Неотдавна писах в основния си блог за филма на Би Би Си „Изоставените деца на България“. По-долу превеждам един от коментарите, които получих към тази публикация:
„Аз съм майка на 2 ромски деца, които осинових от български сиропиталища преди 10 години. Дъщеря ми тогава беше на 7 години. Когато я посетихме в България, научихме, че тя има сестра-близначка. По-нататъшните ни проучвания установиха, че сестричката е още жива, но е „тежко засегната“. Поискахме медицинско освидетелстване, но ни отказаха. Поискахме да я видим, но ни казаха, че нямаме право на посещение. Предложихме дарения, но и те бяха отказани. Нашият посредник ни каза, че домовете за такива деца са ужасни. Вече 10 години ме мъчи мисълта, че близначката на дъщеря ми живее в условия, в които не бих оставила дори домашния си любимец. Без семейство, без достъп до медицинска помощ или обучение, което би могло да промени живота й. Не мога да погледна дъщеря си, без да се запитам какво е станало с това момиче. Тя се казва Софка. Сега би трябвало да е на 17 години.
Дъщеря ми не знае, че има близначка. Когато я осиновихме, тя беше вече претърпяла толкова много – физически и емоционално, че последиците бяха трайни. Дори и сега тя още се бори с посттравматичен стрес вследствие на побои и други ужаси, за които дори не може да разкаже. Има умствено изоставане. Но тук получава нужната помощ, има достатъчно храна и човешки живот, който беше отказан на сестра й.
Може би някой ден ще научим какво е станало с това момиченце.“
Написах тази публикация с надеждата случайно да бъде прочетена от човек, който знае нещо за това изоставено увредено момиче на име Софка (може би София). Ако по някакво чудо вие сте този човек, моля ви да оставите коментар. Ако сте блогър, бихте могли да копирате публикацията и да я поместите в своя блог, за да се прочете от повече хора.
Етикети: изоставени деца, увреждания
Моето ъгълче 
ноември 1, 2007 в 7:01 pm |
Здравейте! Няма ли начин да се проведе издирване чрез ДАЗД?! Все пак днешното законодателство насърчава събирането на братя и сестри. Според мен осиновителите трябва да дойдат и да се обърнат към ДАЗД с данните, които имат за дъщеря си.
Освен това, предвид условията в българските институции, има вероятност Софка да не е сред живите вече.
ноември 2, 2007 в 8:18 am |
Тъжна история… Мен лично много ме ядосва, че на чужденците, които искат да осиновят български деца, се гледа като на потенциални трафиканти на детска плът. Наложително е процедурите за осиновяване, както от българи, така и от чужденци, да се облекчат, за да има по-малко деца в институции. От друга страна обаче и социалните служби да извършват контрол и да си гледат работата…
Ще кача този пост на блога си.
ноември 2, 2007 в 9:06 am |
Благодаря ви!
Преведох информацията за Държавната агенция за закрила на детето и я добавих в нов коментар към английския си пост, дано осиновителката я види.
ноември 2, 2007 в 9:01 pm |
Дано я види… въпреки че от опит знам, че тези от агенцията за закрила на детето нямат кой знае какви правомощия…
декември 31, 2007 в 3:22 pm |
Прочетох ти коментара в моя блог, но мисля, че и да пиша публикация за това, няма да има полза. Според мен трябва да пишеш писмо до Министерството на правосъдието, като се позовеш на Закона за достъп до информация. Всъщност най-добре е осиновителката да го направи, тъй като тя има правен интерес (това е термин от правото, който означава в случая, че тя има право да търси тази информация). А Министерството на правосъдието има отношение към осиновяването и изоставянето (както е при Софка).Закона за достъп до информация мисля, че е ясно защо го споменавам.
януари 7, 2008 в 8:09 am |
Благодаря! Ще напиша за това в английския си блог.