В защита на науката, част 4

Продължавам от част 3.

Глава 4 на Ленокс е озаглавена „Планирана биосфера?“. Тук се чувствам по-уверено, отколкото във физиката, но се дразня повече.

Стр. 74: „Биологията ни разкрива един свят, който навсякъде е белязан от интелигентен план… През всички времена – от великите мислители на древния свят като Аристотел и Платон до съвременните биолози – живият свят е бил непресекващ източник на изумление от творческото умение на Разума, който управлява Вселената. Свидетелствата за планиране се виждат в поразителния инстинкт за връщане у дома на гълъбите, ехолокаторната система на прилепа и системата за контрол на кръвното налягане в мозъка на жирафа. Списъкът може да се продължи безкрайно, тъй като живият свят е пълен с невъобразимо сложни механизми. Но последните постижения на клетъчната и молекуларната биология ни дават дори още по-силни свидетелства за дизайн.“

Е, кво да го коментирам това? Явно наистина навлизаме във „век на неразума„, щом оксфордски професор може не само да мисли таквоз нящо, а и да го публикува, без да загуби изцяло репутацията си. Горкичките му студенти! Интелигентният дизайнер да им е на помощ!

На стр. 75-79 се описва теорията на Майкъл Бий (Behe) за нередуцируемата сложност, изложена в книгата „Черната кутия на Дарвин“. „Той (т.е. Бий) изследва такива машини като например… мотора на камшичето на бактериите… Той показва, че този мотор… се състои от около 40 белтъчни части… Бий показва, че отсъствието на която и да било от тези протеинови части би довела до пълна загуба на функцията на мотора. Това означава, че моторът е нередуцируемо сложен – той е „единна система… като отстраняването на която и да било от частите прави системата неспособна да функционира“… Една проста илюстрация на тази идея е обикновеният капан за мишки. Всяка от неговите пет или шест части трябва да е наличе, за да може капанът да функционира. Следователно е ясно, както посочва Бий, че „никоя нередуцируемо сложна система не може да се произведе чрез постепенна модификация на предшестваща система„…“

Не е нужно човек да е в МЕНСА, за да се досети, че, по израза на Алън Ор, „нередуцируемо сложна система може да се изгради постепенно чрез добавяне на части, които отначало са само полезни, но в резултат на последващи промени стават необходими“. Можете да прочетете повече тук.

В своята статия „От произхода на видовете към произхода на бактериалните камшичета“ (2006, PubMed No. 16953248) М. Палън и Н. Мацке застъпват тезата, че камшичето спокойно е могло да възникне чрез дарвинова еволюция. Аз не съм запозната подробно с бактериалното камшиче; всъщност интересът на креационистите към него дори ми помогна веднъж, защото чрез техните сайтове бързо намерих информацията, която ми трябваше (друг път ще разкажа за това по-подробно). Мога обаче да дам примери на молекулни комплекси, които в едни организми са „нередуцируемо сложни“, а в други – не.

Обвивката на клетъчното ядро съдържа белтъци, наречени ламини. Човешкият геном съдържа три гена, кодиращи съответно ламин В1, ламин В2 и ламин А/С. Гените за двата ламина В си приличат и се смята, че са произлезли чрез удвояване на един ген-предшественик в еволюцията. Мутации в гените за ламин А/С и ламин В2 причиняват наследствени болести, а мутации в гена за ламин В1 – смърт (за подробности проследи линковете, но те са предназначени за специалисти). Това отговаря на определението за нередуцируема сложност, нали? Само че едноклетъчното жиардия (причинител на т. нар. диария на стопаджиите) има само един ген за ламин. Той донякъде напомня нашите ламини В. Колкото до бактериите, те карат чудесно не само без ламини, а и изобщо без ядрена обвивка. Всеки от нашите три ламинови гена, без които ние не можем да живеем нормално (ако изобщо можем да живеем), има свое начало във времето. Възникнали като нещо полезно, което е по-добре да имаш, отколкото да нямаш, те с времето са станали необходимост подобно на много от заобикалящите ни предмети.

На стр. 77 Ленокс цитира Бий: „Факт е, че теорията на Дарвиновата молекулярна еволюция не е произвела никаква публикация и следователно тя трябва да отмре„. Когато човек си има работа с автори като Ленокс и Бий, добре е да не приема всичко, което те казват, за чиста монета. Да ни е жив и здрав Интернетът. Идете на сайта на Pubmed, най-голямата електронна база данни за биомедицинска литература, и въведете в полето за търсене „Darwinian molecular evolution“. Аз току-що направих това и ми излязоха 276 публикации (14 страници с по 20 публикации на страница). При вас може да излязат и повече, ако са се появили нови публикации. Дори да допуснем, че част от тези статии всъщност критикуват теорията за дарвинова молекулна еволюция, броят им пак остава доста различен от нула. А сега да видим какво е публикувал човекът, хвърлил това тежко обвинение. Въвеждането на ключови думи behe flagellum не дава нито една публикация, а behe irreducible complexity дава една, която е от друг автор и няма вид да подкрепя Бий (Keller, 2002, PubMed No. 12547680).

След това малко упражнение се изкушавам да преведа още малко от вече цитираната страница на Джон Каталано: „Да, Майкъл Бий е учен, но наука ли е „интелигентният дизайн“? Ако е наука, той е първата наука, възникнала без дори едничка публикувана оригинална рецензирана статия, включително от самия Бий. Поради някаква причина той е решил да заобиколи рецензентите-професионалисти и да се обърне направо към антидарвинистки настроената общественост.“

Аналогията с изделия на човешката техника като капана за мишки може да се използва и срещу Бий. Лесно можем да измислим капан за мишки само от две части – обърната с дъното нагоре тенджера и къса клечка, която я подпира надигната от едната страна и зад която се оставя сиренцето. Наистина този капан ще е доста неефективен, но все някоя мудна и глуповата мишка ще се хване; а никой не твърди, че в началните етапи на своята еволюция биологичните структури трябва да бъдат ефективни. Всъщност повечето постижения на човешката техника са „еволюирали“ донякъде подобно на живите структури. Нима съвременният автомобил не е пълен с части, които са абсолютно необходими за работата му и от които в първите автомобили не е имало и помен?

 

На стр. 79-83 се обсъжда произходът на живота и в частност произходът на аминокиселините и белтъците. Стр. 80: „Всеобщото мнение на геохимиците за състава на ранната земна атмосфера се промени. Сега те считат, че тя не е съдържала големите количества амоняк, метан и водород, необходими в хипотезата на Опарин, а по-вероятно се е състояла от азот, въглероден двуокис и водна пара. Има и данни за значителни количества свободен кислород. (Цитира се някой си Charles B. Thaxton, креационист, който няма публикации в PubMed.) Това напълно променя картината, защото има теоретични и практически причини, поради които аминокиселини не могат да се образуват в такава атмосфера – което е било потвърдено и експериментално. Наличието на кислород например ще пречи на образуването на решаващите биомолекули, а дори и ще разгражда вече съществуващите.“

Аз не разбирам нищо от геология и химия на атмосферата, но наистина съм чела и в други източници, че днес на древната атмосфера се приписва по-скоро неутрален, отколкото редукционен характер. Само че Ленокс, съответно Такстън, е първият, който ме осведомява за наличие на „значителни количества свободен кислород“. Всички други достъпни за мен източници твърдят точно обратното; например статия на Goldblatt et al. (2006) в Nature, едно от най-авторитетните научни списания, споменава, че кислородното съдържание на древната атмосфера е било по-малко от една стохилядна част от днешното. Следователно Ленокс и любимите му автори се опитват да убедят читателя чрез откровено пробутване на нагли, опашати лъжи. Не им вЕрвайте.

Колкото до неутралната атмосфера, съставена главно от азот, въгледвуокис и водна пара, тя може да не е най-подходящата за синтеза на аминокиселини, но не виждам какво пречи те да се синтезират в „локална“ редукционна атмосфера, образувана в някаква кухина (дори днес се случва метан да се натрупа в пещери и рудници) или да се донесат от метеорити. Важното е, че при липса на свободен кислород те няма да бъдат разрушени чрез окисление.

На стр. 80-81 се обсъжда значение на факта, че при небиологична синтеза аминокиселините се получават в две форми, L- и D-, от които само първата става за изграждане на белтъци. Твърди се, че ако „искаме да получим протеин, съставен от 100 аминокиселини„, то „вероятността да се получат 100 аминокиселини само в L-форма следователно е (1/2) на степен 100, което е шанс от 1 към 10 на степен 30.“ Разбира се, на Ленокс не му идва наум да допусне, че може би молекулният апарат за белтъчна синтеза ще подбере L-аминокиселини дори ако и погрешните D-форми са наоколо – а случаят е точно такъв (вж. напр. J. Martyn Bailey, 1998). Друг (и съвсем не лесен) въпрос е как се е появил самият белтъко-синтезиращ апарат.

По-нататък на стр. 81-82 се обсъжда колко малко вероятно е аминокиселините да се свържат помежду си, и то все с правилни пептидни връзки, и най-вече в правилната последователност. Целият този текст се основава на нелепата предпоставка, че примитивните полимери на зараждащите се живи системи в първичния океан са можели да вършат работа само ако са толкова съвършени, колкото и тези, които наблюдаваме в съвременните живи клетки.

Ще цитирам малко от стр. 82: „Протеините са дълги вериги от свързани последователно аминокиселини… (които) трябва да се намират на точните си места във веригата… Това значи, че всичко зависи от последователността, в която са подредени, а не просто от това, че ги има – точно както буквите в една дума… трябва да са подредени в точно определен ред… Ако дори само една буква е на неправилното място, думата вече може да има друг смисъл…“

С присъщата си хлъзгавост и витиеватост Ленокс внушава, че дори и една „сбъркана“ аминокиселина гарантирано ще направи белтъка негоден, без обаче да го заявява изрично. Ако го беше заявил изрично, някой би могъл да се запита: „Щом всеки белтък има една и само една правилна структура и дори най-малкото отклонение от нея е фатално, на какво се дължат нормалните разлики между индивидите в цвета на кожата, на очите, къдравостта на косите, кръвните групи?“ Има наистина случаи, в които една-единствена сбъркана аминокиселина носи смърт (напр. сърповидно-клетъчната анемия). Има обаче и много случаи, в които грешката е съвместима със сравнително нормален живот. А има и редица варианти в белтъчната структура, които са съвсем нормални и са основа на разнообразието в рамките на вида. Разбира се, когато животът на Земята тепърва се е зараждал, я е нямало жестоката конкуренция между организмите, която днес позволява оцеляване само на най-добрите, и позволените варианти трябва да са били много повече. Дори ако вземем аналогията с думите – има редица думи с повече от един допустим вариант на изписване, напр. „глупак“ и „глупец“. В английския език направо гъмжи от такива думи поради наличието на британски и американски варианти. Но дори и думата да е сбъркана, обикновено човек пак може да се досети за истинския й смисъл. Ако в бързината напиша „трява да са били“, както наистина направих вчера, всеки ще разбере, че съм имала предвид „трябва да са били“.

На стр. 83 се цитира някой си Стюарт Кауфман: „Всеки, който Ви каже, че знае как е възникнал животът на Земята преди 3,45 милиарда години, е или глупак, или негодник. Никой не знае.“

Ленокс знае как е възникнал животът – чрез интелигентен дизайн. Затова можем да го попитаме към коя от посочените две категории се причислява. Впрочем те не се изключват взаимно.

Етикети: креационизъм, наука