Още за Чернобил

Превеждам от „Новая газета“ от 26-ти април:

„Те видяха радиацията

От аварията в Чернобил изминаха 38 години. Да си спомним онези, които търсеха причините за взрива и се опитваха да защитят света от съкрушителните последици – и не успяха

Мира Ливадина

Четвъртият реактор Чернобилската АЕЦ в Украйна, повреден в резултат на аварията, август 1986 г. Снимка: Sovfoto / Universal Images Group / Shutterstock / Rex Features / Vida Press

Преди 38 години стана най-голямата авария в цялата световна история на атомната енергетика. Тя е водеща и по брой загинали и пострадали от последиците й.

В нощта на 26 април 1986 г. в атомната електроцентрала в град Припят на (тогава все още) Украинската ССР избухва взрив. Той става по време на извънредна проверка на работата на турбоагрегата в режим на свободно изпускане. Реакторът на 4-тия енергоблок на АЕЦ се разрушава напълно. В околната среда мигновено се изхвърля голямо количество радиоактивни вещества. Светът още няма опит в ликвидирането на такива аварии.

Радиоактивното замърсяване става основният поразяващ фактор на трагедията: облакът, образуван от горящия реактор, разнася различни радиоактивни вещества, най-вече радиоизотопи на йода и цезия, върху значителна част от Европа. Най-силно са засегнати територии на Беларус, Русия и Украйна.

Твърде приблизително оценен, броят умрели от лъчева болест в следващите месеци и години по данни на Световната здравна организация е 4000 души. Смята се, че по-голямата част от смъртните случаи са резултат от радиацията. Приблизителен е и броят хора, заболели тежко и станали инвалиди (както ликвидатори, така и обикновени граждани).

На държавно равнище за трагедията си спомнят веднъж годишно. Чиновниците говорят за подвига на ликвидаторите, но никога не споменават, че оцелелите често са на ръба на отчаянието. Някои бивши ликвидатори – и това вече също е трагична закономерност – слагат край на живота си.

А понякога ликвидаторите в Русия ги и съдят. Уж за незаконно получаване на блага – мизерните придобивки, които им се полагат по закон: точки за жилищно настаняване и право на лечение в санаториум.

„Новая газета Европа“ припомня чернобилската трагедия, тези, които се опитваха да открият истинските причини за случилото се, и тези, които се опитваха да спасят света от последиците от взрива – и не успяха. Поговорихме и с човек, който след аварията почти 30 години е работил като видеооператор в Чернобилската АЕЦ и е снимал разрушения реактор отвън и отвътре.

В командната зала на реактор № 4 на Чернобилската АЕЦ, ноември 2000 г. Снимка: Julian Simmonds / Shutterstock / Rex Features / Vida Press

Версии и числа

Всичко става в нощта на 26 април 1986 г. в четвъртия енергоблок на Чернобилската АЕЦ. В този момент там се провеждат изпитания на турбогенератора. Планира се реакторът да се спре (при това планово е изключена системата за аварийно охлаждане) и да се измерят генераторните показатели.

Но не успяват да изключат реактора безопасно. В 1:23 ч. московско време избухва взрив и започва пожар.

Най-вероятната причина за аварията, която след години приемат всички специалисти и професионалисти в Русия и света, включително Международната агенция за атомна енергия (МАГАТЕ), е изначална грешка в самия проект и конструкция на реактора (централата се пуска в експлоатация поетапно от 1977 до 1983 г.). В частност графитовите прътове на реактора, забавящи ядрената реакция, имат крайна част, заради която за късо време възниква положителен паров ефект. Той ускорява реакцията и именно това води до взрива.

Второ, установени са грешки в действията на персонала, който има ниска култура на безопасност.

„При мен в сейфа се пази запис на телефонните разговори на операторите точно преди аварията. Като ги четеш, настръхваш. Един пита друг: „Тук в програмата е написано какво да се прави, а после голяма част е задраскано, какво да правя?“ Другият след кратък размисъл: „Действай според задрасканото!“ Ето на какво равнище се подготвят такива сериозни документни: някой нещо е задрасквал, без да го съгласува с никого, операторът може правилно или неправилно да тълкува задрасканото, да извършва произволни действия – и това с атомен реактор! В централата по време на аварията са присъствали представители на Госатоменергонадзор, но те не са били известени за провеждания експеримент!“ – тези изводи записва със своя диктофон академик Валери Легасов.

Оператор оглежда контролния панел на 3-ти енергоблок на Чернобилската АЕЦ, 4 март 1999 г. Трети енергоблок с мощност 1 милион киловата, единственият работещ блок на централата, е спрян на 12 декември 1998 г. за планов ремонт и пуснат отново на 6 март 1999 г. Снимка: Сергей Супинский / EPA

Именно той, оценявайки обстановката на място, настоява за пълна евакуация на жителите на град Припят (47 500 души), а в следващите дни – и на жителите на 10-километровата зона около Чернобилската АЕЦ. През май 1986 г. от 188 населени места в 30-километровата зона на отчуждаване около централата са изселени общо около 116 хил. души.

За Легасов малко по-долу. А засега напомняме, че интензивният пожар в АЕЦ продължава 10 дена и за това време в околната среда се изхвърлят радиоактивни вещества на стойност общо около 14 ексабекерела (380 млн. кюри).

Ето само сухата статистика:

• радиоактивното замърсяване обхваща над 200 хил. кв. км, от които 70% са на територията на Украйна, Беларус и Русия;
• най-замърсенни са северните райони на Киевска и Житомирска област на Украйна, Гомелска област на Беларус и Брянска област на Русия;
• радиоактивни валежи падат в Ленинградска област, Мордовия и Чувашия;
• впоследствие замърсяване е установено в арктичните области на СССР, Норвегия, Финландия и Швеция;
• 134 служители на Чернобилската АЕЦ и спасители, намирали се в централата по време на взрива, развиват лъчева болест; 28 от тях умират през следващите няколко месеца (това са главно пожарникари, гасили огъня в централата в първите часове); по време на самия взрив в четвърти енергоблок загива един човек – операторът на главните циркулационни помпи Валери Ходемчук (тялото му не е намерено); друг служител – Владимир Шашенок, със счупен гръбнак и многобройни изгаряния умира на сутринта в припятския здравен пункт;
• по различни оценки от 15 до 30 хил. души умират през следващите години в резултат на облъчването;
• над 2,5 милиона жители на Украйна страдат от болести в резултат на облъчването.

Да се определят мащабите на катастрофата и влиянието й върху здравето на жителите на Припят и околните райони е трудно и досега: само от рак, развил се в резултат на получената доза радиация, са умрели до 200 хил. души. Но точни данни няма дори СЗО, доколкото последиците от облъчването могат да се проявят след дълги години.

Централната зала на реактора на четвърти енергоблок на Черобилсксата АЕЦ, 1997 г. Снимка: Сергей Кошелев.

Безумният Чечеров

Що за взрив е избухнал в Чернобилската АЕЦ в 1 часа и 23 минути 26 април и колко е опасен? С тези въпроси сериозно се занимава ядреният физик от Курчатовския институт за атомна енергия Константин Чечеров. Той е автор на една от най-логичните и отговарящи на естеството на взрива версии. Изводът на Чечеров, който заедно с колегите си работи в самия 4-ти енергоблок след случилото се, е, че взривът, който има ядрена природа, е станал не в шахтата на реактора (както първоначално заявява съветското ръководство, след като признава факта на аварията), а в самата зала на реактора. Версията на ядрения физик съответства на характера на разрушаването на строиттелните конструкции в реакторната зала и липсата на забележими разрушения в шахтата на реактора.

Константинн Чечеров посвещава почти четвърт век на изучаването на причините и процесите на аварията в Чернобилсксата АЕЦ, като двайсет години работи в реактора. Той не се обижда, когато журналисти наричат безумци него и колегите му физици.

След години Чечеров казва, че главната грешка на Политбюро на ЦК на КПСС в първите дни на трагедията е, че не разполагат с никаква достоверна информация какво всъщност е станало с реактора. Ученият е убеден, че на ликвидаторите и началниците им се поставят ненужни задачи. Например безсмислено е било от хеликоптер да се засипва шахтата на реактора. Властите са уверени, че в шахтата протича процес на горене, а според Чечеров горене там не е имало.

Ето как той доказва това. Със своите колеги-учени подготвя за работа в пострадалата Чернобилска АЕЦ американски шпионски дистанционен сканиращ термометър Heat Spy Photo-scan Thermometer (придобит малко преди аварията от съветското външно разузнаване). С този термометър Чечеров още през юни 1986 г. лети с хеликоптер над 4-ти блок и измерва температурата в шахтата на реактора. Така учените се уверяват, че в шахтата нищо не се топи. А именно от топене се опасяват членовете на правителствата комисия, смятайки, че разтопената активна зона ще прогори железобетонната обвивка и радиацията ще попадне в подпочвенните води.

С една дума, съобщенинята на съветските вестници, че графитът в реактора е горял едва ли не две седмици, са били погрешни. Т.е. военните летци, изпълняващи заповедта да засипват шахтата, се оказва, че са рискували живота си напразно.

За правителството, от друга страна, тази версия с горенето е изгодна: тя потвърждава друга версия – че почти цялото ядрено гориво е останало вътре и не е излетяло навън, превръщайки се в радиационен облак.

В действителност обаче то се превръща именно в радиационен облак, както доказва колективът от учени. Доказва експериментално, физически и с цената на собствено облъчване в огромни дози. Чечеров и неговите „курчатовци“, както и другите физици-ентусиасти от различни институти на Москва, Ленинград и Киев успяват да изследват реактора и енергоблока едва в началото на май 1986 г.

„Успяхме да изследваме всички места на натрупване на стопилки, съдържащи гориво, и стана ясно, че те са попаднали в басейна-барботер (вместилище, предназначено да приема пара в случай на проектна авария). Никакъв паров взрив, от който така се опасяваше правителствената комисия, не е имало – спомня си Чечеров. – В шахтата на реактора и в помещенията под него също не открихме никакви следи от взрив. Видимите разрушения, т.е. тези, които видяхме с очите си, говорят, че взривът е станал направо в централната зала. Взривът е бил един, и е бил ядрен.“

Почти цялото гориво е излетяло нагоре, издигнало се е в стратосферата и се е разпространило над цялото северно полукълбо. Това е била ядрена реакторна авария, по-страшна от която планетата още не познава.

В подреакторните помещения на Константин Чечеров и колегите му се налага да работят при равнище на облъчване почти хиляда рентгена на час. При такава радиация острата лъчева болест започва след шест минути. Получената от Чечеров доза официално се равнява на 2200 БЕР (биологични еквивалента на рентген), докато по нормите на радиационната безопасност разрешената доза облъчване е до 25 БЕР.

„Не мислехме за страх“ – признава Чечеров в интервю с Виктория Ивлева за „Новая газета“ през 2011 г.

Виктория Ивлева беше и остава единственият фоторепортер, влязъл в четвертия реактор на Чернобилската АЕЦ. През 1990 г. тя посети централната зала на реактора, присъединявайки се към екипа на „курчатовците“. Нейните снимки, направени вътре в четвъртия енергоблок, обиколиха целия свят. Тя получи главната награда нан World Press Photo в категорията „Наука и техника“. Но да се върнем към това, което й казва Чечеров.

„Аз съвсем не бях изключение, в нашия институт около хиляда и петстотин сътрудници написаха заявления с молба да ги пратят в Чернобил, такава беше всеобщата готовност да се притечем на помощ…

Това бяха най-хубавите години от живота ни. Пълно щастие. Имахме много интересна работа, която напълно ни поглъщаше, всеки ден правехме някакви открития, еуфорията на познанието беше поразителна, тя сигурно повишаваше жизнения ни тонус. В нас нямаше нито паника, нито парализиращ страх. Когато влизах в четвърти блок, се чувствах свободен човек, който може да прави каквото иска. И така – всеки ден.“

Учените-ентусиасти като Чечеров и другите специалисти използват в Чернобилската АЕЦ два типа дозиметри. Едните са за официалните отчети в дневника, където получената доза облъчване се занижава в пъти (за да не ги изгонят от проекта). Другите дозиметри са лични – за да знаят за себе си истинската стойност на облъчването.

„Каквито болежки възникваха, организмът трябваше да преодолява сам – казва Константин Чечеров. – Сега вече мисля, че това правеше организма по-устойчив на вредни въздействия. Ние смятахме своите дози за неизбежно условие при вършенето на такава работа. Разбирахме, че иначе няма да се получи. Ето например един топлофизик трябва да измери топлинния поток, което налага да легне при 25 рентгена на час. И той, знаейки мощността на дозата и разбирайки какво значи това, ляга и мери. Времето тече, дозата расте, а той продължава измерванията си.“

Ученият Константин Чечеров умира през ноември 2012 г. на възраст 65 г. след тежка болест, предизвикана от облъчването. По това време по-голямата част от неговия колектив, работил в Чернобилската АЕЦ, вече не е сред живите.

Измерване на равнището на радиация при строежа на саркофага на четвърти енергоблок на Чернобилската АЕЦ, Украйна, август 1986 г. Снимка: Sovfoto / Universal Images Group / Shutterstock / Rex Features / Vida Press“

(Следва продължение.)