Димитър Попов за скандала с Гешев

Димитър Попов, „Фактор“ от 20-ти май:

„Скандалът с Гешев – лошо изчислен ход без позитиви

Съдебната система очевидно е пълна с хора, които не са за магистрати нито по правната си култура, нито по човешкия си морал. Това е първоначалният извод от скандала Гешев – Сарафов, който беше институционализиран и във ВСС. В „Политико” той беше обяснен като филм – два клана на мафията в България се хванали за гушите в борбата за властта, а прокурорите били в сърцето на самата битка. 

Не че няма истина и в такова заключение, но то е твърде елементарно и не обяснява дълбокия генезис на проблема. Всъщност бедата е в самата Конституция, която беше създадена така, че партиите да имат своя квота във Висшия съдебен съвет, а прокуратурата да бъде под контрола на главен прокурор, независим от всички власти. Сбърканото в този модел е, че сега държавното обвинение е безконтролно от държавата, а независимите съдии са зависими от политическите квоти във ВСС. С две думи – точно обратното на нормалното правораздаване, в което прокурорът е едната страна в процеса, а съдът е арбитърът.

Тази сбъркана структура на съдебната система от дълго време трови обществената среда в страната, но тъй като за партиите е удобна, промяна в конституцията никога не е била на дневен ред. И след този скандал не вярвам да стане приоритет също. Обратно, битката около главния прокурор ще се изроди в битка за партийно влияние в съдебната система, където без друго от две години насам „вашите” искат да сменят „нашите” лично, а не според друг модел на системата. 

До този момент ГЕРБ, БСП и ДПС бранеха статуквото. Те имат най-голямо влияние във ВСС и нямат интерес да разбутват кошера. В същото време новите партии, които още нямат магистратски квоти, правеха и невъзможното да се докопат до такива. Битката беше позиционна, а трите партии на статуквото печелеха всички сражения, независимо от ропота в Брюксел и крясъците на недоволните улични лидери. 

Затова и когато Мария Габриел от името на ГЕРБ поиска смяната на Гешев, това заприлича на самоубийствено за партията на Борисов предложение. Той, който прави малко грешки, този път подцени два факта: характера на Гешев, който реши да се бие докрай, и тъмните зависимости на Корнелия Нинова, която не само зае страната на главния прокурор, но и  провали формата на редовно правителство, което вече беше договорено с БСП.

В същото време позитивите за Борисов се оказаха илюзорни. Редовно правителство с ПП-ДБ пак не се получи, Петков и Василев не разчетоха в скандала с Гешев жест към тяхното искане за съдебна реформа, а слабост на ГЕРБ. Очакваният отзвук в Брюксел също не беше в полза на проевропейския имидж на ГЕРБ, а обратно – затвърди убеждението за мафиотски битки, в които е замесен и самия Борисов. 

Политическият резултат от този скандал е, че пак сме в патова ситуация – редовното правителство на ГЕРБ, ДПС и БСП се провали и вече здраво замириса на нови избори през лятото. Те пак ще зависят от Радев, който ще върти мандатите така, че да ги нагоди на датата, която му харесва. Големият губещ е Борисов, който изпусна инициативата и събитията вече не зависят от него. 

Далеч съм обаче от мисълта, че той е виновен за поредния провален парламент. Ако погледнем в дъното на политическата криза днес, ще видим доста различна картина от тази, описана в „Политико”. 

Три деструктивни и популистки партии са в основата на проблема.  

Едната е Възраждане, които отказват всякаква коалиция, искат цялата власт и радикални мерки срещу своите противници. Според политологическата оценка те са типични национал-популисти, които обещават твърда ръка и неосъществими блага в бъдеще.

Другата партия с подчертано деструктивно поведение е коалицията ПП-ДБ. Петков и Василев искат изцяло свое правителство, обещават невъзможно конституционно мнозинство, търсят радикални избиратели, които печелят с емоционални, но лишени от реализъм, а понякога и от здрав разум послания, което също ги причислява към ляво-популисткия мейнстрийм.

Третата деструктивна партия е БСП. Нинова се бори за радикалния електорат на Възраждане и съобразява всичките партийни позиции с неговите вкусове. С позицията си за войната в Украйна, с позицията за Истанбулската конвенция, тя търси гласа на тези 8% консервативни леви националисти, за които държавата никога не е била по-важна от партията или от Русия.

Проблемът е, че вече в два парламента тези три популистки партии имат мнозинство. Техните 124 депутати правят невъзможно правителство без една от тях, а общите им деструктивни позиции задълбочават политическата криза и оставят цялата власт в ръцете на най-деструктивния фактор в държавата – президента Румен Радев.

Очевидно предстоят нови избори и е ясно отсега, че избирателите зад тези три партии, които представляват протестния вот в страната, ще имат решаващо влияние и в бъдещия парламент. Тези избиратели лесно прескачат от една партия в друга – от БСП във Възраждане, от ПП към Възраждане, от БСП в ПП, и по тази причина са нестабилна основа за каквото и да е редовно правителство. Ако пак са мнозинство, и ако пак гласуват за безотговорни лидери, на които държавата им е „през шлифера”, и които са съгласни да я видят счупена, но да не признаят, че решението минава през договаряне с противника, политическата криза ще продължи. Никакви предсрочни избори няма да решат проблема и все по-често ще говорим за пленена от Радевото управление държава.

Що се отнася до скандала в съдебната система, той бързо ще затихне, и моделът, който създава зависими от политиците магистрати, ще продължи да действа, тъй като е закрепен в самата Конституция, а и липсва обща воля той да бъде сменен.“

***

Да добавя две неща. Първо, по отношение на правителството има основания за плах, предпазлив оптимизъм. Предпочитам да не пиша и дори да не мисля за това, за да не се спихвам много, ако надеждата ми пак бъде попарена. Второ, прокуратурата иска имунитета на Делян Добрев, уж заради истории около АЕЦ „Белене“ с над 10-годишна давност. С това главният прокурор Гешев се лишава от моята подкрепа (освен като жертва на престъпление).

Реклама