Креационизмът и моят (неприятен) допир с него

Тия дни Константин Чипев, съпруг на моя братовчедка, заедно с новогодишния си поздрав ми прати и линк към своя статия срещу креационизма. Тя е озаглавена „Научният креационизъм и има ли той почва у нас“ и е публикувана във в. „Култура“, бр. 41 от 28 ноември 2007. Можете да я прочетете в Мрежата тук.

Статията ме наведе на мисълта, че противното явление креационизъм (ако щете, наричайте го научен, то и комунизмът едно време се водеше „научен“) набира сили и е дошло време всеки, който има отношение към науката и образованието, да се бори с него както може. За жалост моето участие в борбата трябва да започне с вадене на скелет от килера, т.е. с признаване на стар грях. А именно че един от креационистките шедьоври, ощастливили българския пазар, носи моето име като „научен редактор“. Няма да посочвам заглавието на книгата, защото не искам да правя безплатна реклама на типове, които и без това имат твърде много незаслужени пари.

Историята е следната. Моя позната, с която изпитвахме достатъчно взаимни симпатии, за да се наречем приятелки, преживя криза в живота си. За да се справи, тя се присъедини към общност, която се води християнска, но всъщност е секта, подчинена на водача си. Аз постъпих, както биха направили повечето хора на мое място. Т.е. престанах да общувам с дамата, но имах угризения на съвестта, задето не съм могла да й помогна и съм я изоставила.

Не щеш ли, преди известно време бившата ми приятелка ме потърси. Превеждали от английски някаква страхотна книга на еволюционна тематика, дали не бих се съгласила да погледна част от текста и да видя дали термините са преведени правилно? Неудоволствието ми беше огромно, но нямах сили да й откажа. Прочетох каквото ми даде и поправих 2-3 терминологични неточности.

После тя ме попита дали съм съгласна приносът ми да бъде признат, като бъда посочена за научен редактор? Понеже някои сътрудници от БАН погледнали книгата и макар да признавали силата на нейните аргументи (!), не искали имената им да се обвързват с нея, защото се боели от неприятни последици в работата си.

Аз, разбира се, от самото начало си знаех, че на ония типове им трябва не моята маловажна редакторска работа, а самото ми име. Понеже креационистите, както изкарват нашата наука глупава, оплетена в противоречия и неспособна да обясни това и онова, така дават мило и драго да привлекат в своя защита имената на учени или преподаватели. Но заради старото приятелство се съгласих. Сега се чувствам зле, задето се съгласих, но ако бях отказала, пак щях да се чувствам зле. Просто нямах печеливш ход. Предложеното заплащане отказах. Отплатиха ми се с една Библия плюс екземпляр от книгата, която „редактирах“.

Нека сега да кажа две думи за самия креационизъм. Най-общо това „учение“ твърди, че науката и в частност основаната на дарвинизма еволюционна теория била неспособна да обясни разнообразието и съвършенството на живия свят. Че животът на Земята се бил развил твърде бързо, за да може появата му да се припише на естествени процеси, а сегашните организми били твърде сложни, за да са възникнали чрез мутации и естествен отбор. Всичко това налагало да признаем, че живите същества са продукт на „интелигентен дизайн“ (според най-новата и модна версия на креационизма; навярно „intelligent design“ може да се преведе и по-добре, но вместо да се напъваме да търсим по-свестен превод, мисля, че е по-добре да положим усилия явлението изобщо да не се настанява трайно в българския език).

Креационизмът се основава на толкова дълбоко непознаване на науката и такива фактически и логически грешки, че като го критикуваме, се чудим откъде да започнем. Напр. креационистите с пяна на уста „доказват“, че дарвинизмът е „само теория“, и така се блъскат в отворена врата, защото цялата наука е „само теории“. Ако науката в момента „не може да обясни“ нещо, трябва просто да се изчака, докато тя „може да го обясни“, а не да се отказваме от нея и да прегръщаме разни бабини деветини. Всъщност и сега науката прекрасно обяснява много от въпросите, които креационистите поради  научното си невежество обявяват за необяснени. А ако някоя научна теория е погрешна, тя просто се заменя с по-добра научна теория, когато такава се появи, вместо с извън- и антинаучни построения. И последно: макар че науката търси истината, тя не твърди, че притежава цялата истина или че някога ще я притежава; претенциите за притежание на истината са характерни за религиите.

Изначалната грешка на креационистите е привличането на свръхестествени сили за обяснение на естествени явления. За да илюстрирам колко е нелепо това, ще дам пример от криминалистиката, която като науката се занимава изцяло с естествени явления и като науката не обещава цялата истина. Да допуснем, че снощи в глуха улица е бил намерен труп на мъж с прерязано гърло. Криминалистите, разбира се, ще започнат да търсят убиеца. Те може никога да не го намерят, но това няма да ги накара да прибягнат до работната хипотеза, че мъжът е бил заклан от ангел Господен с огнен меч. Ако убитият е мутра, от която е бил пропищял целият град, някой може да каже, че „Господ го е наказал“, но ще има предвид, че Господ е използвал като свое оръжие друга мутра с нож, а не ангел с огнен меч. Да кажем, че разследването стигне до някакво противоречие – напр. според съдебния лекар човекът е убит не по-късно от 10 ч., а свидетел твърди, че в 11 ч. е минал оттам и улицата е била празна. Ще ни накара ли това да сметнем, че Господ е ускорил послесмъртните промени в трупа, за да направи видима Своята роля? Не, ние пак ще потърсим естествено обяснение – ще допуснем, че свидетелят лъже, съдебният лекар греши или пък някой е извършил убийството другаде и е пренесъл трупа след 11 ч. Ако някой намеси Господ в неизяснените обстоятелства около дадено престъпление, всеки би поставил под въпрос разсъдъка му. С какво са принципно различни събитията в живата природа?

Надявам се, вече разбирате защо е безсмислено да се спори с креационисти. Техните глави са импрегнирани срещу доводите на разума. Те са като хората, убедени, че Земята е плоска. Или като героя от „Швейк“, според когото Земята е кълбо, но вътре в нея има друго, по-голямо кълбо. Да спорим с креационистите значи да разглеждаме креационизма като обикновена погрешна научна теория, т.е. да му придадем легитимност, която той не заслужава. Както би казал физикът Паули, това учение „не само не е вярно, то не е дори погрешно„. Затова с тези люде трябва просто да се борим. За завършек им отправям следното предизвикателство: Драги креационисти, какво послание ни отправя вашият „интелигентен дизайнер“, когато със забележителна бързина и изобретателност създава бактерии, устойчиви на антибиотици? Може би, че не иска ние да се лекуваме с антибиотици? Тогава ви призовавам, ако наистина държите на убежденията си, да не вземате антибиотици при бактериална инфекция, без значение колко е сериозна.

П.С. Бях забравила, че вече съм писала накратко срещу креационизма – в раздела си „Клетката – основна жизнена единица. Вируси. Произход на живота„, публикуван през 2006. Цитирам края на текста: „Дори най-беглата справка по темата ще открие множество печатни и Интернет-източници, които твърдят, че възникването на живота било необяснимо от чисто материалистична гледна точка. Авторите твърдят, че опитът на Пастьор е опровергал възможността за самозараждане на живот веднъж завинаги. След като по този начин са разгромили опонентите си, те „обясняват“ произхода на живота с някакъв мъгляв „разумен дизайн“ или, по-откровено, с пряката намеса на Божията воля. Като коментар на тези „теории“ следва да припомним, че човекът на науката може да вярва или да не вярва в Бог, но неизменно вярва в научния метод и не би го изоставил при първата трудност. Ако науката (засега) не може да обясни някое естествено явление, това за хората с научен светоглед изобщо не е основание да му измислят свръхестествени „обяснения“. Колкото до другите хора, които нямат научен светоглед, би било най-добре те да се придържат към „Битието“ (или каквато друга религиозна космогония им е по вкуса), да не обличат антинаучните си послания в наукообразни изрази и да не мъчат мозъците си с научни въпроси.“

Advertisements

Етикети: , , ,

8 Коментари to “Креационизмът и моят (неприятен) допир с него”

  1. Светла Says:

    Хм… смятах, че е излишно да коментирам тук, защото не бих се и опитала да карам учен да променя мнението си. Нито пък искам. Пък и не искам да рискувам да те засегна по какъвто и да било начин.

    Уточнявям, че не съм привърженик на по такъв начин изложения креационизъм. Нито пък на дарвинизма. Аз съм просто социолог с образование по философия, кофти комбинация :-). Освен това, да, протестант съм. Но не защитавам никаква теория поради религията си, опитвам се да съм толкова самокритична, колкото е възможно.

    Има един философ, Бъркли (доста несправедливо нарочван за „солипсист“). Та Бъркли твърди нещо на пръв поглед абсурдно, но на втори, не чак дотам – не можем да докажем съществуването на каквото и да е. Защото разполагаме единствено със собствените си перцепции. Примерно, твърдото, горещото, киселото и т.н. са все усещания, не свойства на предметите. Същото важи за всички сетива. Казано на съвременен език, няма как да докажем, че светът не е виртуална реалност, която се прожектира само за нас. Бъркли се опитва да се измъкне от това положение, като казва, че има Бог и той е добър, следователно не ни лъже, следователно светът съществува.

    Кант обаче има няколко доказателства в посока на това, че не може да се докаже нито съществуването на Бог, нито несъществуването му. За него, това, до което разумът може да стигне, са нашите си форми на познание – време, пространство, категории и т.н. Ако нямахме такива представи за време и пространство, светът можеше да ни изглежда съвсем иначе. А представяш ли си да имахме фасетъчни очи, примерно?

    Та дотук с новоевропейската философия :-). С позоваването на горните автори исках да кажа само, че възприемането на света в голяма степен зависи от собственото ни познание, за което нямаме никаква гаранция, че е „обективно“. И не мисля, че с науката е по-различно. Ние ползваме методи, апарати и пр., но в конструирането им влагаме това, което е възможно да получим после. Примерно, една енцефалограма може да установи, че нещо не е наред в лявото ми полукълбо. Но не може да установи дали причините за това са вродени или психически.

    Освен това, смятам, че знанията ни за света, включително и научните, много зависят от обществото, в което живеем и от научната общност, към която принадлежим. Ако всички вярват, че земята е плоска, това изглежда много очевидно. И цялата астрономия е така направена, че да обяснява това. По същата логика, след някой друг век нищо чудно да кажат „колко са били задръстени тия – мислели, че земята се върти!“

    Има един философ на науката, Томас Кун. Та той е написал една книга – „Структурата на научните революции“. Ако ти попадне, мисля, че би ти било много интересно да я прочетеш. В нея той обяснява как определени научни теории биват поддържани от определени научни общности и как тези теории се сменят. Ти като биолог предполагам знаеш колко спорещи школи има и в самата биология.

    ***

    Не искам да кажа, че дарвинизмът не е сериозна теория и че не обяснява много неща. Но като социолог си задавам въпроса кога исторически възниква дарвинизмът. Това е 19 век, в апогея на т.нар. „историческо съзнание“. Поради индустриализацията и бурните промени, които следват от нея, се създава естественото впечатление, че историята на цялото човечество е непрестанен възход (като се пренебрегва, че например в технологическо отношение Средновековието е доста по-изостанало от Античността). Изобщо, представата за „всеобща история“ е продукт на Модерността. Преди това няма една история, а много частни истории. Тъй че, съвсем логично е в някакъв момент да се предположи, че не само човешкият свят, а дори природният е част от всеобщата история. И да се намерят съответните доказателства за това. Но за тази цел религията следва да е позагубила силата си.

    Във времена на разочарование от модерността и от някои от ефектите й обаче, логично е да се търсят и други обяснения на света. В този смисъл, да се създават и креационистки теории. В техните рамки нещата също могат да изглеждат обосновани. Защото се изхожда от предпоставки, принципно различни от тези на дарвинизма. И от тази гледна точка, да, нормално е дарвинистите да се чувстват засегнати и неразбрани.

    За мен обаче всичко това са опити за обяснение на света, за който нямаме особени гаранции за абсолютно обективно познание. Това обаче не означава да няма наука и тази наука да не постига резултати.

    Не вярвам да съм те убедила, но се надявам, че не ме мислиш за сектант :-).

  2. mayamarkov Says:

    Изтрих единия ти коментар, защото, доколкото видях, беше просто недовършен вариант на същото.
    Не само не те мисля за сектант, а и от всичко, което пишеш, не знам дали да се съглася само с това, че средновековната техника е по-изостанала от античната. Понеже другаде съм чела, че докато науката и изобщо мисълта западат през Средновековието, техниката бележи неотклонен (макар и бавен) възход. Така пише напр. любимият ми историк Пол Джонсън в началото на книгата си „Ренесансът“. Но не съм правила сериозна справка по въпроса.
    За Бъркли не знаех, но си спомням нещо подобно у Хюм. Силна философия, но може да те отчае не само от науката, а и изобщо от живота :-).
    Съгласна съм, че научното познание винаги ще бъде ограничено от това, което можем да възприемем със своите сетива и инструменти. (Правени са впрочем опити да се покаже как трябва да изглежда светът през погледа напр. на пчелата, която не само има фасетни очи, а и вижда в ултравиолетовия спектър).
    Също така напълно се съгласявам, че науката и изобщо знанията и светогледът ни се влияят от обществените условия. Опитах се да покажа нещичко от тази зависимост в текста си, посветен на историята на биологията:
    http://www.mayamarkov.com/biology/B2Istoria/B2Istoria.htm
    И в този ред на мисли сегашният възход на креационизма ме притеснява двойно, защото се боя, че е симптом не само на ниско качество на образованието, а и на някакво много по-всеобхватно обществено явление, на настъпващ „век на неразума“. И не само аз имам такива опасения.
    Относно Бога – той по определение е извън обхвата на научния метод, така че не само дарвинизмът, а и никоя научна теория никога не би могла да опровергае или докаже съществуването му. Но науката може да влезе в противоречие с религията, когато последната засегне емпирични факти (напр. когато Библията описва възникването на света, исторически събития или предсказва бъдещето). Според мен тези неща не са най-важното в религията, макар някои вярващи да държат на всяка буква от свещените книги.
    Интересно ми е защо християнските фундаменталисти се дразнят особено от еволюционната теория, а не например от ембриологията, която отрича непорочното зачатие, като твърди, че човек (особено мъж) не може да се развие от неоплоден зародиш.
    Дано не подсетя някого да вземе и ембриологията на мушка :-).

  3. razmisli Says:

    Мисля, че няма принципна разлика между написаното в поста от Майя и коментара от Светла. Дори второто потвърждава първото – че винаги ще има нови теории почиващи на ново мислене и това науката го приема. Тоест, науката е готова да се откаже от дадено схващане, ако се появи друго, по-убедително обяснение. Дори и такова, основано на други принципи. Въобще, дори и Бъркли по някакъв начин подхожда рационално, казвайки, че не можем да сме сигурни в нищо освен възприятията – и макар според него те да идват от Бог, всъщност според неговата теория Бог не е „задължителен“ (ако успявам да се изразя добре), а с него може да се замести друго абстрактно понятие. По-скоро според него не можем да сме сигурни в нищо, но все пак това е на базата на данни на възприятията. Докато креационистите (което всъщност е древно учение, а не родено след модерността) са на съвсем друга плоскост. Те смятат, че ако за нещо няма доказателство, то е, защото идва от Божия промисъл. Но Бог в тяхната теория е необходим. Тоест, има нещо наум, като е създал света и продължава да го създава (новите бактерии и вируси). Докато Бъркли е идеалист и светът за него грубо казано е непознаваем, според креационистите светът хем е познаваем, хем е научно доказуемо (чрез именно методите на науката, която се стремят да оборват) че е създаден от Бог с определена цел.

    За мен натискът на креационизма в последно време се дължи на засиленото влияние на консервативизма (политически съюзен с евангелистките групи) в САЩ в последните десетина години, затова в Европа не е разпространен. Доста други църкви приемат дарвинизма, например католическата.

  4. infex Says:

    всичко в науката е само едни мисловни матрици …
    вижте :

    http://research.zonebg.com/pubs.htm

  5. Димитър Георгиев Даков Says:

    Чудесен анализ и сърцато обяснение и се чудя как от всяка една дилема се извъртат така нещата, че тя да прилича на кое да е първичното – кокошката или яйцето. Димитър Георгиев Даков

  6. zagora Says:

    Aз съм инженер и филолог по професия.Втоя блог имах възможността да
    прочета две статии-на представител на креационизма и на теорията на Дарвин.С първата теория се срещам за първи път,втората ми е позната до болка.И може би като представител на поколение възпитано в духа на диалектическия материализъм и атеизъм бих застанала веднага зад еволюционната теория и бих ви казала,че не признавам нищо освен нея
    и чистата и праволинейна наука.Може би…Ако с мен,заклетата материа-
    листка и реалистка не се бяха случили толкова необясними и смайващи неща,които ме накараха да променя изцяло възгледа си за света.Няма да ги споделям,защото ще разводня темата,пък и не се нуждая нито от опровержения,нито от потвърждения,нито от научни обяснения.Последните разбира се няма да бъдат достатъчно научни.За да задоволя донякъде любопитството ще кажа,че това,което ми се случи е несъпоставимо със нищо чуто,казано и прочетено до сега.Въпреки,че доста съм се ровила из писмените сведения на човешката опитност.Ив двете статии има прекалена злоупотреба с имена на научни светила,какво са казали и доказали.
    А това говори за липса на достатъчно смелост да застанеш зад собствените си научни убеждения.Вие се явявате по-скоро като ад-
    вокати на горните теории.Ако имаше сила и власт госпожа дарвинистката сигурно би изгорила своите опоненти на клада.Да не забравяме,че всички големи открития в света в началото са били ере-
    тични.

  7. Поредица статии на Мая Марков за креационизма « А корабче плува ли? За в окото питам… Says:

    […] Креационизмът и моят (неприятен) допир с него […]

  8. SUAON Says:

    Що бе мен например доста ме кефи да ми говорят как Земята е на 6 000 години и дето се вика динозаврите са били в свирепа битка с Атила например. Уникално е да вярваш в това, че съществува НЯКОЙ толкова всеможещ и вечен Създател, който обича своите творения безгранично, ама денонощно бди да му се изпълняват законите, че иначе – марш в Ада изчадие. Просто е супер идеята за това как Той дето се вика се е хванал на баир лозе като е създал Адам и Ева, позиционирал ги е стратегически в райската градина само и само да разбере, че неговите творения са пълен провал след като една тъпа змия е прецакала красивата перспектива на човечеството да векува в споменатата райска градина во веки-веков споменавайки вечно името Божие. Кофти ситуация брато. Сега възможностите са ни крайно ограничени, защото по презумция се раждаме грешни и целия ни живот трябва да се посвети на това да Му искаме прошка за това, че е объркал рецептата и не е успял да ни направи съвършенни. Извода е, че Ева ни е издънила и не случайно на жените не са се давали почти никакви права до началото на 20 век, защото виждаме какво е сторила първата от тях. И тамън света е започнал да се освяства и неща като електричеството, телефона, сума ти машинарии и тям подобни финтифлюши започнали да правят живота по-забавен и лесен и тряс – права за жените. Е брат ми виж какво стана за 100 години със света – ебаха му мамата. Та нека всеки да вярва в каквото си иска (аз например вярвам в това, че ако Мечо Пух срещне оная наркоманка Алиса едва ли ще му стане приятно, защото по принцип той не иска да пие от неидетифицирани шишенца и да се муши в заешки дупки, просто не му е в стила). Ама не съм сигурен – то нали знаете – Любовта е сляпа. Ще се радвам да си пиша с вас небивалици. Още повече ме забавлява как в едно изречение се съчетават думите Наука и Креационизъм, без достатъчен минимален брой отрицателни частици в него. Просто страхотно.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: