В защита на науката, част 9 (последна)

Продължавам от част 8.

Глава 9, с която завършва книгата на Ленокс, е последна и изцяло с религиозно съдържание, така че няма нужда да я коментирам. Ще посветя този последен пост от поредицата „В защита на науката“ на обобщение и обръщение към читателя.

Как изобщо се стигна дотам през ХХІ в. в най-напредналите страни хората на науката да са в положение на отбрана? Ще цитирам нещо, писано от Хенри Хазлит по друг повод: „Груповите интереси, както ни припомня историята на митата, са способни да измислят най-хитроумни доводи защо трябва да бъдат предмет на особени грижи. Говорителите им представят план в тяхна изгода; и отначало той изглежда толкова нелеп, че незаинтересованите автори не си правят труда да посочат нелепостта му. Но груповите интереси продължават да настояват за плана. Ако той бъде въведен със закон, те ще спечелят толкова много, че си струва да наемат… специалисти по връзки с обществеността, за да го пропагандират. Обществеността чува доводите им толкова често и придружени с такова богатство от внушителни статистически данни, таблици, графики и диаграми, че не след дълго се подлъгва. Когато най-сетне незаинтересованите автори осъзнаят, че има реална опасност планът да бъде въведен със закон, обикновено е твърде късно. Те не могат за няколко седмици да се запознаят с въпроса толкова подробно, колкото наетите мозъци, които години наред са посвещавали на него цялото си време; те биват обвинени в неосведоменост и им излиза име на хора, позволяващи си да оспорват аксиоми.“

Напълно съм съгласна с един коментатор на сайта на Ричард Докинс, че „доверието на нашата култура в науката е намаляло“. И това ме плаши. Но не съм съгласна с него, че трябва да се запитаме „какво е направила науката (неволно), за да загуби това доверие или по-скоро да допусне да й го откраднат хора с хлопащи дъски“.

Човечеството е достигнало незапомнено благосъстояние благодарение на науката и получава от нея нови блага всеки ден. И как средният човек изразява своята благодарност? Като критикува научните теории по свое усмотрение и осмива учените, че се трепят за ниски заплати, след като (посредством демократично избраната власт) им е определил ниски заплати.

Да, науката обикновено се преподава безобразно. Но всеки, който се интересува, може лесно да намери добри книги и да се запознае с основите на науката самостоятелно. Информацията никога не е била по-достъпна.

Понякога имам чувството, че хората само се заиграват с неща като креационизма. Интересно им е да си направят умствен експеримент, да пробват нови идеи, да бъдат за малко „контра“ на това, което се е опитвал да им набие в главата досадният даскал. Само че това не ме успокоява, защото много от най-мрачните явления в човешката история са започвали точно така – като шега. Карл Сейгън в прекрасната си книга „Космос“ изразява мнение, че отчуждението на обикновените хора от търсачите и пазителите на знанието е довело до гибел цивилизацията на Стария свят.

Сега – един цитат на пръв поглед без връзка с горното. Ето какво пише Лид за една циганка, на която помага: „Казах й, че всъщност би могла да тръгне на редовно училище в един момент и т.н., че ако го направи, все някак ще измислим нещо за пътните и първоначалната издръжка. Тя обаче отказа… Иска работа за неграмотни. Колкото и да обяснявах, че такава работа ще има все по-малко … тя ми отговори “Каквото реши Господ”. Напомних й, че когато става въпрос за пари и зареждане на ваучъри, не се обръща към Господ, а към мен.“

Та и на мен ми се иска да кажа на хората: Ценете науката, защото, като ви потрябва нещо, не се обръщате към Интелигентния дизайнер, а към нея.

От Дизайнера няма да получите ваксина срещу детски паралич или дифтерия, нито лекарства срещу туберкулоза. Макар че Дизайнерът трябва да е осигурил самите заразни болести.

Науката е постигнала толкова много и още ще постигне. Не я упреквайте за това, което засега не е постигнала. Няма да е справедливо.

В предишните си постове дадох цитати като: (на стр. 92) „Науката все някога ще може да предложи решение на проблема. Такова отношение обаче предполага, че в крайна сметка ще има натуралистично решение. А ако няма? Нещо повече, ако би могло научно да се аргументира, че такова решение няма?“ (на стр. 148) „Произходът на информацията е отвъд човешката способност за разбиране.“

С други думи, хайде при първата трудност да вдигнем ръце и да обявим явлението, което ни затруднява, за непознаваемо. Такъв подход ще откриете у автори, които харесват неща като интелигентния дизайн. Докато ако се запознаете с историята на откритията в коя да е област от фундаменталната или приложната наука, неизбежно ще изпитате уважение към упорството и постоянството на учените. Защото ще прочетете разказ за делата на хора, които може да са били в плен на грешки, заблуди, предразсъдъци, ограничения, понякога дори на скудоумие или безчестие, но никога не са се предавали и от нищо не са се отчайвали.

Сега се обръщам специално към вярващите читатели: Стойте настрана и при всеки случай се разграничавайте от креационистите. Те вредят на християнството не по-малко, отколкото на науката. Първо, компрометират вярата и карат вярващите да изглеждат идиоти. Второ, пречат на просветата на християните и създават конфронтация между християни и хора на науката (и изобщо нехристияни). Не случайно точно в САЩ, където креационистите са най-многобройни и войнствени, атеистите вдигат скандали, ако на коледното тържество в училището на децата им се пее „Тиха нощ, свята нощ“ (подробности напр. тук и тук). Както пише Константин Чипев, „опитите да се преподават наукообразни алтернативи на дарвинизма може само да навреди – не само на научното обяснение на материалния свят. Креационизмът под всякаква форма е лоша теология, застъпвана от неинформирани и повърхностно мислещи вярващи, които търсят доказателства за Божието присъствие на грешно място.“ Радослав Марчев коментира: „Макар че съм вярващ християнин, не мога да не се съглася, че “научният” креационизъм (или интелегентния дизайн) в неговите грозни форми направи доста бели. Най-смешното в случая е, че те никога не са били общоприети. Преди време бях написал една статия за неговата история – ако на някой му е интересно ето го и линка: http://rado76.wordpress.com/2007/10/13/creationism“

Не се залъгвам, че съм успяла да убедя всички. Ако някой вярващ е прочел този текст, много е вероятно все още да вярва в интелигентния дизайн… или поне да иска да вярва. Затова сега ще рискувам да нагазя в богословието, в което съм също толкова невежа, колкото Ленокс в науката. Ще попитам вярващия читател: Помисли хубаво – нима наистина твоят Бог прилича на Интелигентния дизайнер? Ако аз имах Бог, мисля, че бих предпочела той само да формулира природните закони, включително общия ход на еволюцията чрез мутации и естествен отбор, а не лично да сътворява видовете. Сега ще се опитам да обясня защо.

В по-ранен пост от поредицата цитирах стр. 128 от книгата на Ленокс: “Не бива да се забравя, че огромното мнозинство от мутациите, наблюдавани в лабораторни условия, имат вредно въздействие… Само една от хиляда мутации не е вредна…” Тук се налага въпросът: Ако Дизайнерът пряко сътворява геномите на видовете, защо изобщо са нужни мутации? Ако мутациите не са „суров материал“ за естествения отбор и следователно необходимост за развитието и дори за дългосрочното оцеляване на вида, то защо трябва да ги има? В частност защо съществуват толкова много вредни мутации? Защо трябва деца да страдат и да умират поради грешки в структурата на гените и хромозомите? Ако тези вредни мутации са страничен резултат на процес, абсолютно нужен за живота, можем да ги приемем; но ако видовете се създават и оцеляват чрез „интелигентен дизайн“, излиза, че Бог ненужно причинява страдания и преждевременна смърт на мнозина невинни във всяко поколение.

Второ, да си припомним вече цитираната стр. 74: “Биологията ни разкрива един свят, който навсякъде е белязан от интелигентен план… Свидетелствата за планиране се виждат в поразителния инстинкт за връщане у дома на гълъбите, ехолокаторната система на прилепа и системата за контрол на кръвното налягане в мозъка на жирафа. Списъкът може да се продължи безкрайно…“

Съвсем очевидно е, че горният списък е съставен пристрастно. Аз бих го продължила с не по-малко убедителни „доказателства“ за интелигентен план като зъбите на крокодила, отровата на плюещата кобра, хитиновите челюсти на кърлежа и променливия облик на маларийния плазмодий. Питам се дали привържениците на „интелигентния дизайн“ харесват идеята за Дизайнер, който със собствените си ръце сътворява всеки отделен вид, включително паразитните червейчета – причинители на слоновата болест и речната слепота, да не говорим за безбройните вируси и болестотворни бактерии, кои с „нередуцируемо сложни“ камшичета, кои без.

Разбира се, има толкова представи за Бога, колкото и вярващи. Допускам, че някои вярващи може би си представят Бог като Детската царица на Михаел Енде – с еднаква обич към всички Свои творения, били те красиви или грозни, добри или зли. Но предполагам, че повечето вярващи не биха искали техният Бог да ги цени колкото туберкулозната бактерия, която също е създал. И все пак целият човешки опит показва, че Бог ни оставя да се борим с бактериите и вирусите на равни начала, без да се намесва. Ще отидем ли крачка по-далеч да заявим, че Бог лично е сътворил болестотворните микроби молекула по молекула, защото те са прекалено сложни да възникнат чрез естествени процеси? На стр. 108 Ленокс твърдеше: “От гледна точка на модерното мислене не е твърде учудващо, ако е широко разпространено мнението, че еволюционната теория е изхвърлила Бога като ненужен и ирелевантен, дори определено притеснителен.” А според мен един Интелигентен дизайнер, който лично вмъква смъртоносни гени в микробните геноми, е далеч по-притеснителен от един Творец, който само наблюдава еволюцията отстрани, след като е „уредил“ тя да протича чрез мутации и естествен отбор.

Както вече споменах, никога не съм учила богословие. Възможно е съвременните богослови да са стигнали до съвсем задоволителни обяснения за съществуването на такива източници на страдание като вредните мутации и причинителите на болести. Аз обаче се съмнявам; а и да има такива обяснения, като че ли повечето вярващи не ги знаят или не ги приемат. Защо хора като отец Джеремая Райт, прочул се покрай енориаша си Барак Обама, и споменатата нобелистка Вангари Маатаи твърдят, че вирусът на СПИН е създаден от зли бели учени? Отчасти това може да се обясни с техния черен расизъм (безспорен) и интересно душевно състояние (твърде вероятно). Но не по малка важна причина според мен е желанието да се бутне под килима страхотният богословски проблем, който представлява един HIV-вирус, създаден пряко от Бога.

Ако Бог е Интелигентен дизайнер, който собственоръчно сътворява всеки вид, то наистина Той носи пряка отговорност за вируса на СПИН, както и за този на детския паралич, на рубеолата, на едрата шарка, на беса…, а също така за бактериите на чумата, холерата, туберкулозата, проказата, дифтерията (наречена още „удушвач на деца“), тетануса, антракса, петнистия тиф… – списъкът може да бъде продължен. Наистина не разбирам защо толкова много вярващи искат да виждат Бога като неуморен Конструктор на биологични оръжия, немалко от тях насочени изключително срещу Неговия образ и подобие.

Ако обаче се приеме, че Бог в началото на времето просто е „разпоредил“ еволюцията, когато и ако я има, да се извършва чрез мутации и естествен отбор, то ясно е, че ще има всякакви мутации. И повечето неизбежно ще са вредни, без това да е изрична Божия воля. Ясно е също, че където има свободна ниша за причинител на болест, много е вероятно еволюцията да я запълни с някоя зловредна мъничка твар. И това няма да е изрична Божия воля, а само странична проява на всеобщ закон, както смъртта на човек при падане от висок етаж е само странична проява на всеобщия закон за гравитацията. Нютоновата вселена понякога се оприличава на часовник, който Бог е навил и е оставил да работи. Еволюиращият жив свят по-скоро може да се сравни с калейдоскоп. И макар да не виждам проблем в убеждението, че Бог го е създал, не вярвам, че Той бърка вътре да намества цветните стъкълца, и то така, че само креационистите да видят невидимия Му пръст. Това ми се струва преголямо надценяване на собствените познания от страна на хора, които са затворени в същия калейдоскоп.

Етикети: креационизъм, наука