В защита на науката, част 5

Продължавам от част 4.

Глава 5. Сложност и информация

След нелоша уводна част за информационното съдържание на различни поредици от символи Ленокс на стр. 86-89 излага схващането си, че белтъците и генетичният код не може да са възникнали от само себе си, защото вероятността за това е твърде малка. Ето един представителен откъс от стр. 87: „Сред многото различни видове аминокиселини има 20, които участват в протеините. Ако имаме смес от всички тях, вероятността правилната аминокиселина да попадне на определено място в белтъцната верига би била 1/20. Така вероятността 100 аминокиселини да се подредят в правилния ред би била (1/20) на степен 100, което прави 1 към 10 на степен 100, което пък е невъзможно малка вероятност.“ На следващата стр. 88: „Сър Фред Хойл сравнява тази вероятност за спонтанно образуване на живот с вероятността след преминаване на торнадо през склад за старо желязо да се образува спонтанно Боинг 747!“

Ще повторя това, което писах в предишната част: „Целият този текст се основава на нелепата предпоставка, че примитивните полимери на зараждащите се живи системи в първичния океан са можели да вършат работа само ако са толкова съвършени, колкото и тези, които наблюдаваме в съвременните живи клетки.“

Според сегашните научни схващания развиващият се живот е минал през етап, когато се е състоял изцяло от РНК, а белтъците са се присъединили впоследствие. Никога не съм правила изследвания в тази област, но както си представям нещата, първите белтъци трябва да са били такива, които се свързват с РНК неспецифично и й носят някаква полза – например защитават я от вредни въздействия на заобикалящата среда. Понеже по-късно ДНК е поела геномната функция на РНК, най-известните съвременни белтъци с такава функция са ДНК-свързващи. Това са хистоните в ядрата на телесните клетки и протамините в ядрата на сперматозоидите. От изследванията върху тези и други белтъци, свързващи нуклеинови киселини, знаем, че главното условие един белтък да върши тази работа е в състава му да преобладават основни аминокиселини (логично, щом нуклеиновите киселини са киселини, то за да взаимодействаш с тях, е достатъчно да си основа). А след като съставът е по-важен от последователността, то такъв белтък сравнително лесно би могъл да се синтезира и от примитивен, несъвършен белтъко-синтезиращ апарат. Освен това някои белтъци, свързващи нуклеинови киселини, са доста малки (за белтъци). Протамините на бозайниците имат верига, дълга само около 50 аминокиселини. На това отгоре над половината от веригата е заета от една и съща аминокиселина – аргинин. Ако допуснем, че по някаква причина в средата се съдържа повече аргинин, отколкото други аминокиселини, то обезкуражаващите изчисления „вероятност от (1/20) на степен не знам си каква“ отпадат автоматично.

Сега ще дам дълъг нередактиран цитат, който започва от края на стр. 91, обхваща цялата стр. 92 и част от стр. 93. Моля, затегнете предпазните колани.

И така, изглежда има все по-убедителни признаци за това, че случайността (произвол) и необходимостта (закон) не са в състояние да обяснят произхода на богатата на информация биологична комплексност. Тук ще се възрази, че е изключително трудно да се докаже отрицателно твърдение. И също, че ако се откажем от надеждата, че информацията би могла да се произвежда от природен процес, и я припишем на интелигентен източник, това във всеки случай би било признак на интелектуален мързел. Науката все някога ще може да предложи решение на проблема. Такова отношение обаче предполага, че в крайна сметка ще има натуралистично решение. А ако няма? Нещо повече, ако би могло научно да се аргументира, че такова решение няма? Една добра илюстрация за това, което имам предвид, са опитите за конструиране на перпетуум мобиле. Всяка година се пишат множество статии, които твърдят, че авторите им са открили тайната на вечния двигател. Но учените не гледат сериозно на тези статии. Всъщност повечето от тях изобщо не се четат. Причината да не се четат не е, че учените, които получават тези статии, са интелектуално мързеливи и не желаят да обмислят нови аргументи. Причината е, че те вярват в закона за запазване на енергията, от който следва, че перпетуум мобиле не може да съществува, и следователно опитите за конструирането му са загуба на време. В областта на чистата математика, ако дадено предположение е било атакувано в продължение на много години и всички опити да бъде доказано са се проваляли (като прочутия опит да се раздели един ъгъл на три равни части само с помощта на линия и пергел), тогава математиците не непременно ще се откажат от опитите да го доказват, но ще предприемат и опит да разберат дали то може да бъде опровергано (както е и станало най-накрая с разделянето на ъгъла). Защо да не се обмисли прилагането на същата логика към проблема с произхода на информацията? Не е ли възможно провалът на всички досегашни опити за натуралистично обяснение да е ясно указание, че трябва да погледнем в другата посока и да видим дали няма информационно-теоретичен аналог на закона за запазване на енергията? Ако има, бихме си спестили много ценно научно време и усилия, като се откажем от търсенето на информационно-теоретичния еквивалент на вечния двигател. Математикът и философ Уилиям Дембски застъпва възгледа, че действително има такъв закон за запазване на информацията (препратка). Тази идея прозира както в споменатия по-горе възглед на Леон Брилуин, че машините не могат да произвеждат информация, така и в изказването на Нобеловия лауреат Питър Медавар: „Никой процес на логическо разсъждение – мисловен акт или компютърно програмирана операция – не може да увеличи информационното съдържание на аксиомите и предположенията или наблюденията, от които изхожда.“ Уилиям Дембски твърди, че естествените процеси (случайност и необходимост) могат ефективно да пренасят комплексна специфична информация, но не и да я генерират. Съществуването на комплексна специфична информация говори за интелигентен източник, от която тя произхожда. И тъй като генетичната информация е от този вид, тя се нуждае от интелигентен източник. Тя носи всички белези на това, че е била разумно създадена.“

Засега ви стига толкова, отпуснете коланите и дишайте спокойно.

Първо ще ви помоля да прочетете отново думите на Питър Медавар (малко преди края на цитирания откъс). Той твърди, че информацията не може да се увеличава чрез логически разсъждения. Това е съвсем различно от проблемното твърдение на Дембски, че естествените процеси (случайност и необходимост) не могат да генерират комплексна специфична информация. Но великият имунолог Медавар е далеч по-уважаван от Дембски, така че защо да не откраднем от него малко подкрепа.

Второ, кой, по дяволите, е този Дембски? Препратката, означена в горния цитат, е към труда William Dembski, Intelligent Design as a Theory of Information, Perspectives on Science and Christian Faith, 49, 3, 1997, pp. 180-190. Защо трябва читателят да е принуден да се рови в книгописа или в Интернет, за да научи, че въпросният Дембски е креационист? Не е ли логично в книга, посветена на дебата между еволюционисти и креационисти, за всяко име да се посочва към кой от лагерите принадлежи – елементарната процедура „разкриване на конфликт на интереси“?

Като гледам страницата на Дембски в Уикипедия, много не ми се вярва, че точно този човек може да формулира природен закон от ранга на Закона за запазване на енергията. Законът му гласи, че „естествените фактори могат само да предават комплексната специфична информация, но не и да я пораждат.“

Доколкото разбирам, според този забележителен закон без свръхестествена намеса не можеш не само да напишеш есе, а и да съставиш телефонен указател или списък за покупки. Това представя в нова светлина думите на вярващите, че Бог им помага във всичко, което вършат, но не мисля, че става за природен закон. (Към вярващите читатели: Подигравам се на Ленокс и Дембски, не на вас.)

Ако трябва да бъда честна, дългият горецитиран текст създава у мен впечатление, че авторът му, докато го е писал, си е пийвал или пушил (но не тютюн). Той добре показва защо еволюционистите не са убедителни в дебатите си с креационистите. Учените са тренирани да търсят и откриват дори дребни грешки в своите и чуждите разсъждения. Ето защо, когато бъдат залети с масивна вълна от глупост, те просто блокират подобно на чувствителни уреди, атакувани с дразнител извън обхвата на скалата им. Освен това подходът на учения, след като открие замаскирана грешка или глупост, е да я посочи и направи ясно видима. А когато един текст и без това е съвсем очевидно толкова глупав, колкото изобщо може да бъде, какво може да направи ученият освен да се хване за главата?

Някой ще възрази, че дори и най-посветеният на науката учен понякога общува с деца, прости хорица и изкуфели старци и следователно трябва да е свикнал с по-скромните интелекти. Или пък вместо учени трябва да викаме за тези дебати прогимназиални учители, свикнали да беседват с незрели умове. Да, но глупостта не е просто въпрос на незрял или оскъден интелект. Напротив, децата и интелектуално ощетените възрастни могат само да се плацикат в плитчините на глупостта, защото, за да се гмурнеш в бездънната й синева, ти трябва съсредоточеност и способност за абстрактно мислене. Изглежда, не само големите умности, а и големите глупости могат да се създават само от малцината избрани с коефициент на интелигентност над 120, докато ние, простосмъртните, сме обречени да попиваме и преразказваме техните творения съвсем според закона на Дембски :-).

 

По-нататък на стр. 96-98 Ленокс, след като пояснява „нямам намерение да твърдя, че Библията е учебник по природни науки„, я разглежда именно като учебник по природни науки. Или по-точно като учебник по сътворение, което явно според него трябва да замени природните науки.

На стр. 100 той заявява: „Ако освен това материята и енергията нямат капацитета да развиват всички необходими за биологичния живот съдържащи информация структури без допълнително подаване на информация, тогава материализмът е грешен.“

Материализмът, който се има предвид, не е философският материализъм (който като другите големи философии не е грешен, защото не си противоречи вътрешно), а „методичният материализъм“, на който се основава науката. Научният невежа Ленокс отново поставя условия, за да определи дали науката (не една или друга научна теория, а самата наука) има право на съществуване.

На стр. 101 той твърди, че след като по писаните текстове правим извод за съществуване на интелигентен автор, то и по информационния запис в ДНК трябва да направим същия извод. Ще ми се да изтъкна, че зад твърде много текстове не стои интелигентен автор, но да наричаш опонента си глупак е недостойно и съжалявам, че го правя толкова често – така се разтоварвам.

А ако говорим сериозно: при наличието на отбор не е нужна интелигентност, за да се създаде информация. Ако дълго време даваме на малко дете да драска по хартии и после унищожаваме всички листове с безсмислени драсканици, накрая можем да се сдобием не само с геометрични фигури, а и с отделни букви или дори срички. Но този въпрос ще се обсъжда по-нататък.

По-долу и на стр. 101: „Имаме основание за сериозни съмнения, че нежеланието на някои учени да направят от съдържащите информация биомолекули заключението за съзнателна конструкция е свързано не толкова с науката, колкото с последствията от това заключение относно възможната самоличност на Конструктора… В крайна сметка, ние не виждаме проблем да правим заключения за човешко или дори извънземно авторство…“

Тук ще вметна, че ако аз мислех, че информационните биополимери са продукт на интелигентен дизайн, щях да потърся дизайнера в по-ранна извънземна цивилизация, както на шега прави Станислав Лем в „Звездни дневници“. Имам идея за фантастичен роман (който едва ли някога ще напиша) на тема „откриване на интелигентен автор на записи в ДНК“. Накратко, учени изследват проби от планета, на която има живот, но след сблъсък с метеорит преди хиляди години радиоактивността се е повишила и всички по-сложни организми са загинали. Останали са само бактериите. Има и някои странни геологични образувания, които според един археолог-особняк са останки от градове, но никой не му вярва и всички го осмиват. Е, при изследвания на геномите на тамошните бактерии се откриват ДНК-последователности, които е твърде малко вероятно да са възникнали чрез мутации и естествен отбор. Така се разкрива, че археологът е бил прав. На планетата е имало цивилизация, която се е занимавала с генно инженерство, а радиоактивността се е повишила не от метеорит, а от унищожителна ядрена война. Единственото, което се е запазило от цивилизацията, са малко развалини и генно-модифицирани бактерии.

Да се върна на основната тема: Да приписваш произхода на земния живот на извънземни не е много добра хипотеза, но все пак е научна хипотеза. Да го приписваш на пряка намеса на Господ-Бог не е и не може да бъде научна хипотеза. Това е псевдонаука, антинаука, шарлатанство. Това „не само не е вярно, то не е дори погрешно„. Научната философия изисква при никакви обстоятелства да не обясняваш нищо с пряка намеса на Бог или друга свръхестествена сила, след като Вселената е възникнала. А животът на Земята се появява много след Големия взрив.

Advertisements

Етикети: ,

6 Коментари to “В защита на науката, част 5”

  1. В защита на науката, част 6 « Моето ъгълче Says:

    […] Моето ъгълче Блог за образование и други немаловажни (според мен) неща « В защита на науката, част 5 […]

  2. Филипов Says:

    Здравейте, аз съм докторант към софийския университет и работя в областта на Философия на съзнанието, като пряко ме интересуват и проблемите във вашата дискусионна област: философия на биологията или философия на живите системи. За това ще се включа и аз в този приятен разговор. Преди да опиша моите доводи, моля авторката на блога да не бърза да ме причислява нито към еволюционисткия лагер, нито към креационисткия, защото аз обсъждам доводите и на двата лагера нетенденциозно от метематическа, логическа и философска гледна точка.

    В публикувана моя статия (Филипов (2009). „Метафорите за съзнанието.“ Философски алтернативи, кн.6) съм описал така наречения проблем за агента, който касае всяка една сложно конструирана система. Идеята е, че когато имаме една достатъчно сложна система, създадена от човека, практически ВИНАГИ при нея трябва да се заложи някаква начална информация => начални данни, параметри, алгоритми, задача или цел на системата, за да може тя да работи въобще. Без този начален информационен импулс съвременните технически конструирани системи просто не работят. Примери са това колкото си искате.

    При живите системи има още по-голям проблем…

    В тях вече някой е заложил информационния импулс и те привидно си работят сами… 🙂 , но преди това е трябвало да бъдат конструирани от същия този някой… Използвам думата „някой“, която говори за субект -> нещо със съзнание. Че е така си личи за всеки, които поне малко разбира от математика и физика. И това не е креационизъм, а логическо мислене. Аз съм завършил математическа гимназия и имам бакалавърска степен по химия и физика и смея да твърдя, че доводите на коментатора на вашия блог „Димитър“ (https://mayamarkov.wordpress.com/2008/05/19/defending_science_part_3/), при които той цитира световно известни професори коментирали проблема, са тотално ликвидиращи стълбовете на съвременната мейнстрим биология и еволюционна теория.

    Идеята е, че при системи, при които естественото възникване от нищото (т.нар. емърджентиско възникване) се измерва с вероятности и време далеч надхвърлящи настоящото разбиране на космологията за възрастта на Слънчевата система и Вселената (около 14 000 000 000 години). От тук се вижда ясно, че има фундаментален проблем – проблема за конструиращия агент т.е. съзнание, субект, конструктор или както искате го наречете, което да помогне за НЕЕСТЕСТВЕНОТО възникване на една ИЗКЛЮЧИТЕЛНО сложно конструирана система. Ще дам пример: каква е вероятността от 1 милион плочки с изписани букви от българската азбука, изписани единично на всяка една отделна плочка, след разбъркване за 1 секунда и случайно хвърляне на пода да се изпише цялото стихотворение „Аз съм българче“ без грешка? Ами вероятността и необходимото време за такъв процес далеч надхвърля използваните стандартни допустими вероятности и времеви периоди в космологията. Извода е че за детайлното и точно конструиране на свръх сложни живи системи, които не работят и при най-малката грешка в някой от механизмите им, не може да се базира на емърджентиско възникване, а на възникване с помощта на агент.

    Сега още един философски и до някъде логически проблем. За да възникне в нашата клетка един белтък да кажем с 1000 аминокиселини в себе си знаем че е необходимо вече да съществува ДНК-молекула, която да го кодира. Но за репликацията на ДНК-молекулите и дори за тяхното разчитане и прекодиране в белтъци пак са необходими групи от белтъци, ДНК-полимераза и други молекули, които да спомогнат процеса. Това е затворен логически кръг => за да съществува белтък е необходима ДНК, за да съществува ДНК е необходим белтък. С други думи необходимо е присъствието и на ДНК и специфични белтъци едновременно. И сега, ако приложим информацията идваща от теорията не вероятностите и космологията излизат много интересни резултати. Вече обърнахме внимание, че за емърджентиското възникване на ДНК-молекула са необходими времеви интервали далеч надхвърлящи възрастта на Вселената. Но същото важи и за кой да е белтък използван от една бактерия или жива клетка. С други думи за спонтанното възникване от нищото на най-проста система ДНК-молекула и един белтък дори (или пък РНК-молекула белтък), са необходими с порядъци пъти повече години от 14 000 000 000-да години живот на Вселената. Изводът е ясен – за да възникне такъв комплекс е необходим външен агент конструктор, който да ускори процеса на възникване. И дори ако се вметне РНК-концепцията, която предхождала ДНК-молекулата, пак стигаме до затворен логически цикъл, но малко по-сложен => РНК-> ДНК->белтък-> РНК-ДНК… От това следва, че необходимото време за емърджентиско възникване не намалява, а напротив, УВЕЛИЧАВА СЕ! И моля ви не започвайте със смешните тези за панспермията, защото дали тук или някъде другаде в космоса пак са необходими стотици милиарди години, а вие нямате толкова в наличност…

    И сега още един още по-дълбок проблем, вече на ниво философия, семиотика и теория за информационните системи.

    ДНК-молекулата е типична информационна система – тя носи информация. Но какво е информация? Създателят на информационната теория Шанън дава своето определение: информацията е онова нещо, което намалявало неопределеността на даден обект спрямо друг. Но това е замаскиране на фундаментален проблем, защото от философска и семиотична гледна точка, информацията е набор от знаци, който набор носи някакво знание. Тогава какво е знак? Знак е онова, с което се обозначава нещо относно друго нещо, ОТНОСНО НЯКОЙ. С други думи още в понятието знак има вътрешно вградена връзка със съзнание или субект. От това следва, че същото важи и за понятието информация. ИНФОРМАЦИЯ БЕЗ СЪЗНАНИЕ, което да я кодира, записва, съхранява, копира, интерпретира и трансформира НЕ МОЖЕ ДА СЪЩЕСТВУВА. А какво остава тогава за ДНК-молекулата, която е типичен информационен конструкт? Тя също подразбира и предполага наличието на съзнание или субект или агент-конструктор, който да я създаде и да заложи в нея опит, знание и информация за оцеляването на вида, ако искате дори.

  3. mayamarkov Says:

    Никого няма да причислявам никъде, намесвам се само да пускам новодошлите (в този блог този, който коментира за пръв път, се задържа за одобрение – после не). Просто нямам време. Дискутирайте си без мен, чувствайте се като у дома си :-). И без това ми се струва, че е излишно да обсъждам новите коментари – те всички говорят сами за себе си.

  4. Димитър Says:

    На ниво ДНК еволюционната теория показва сериозни нестиковки, между другото за тях и говори споменатият вече от мен сър Фред Хойл.За целта ще цитирам мнението на Майкъл Дентън, доктор по медицина и PhD по микробиология:

    първи проблем.това е т.н.Катастрофа от грешки (Error Catastrophe)

    „Катастрофа от грешки се получава тогава, когато генетичната информация се разрушава от мутациите с такава скорост, че като цяло поколенията са по-малко приспособими, отколкото родителите им, така че отборът не може да запази цялостността и функционалността на генома. Достигането на коя да е друга позната ни жива геномна подредба е кауза пердута.
    За да се избегне катастрофата от грешки, скоростта (честотата) на мутациите (за 1 буква или база на поколение) трябва да е обратно пропорционална на размера на генома. Това означава, че колкото по-голям е геномът, толкова по-малка трябва да е честотата. Ако това се вземе предвид в теорията, “еволюцията” се забавя дотолкова, че въобще не може да послужи за обяснение за обема на наличната в природата биологическа информация. (Това е в основата на дилемата на Халдейн по-долу.)
    При бактериите скоростта на мутация за нуклеотид е между 0.1 до 10 нуклеотида на милиард за една репликация на ДНК. За всички останали форми на живот, обаче, тази скорост е по-малка.За организми, различни от бактерия, тази скорост е между 0.01 и 1 на милиард.
    Максимално устойчивият ръст на мутациите зависи от дължината на генома. Това е в пълна сила и за човешкия геном с дължина от порядъка на 3×10^9 нуклеотида и с поколение дори 100 деца. Ясно е, че с малобройно потомство, честотата на мутациите не може да надвишава 1 за дължината на стартовия низ. Това се получава поради факта, че вероятността да се получат едновременно 2 “добавящи полезна информация” мутации е неимоверно малка. Не само това, но с “еволюирането” на последователността към целта (друга жизнена ДНК последователност) всяка допълнителна мутация все повече и повече ще застрашава да повреди това, което е вече правилно достигнато.
    Така стигаме до заключение, че не е възможна много по-голяма честота на мутациите от един нуклеотид от геном за поколение. Тогава това сериозно ограничава скоростта на развитие от шимпано-подобни видове към човека, ако, разбира, се това би било възможно, дори при условията на съвършен отбор и всички останали допускания в полза на еволюцията.“

  5. Димитър Says:

    втори проблем.Дилемата на Халдейн (Haldane’s Dilemma)

    „Дилемата на Холдейн отчита проблема, стоящ пред еволюционистите за получаването на промени във висшите организми, особено тези, които имат дълъг период между отделните поколения. Ако човекът (3 000 000 000 бази) би имал “само” 4% разлика с шимпанзето, това означава 120 милиона двойки бази. Поради загубите (измирането на неприспособените) при замяната на един ген с друг в една популация, това би отнело повече от 7×1011 години на човеко-подобни поколения, за да се заменят 120-те милиона базови двойки (нуклеотиди от ДНК) – разликата между двата генома. Или с други думи след 10 милиона години (два пъти повече от веремето, за което твърдят, че се е появил общият предшественик на шимпанзето и човека), само 1667 субституции биха могли да се появят, или 0.001% от разликата между двата генома. Това просто означава, че няма достатъчно време за маймуно-подбните същества да се превърнат в хора. И това при най-добрите възможни условия – съвършена ефективност на естествения отбор и пренебрегване на зловредното близкородствено кръстосване и генетичните отклонения, проблема с плейотропията (един ген регулира повече от един белег), както и полигенезата (повече от един ген регулира един белег) – факт при повечето съществуващи гени. „

  6. Димитър Says:

    първият ми коментар е че според едно ново изследване направено през 2002 г показва (Britten, R.J, Divergence between samples of chimpanzee and human DNA sequences is 5% counting indels.“ Proceedings National Academy Science)че разликата в ДНК между човека и шимпанзето е всъщност 5%, факт който още повече би усложнил проблема стоящ пред еволюционната теория.

    вторият ми коментар е че някои последни изследвания показват че т.н. „боклучава „(junk DNA) или „некодираща“ ДНК, става дума за участъци от ДНК които не участват в кодирането и които съставляват около 95% от генома на човека всъщност имат съвсем определени функции.Според тези изследвания (става дума за изследвания направени в лабораторията Джаксън, Мейн, САЩ с ембриони на мишки при които които опити е установено, че вид транспортен елемент от „боклучавата ДНК се задейства при развитието на ембриона на мишките) „повече от 1/3 от генома на мишките и човека, които по рано се считаха за нефункционални , могат да играят някаква роля в регулирането на експресията на гените“ .
    В този случай проблемът пред който е изправена еволюционната теория във връзка с първия проблем или т.н. катастрофа на грешките се увеличава многократно, тъй като според изчисленията на популярната генетика ако големи участъци от ДНК веригите биха имали значение, то би настъпила истинска катастрофа на грешките, тъй като естественият отбор няма да може да унищожи голямото количество вредни мутации.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: