От „Фактор„:
„Последното послание на De Profundis – „Гласът от бездната“, преди да замлъкне завинаги: Люлякът замириса на смърт
Това е последният текст, който Faktor.bg публикува в рубриката De Profundis. Но това е и последният авторски текст на Пламен Асенов, написан за изданието. Като поредност е 510 от началото на коментарната рубрика. Повече от 10 години всяка седмица De Profundis или „Гласът от бездната“ говореше за случващото край нас и в нас чрез Пламен. Съдбата така е решила да бъде.
Вчера, в късния следобед Пламен Асенов неочаквано се пресели в Отвъдното. Пет часа по-рано беше завършил и изпратил последния си коментар. Час преди да издъхне, говорихме по телефона за гадостите от деня, без да подозираме, че Смъртта вече се е спускала към него.
Мир на Духа ти! Памет за светлата ти личност, приятелю!
Стойко Стоянов
De Profundis: НЕ, В ПОЛИТИКАТА НЕ МИРИШЕ НА ЛЮБОВЕН ЛЮЛЯК
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg
Някога Дядо Вазов написа знаменитото – въпреки цялата си наивност и поетична несръчност – стихотворение „Люляка ми замириса“.
Да си призная, на мен напоследък всичко отвсякъде ми мирише – но не с тънък аромат, който да ме върне в красивите любовни дни, а с тежката воня на
гадно политическо настояще,
което не вдъхва надежди за подобряване на ситуацията утре.
Да започнем от българската политика, че ни засяга най-пряко.
Румен Радев пак се изрепчи на войната в Украйна. Но не се изрепчи срещу Русия, която води тази мръсна война, а срещу Украйна, принудена да се защитава от руските пълчища, както би направила всяка нормална държава. В Ямбол тъй нареченият „български президент“ призова нещото, наречено „глас на разума“, да надделее и да доведе до дипломатически усилия за мир, а не до „непрекъснато наливане на оръжие“.
Много похвален призив – само дето, видно от контекста, това значи, че трябва да надделее украинският „глас на разума“, той да се откаже от съпротивата срещу агресора и да седне срамежливо на ъгълчето край масата за преговори, водени по схемата „руското си е руско, украинското – пак руско“.
На същата маса в коленопреклонна поза трябва да седне и „колективният Запад“, който безсрамно продължава да „налива оръжия в Украйна“ и така подпомага желанието на нацистите от Киев да избият руснаците, да разпарчетосат Русия и да лишат кремълския император Путин от дадената му от Бога власт.
Да, Румен Радев видимо не призовава към разум руския „глас на разума“ – било защото знае, че такъв не съществува, било защото същността му като президент е да играе поверената му
роля на руски троянски кон
в България, Европа и НАТО.
Той обаче е слаб манипулатор. Докато уж в името на мира опитва да формулира призива Украйна и Западът да клекнат пред Кремъл, изръси велика глупост: „С оръжия или без…..разликата ще бъдат хиляди човешки жертви и една опустошена страна, за която ние ще трябва впоследствие да плащаме“.
Да, човешки жертви в Украйна има и ще има – те тежат на съвестта на сатрапа Путин, но мисля, че и негови поклонници като Радев трябва да споделят част от тежестта.
Колкото до разрушената страна обаче – и това е смешното – дори децата знаят, че няма ние, особено ние, българите, да плащаме възстановяването на Украйна, защото нещата не стават така. Обратно, самата Украйна ще си плаща, ние можем само да спечелим, като български фирми се включат във възстановяването.
А дали ще бъдем допуснати? Парадоксът е, че това зависи най-вече от помощта, която сега, в тези тежки времена, оказваме на Украйна, помощ, срещу която Румен Радев последователно се обявява. Ето ви още един начин, по който българският президент вреди на българските интереси.
Лошото е, че не е само той. В момента, когато предстоят важни парламентарни и европейски избори, българските уж десни и уж проевропейски партии също правят всичко възможно в тази посока. Те се дърлят помежду си като невидели и изцяло зарязват зад гърба си политическата борба срещу истинските и напълно доказани врагове на българските интереси – БСП, „Възраждане“ и цялата кохорта от дребни, но кресливи, нагли и безогледни в преклонението пред Кремъл партии и партийки, които предизборно тровят съзнанието на българите.
Друга тема е кой и защо допуска това. Защо ДАНС досега нищо не направи срещу откровената вражеска пропаганда, ръсена от тези партии. Защо съдът не успя бързо да осъди за шпионство някой си Малинов, а се стигна дотам да прекрати делото, защото той, видите ли, бил кандидат за депутат. Защо българските медии с мазохистично удоволствие дават трибуна на разни русолизци, а и сами водят и подкрепят руската пропаганда под формата на „свобода на словото“.
Но не, тези въпроси с ясни отговори нямат голямо значение в момента. Голямо значение има фактът, че ГЕРБ – СДС и ПП – ДБ не успяха да запазят властта на Сглобката и ни вкараха пак в цикъла от безсмислена поредица избори без избор – доколкото
на хоризонта алтернатива няма
От значение е, че, вместо да се стопява, разликата в електоралните нагласи за тях се раздалечава и ГЕРБ – СДС вече твърдо водят с над 10 процента пред ПП – ДБ във всички проучвания. От значение е, че тези уж проевропейски партии не могат да се гледат и се зъбят помежду си през цялата кампания, докато последователите на „Възраждане“ растат и най-антиевропейската формация може да прати евродепутати да решават европейските съдби в Брюксел.
Такива ми ти тъпотии. И лоши миризми в нашата къща. Може би още по-лошите обаче се усещат наоколо.
Както отбеляза неотдавна украинският президент Володимир Зеленски: „Партньорите на Украйна се страхуват, че Русия ще загуби войната. Те биха искали Украйна да спечели по начин, че да не загуби Русия“.
Да, това звучи абсурдно, но Зеленски е абсолютно прав и парадоксалното желание на някои от основните западни държави е видимо не от днес и вчера. Защо Западът се страхува от истинския руски крах, който според мен всъщност би бил голяма глътка свеж въздух за целия свят?
Не знам. Не разбирам. Не ми стига умът. Да, мога да откроя две евентуални причини, които обаче не ми се виждат чак толкова сериозни и невъзможни за справяне, че пред победата над Империята на Злото някой да предпочете нейното запазване.
Едната причина е, че по-категорична загуба на Кремъл във войната с Украйна може да доведе до политически разпад на Русия и образуване на много нови държави, покрай чието формиране ще има напрежения, военни конфликти, хуманитарни катастрофи и други неблагоприятни съпътстващи процеси. Но, първо, това е твърде хипотетично и пълен разпад изобщо не е задължително да се случи. И второ – Западът има достатъчно икономически, политически и дипломатически аргументи и инструменти, за да се справи, поне донякъде, с тези по-дребни проблеми. Имам предвид – да се справи много по-успешно, отколкото досега се справя с големия световен проблем „Русия“.
Другата възможна причина е, че при евентуален процес на руски разпад, Китай може да отхапе голямо парче от Сибир, а така ще се засили неимоверно. Само че, първо, процесът на интеграция на подобно завоевание би бил дълъг и сложен, тоест, Пекин ще си докара повече неприятности, отколкото ползи. И второ, китайците са по-умни от руснаците, знаят, че в модерния свят не териториалните придобивки, а доброто мислене и сътрудничеството носят предимства. На всичкото отгоре, политически Китай всъщност би загубил от разпада на Русия – тогава няма да може да играе трети световен полюс, както сега, а ще стане втори и ще се окаже пред директна конфронтация със Запада, нещо, което всъщност не иска по ред причини.
Ето защо, аз поне не виждам реален повод да се стига до парадокса, при който Западът иска да победи Русия, като я предпази от загуба. А и доказано е, че опита за реализация на подобни парадокси в живота най-често завършват катастрофално.
Дали и за кого ще бъде катастрофално, ако Международният наказателен съд в Хага одобри искането на главния прокурор Карим Хан за арест на израелския премиер Бенямин Нетаняху заради „военни престъпления“, извършени в ивицата Газа по време на операцията на израелската армия срещу терористите от „Хамас“?
Да-а-а-а, тия момчета от Хага май нещо са се чалнали, граждани. След като арестуваха и осъдиха доказания военен престъпник Путин, сега продължават да плашат гаргите. Ами много лесно може МНС да издири и докопа Нетаняху – да се обади на „Мосад“ и те ще свършат работата, нали са от най-добрите в тази сфера. Освен това, във всеки момент и без това знаят къде Нетаняху се намира и какво върши.
Няма да влизам в подробности, естествено, че Нетаняху не е най-чистия и честен политик на света – само че в момента той защитава пълноценно страната си от терористи, които десетилетия наред убиват, взривяват, отвличат, изнасилват и безобразничат по всякакви възможни начини. И хуманитарната катастрофа в Газа не е плод на израелските военни удари в момента, а е плод на управлението на терористите от „Хамас“ и подкрепящото ги по всякакъв начин местно население.
Не, арабите в Газа не са невинни „цивилни граждани“, засегнати от хуманитарна катастрофа заради израелските действия. Те са
част от системата и идеологията на арабския тероризъм
Въпреки поканите към тях и осигурените от Израел коридори за изтегляне, те доброволно останаха в Газа като жив щит за децата си. Децата, които с оръжие в ръка реализират клетвата на родителите си да не правят своя държава, преди ефективно да унищожат държавата Израел. Четете историята и политиката, бе, за да видите кое как е.
Не четат. Не четат в МНС, не четат май и в ООН. Затова напоследък прекалено често се оказва, че „авторитетни“ институции като тях съществуват, само за да харчат щедро парите на данъкоплатците. И да реализират безумни политически акции в полза на истинските престъпници заради тъй наречената „политическа коректност“ – този гнил плод на ултра изкривеното левичарско и популистко мислене.“
Моето ъгълче 
Вашият коментар