Моите западняшки искания

В свой днешен пост Лид пише: „Деноминациите нямат значение за мен, така че ако искате (не е задължително), можете да си спестите опитите да ме покръстите в анти-ислям…“.

Което неволно ме кара да се замисля какво още трябва да бъде направено от мюсюлмани в името на исляма, за да се покръсти Лид в анти-ислям.

По този повод аз ще се спра на другата страна на въпроса – какво трябва да бъде направено, за да се откажа аз от своята ислямофобия.

За да стане това, мюсюлманите трябва да признаят правото на съществуване на:

– Израел;

– бившите мюсюлмани;

– критиците на исляма;

– будистите, хиндуистите, атеистите и всички други хора, които не принадлежат към никоя от Авраамовите религии;

– хомосексуалистите;

– клиторите.

Също така мюсюлманите трябва да признаят равни права на:

– немюсюлманите;

– жените.

Ще ми се да добавя още нещо за разделянето на религия от държава, за декриминализирането на храната, алкохола и секса… но да не бъдем максималисти.

Горният списък е от абсолютни искания, т.е. такива, по които според мен никой западняк не трябва да допуска отстъпка. Запазвам си правото да добавя нещо към списъка, ако се сетя.

„Има ли доброволци?“

Този пост е в отговор на оправдания протест на Марфа срещу навика ми да илюстрирам становището си, ръсейки с шепи линкове към страници на английски. Бях коментирала целта на концепцията на Министерството на образованието за обучение по религия „да развие усет и уважение към религиозното“ така: „Ако ви трябва да възпитате някого в “уважение към религиозното”, мексиканската религия е направо удар в десятката. Тя ми е любимият пример, когато някой опонент вземе да ме убеждава, че всички религии били хубави. И не само на мен; можете да видите този пост: http://leilouta.blogspot.com/2007/06/any-volunteers.html“

Лейлута е млада американка от тунизийски произход. Нейният блог ми е един от любимите. Все още отказвам да говоря за него в минало време. Лейлута спря да пише миналото лято, вероятно поради оправдани страхове за безопасността си. Последният й пост е критика срещу тунизийския диктатор. Надявам се да не й се е случило нещо лошо. Утешавам се, че ако беше така, блогърите, които я познават лично, щяха да вдигнат шум.

Но да се върна на поста Any Volunteers?, към който препращах. Ето негов съкратен превод:

„Има ли доброволци?

…Няма нищо лошо в това да кажеш, че нещо е назадничаво, ако то е такова. Откакто се преселих тук (в Америка – М.М.), много пъти моят произход е давал повод за разговори за Близкия Изток. Понякога сме обсъждали какво става в Саудитска Арабия… Когато попитам събеседника си какво мисли за обезглавяванията, ампутациите, принудата жената да е изцяло покрита и придружена от мъж, забраната да шофира…, той обикновено отговаря: „Е, това е тяхната култура“. Съжалявам, но тези порядки са назадничави, нарушават правата на жените и ние не трябва да се боим да го кажем. Както казва съпругът ми, всички преструвки за мултикултурализъм и политическа коректност ще рухнат, ако в стаята влезе ацтек и попита има ли доброволци да помогнат на слънцето да изгрее. И аз мисля така.“

П.С. Няколко дни след като написах този пост, Лейлута се завърна!

За вероучението, Българската православна църква и исляма

(Предупреждение: дълга публикация.) 

Една от горещите теми у нас в момента е дали да се изучава задължително религия в училище и ако да, в какъв вид. Подробности напр. в сайта на „Дневник„: „Българската православна църква официално се обяви срещу обучението по религия в училищата по начина, предлаган от министерството на образованието. Недоволството на владиците беше подкрепено от Главното мюфтийство и католическата църква. Духовниците настояват да не се изучават историята, произходът и основните идеи на големите религии, а вероучение… Духовниците искат учениците от първи до дванадесети клас да имат задължително по два часа религия на седмица. Предметът трябвало да има няколко избираеми профила – православие, католицизъм, ислям или друг, ако има желаещи. За учениците, които не искат да учат религия, да има профил етика, предлагат свещениците.“

Аз съм атеистка, но не войнстваща. Признавам приноса на Българската православна църква за създаването и запазването на българската народност и по-късно за спасяването на българските евреи. Затова, без да принадлежа към църквата, ми се иска тя да бъде в добро състояние. Подкрепях борбата на свещениците-„разколници“ да откъснат БПЦ от зловещите обятия на Държавна сигурност. След като демократът отец Стефан Камберов беше жестоко убит от казионни свещеници, а неговите съратници бяха изгонени от църквите с полиция, аз отписах православната ни църква като безнадежден случай. И понеже светите ни владици не смятат да сторят единственото добро, което е по силите им, а именно да се гръмнат със служебните си пистолети, аз искам от БПЦ само да си наляга парцалите и да не се бърка в пейзажа ми. Халал да й е държавната субсидия.

За жалост БПЦ не ще да си наляга парцалите. Споменатата субсидия все не й стига и тя се опитва да превърне училището в своя хранилка. Бях отвратена, когато след убийството на 14-годишно момче от негов съученик в Разград някои свещеници заявиха, че трагедията доказвала нуждата да се подобри моралът на учениците чрез въвеждане на вероучение. Тогава номерът не мина, сега опитват пак.

Реакцията на свободомислещите, разбира се, е остра. Ели Иванова обяснява защо вероучението неизбежно е индоктринация на децата (т.е. промиване на мозъци). Юлиан Попов се възмущава от това, че църквата иска от училището „да й произвежда поклонници“. Негов коментатор отива още по-далеч и пита: „ЗАЩО на някой му е хрумнало да прави отделен предмет?! ЗАЩО този предмет се лансира – без грам допитване – като задължителен?! Как въобще се стигна дотук?!“

Аз също съм със смесени чувства относно въвеждането на религията като отделен задължителен предмет в училище. Има обаче един важен довод „за“, а именно че независимо от желанието ни сме въвлечени в религиозна война, чийто край не се вижда. От тази гледна точка най-тревожното в изявите на църквата относно вероучението е нейната братска прегръдка с Главното мюфтийство.

От няколко години насам аз съм убедена ислямофобка. Основна заслуга за това имат делата на някои ревностни мюсюлмани – атентатите в САЩ, Испания, Англия, Израел и къде ли не още; убийствата на Тео ван Гог и Илан Халими; кризата с датските карикатури и другите атаки срещу свободата на словото. Направих си труда да прочета Корана и се уверих, че предписанията му са несъвместими с цивилизацията. Научих също, че положителният образ на пророка Мохамед се опровергава от фактите. След всичко това не беше трудно на по-умни от мен хора да ме убедят, че ислямът е религия на омразата, терора и войната; че за разлика от християнството и юдаизма, които се реформират успешно, ислямът си остава религия на Тъмните векове и реформирането му е невъзможно. Подобно на социализма той предвижда смърт за своите „поданици“, които го отхвърлят. Дългата история и широкото разпространение на исляма са единствените фактори, които му придават легитимна видимост. Ако някоя новоизлюпена секта си позволи една стотна от това, което си позволява ислямът, тя ще бъде обявена извън закона за отрицателно време.

В сегашната война на исляма срещу Запада би трябвало да очакваме всички християнски църкви да са твърдо на страната на западната цивилизация. Уви, някои от тях току плеснат с ръце и се прегърнат с ислямистите. Покойната Ориана Фалачи беше споменала католически епископ, заловен в Ерусалим с цял арсенал оръжия и експлозиви, скрити в „свещения му мерцедес“. Същият свят човек по-късно похвалил палестинските терористи-самоубийци на антисемитски митинг в Италия. Преди броени дни главата на англиканската църква – архиепископът на Кентърбъри Роуън Уилямс, заяви пред Би Би Си, че подкрепя въвеждането на шариата във Великобритания. Трябва ли да се радваме, че по този параграф Българската православна църква се равнява по църквите на далеч по-напреднали европейски страни?

Уви, започвам да мисля, че църквата така и не е приела искрено отделянето си от държавата, а само се е примирила с него, тайно мечтаейки то да е временно. Затова християнски духовници подкрепят ислямистките попълзновения към власт над Запада с надеждата нещичко от теокрацията да огрее и тях. Трябва да се постараем да не ги огрее.

Уговорка: Знам много добре, че повечето редови свещеници, както и повечето мюсюлмани са свестни хора. Но тяхната добродетел е безсилна да придаде добродетел на институциите, към които принадлежат, т.е. православната църква и исляма съответно.