такива не бяха открити. Субективната преценка на вкуса показа, че малцина от участниците намират тестуваните вещества за неприятни на вкус при концентрация до 24 мг/л.

    Количествен

    За Първа фаза (поносимост към повишаваната доза) бе използван двупосоченн анализ на различията със същите дози, за да се сравнят стойностите за всеки биохимичен параметър със съответните стойности при контролната група. Анализът на различията позволява да бъдат направени разграничения относно възможните източници на разликата. Различията между две групи, които са съществували преди курса; паралелни различия в количествените химични стойности поради лабораторно течение; и автентични, свързани с лечението, промени във физичните параметри, могат да бъдат разграничени. Бяха изчислени вероятностите за всеки случай – главния резултат на групата (Г), главния резултат във времето (Р) и взаимодействието „група-време” (РГ). Тестуваните групи и съответстващите биохимични параметри, за които бе изчислена голяма вероятност от свързана с лечението промяна (тоест, РГ – 0,05), са отбелязани в първата колона на Таблица 3. За да се определи по-лесно клиничната важност на статистически значимите групово-временни взаимодействия, бяха прегледани груповите, средни и стандартни отклонения от средната стойност за пред-експерименталните основни проби и всяка от след-експерименталните проби, за всяка от тестуваните групи. Във всички случаи, груповите средни стойности оставаха в рамките на установената норма. Въз основа на една малка степен на промяна в границите на нормалното и продължителността на проучването, се стигна до извода, че тенденциите, забелязани от анализа на различията, не са от клинично значение. Вероятността тенденциите да станат клинично съществени с продължителността на времето, не е изключена.
    Алтернативни статистически техники бяха приложени във Втора фаза. Първоначално бе използвана техниката на общия тест . За да се изпита хипотезата, че реакцията на една или повече групи ще е различна от тази на останалите, бе проведен анализ на различията със същите стойности, в който бяха включени стойностите на всичките (шест) тестувани групи . За параметрите „азот в уреята” и „среден корпуслулярен хемоглобин” РГ-стойностите бяха < 0.05. Проведени бяха и допълнителни тестове. Избрани бяха анализи на различията със същите стойности, в които стойностите на всяка от тестуваните групи бяха сравнени със съответните стойности на контролните групи. Използването на анализ на различията по този начин не е предпочитан от общата контролна група. Въпреки това резултатите от анализите могат да бъдат използвани, макар и с внимание. Анализът на различията показа статистически значими РГ-стойности при сравняване стойностите на груповия среден корпускулярен хемоглобин при „хлоритните” и „хлоратните” групи и стойностите на азота в уреята при „хлоратните” и „хлорнодиоксидните” тестувани групи, спрямо съответните стойности на контролните групи, както е показано в Таблица 3.
    Не бяха забелязани линейни промени при лилнейно-регресивния анализ в стойностите на средния колпускулярен хемоглобин на хлоритната група, нивата на азот в уреята на хлоратната група, нито стойностите на азот в урреята на хлоритната група. Нивата на средния корпускулярен хемоглобин в групата с хлората, показаха вероятност от 0,01 при линейно регресивния анализ. Относителния спад, свързан с промяната по време на 12-седмичния курс, бе приблизително 1% от нормалното физиологично ниво на седмица. Смята се, че не може със сигурност да се припише физиологично значение на тази промяна.
    Въпреки всичко е невъзможно въз основа на това проучване да се изключи потенциалната физиологична значимост на тази тенденция. Наложително е по-продължително изследване. Малък брой пациенти (трима) в Трета фаза отричат стойността на много статистически процедури. Линейно-регресивните анализи бяха избрани. Третата колона от Таблица 3 показва биохимичните параметри, за които бе изчислена голяма вероятност от вариации по отношение на времето.

    Устен прием на хлорни обезпаразитяващи при човека

    Таблица 3. Биохимични параметри и подложени групи, при които статистически анализи показват голяма вероятност от промяна, която би могла да бъде приписана на приемането на субстанцията.
    Тест Фаза 1a Фаза 2б Фаза 3в
    Азот в уреята (BUN) Хлорит Хлорат
    Хлорен диоксид Креатинин Хлорит
    Хлор
    BUN/креатинин Хлорит
    Съотношение
    Пикочна киселина Хлорен диоксид
    Калций Хлор
    Гама-глутамил трансфераза Хлор
    Общ билирубин Хлорат
    Съотношение албумин/глобулин Хлорит
    Желязо Хлорат
    Метемоглобин Хлорат Хлорит
    T-4 (RIA) Хлорит
    Индекс на свободния тироксин Хлорит
    Среден корпускулярен хемоглобин Хлорит
    Хлорат Концентрация на среден корпускулярен хемоглобин Хлорит
    Лимфоцити Хлор

    а) Двупосочния анаилз на различията показа взаимодействия „група-време” (RG стойности) ≤ 0.05, при сравняването на стойностите от групата за лечение с тези на контролната група.
    б) Двупосочният анализ на промените показа групови взаимодействия „група-време” (RG-стойности) ≤ 0.05 при сравнението и на общото, и на съотношението „група за лечение”-„контролна група”.
    в) Анализът на линейната регресия показа голяма вероятност от промяна по отношение на времето; р-стойности ≤ 0,05.

    За да се прецени относителната степен на промяната, бе изчислен процентът в съотношенията на седмица. р-стойностите, изчислени от линейно-регресивния анализ, са по-малко от 0,05 за четири биохимични параметъра.
    Тези статистически анализи показват голяма вероятност да има промяна по отношение на времето (през време на 12-седмичния курс на лечение) в съотношението А/Г, Т-4 (RIA), тироксин, концентрация на корпускулярния хемоглобин и метемоглобинните стойности. Само че в отсъствието на конкурентна/едновременна контролна група, и предвид малкия размер на групата и вероятността от лабораторно течение, се налага да се подхожда с внимание при разглеждането на резултатите. Може да се каже със сигурност единствено, че се забелязват определени тенденции. Не може да се каже дали тези тенденции са от физиологичен произход, нито може да им се припишат физиологични последствия.

    Дискусии

    Неколцина изследователи обсъждат физеологичните последици от устния прием на окислители, хлорен диоксид, хлорит и хлорат. Musil et al. (9) свързва устния прием на хлорит с облазуването на метемоглобин. В проучванията на Heffernan et al. (7,8), Abdel-Rahman et al. (5) и Couri et al. (6), хемолитична анемия и ниски нива на глутатион са били наблюдавани при животни, третирани с хлорит.
    Практиката показва, че устното даване на хлорат на лабораторни животни предизвиква окислително разрушаване на хемоглобин и образуване на метемоглобин. Вероятността от бъбречно натравяне при високи нива на хлорит бе допусната от повишеното съотношение бъбречно тегло/телесно тегло, по наблюдения на Heffernan et al. (7). Haller и Northgraves (12) and Fridlyand и Kagan (13) проучиха хроничната токсичност на орално приемания хлорен диоксид при плъхове; наблюдават се леко увеличаване на смъртността при две годишните и намаляване на телесното тегло.
    Устният прием на хлорит (14-16) при мишките показва повишаване на корпускулярния обем, осмотичната крехкост и глюкозо-6-фосфат дехидрогеназна активност на еритроцитите; забелязани са и морфологични промени.
    При африканската зелена маймуна, хлорният диоксид се отразява негативно върху а функцията на щитовидната жлеза; приемането на хлорит води до временни промени в нивата на хемоглобин и броя на червени кръвни клетки (17).
    При плъховете бяха анализирани майчината токсичност, ембрионалната токсичност и тератогенен потенциал на концентрациите на натриев хлорит .
    За съжаление информацията, налична относно въздействието на хлорния диоксид, хлорит и хлорат при човека е в голяма степен ограничена. Епидемиологични проучвания (19,20) не са успели изчерпателно да установят особени ефекти, свързани с техния прием. Клиничната оценка, описана в настоящия доклад, е един опит да се установят ефектите на хлорита, хлорния диоксид и хлорат при човека при контролирани клинични условия.
    През време на трифазовото проучване бе натрупано огромно количество необработени данни. Бяха проведени рутинни анализи на урината и бе направено подробно и изчерпателно проучване на тази основа. Не бяха установени негативни физиологични ефекти през никоя от трите фази от това изследване при хората за относителна безопасност и поносимост на оралното приемане на хлорни дезинфектанти.
    В няколко случая, статистически значими тенденции в определени биохимични или физиологични параметри бяха асоциирани с лечението, но никоя от тези тенденции не бе счетена като имаща физиологични последици. Не може да се изключи възможността за по-дълъг период на лечение тези тенденции действително да достигнат размери от клинично значение. Въпреки това, в рамките на проучването бе демонстрирана относителната безопасност на орално приемания хлорен диоксид и метаболитите му (хлорит и хлорат), поради отсъствието на негативни физиологични реакции в рамките на проучването,

    Източници:
    1. Lubbers, J. R., and Bianchine, J. R. The effects of the acute
    rising dose administration of chlorine dioxide, chlorate and
    chlorite to normal healthy adult male volunteers. J. Environ.
    Pathol. Toxicol. 5 (2, 3): 865-878 (1982).
    2. Palin, A. T. Methods for the determination, in water of free
    and combined available chlorine, chlorine dioxide and chlorite,
    bromine, iodine and ozone, using diethyl-p-phenylene
    diamine (DPD). J. Inst. Water Engr. 21: 537-549 (1976).
    3. Lubbers, J. R., Chauhan, S., Miller, J. K., and Bianchine, J.
    R. The effects of chronic administration of chlorine dioxide,
    chlorite and chlorate to normal healthy adult male volunteers.
    J. Environ. Pathol. Toxicol. 5 (2, 3): 879-888 (1982).
    4. Lubbers, J. R., Chauhan, S., Miller, J. K. and Bianchine, J.
    R. The effects of chronic administration of chlorite to
    glucose-6-phosphate dehydrogenase deficient healthy adult
    male volunteers. J. Environ. Pathol. Toxicol. 5 (2, 3):
    889-892 (1982).
    5. Abdel-Rhaman, M. S., Couri, D., and Bull, R.J. Kinetics of
    C102 and effects of C102, and C102, and C103 in drinking
    water on blood glutathione and hemolysis in rat and chicken.
    J. Environ. Path. Toxicol. 3(1,2): 431-449 (1979).
    6. Couri, D., and Abdel-Rahman, M.S. Effect of chlorine
    dioxide and metabolites on glutathione dependent system in
    rat, mouse and chicken blood. J. Environ. Pathol. Toxicol.
    3(1,2): 451-460 (1979).
    7. Heffernan, W. P., Guion, C., and Bull, R. J. Oxidative
    damage to the erythrocyte induced by sodium chlorite in
    vitro. J. Environ. Pathol. Toxicol. 2(6): 1487-1499 (1979).
    8. Heffernan, W. P., Guion, C., and Bull, R. J. Oxidative
    damage to the erythrocyte induced by sodium chlorite in
    vitro. J. Environ. Pathol. Toxicol. 2(6): 1501-1510 (1979).
    9. Musil, J., Kontek, Z., Chalupa, J., and Schmidt, P. Toxicological
    aspects of chlorine dioxide application for the treatment
    of water containing phenol. Chem. Technol. Praze. 8:
    327-345 (1964).
    10. Richardson, A. P. Toxic potentialities of continued
    administration of chlorate for blood and tissues. J.
    Pharmacol. Exptl. Therap. 59: 101-103, (1937).
    11. Jung, F., and Kuon, R. Zum inaktiven hemoglobin das
    Bluter. Naunyn-Schmiedebergs Arch. Exptl. Pathol. Pharmakol.
    216: 103-111 (1951).
    12. Haller, S. F., and Northgraves, W.W. Chlorine dioxide and
    safety. TAPPI 33: 199-202 (1955).
    13. Fridyland, S. A., and Kagan, G. Z. Experimental validation
    of standards for residual chlorine dioxide in drinking water.
    Hygiene Sanitation 36: 18-21 (1971).
    14. Moore, G. S., and Calabrese, E. J. The effects of chlorine
    dioxide and sodium chlorite on erythrocytes of A-J and
    C-57L-J mice. J. Environ. Pathol. Toxicol. 4(2, 3): 513-524
    (1980).
    15. Moore, G. S. and Calabrese, E. J. G-6-PD-deficiency-a
    potential high-risk group to copper and chlorite ingestion. J.
    Environ. Pathol. Toxicol. 4(2, 3): 271-279 (1980).
    16. Moore, G. S., Calabrese, E. J. and Ho, S. C. Groups at
    potentially high-risk from chlorine dioxide treated water. J.
    Environ. Pathol. Toxicol. 4(2, 3): 465-470 (1980).
    17. Berez, J. P., DiBiasi, D. L., Jones, L., Murray, D., and
    Boston, J. Subchronic toxicity of alternate disinfectants and
    related compounds in the non-human primate. Environ.
    Health Perspect. 46: 47-55 (1982).
    18. Couri, D., Miller, C. H., Bull, R. J., Delphia, J. M., and
    Ammar, E. M. Assessment of maternal toxicity, embryotoxicity
    and teratogenic potential of sodium chlorite in Sprague-
    Dawley rats. Environ. Health Perspect. 46: 25-29 (1982).
    19. Haring, B. J., and Zoetman, B. C. Corrosiveness of drinking
    water and cardiovascular diesase mortality. Bull. Environ.
    Contam. Toxicol. 25: 658-662 (1981).
    20. Michael, G. E., Miday, R. K., Bercz, J. P., Miller, R. G.,
    Greathouse, D. G., Kraemer, D. F., and Lucas, J. B.
    Chlorine dioxide water disinfection: a prospective epidemiology.
    Arch. Environ. Health 36(1): 20-27 (1981).

  7. Петър Фикипов Says:

    УНИКАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА ММС:

  8. Петър Фикипов Says:

    http://curezone.com/forums/fm.asp?i=1671224#i
    ПРЕВОД:
    Откакто започнах през 1984 г. с ММS, откривайки употребата му в клиника в Мексико, аз никога не съм бил болен за повече от един ден и никога не съм вземал лекарства или антибиотик. През 1980 ми бяха дали няколко месеца живот, не можех да ходя без да падна, имах тежка мигрена и артрит, изцяло зависими от мощни болкоуспокояващи. Нямах никаква представа от здравословн хранене или добавки. Хлорният диоксид ми помогна наистина да оставя всичко зад мен и да оздравея. Оттогава хиляди други по света са го използват успешно, дълго преди да стане направен популярен чрез интернет.Хлорният диоксид е популярен, защото работи добре, евтин е, и нетоксичен, когато се използва правилно. Хлорният диоксид е одобрен от за пречистване на водата. Хлорният диоксид е по-добър от хлора. Използва се в световен мащаб, тъй като се разгражда до натриев хлорид (готварска сол) в тялото. Това не е проблем, тъй като нашата кръв и лимфа са на водно-солена основа.Хлорът (CL) е доказан канцерогенен, но все още се използва, заради одобрението на Агенцията по опазване на околната среда.Ако хлорният диоксид е силна индустриална белина, защо ще има милиони хора, които го използват и от уста на уста разпространяват истории за успеха му в лечението ? Защо не би довел до бъбречна недостатъчност или смърт, което е точно каквото ще се случи, ако пием белина всеки ден?Защо изброените“странични ефекти“отшумяват, ако се намали дозата, а след това се увеличава бавно и по начин тялото може да се справи? Щяха ли да изчезнат тези странични ефекти, ако пиехме индустриална белина? Не, щяха да се влошат.Според Съвета за качеството на околната среда на САЩ, „риска от рак сред хората, които използват хлорирана вода е 93% по-висока, отколкото сред тези, чиято вода не съдържа хлор“.Многобройни проучвания показват, че когато хлор се смесва с естествени органични вещества, се създават опасни канцерогенни органохлорини, наречени THMs (трихалометани). Те могат да бъдат вдишани от парите по време на вашият душ в банята, да се абсорбира през кожата от хартиени продукти, които използваме, или погълнати с водата, която пием.От лабораторни изследвания трихалометаните са известни с това, че увреджат щитовидната жлеза, причиняват злокачествени тумори, и могат да повлияят на нервната система, черният дроб и бъбреците, и да причинят репродуктивни нарушения. Хлорният диоксид не е белина, но избелващ агент, с различна, нетоксичена молекулярната форма от търговската БЕЛИНА.

  9. Професионалисти, пишете блогове! « Моето ъгълче Says:

    […] и те улучват мишената. Например вчера един от тях написа […]

  10. voland Says:

    OMFG, лудите са налазили яко.

  11. lanzz Says:

    О_О

    Фикипов, май нещо са Ви излъгали, и вместо хлорен диоксид сте пил живак. Поне съдейки по степента на увреденост така изглежда.

  12. Lila Says:

    И какво се оказа, че чешмяната вода в БГ лекува аутизъм, нали ММС е това, с което се пречиства питейната вода. Еро нов метод за лекуване на аутизъм – по 3 л. чешмяна вода на ден.
    От толкова алтернативни методи, някои хора съвсем изкукаха.

  13. загрижена Says:

    Здравейте г-жо Маркова,
    обръщам се към Вас, да Ви представя информация за едно събитие, което мисля, че заслужава Вашето внимание. Не държа да публикувате този пост (даже предпочитам да не го правите), но не видях електронна поща. Не знам как по друг начин да се противопоставя на тези хора, може би трябва да звънна на тел. 112, на социалните служби или в някоя телевизия. Мисля, че лековерието, с което една група „свръхинформирани“ родители предоставят децата си на шарлатани, трябва да има последици. И така:

    Za tezi ,koito ne sa chuli 🙂

    На 2.02.2013г в гр.София в Гранд-Хотел София на улица “Гурко“1 от 10.00 часа ще се проведе конференция по въпросите на възможностите и приложението на ММС.

    Във връзка с интригуващата информация относно възможностите и приложението на ММС при хора с различни видове заболявания и състояния, „Асоциация Аутизъм“ организира еднодневна конференция на тази тема.

    За да се информираме за това какво е и какво не е ММС, както и какво е неговото приложение поканихме неговия автор Джим Хамбъл, учения адаптирал и подобрил протокола на употреба на ММС-Андреас Калкър и Кери де Ривера -майка на дете с аутизъм, и директор на AutismO2 – Puerto Vallarta, Mexico автор на протокол за приложение на ММС при деца и младежи с аутизъм.

    През годините „Асоциация Аутизъм“ е канила и представяла много и различни подходи и терапии при работа с аутистични деца и младежи. Организацията беше първата, която заговори и представи на официално събитие в Нов Български Университет през 2005г. теорията за био-медицинския подход и диетите при аутизма. За тях вече се говори всеки ден , приемат се от широката общественост, прилагат се от медицинските специалисти, следват се от множество родители.

    На 2.02.2013 „Асоциация Аутизъм“ иска да представи една друга гледна точка за етиологията на проблемите на децата с аутизъм, един по-алтернативен метод и неговото приложение. Лекторите, които са поканени пристигат в България след участие на конференцията на AUTISM1 в САЩ, конгрес по въпросите на аутизма в Прага и семинар с родители на деца и младежи от спектъра в Будапеща.
    Надяваме се да бъдем полезни с интересните презентации, с опита, който лекторите ще споделят и представят на

    02.02.2013 г.
    Очакваме да отворим ново пространство за дискусии относно възможностите и приложението на ММС в страните извън България За бъде отхвърлен или приет един метод , той трябва да бъде изучен!

    Залата е за 250 човека,като всеки човек ще има слушалки и ще слуша преводача!!!
    цена: 50 лева
    За записване: autismbulgaria@gmail.com
    Харесвам · · Следене на публикацията · преди 10 часа
    Svetoslava Foteva харесва това.

    Radoslav Raev Ще се говори много и за ваксините!!!
    Ще говорят учени и ще говорят ИСТИНАТА в статистики
    преди 8 часа · Харесвам

    • mayamarkov Says:

      Благодаря Ви. Пускам коментара Ви без редакция, защото събитието вече е минало, така че обявяването му вече не може да нанесе вреда. Най ми харесва това за 50-те лева :-). То би трябвало да покаже на всеки мислещ човек за какво става дума. Електронната ми поща е mayamarkov at gmail dot com.

    • Гошко Says:

      Този Радослав има потенциал да навреди на адски много хора. Яхна метлата много здраво с тоя ММС и се е заел да „просвещава“. Обаждали му се десетки излекувани от рак и аутизъм, ама друг път. Даже в ютюб гледах клипчета на чужденка, май болна от рак, дошла в някакъв смолянски център да се лекува. За всеки ден от лечението пуска кратък клип. Клизми, ММС и не знам си какво. Сама си казва, че се редуват дни, в които й е много зле и не може да стане от леглото с такива, в които не толкова. Не мога да повярвам как не схващат, че тялото им протестира срещу белината, а вместо това са накарани да мислят, че отпадналостта и дискомфортът са в следствие на изчистването от несъществуващи паразити и токсини… Ужас, тия са за затвора. Горката жена 😦

  14. Ratio.bg – 2ро издание I fucking love science | Кутията за всичко Says:

    […] Поне повърхностно разбиране е необходимо, защото критичната мисъл ни е крайно необходима. В период, в който ни се продават боклуци или чиста водица под маската “хомепопатия”, препоръчването да не се правят ваксинации или по-сериозните проблеми, препоръката да се дава нещо, което е стряскащо близо до белина на деца страдащ…. […]

  15. MMS и “смърт в рая” | Моето ъгълче Says:

    […] избелвайте аутизма“, “Белина ли е MMS” и “Странната история с аутизма и MMS“. Тия дни под един от тези постове дойде да […]

Вашият коментар