Кристиян Шкварек пред Йоланда Пелова, „Фокус„:
„В България има криза на политическото
Г-н Шкварек, вие наблюдавате случващото се у нас… Какви политически процеси ви правят впечатление през последните няколко месеца у нас?
На вътрешно ниво в България много трудно е в момента да се говори за политически процеси поради простата причина, че се намираме в една много тежка политическа криза. Тази тежка политическа криза е украсена допълнително с още един по-дълбок слой с криза въобще на политическото в България. Т.е. в България политическото почти отмира, на дневен ред взимат тези елементарни… нападки между партиите на личностна основа, обвинения, естествено в корупция, злоупотреби и т.н. – неща, които в България все повече се бъркат с политическото. Това не е политическото. Политиката като концепция, като наука е това, което касае полиса, това, което касае бъдещето развитие на нашето общество… Човек, когато малко се разходи из света или най-малкото погледне какво се случва, ние не сме някакъв фрапантен пример нито за най-корумпирана държава, нито за държава с най-лошите политици, камо ли за най-лошите избиратели и хора. Просто в България в момента за разлика от това, което беше камо ли 90-те, но и дори през последните може 5-6 години, помня 2017 година какви бяха темите, помните ли – Истанбулска конвенция, миграция, стратегия за детето, т.е. теми, които без значене какво е мнението ви по тях, те в себе си съдържат политически и идеологически заряд.
Те са актуални и днес между другото тези теми.
Те могат да са актуални, но в момента темите нямат политически и идеологически заряд, които са водещи в партийното надпреварване. Темите са: този крал ли е, онзи злоупотребил ли е, този какво е казал, как се е записал, ако щете дори имало ли е парапет или не е имало – едни такива простотии според мен, които практически нямат място в една зряла демокрация.
Можем ли да говорим според вас, че се използват определени схеми за политическа комуникация?
…Тя всяка партия си има стратегия някаква за комуникация, естествено за най-ефективен начин за изпращане на послания. Проблемът в България е, че предимно партиите в последните години изпращат тези послания само и единствено към ядрото си. Те са напълно ориентирани към ядрото си… Не към периферията, която евентуално може да се разшири, и това се вижда на изборите. Ние в момента имаме, осъзнавате ли, че първите две политически сили в България в момента взимат 500 до 600 хиляди гласа? Само преди 5 години, само през 2017 година първата сила взе 1.2 милиона, втората – 1 милиона. Т.е. тогава първата политическа сила, дори и втората взе толкова, колкото сега първата и втората заедно взети, а извинявам се, но за 5 години населението на България не е намаляло наполовина. Това показва, това е симптом на това, че в момента се говори само на ядрата, партиите са се затворили вътре в себе си, и съществува една голяма периферия, която вече въобще не се интересува от политиката…
Сега ще се насочим към последното проучване на Агенция „Алфа Рисърч“, днес излезе то, знаете, г-н Шкварек, на старта на предизборната кампания. Кои изборни данни според вас трябва да се вземат предвид предстоящите парламентарни избори в страната на 2 април и какво ви направи на вас впечатление?
…Най-голямо впечатление ми направи това, че намаляват партиите в парламента, че най-вероятно няма да влязат тези най-малки формации, които в момента се борят. Те всичките са на 3 и нещо, ИТН беше на 3 и нещо, „Левицата“ и „Български възход“. Т.е. ако и трите не влязат, първото което е, че този парламент ще бъде по-малък, по-стегнат, по-малко шансове има така впрочем и за коалиция за съставяне на правителство, защото големите трябва да се разбират, а те са в най-жестоко обтегнати отношения. И другият проблем е, че това показва, че има все по-голямо непредставителство на политиката. Значи, ако имаш голям брой партии извън парламента, и всичките са с немалък процент, защото 3-3.5% не е чак толкова малко, това са десетки, ако не и над 100 000 човека, показва, че изборите и съставът на този парламент ще е все по-малко представителен за общото мнозинство в страната.
Според вас „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ способни ли са да прекратят политическата криза в страната?
Аз съм на малко по-… негативно… мнение, според мен те я предизвикват. Според мен в България има едно разделение в момента, което е тройно, то не е просто ляво и дясно или нещо от този сорт, просто двойно както е в западните държави, в момента имаш 1/3 от политически партии от спектъра, от тези 6, които са в парламента, БСП и „Възраждане“ можем да ги наречем неевроатлантически. Това е 1/3. Има 2/3 партии, които са евроатлантически. Това са ГЕРБ и ДПС, и „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“. Тези обаче 2/3 евроатлантически партии са в гражданска война практически. И единственият начин за кабинет е по някакъв начин да се случи кабинет между тях. Те в момента в условията на войната в Украйна не могат да си позволят да направят кабинет, коалирайки се с нещо извън тези 2/3 евроатлантически консенсус, с БСП или с „Възраждане“. Значи, само тези партии вътре в този евроатлантически консенсус могат да направят кабинет. И единствената причина да [не] се случва той по мое мнение, поне от това, което наблюдавам в последните 6 месеца, [е] защото половината от този евроатлантически консенсус – „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“, отказват да се направи такъв кабинет. Не знам точно какво чакат, защото ако продължаваме просто да отказваме кабинет, ние можем още 3 години да си продължим по този начин без каквото и да било правителство.
Какво очаквате от новите избори?
Очаквам, честно казано, повече от същото. Според мен нещата ще са почти идентични с тези на предишните избори, с изключение на „Български възход“, които няма да влязат, и това, че обединението „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ заедно може би ще вземат толкова, колкото ГЕРБ взе на предишните избори…
Г-н Шкварек, бих искала да насочим разговора и малко така да го разширим… Каква според вас трябва да бъде политиката на България днес спрямо съседите ни през настоящата година? Знаем какво се случва.
Аз се притеснявам, че за последните години, то не са години, пардон, те са може би са вече даже десетилетия, по-скоро съседите на България имат политика спрямо нея, а тя няма спрямо тях. Т.е. в съседните ни държави има някаква целенасочена политика, някаква въобще визия какъв е техният интерес спрямо България. Турците имат един интерес спрямо България, сърбите имат друг, в Македония дори започва да се оформя политика спрямо България – те… финансират свои лобисти в Словения, в Бенелюкс, които масово облъчват така да се каже западната академия и медии с тяхната гледна точка за история спрямо България. България като че ли няма политика спрямо своите съседи. България не съм чул да извади 20-30 милиона, което за България са нищо де факто като бюджет, и да ги даде на някакви западни лобисти, които да защитават нашата гледна точка през историята спрямо Македония и Сърбия, и да имаме някаква целенасочена политика спрямо нашето малцинство в Сърбия. Ние като че ли нямаме политика към нашите съседи, а трябва да имаме. Така че преди да ви кажа каква да е, първо ви казвам, че ние трябва да започнем да имаме политика спрямо съседите си, после можем да говорим каква тя трябва да бъде.
А защо според вас липсва такава?
Ами лисва воля, политическа воля, а липсва политическа воля, и тук вече ще прехвърля топката от политиците към избирателите, защото политиците в една демократична държава, в една демокрация по принцип правят това, което избирателите ги натискат… Гръцките политици… настояваха за смяната на името, защото гърците излязоха, стотици хиляди, мисля 300 000 излязоха в Солун на протести за името. Ами тогава системата работи. В България независимо какво се случва, независимо какви действия предприемат българите примерно към Македония, излизат 5 човека на протест, 6 човека. Значи, българите нямат натиск към своите политици, следователно политиците нямат политика към нашите съседи. И това ще продължава така, докато в България има политическа апатия, тук вече навързваме към предишния ни разговор преди 10-15 минути, че в България има криза на политическото.“
Моето ъгълче 
Вашият коментар