Защо руснаците са мнозинство в Крим

Откакто неотдавна Русия нагло заграби Крим, ни проглушиха ушите как етническите руснаци били мнозинство на полуострова. Неизреченият, но явен подтекст е, че е съвсем редно да нападнеш съседна страна и да завземеш територия, ако твоите етнически братя са местно мнозинство там. (То и Хитлер така почва, с нахлуване в Чехословакия заради етническите немци в Судетите. Хората на Путин го имитират във всичко, макар да наричат „фашисти“ противниците си.)

Рядко обаче се казва как точно руснаците са станали мнозинство в Крим. А отговорът е: по обичайния начин, точно както белите са станали мнозинство в Северна Америка и Австралия – с етническо прочистване, основано на добре въоръжени мъже, плодовити жени и местене на големи човешки множества.

По-долу помествам текст, публикуван като писмо на читател в руското сп. “Юность”, 1989 г., кн. 8, стр. 70. Българският превод е на сътрудник на сп. „Един завет“, чието име за жалост не ми е известно.

 

„ИЗПЪЛНЯВАЙКИ ЗАПОВЕД

Уважаеми другари,

След статията на Владимир Лукяев във вашето списание не издържах и взех перото; всичко това, което е разказано за депортирането на балкарците, е много сходно с позорните “операции”, в които бях принуден да участвам преди 45 години.

На 9 май 1944 година със специален ешелон (без да спира никъде) нашата част от войските на НКВД, в която бях редник, пристигна в Крим. От гара Джанка се насочихме към Керч, където и се настанихме. Говореше се, че ще водим борба с отряди на татарите-доброволци, оставени от немците в Кримските гори. Обаче, както се изясни, бяхме пристигнали за съвсем други дела.

В Керч известно време изпълнявахме гарнизонна служба, а на 15 май нашата рота бе прехвърлена в районния център Ленинское. В нощта на 18 май ни вдигнаха в тревога “на оръжие” и няколко часа вървяхме нанякъде по безкрайната степ. В 3.30 сутринта приближихме степния аул Ойсул и едва тогава ни съобщиха целта на нашата операция – изселване на татарите. Автоматчиците блокираха аула, а от останалите бяха образувани тройки начело със сержанти, офицери и керченски оперативници.

В 4.00 започна операцията. Влизахме в домовете и обявявахме: “В името на Съветската власт! За измяна на родината вие се изселвате в други райони на Съветския съюз!” За сбор се даваха два часа, на всяко семейство се разрешаваше да вземе със себе си 200 кг багаж. Операцията беше подготвена блестящо; в аула пристигнаха толкова новички американски “фордове” и “студебейкъри”, че да извозят цялото население в един курс до най-близката гара Седем кладенци.

Операцията сама по себе си беше безнравствена, но и на нейния фон се откроиха отвратителни сцени: старица, обезумяла от мъка и изненада, се впусна да бяга в степта и бе покосена с картечен откос; безкрак инвалид, току-що завърнал се у дома от болница, който изяви своите права, го помъкнаха, влачейки, към колите и захвърлиха като чувал брашно. В 12 през нощта всички ешелони с изселените напуснаха пределите на Крим. Имуществото и добитъкът им бяха захвърлени на произвола на съдбата.

А след малко повече от месец, в нощта на 24 юни, се отправихме отново в поход от Керч и на сутринта пристигнахме в крайбрежното село Марфовка (между Керч и Теодосия), населено с българи. Обявиха ни, че ще изселваме жителите на това село, а по целия Крим в този ден освен българите ще бъдат изселвани гърци, арменци, караими и цигани. На хората трябваше да казваме, че сме дошли да помагаме в сенокоса. Така и постъпихме. Разпределяйки се по определените ни райони, ние, като бъдещи “шефове”, бяхме посрещнати радостно от стопаните, които не се скъпяха в пиене и угощения на безкористните “помощници”. В определеното време, когато в селото пристигнаха камионите, ние обявихме на хазяите: “В името на Съветската власт…”

Оказа се, че все пак ние сме изселвали татарите “хуманно”: както вече казах, за два часа да се съберат с 200 кг багаж на семейство. А тук – 20 минути за сбор, а багаж колкото можеш да носиш в ръце. Към това беше организирано и съревнование между групите: кой по-рано ще приключи със своя участък. В действителност се получаваше така, че хората не вземаха най-необходимото, а каквото им попадаше под ръка, и веднага биваха изблъсквани с прикладите…

Изселванията във вида, в който бяха извършени, бяха действия, които по своята гнусота, по физически и морални мъки са с нищо несравними. Този, който в своя живот не е бил подлаган на това, не би могъл да си представи достатъчно ясно целия трагизъм. А дори и сега, във времето на гласност, за това се пише много малко и твърде сдържано, макар че да се намерят подобни аналози в историята е невъзможно.

След началото на Първата световна война в Русия се активизира антинемско движение, но цар Николай ІІ не се е сетил да изселва немците. Сталин, ръководител на първата в света социалистическа държава, намери основания за толкова варварски акции.

По това време аз и почти всички редови войници бяхме твърде млади – аз бях на 19 години. Ние изпълнявахме честно всички заповеди и разпореждания на командирите…

ДНЕС, ВЕЧЕ В ЗАЛЕЗА НА ЖИВОТА СИ, ИСКАМ С ТОВА ПИСМО ПОНЕ ДОНЯКЪДЕ ДА СВАЛЯ ОТ ДУШАТА СИ ГРЕХА ЗА НЕВОЛНОТО МИ УЧАСТИЕ В ТЕЗИ ПОЗОРНИ ДЕЛА.

А. Веснин, агроном, участник във войната

гр. Мелитопол“