В края на 40-те години на ХХ век баща ми е участвал в организация за антикомунистическа дейност. За жалост тя била основана и ръководена от провокатор. Той подмамил доста млади хора да станат нейни членове и после ги издал на властите – точно както О’Брайън постъпва с Уинстън Смит в „1984“ на Оруел. Те били осъдени на затвор. Баща ми излежал 4 години. Предварителното му задържане било в Софийския централен затвор.
Тия дни баща ми си спомни църквата на затвора. До 1950 свещеници в разкошни одежди били допускани да служат. Църквата била великолепно украсена, включително с фрески, рисувани от затворници през първата половина на ХХ в. Фреските били много хубави, макар и дело на любители. Например Антон Прудкин бил нарисувал чудесно как Христос ходи по водата. (Прудкин като морско чедо е бил естествено привлечен от морската тематика. Повече за него можете да прочетете тук и тук.)
1950 донася края на религиозната свобода в Софийския централен затвор. По заповед отгоре стените на църквата са варосани. (Тук читателят вероятно ще си спомни как в „Хайка за вълци“ комунистите начело със Стоян Кралев изгарят иконите на селската църква.) Забележително е, че самите затворнически власти посягат на фреските твърде неохотно. След като бил нанесен слоят вар, главният надзирател пред очите на някои затворници го потъркал с нокът и казал: „А, добре. Лесно ще се изчегърта.“ (Комунистическият режим често отменяше собствените си безумия, понякога след съвсем кратко време.)
В този случай обаче заповедта не била отменена. Баща ми бил преместен в друг затвор и нямал повече преки наблюдения, но хора, лежали след него в Софийския централен затвор, по-късно му казали, че слоят вар върху фреските се е стегнал и вече е невъзможно да се махне. Баща ми не бил изненадан, понеже знаел, че с времето варта „хваща“ все по-здраво. Както ми обясни той, причината е, че калциевият окис поема въгледвуокис от въздуха и се превръща в калциев карбонат.
Твърди се, че по едно време бившата църква била превърната в стая за екзекуции.
Какво е станало с нея след промените? Иска ми се да вярвам, че тя още съществува и че химиците и реставраторите знаят начин да отстранят дори стар слой вар, без да повредят много фреските под него. Но след повече от половин век дали в затвора работи някой, който знае за фреските? И дали на някого му пука?
Малко време остава да се реставрират и съхранят образите. Софийското кметство планира сградата на Софийския централен затвор да бъде разрушена.
Етикети: София, българска история
Моето ъгълче 
Вашият коментар