Софиянци, да гласуваме за Мартин Заимов

Местните избори наближиха и докато се готвим да осъществим върховното си гражданско право, като добри блогъри и граждани пишем и постове по темата. Марфа представя чудесната сбирка от кандидати в София и Варна, Lyd е приготвила цял „Наръчник на избирателя“, май и аз няма за кога да отлагам писането. А ми се иска, защото не пиша този текст с удоволствие, нито пък ще отида да гласувам с удоволствие. Причината? Не харесвам истински никого от кандидатите. В такива случаи човек отива да гласува за този, който изглежда най-малкото зло. За София това е Мартин Заимов.

Да, знам възраженията срещу него. И аз не харесвам неговата опетнена и объркана семейна история и (като следствие) лична биография. Не харесвам също скъпата му кампания, нервния му стил на общуване, позата му на вълшебник („всичко знам, всичко мога, за всичко имам пари“), желанието му да се хареса на всички и отказа му да отговаря на неудобни въпроси. Но за кого да гласуваме? За бат Бойко или за Бриго Аспарухов? Кой от тях е по-малко зло от Мартин? А други сериозни кандидати няма.

Неотдавна Lyd се запита защо в българската политика и власт има толкова много случайни хора и заключи, че причината са избирателите: „Ние, както си се чудим, така и гласуваме за тях или пък не гласуваме изобщо. Не мисля, че после трябва да нарочим някого за крив, понеже е във властта. Ами да сме били ние, като смятаме, че ще се справим по-добре. Да сме успели да убедим някого, за когото смятаме, че би бил подходящ… И много от нас, когато гласуват, дори не гласуват за този, когото смятат за най-добър, понеже си казват, че той така и така няма достатъчно подкрепа и няма смисъл.“

Нещо подобно бях написала и аз в коментар към пост на Марфа:

„Хората, които се кандидатират за изборни длъжности и биват избирани, са еманация на общността от избиратели. Т.е. ако няма читави кандидати, за които да гласуваме, то или сред нас, пълнолетните български граждани, няма читави хора, или по някакви причини те не се кандидатират.
Смятам, че вярно е второто. И че основната причина читавите хора да странят от политическия живот в България и да не се кандидатират е, че нямат практически никакъв шанс и го знаят.
Един от основните въпроси в предизборната кампания, поне у нас, е: “Как оценявате шанса си да бъдете избран?” Поставете се на мястото на читавия човек, който се е прежалил да се кандидатира. Той или трябва да отговори: “Вярвам, че имам чудесен шанс” (знаейки, че социолозите са му установили рейтинг около 8%), или да заяви: “Знам, че нямам никакъв шанс, но участвам в кампанията заради своите морални и религиозни принципи”. И което и от двете неща да каже, той няма начин да не се чувства идиот.
На президентските избори десните партии излязоха с кандидат, за когото дори професионалните оператори на лайномети не можаха да изровят нищо и от немай-къде се хванаха за това, че бил стар и хората не го знаели! И какво стана? Човекът дори не успя да стигне до втори тур, та трябваше да избираме между агента Гоце и фашизоида Воленчо.
Такива изборни резултати, освен че ни вредят пряко, са и неприятно послание към читавите кандидати. За свестен човек да се кандидатира в България е като за алпинист да тръгне към връх със знанието, че от години всеки, опитал се да изкачи този връх, се е претрепвал.
Затова трябва упорито да гласуваме за кандидати, които поне отдалеч могат да минат за свестни. Нека всеки от нас види кои се кандидатират, прецени кой изглежда най-малко негоден за човешка употреба и гласува за него! Естествено, че нашите кандидати няма да спечелят. Едва ли дори ще стигнат до втори тур. Но ако много хора гласуват по този начин, ще изпратят послание, че за свестните хора в България политиката може би не е кауза пердута.“
Така че, братя софиянци, дайте да гласуваме за Мартин Заимов. Ако с нашата подкрепа додрапа до втори тур, на следващите избори може и някой по-добър да се прежали. Ако ли не, свестните хора, ако някой изобщо ги предложи за кандидати, ще отклонят поканата любезно: „Преживял куп тежки зими,/ вече мен комай мързи ме/ да залагам труд и име/ в непонятната игра.“ (Куплет от стихотворението „Червените ветрогони“, чийто автор за жалост не помня.) 

Реклама