Креационизмът и моят (неприятен) допир с него

Тия дни Константин Чипев, съпруг на моя братовчедка, заедно с новогодишния си поздрав ми прати и линк към своя статия срещу креационизма. Тя е озаглавена „Научният креационизъм и има ли той почва у нас“ и е публикувана във в. „Култура“, бр. 41 от 28 ноември 2007. Можете да я прочетете в Мрежата тук.

Статията ме наведе на мисълта, че противното явление креационизъм (ако щете, наричайте го научен, то и комунизмът едно време се водеше „научен“) набира сили и е дошло време всеки, който има отношение към науката и образованието, да се бори с него както може. За жалост моето участие в борбата трябва да започне с вадене на скелет от килера, т.е. с признаване на стар грях. А именно че един от креационистките шедьоври, ощастливили българския пазар, носи моето име като „научен редактор“. Няма да посочвам заглавието на книгата, защото не искам да правя безплатна реклама на типове, които и без това имат твърде много незаслужени пари.

Историята е следната. Моя позната, с която изпитвахме достатъчно взаимни симпатии, за да се наречем приятелки, преживя криза в живота си. За да се справи, тя се присъедини към общност, която се води християнска, но всъщност е секта, подчинена на водача си. Аз постъпих, както биха направили повечето хора на мое място. Т.е. престанах да общувам с дамата, но имах угризения на съвестта, задето не съм могла да й помогна и съм я изоставила.

Не щеш ли, преди известно време бившата ми приятелка ме потърси. Превеждали от английски някаква страхотна книга на еволюционна тематика, дали не бих се съгласила да погледна част от текста и да видя дали термините са преведени правилно? Неудоволствието ми беше огромно, но нямах сили да й откажа. Прочетох каквото ми даде и поправих 2-3 терминологични неточности.

После тя ме попита дали съм съгласна приносът ми да бъде признат, като бъда посочена за научен редактор? Понеже някои сътрудници от БАН погледнали книгата и макар да признавали силата на нейните аргументи (!), не искали имената им да се обвързват с нея, защото се боели от неприятни последици в работата си.

Аз, разбира се, от самото начало си знаех, че на ония типове им трябва не моята маловажна редакторска работа, а самото ми име. Понеже креационистите, както изкарват нашата наука глупава, оплетена в противоречия и неспособна да обясни това и онова, така дават мило и драго да привлекат в своя защита имената на учени или преподаватели. Но заради старото приятелство се съгласих. Сега се чувствам зле, задето се съгласих, но ако бях отказала, пак щях да се чувствам зле. Просто нямах печеливш ход. Предложеното заплащане отказах. Отплатиха ми се с една Библия плюс екземпляр от книгата, която „редактирах“.

Нека сега да кажа две думи за самия креационизъм. Най-общо това „учение“ твърди, че науката и в частност основаната на дарвинизма еволюционна теория била неспособна да обясни разнообразието и съвършенството на живия свят. Че животът на Земята се бил развил твърде бързо, за да може появата му да се припише на естествени процеси, а сегашните организми били твърде сложни, за да са възникнали чрез мутации и естествен отбор. Всичко това налагало да признаем, че живите същества са продукт на „интелигентен дизайн“ (според най-новата и модна версия на креационизма; навярно „intelligent design“ може да се преведе и по-добре, но вместо да се напъваме да търсим по-свестен превод, мисля, че е по-добре да положим усилия явлението изобщо да не се настанява трайно в българския език).

Креационизмът се основава на толкова дълбоко непознаване на науката и такива фактически и логически грешки, че като го критикуваме, се чудим откъде да започнем. Напр. креационистите с пяна на уста „доказват“, че дарвинизмът е „само теория“, и така се блъскат в отворена врата, защото цялата наука е „само теории“. Ако науката в момента „не може да обясни“ нещо, трябва просто да се изчака, докато тя „може да го обясни“, а не да се отказваме от нея и да прегръщаме разни бабини деветини. Всъщност и сега науката прекрасно обяснява много от въпросите, които креационистите поради  научното си невежество обявяват за необяснени. А ако някоя научна теория е погрешна, тя просто се заменя с по-добра научна теория, когато такава се появи, вместо с извън- и антинаучни построения. И последно: макар че науката търси истината, тя не твърди, че притежава цялата истина или че някога ще я притежава; претенциите за притежание на истината са характерни за религиите.

Изначалната грешка на креационистите е привличането на свръхестествени сили за обяснение на естествени явления. За да илюстрирам колко е нелепо това, ще дам пример от криминалистиката, която като науката се занимава изцяло с естествени явления и като науката не обещава цялата истина. Да допуснем, че снощи в глуха улица е бил намерен труп на мъж с прерязано гърло. Криминалистите, разбира се, ще започнат да търсят убиеца. Те може никога да не го намерят, но това няма да ги накара да прибягнат до работната хипотеза, че мъжът е бил заклан от ангел Господен с огнен меч. Ако убитият е мутра, от която е бил пропищял целият град, някой може да каже, че „Господ го е наказал“, но ще има предвид, че Господ е използвал като свое оръжие друга мутра с нож, а не ангел с огнен меч. Да кажем, че разследването стигне до някакво противоречие – напр. според съдебния лекар човекът е убит не по-късно от 10 ч., а свидетел твърди, че в 11 ч. е минал оттам и улицата е била празна. Ще ни накара ли това да сметнем, че Господ е ускорил послесмъртните промени в трупа, за да направи видима Своята роля? Не, ние пак ще потърсим естествено обяснение – ще допуснем, че свидетелят лъже, съдебният лекар греши или пък някой е извършил убийството другаде и е пренесъл трупа след 11 ч. Ако някой намеси Господ в неизяснените обстоятелства около дадено престъпление, всеки би поставил под въпрос разсъдъка му. С какво са принципно различни събитията в живата природа?

Надявам се, вече разбирате защо е безсмислено да се спори с креационисти. Техните глави са импрегнирани срещу доводите на разума. Те са като хората, убедени, че Земята е плоска. Или като героя от „Швейк“, според когото Земята е кълбо, но вътре в нея има друго, по-голямо кълбо. Да спорим с креационистите значи да разглеждаме креационизма като обикновена погрешна научна теория, т.е. да му придадем легитимност, която той не заслужава. Както би казал физикът Паули, това учение „не само не е вярно, то не е дори погрешно„. Затова с тези люде трябва просто да се борим. За завършек им отправям следното предизвикателство: Драги креационисти, какво послание ни отправя вашият „интелигентен дизайнер“, когато със забележителна бързина и изобретателност създава бактерии, устойчиви на антибиотици? Може би, че не иска ние да се лекуваме с антибиотици? Тогава ви призовавам, ако наистина държите на убежденията си, да не вземате антибиотици при бактериална инфекция, без значение колко е сериозна.

П.С. Бях забравила, че вече съм писала накратко срещу креационизма – в раздела си „Клетката – основна жизнена единица. Вируси. Произход на живота„, публикуван през 2006. Цитирам края на текста: „Дори най-беглата справка по темата ще открие множество печатни и Интернет-източници, които твърдят, че възникването на живота било необяснимо от чисто материалистична гледна точка. Авторите твърдят, че опитът на Пастьор е опровергал възможността за самозараждане на живот веднъж завинаги. След като по този начин са разгромили опонентите си, те „обясняват“ произхода на живота с някакъв мъгляв „разумен дизайн“ или, по-откровено, с пряката намеса на Божията воля. Като коментар на тези „теории“ следва да припомним, че човекът на науката може да вярва или да не вярва в Бог, но неизменно вярва в научния метод и не би го изоставил при първата трудност. Ако науката (засега) не може да обясни някое естествено явление, това за хората с научен светоглед изобщо не е основание да му измислят свръхестествени „обяснения“. Колкото до другите хора, които нямат научен светоглед, би било най-добре те да се придържат към „Битието“ (или каквато друга религиозна космогония им е по вкуса), да не обличат антинаучните си послания в наукообразни изрази и да не мъчат мозъците си с научни въпроси.“

Етикети: лични, наука, образование, психопатология