Отворено писмо до министър Вълчев

Уважаеми Г-н Министър,

Неотдавна Вашето министерство обяви, че в нов законопроект за просветата е предвидено българските деца да тръгват на училище на 6 години – идея, която по принцип подкрепям.

За жалост тази идея беше „демократично“ стоварена върху българските граждани без никакво предварително обсъждане и никакви пояснения как училището ще бъде нагодено за нуждите и способностите на 6-годишните деца. Единственото съобщение в тази посока бяха думите на Вашия заместник, че „промяната се предлага, защото децата се развиват много бързо през последните 20 години, а акселерацията е факт„. Това навежда на мисълта, че смятате да натикате децата в училище година по-рано, без да облекчите учебната програма по никакъв начин.

Знаете ли, че сегашната програма за първи клас по всеобщо мнение е твърде тежка дори за 7-годишните? Знаете ли, че в нашето училище се справят добре тези първокласници, чиито образовани и съвестни родители посвещават вечерите си на тяхното обучение? Замисляте ли се за съдбата на децата, чиито родители не са достатъчно образовани или съвестни, за да им осигуряват home-schooling? Осъзнавате ли, че с основната си функция – да ограмотява деца на неграмотни родители – съвременното ни училище се справя по-зле от килийните училища през българското Възраждане? Осъзнавате ли отговорността на Вашето ведомство (наистина не само през Вашия мандат) за все по-задълбочаващата се дезинтеграция на ромското малцинство?

По силите Ви ли е толкова основна промяна в българската образователна система, след като досега единственият Ви безспорен принос към тази система е осигуряване на все по-ниски доходи и престиж за заетите в нея? Българското общество не вярва на Вашето правителство, Вашето министерство и Вас лично. Идеята Ви за постъпване в първи клас на 6 години среща дружния отпор на родители и учители. Ако поради некадърно провеждане експериментът Ви се провали, хубавата идея ще бъде компрометирана за десетилетия напред.

По мое мнение единственият начин тя да се спаси е да обявите незабавно, че през учебната 2009-10 г. учебната програма за предучилищната група ще стане програма за шестгодишните първокласници.

А ако наистина Вашето министерство смята да накара 6-годишни деца да учат по сегашната програма за 1. клас, приканвам Ви да обявите имената на своите експерти, според които това е възможно, защото „децата се развиват много бързо през последните 20 години“.

Неотдавна Вашата колежка г-жа Масларова, която представяше свое противоречиво (меко казано) становище за основано на мненията на „специалисти“, също беше приканена да оповести имената им и не може да направи това.

Мисля, че и Вие не бихте могли. Посочете поне една страна, в която 6-годишни първокласници да учат по програма, подобна на нашата.

Българското училище не трябва повече да бъде лаборатория за недомислени експерименти.

Шестгодишните на училище – да не би някой „горе“ да ми чете блога?

Миналия месец в този блог изразих мнението си, че 6-годишните българчета като повечето си връстници по света следва да ходят на училище. И ето ти на, вчера медиите съобщиха, че „от 2009 г. децата задължително ще тръгват на училище на шест години… Това е заложено в новия закон за просветата, който ще бъде приет след няколко месеца“.

Част от първите публични реакции са в дух „управляващите искат да им работим повече години“. При ниското жизнено равнище в България е интересно колко хора са убедени, че ние можем и трябва да имаме най-големите първокласници, най-възрастните абитуриенти и най-младите пенсионери в Европа, а всичко друго е от лукавия. Разбира се, ученето в зряла възраст е приятно и обогатява човешката душа, но все пак трябва да се съобразяваме и с необходимостта трудоспособните хора, ами, да работят, за да има нещо на масата.

По-сериозен е въпросът дали така децата няма да се претоварят и лишат от детство преждевременно. Задава го например Боби в пресен коментар към стария ми пост.

Нашето училище сега наистина претоварва децата и ги лишава от детство. Но защо хората се примиряват това да се случва със 7-годишните и въпросът се поставя само за 6-годишните? Трябва да се борим за училище, съобразено с умствените и физически способности на децата във всяка възраст, с тяхното здраве и щастие, а не просто да искаме още една „безгрижна“ година за децата си, преди да ги вкараме в месомелачката.

Предучилищната година всъщност изобщо не е безгрижна. Децата трябва да ходят всеки делник и могат да бъдат освободени само по уважителни причини. Те трябва да учат буквите, цифрите и много други неща, които по целия свят се учат в първи клас. Те всъщност вършат работата на първокласници, без това да им се признава. Дори игрите им са в определено време и се задават и наблюдават от учителката. Не че в това има нещо лошо, но такава „правилна“ игра вече не е игра, а работа, макар и лека.

Детството, което сме имали ние и е описано от Бредбъри във „Вино от глухарчета“, и без това е минало. Децата вече не прескачат огради, не се катерят по дърветата, не се събират да играят на криеница и „фунийки“, не палят огньове да пекат картофи. Днес ние не оставяме децата си без надзор и правим разписание за целия им ден. Това не ми харесва твърде, но е факт.

Изчезналият див детски свят е заменен с други неприятни факти: телевизията, електронните игри и желанието на децата да им се посветят. Днес деца на по 9-10 години се съпротивяват на самата идея за развиване на ума. Затова ми се струва добре на тази възраст да могат да четат и да събират. Разбира се, те пак ще откажат да четат, но поне умението да го има.

Боби също така пита „дали министерството е подготвено вече с програмата за обучение на нашите 6 годишни деца… или всъщност за това после ще мислим?“. Да, това е въпрос за поне 10000 лева. Според мен никаква програма не е подготвена и разчитат на старата, като при първия опит да се започне училище на 6 години преди четвърт век.

В този ред на мисли ми звучат зловещо думите на зам.-министъра на образованието Кирчо Атанасов, че „промяната се предлага, защото децата се развиват много бързо през последните 20 години, а акселерацията е факт“. Изглежда, мислят да стоварят сегашната тежка програма за първи клас върху шестгодишните под предлог, че те се били развивали по-бързо. Ако г-н Атанасов, преди да прави публични изявления, беше говорил с детски психолози, учители и лекари или поне беше поогледал няколко живи деца, щеше да знае, че днешните 6-годишни не са по-развити от своите връстници през каменния век.

Впрочем аз отначало мислех, че изтеглянето на първи клас с една година налага голяма преработка на учебните програми, а сега смятам, че това не е необходимо. Просто трябва на сегашните учебници за предучилищната година да се сложи надпис „1. клас“, на тези за първи клас „2. клас“ и т.н., а учебниците за 12. клас да се изхвърлят. Някой да знае какво се учи в 12. клас (освен в професионалните гимназии, където учат занаят)? На нашия кандидат-студентски изпит се изискват само учебниците до 10. клас! Излиза, че докато малките ученици в българското училище са претоварени, най-големите са принудени, с извинение, да си пипат ушите и да си губят времето.

Чудя се какво да се прави с децата от малцинствата, които са зле с българския. Доколкото знам, задължителната предучилищна година е била въведена предимно заради тях. Трябва ли да ги накараме да наблегнат на педалите и да учат български в 1. клас, или пак да им дадем една година да го учат, което на практика значи да въведем задължителна предучилищна година за 5-годишните? Нека специалистите вземат думата по въпроса. Но доколкото познавам нашите власти, те ще направят каквото им хрумне, без изобщо да питат специалистите.

Вече няма нужда да се учи български в България

Старо правило на българина е: „Ако производството ти не отговаря на стандарта, оправи… стандарта“.

Образованието също е вид производство.

Не е нужно човек да работи в него, за да забележи неотклонното нарастване на неграмотността. Както неотдавна се оплака Орлин, тя засяга дори нашего брата блогърите, а ние все пак сме хора не само с достъп до техника, а и с интерес към писаното слово. Щом и нашата грамотност куца, какво остава за средния българин.

И съответно държавата взема мерки: отменя изискванията за грамотност. Долният цитат е от Ган:

„Благодарение на Благо, днес попаднах на една доста „интересна“ информация. За да видите за какво иде реч вижте следните връзки: (връзка 1) (връзка 2) (връзка 3)… Аз намерих въпросния законопроект, който е разбудил духовете. Вие също можете да го видите ТУК. В него ми направи впечатление следното:

• „§ 2. В чл. 16 т. 4 се отменя.“

Веднага, разбира се, изниква въпросът: Какво се казва в чл. 16 т. 4 от Закона за Народната Просвета? Закона може да видите ТУК, а ето какво пише там:

• „Чл. 16. (Изм. – ДВ, бр. 36 от 1998 г.) Държавните образователни изисквания се отнасят за:…
• 4. усвояването на книжовния български език;“

Какво означава това? Усвояването на книжовен български вече не е държавно образователно изискване? Или иначе казано, вече не нужно да си учим езика ли?“

Между другото погледнете коментарите към поста на Ган. Аз имах сили да прочета отгоре-отгоре само първите няколко. Авторите им обвиняваха за скандалния законопроект САЩ, ЕС, нашите турци и цигани, а също така изразяваха гордост, че все още не сме неграмотни колкото американците.

Аз бих се усъмнила в това последното. За Америка не знам, но нека се сравним с Турция, която никога не се е славела с качествено образование и която винаги сме гледали отвисоко, със или без основание. В края на 2007 Юлиян Попов писа: „Тази седмица излязоха и показателите на PISA 2006 – най-представителното международно проучване на образованието. Според него 28.8% от 15 годишните в България или не могат да четат или ако успеят да прочетат един параграф елементарен текст, не могат да схванат за какво става дума в него. За Турция този показател е малко под 11%.“

Докато, вместо да си перем гащите, обвиняваме САЩ, ЕС, турците и циганите, че били направили нещо в нашите гащи, или се утешаваме, че нечии други гащи уж били още по-така, проблемът в нашите гащи само ще натежава.

П.С. Има подписка в защита на изучаването на български език:

http://www.bgpetition.com/knijoven-balgarski/index.html

Управляващите отмъщават на учителите

Прекъсвам поредицата от уроци заради една новина, пак свързана с образованието.

Миналата седмица по новините беше обявено, че занапред учителите, които дават частни уроци, ще трябва да декларират това. Също така те няма да имат право да дават частни уроци на ученици от същото училище (с което всички по-малки селища, в които има само едно училище, автоматично стават зони, свободни от частни уроци).

Щом чух това, веднага си помислих – ето как българските управници дребнаво и злобничко си отмъщават на учителите, задето стачкуваха. Дори съпругът ми, който няма нищо общо с образованието, беше възмутен до дън душа.

Сега чета в „Дневник„, че всъщност тези промени се предлагат от Министерския съвет и още не са минали през Народното събрание. Не виждам да се споменава и ограничението относно „същото училище“. Може изобщо да не го пише на хартия, а някой само да плаши гаргите. Ще видим.

Декларациите ще се подават не пред данъчните, както би било в една нормална държава, а пред директора на училището. Може би замисълът е само учителите, които са дружки с директора си, да дават частни уроци. Или пък министрите смятат, че директорът ще осигури високо професионално равнище и достъпна цена на частните уроци, давани от неговите подчинени. Или има друга логика, която ми убягва? Може ли някой да ме светне? Явно съм твърде тъпа.

Покойната Ани Драндарова беше писала по подобен повод (цитирам по памет): „Българската държава прилича на жалък съпруг, който лъже, че отива в командировка, за да провери дали жена му няма да покани любовник. Тежко на такъв съпруг! Тежко на такава държава!“

Путин идва в България

Тази седмица руският президент Владимир Путин ще ни „ощастливи“, като посети България. Аз лично не желая това лице да стъпва на българска земя, а още по-малко да подписва съмнителни договори с нашите управници. По аналогични причини не искам тук да идват Фидел Кастро, Ким Чен Ир и Махмуд Ахмадинеджад.

Николай Павлов в своя блог е писал по темата по-добре, отколкото аз бих могла. Прочетете поста му тук. Има и линк към петиция, чиято цел е да покаже, че доста българи не искат Путин да посещава страната им.