Ало, държавата!

Този пост е вдъхновен от дискусии с Лид по циганския въпрос в нейния блог (постовете „Бъдещите избиратели“ и „Талибан ли си?„).

Живея в кв. „Захарна фабрика“ в София, където българи и цигани водят нелеко съвместно съществуване. Така че въпросът е актуален за мен и имам някои впечатления от първа ръка. Най-много ме тревожи периодичното линчуване на българи от цигани без ясен повод.

Според много българи проблемът трябва да се реши, като циганите по някакъв начин бъдат изчезнати. Цитирам началото на първия пост на Лид: „Вчера едно момче на 17 ми каза, че ще гласува за “Атака”, тъй като Волен Сидеров обещава да изгони от страната всички цигани…“. Без да засягаме моралната и правна страна на въпроса, това мнение е толкова нелепо, че изобщо не смятам да го обсъждам.

Според други българи, вкл. Лид, проблемът трябва и може да се реши само с добра воля и усилия от страна на българската общност, която трябва да подобри отношението си към циганската такава и да я издигне до своето равнище. Това мнение вече е по-достойно за опониране.

Съгласна съм, че циганите се намират на едно недостойно за човешки същества дъно, от което явно не могат да се издигнат сами (напротив, все повече затъват, дори когато изглежда, че няма накъде повече). Съгласна съм, че трябва да им се помогне да се издигнат, макар че според мен това е работа не на българската (или която и да е друга) общност, а на държавата. Но този въпрос за мен няма нищо общо с въпроса за циганското насилие и престъпност. Т.е. за мен подобряването на материалното и образователно състояние на циганите не е нито необходимо, нито достатъчно условие за превръщането им в примерни граждани.

Някога ни учеха, че тежкото положение на бедняците е първопричина за престъпното поведение на някои от тях. Но така ли е наистина?

Да кажем, че с неимоверно количество кръв, пот и сълзи успеем да издигнем циганите до своето равнище. И какво трябва да очакваме тогава? Каквото получаваме сега от своите издигнати братя-българи. Известна личност в компютърните среди троши с бухалка колата на бременна жена; синове на министри и депутати редовно пребиват хора; други синове на важни хора, след като убиват жестоко младеж, стават студенти по право (!) и навигация съответно; за убийците по пътищата дори не ми се говори.

За да намерим решението на проблема, трябва да търсим общия знаменател между тези издигнати бели български биячи и убийци и мургавите биячи и убийци от кв. „Захарна фабрика“. Този общ знаменател е безнаказаността. При всички посочени престъпления делата се проточиха и накрая потънаха, а осъдени няма.

Всички обсъждания как да се премахне расизмът и ксенофобията на едната или другата общност са лутане по погрешен път. Чувствата на българите към циганите и обратно нямат никакво значение. Защото съжителството между хората се основава не на взаимна обич, а на спазване на неотменим ред. Просто трябва да се знае, че всеки, който нападне друг човек, ще бъде заловен и наказан според закона. И наказанието ще бъде по-тежко, ако жертвата принадлежи на друга общност, защото расовата омраза се смята за утежняващо вината обстоятелство.

Редът и законността обаче не се създават от етническите общности, нито от отделните личности. Те са функция на държавата – нейната първа и според мнозина единствена функция. Но къде е държавата? В „Захарна фабрика“ я виждаме рядко; и мирното съжителство, на което все пак се радваме през повечето дни, се постига по-скоро чрез магия. А би трябвало отдавна, при първите инциденти и много преди убийството на проф. Калоянов, из квартала да бъдат наслагани камери и полицията да е готова да идва „на пожар“.

На 10 май – току-що проверих датата, беше денят на „вечното дерби“ – излязох да хвърля боклука. Недалеч бяха събрани хора и ставаше нещо интересно. Приближих се. Оказа се, че се мъти сбиване между група червени и сини запалянковци, от една страна, и група цигани, от друга. Прибрах се по най-бързия начин и звъннах на 166. Казах: „Обаждам се от „Захарна фабрика“, пред блока ми започва масов бой“. Отвърнаха, че ще пратят хора, и ми затвориха, без дори да попитат за кой блок става дума. Добре, може да са знаели, нищо чудно някой да се е обаждал преди мен. Само че полицаи така и не се появиха. Мелето след известно време свърши спонтанно, без да остави сериозно пострадали – този път. Месец по-късно обаче не беше така.

Да основаваш съжителството между хората (дори да не се различават по култура и цвят на кожата) на добрите им чувства, значи да разчиташ на гол късмет. А лошото на късмета е, че по определение не можеш да го имаш всеки път. След последния побой на цигани над българи свекърва ми е видяла близо до местопрестъплението “момчетата” на Расате, застанали на пост. Всяко действие поражда равностойно противодействие… И така, ако не се намеси държавата, не след дълго ще се свлечем до Хобсовото „естествено състояние на човешкия род“ – война на всеки срещу всички, в която човешкият живот е самотен, мизерен, противен, жесток и кратък.

Честно казано, не виждам светлина в края на тунела. Не можем да очакваме от Европа да дойде да възстановява българската държавност, най-малкото защото и европейците имат същия проблем.

Advertisements

Етикети:

3 Коментари to “Ало, държавата!”

  1. lyd Says:

    Майя, съгласна съм, че държавата трябва да направи така, че законите да се спазват – т.е. трябва да направи така, че тези чиято работа е налагат законите да го правят добросъвестно. В същото време, обаче, мисля, че е работа на всеки от нас:

    1. Да следи дали държавата си върши работата и да я притиска да го прави.

    2. Да се развива като по-човечен, по-толерантен и милосърден индивид.

    Аз вярвам, че хората са изначално добри и че всеки може да си издигне много над това което е в момента. Чувствам и нуждата да издигам себе си и да помагам на други да се издигнат. Не вярвам в това, че хората изначално са зверове и имат нужда от държава звероукротител.

    Изхождаме от различни вярвания за човешката същност. Разликата между моето и твоето вярване е, че аз приемам твоята позиция и я подкрепям – че щом има държава, тя трябва да си върши работата добре, но смятам, че е работа на всеки нас да допринася за по-добър свят, дори и когато държавата си върши своята работа както трябва. А на места, на които държавата не си върши добре работата, ние трябва да правим дори повече, за да не бъде животът ни това, което описва Хобс.

    Повярвай ми, вярвам на всички примери които даваш. Вярвам, че проблемът в квартали подобни на описания от теб е реален и се радвам , че не живея в такъв квартал.

    Така ми се иска и ти да повярваш, че хората могат да бъдат добри 🙂 Моите наблюдения показват, че хората по-често растат такива, каквито от тях се очаква да бъдат.

  2. Майя М Says:

    Харесвам коментара ти и до голяма степен съм съгласна с него. Включително че всеки от нас трябва да притиска държавата да стане по-добра. Но аз, изглежда, гледам на човешката природа по-песимистично от теб. Мисля, че хората са изначално добри и зверове едновременно. И затова има нужда от държава звероукротител. Та самата аз, ако нямаше кой да ме глобява, щях да се возя без билет в градския транспорт! При това прекрасно знам, че трябва да си дупчим билетчетата, за да издържаме този градски транспорт. Но точно този месец (и миналия, и следващия) трудно връзвам бюджета и ако нямаше контрольори, щях да си кажа – когато работодателят ми на мен, тогава и аз на градския транспорт. И така никой нямаше да дупчи, доколкото единствените хора, които наистина могат да си позволят билетчетата, са тези, които могат да си позволят и да не се возят в градския транспорт.
    Какъв наистина е човекът, когато няма звероукротител, можем да чуем от хората, преживели период на хаос в резултат на война, бунт или природно бедствие. И разказите им според мен хич не са успокоителни.
    Колкото до кв. „Захарна фабрика“, май съм го обрисувала твърде черно. Това е истината, но само едната й страна. Истина е също, че това е чудесно тихо кварталче със зелени градинки и детски площадки между ниските блокове. С циганите пазаруваме в едни и същи магазини и децата ни си играят в едни и същи градинки, макар и за жалост не заедно.
    Неотдавна в тролея циганка с метла беше застанала близо до сина ми и той я закачи за ръката. Тя му се усмихна и също почна да го закача. Помислих си, че човек е по-добър, докато е дете и още не са му обяснили, че хората са различни и някои трябва да харесва повече, а други – по-малко.

  3. Ало, четвъртата власт! « Моето ъгълче Says:

    […] Ало, четвъртата власт! By mayamarkov (Заглавието е рециклирано от стария ми пост „Ало, държавата!„.) […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: