За руската агресия срещу Грузия

Долният текст е съкратен превод на публикацията на Шлемазл „Кой спечели грузинската война„. Шлемазл е канадски евреин от руски произход, т.е. за разлика от повечето глаголстващи по темата той не само знае отлично руски, а и е запознат с руската действителност.

„Предистория

Първо, някои малко известни факти:

– Южна Осетия и Абхазия станаха де факто руски протекторати след грузинските граждански войни през 90-те години на ХХ век, в които всички страни извършиха военни престъпления.

– В тези войни Шамил Басаев, прочух чеченски главатар, участваше на страната на Русия, Абхазия и Осетия против Грузия. По-късно той осъществи многобройни терористични атаки срещу Русия, включително тази в училището в Беслан, довела до смъртта на стотици деца. (Тази информация беше публикувана и във в. „Про и анти“ – М.М.)

– Предполага се, че ниският на ръст Путин изпитва лична омраза към Саакашвили, откакто последният го нарече „Лилипутин“.

– „Южноосетинският“ сепаратистки водач Едуард Кокоити е бивш съветски комунист със силни интереси в контрабандата и подземния свят и неотдавнашно участие в руския парламент.

– Други видни „осетински“ сепаратисти са ръководителят на южноосетинското КГБ Анатолий Баранов, южноосетинският министър на отбраната Василий Лунев, секретарят на съвета за сигурност на Южна Осетия Анатолий Баранкевич и министър-председателят Юрий Морозов. Всички те „по случайност“ са етнически руски имигранти в Южна Осетия.

– Като се изключат балтийските държави, Грузия е единствената бивша съветска република, в която полицията не е корумпирана.

– Южноосетинската икономика е 50% пряко субсидирана от Русия чрез мащабна контрабанда на стоки менте и чрез полузаконна такса върху трансграничната търговия между Русия и Грузия.

– Досега Русия твърдеше, че приема грузинския суверенитет върху Абхазия и Южна Осетия, но даде руско гражданство на жителите на тези две области. На другите желаещи, дори да са етнически руснаци от бившия Съветски съюз, им е много трудно да получат руско гражданство.

Подготовката на конфликта

– Путин и Медведев открито заплашваха Грузия и нейното правителство много пъти, включително в началото на август.

– Руски самолети извършиха многократни прелети и няколко бомбардировки над грузинска територия.

– „Южноосетинските“ сили неотдавна извършиха терористични операции в Грузия, включително нападение срещу полицейски участък в Гори, при което имаше убити.

– Русия неотдавна извърши военни учения в района и разположи многобройни войски и въоръжение в целия район и най-вече в Абхазия…

Най-голямата лъжа

Това е руският casus belli: твърдението за 2000 цивилни осетински жертви и извършван от грузинските войски геноцид… Всъщност независимите източници посочват 44 цивилни осетинци, убити в конфликта. Очевидно руснаците са вземали уроци по пропаганда от палестинците.

От друга страна, достоверни изглеждат съобщенията за 180 убити и хиляди етнически прочистени грузинци…

Твърде силна е приликата със Судетенланд, Чехословакия и 1938… (Това и аз го забелязах – М.М.)

Постскриптум

…И не мога да не се позачудя къде са добрите стари леви антивоенни „антиимпериалисти“ в цялата тази история.

Източници: 1, 2.“

Моите западняшки искания

В свой днешен пост Лид пише: „Деноминациите нямат значение за мен, така че ако искате (не е задължително), можете да си спестите опитите да ме покръстите в анти-ислям…“.

Което неволно ме кара да се замисля какво още трябва да бъде направено от мюсюлмани в името на исляма, за да се покръсти Лид в анти-ислям.

По този повод аз ще се спра на другата страна на въпроса – какво трябва да бъде направено, за да се откажа аз от своята ислямофобия.

За да стане това, мюсюлманите трябва да признаят правото на съществуване на:

– Израел;

– бившите мюсюлмани;

– критиците на исляма;

– будистите, хиндуистите, атеистите и всички други хора, които не принадлежат към никоя от Авраамовите религии;

– хомосексуалистите;

– клиторите.

Също така мюсюлманите трябва да признаят равни права на:

– немюсюлманите;

– жените.

Ще ми се да добавя още нещо за разделянето на религия от държава, за декриминализирането на храната, алкохола и секса… но да не бъдем максималисти.

Горният списък е от абсолютни искания, т.е. такива, по които според мен никой западняк не трябва да допуска отстъпка. Запазвам си правото да добавя нещо към списъка, ако се сетя.

Путин идва в България

Тази седмица руският президент Владимир Путин ще ни „ощастливи“, като посети България. Аз лично не желая това лице да стъпва на българска земя, а още по-малко да подписва съмнителни договори с нашите управници. По аналогични причини не искам тук да идват Фидел Кастро, Ким Чен Ир и Махмуд Ахмадинеджад.

Николай Павлов в своя блог е писал по темата по-добре, отколкото аз бих могла. Прочетете поста му тук. Има и линк към петиция, чиято цел е да покаже, че доста българи не искат Путин да посещава страната им.