Блус барът на Кръпките в София при баня „Мадара“, който редовно помага на украински бежанци, тази и следващата седмица освен другото събира „всякакви музикални инструменти, подходящи за деца и тийнейджъри – маракаси, дайрета, китари, тарамбуки… за музикална стая във Втори дом„. Така че, ако имате музикална играчка или друг подходящ музикален инструмент, купен в пристъп на ентусиазъм и сега кротко събиращ прах в ъгъла – някой може да му се зарадва.
Преди доста години големият ми син обяви пред баща ми, че иска да свири на китара. На дядото – стар музикант, толкова му трябваше и след има-няма седмица достави китара. Тя се нуждаеше от настройване и аз тръгнах по музикалните магазини за камертон. Нямаха, но един талантлив търговец успя да ми продаде за 30 лв. цифрова джаджа за настройване на китара, която свети в различни цветове според това колко си близо до верния тон. Младежът дръпна струните три-четири пъти и това беше. Като видях обявата на Кръпките, позабърсах праха от калъфа на китарата, смених батерията на джаджата и ги занесох в бара заедно с две свирки и един ксилофон, също подарък от дядото.
Друга новина от тия дни, свързана с музикалните инструменти, е, че лютиерството става защитена от държавата специалност. Това също ми напомня за баща ми, защото той беше любител лютиер. По-долу преписвам каквото ми е разказал за заниманията си.
В предпоследния гимназиален клас баща ми прочел, че италианската лютиерска школа е имала тайна, заради която италианските цигулки са най-добрите. Запалил се и тръгнал по следите на тайната. Заедно със свой приятел, който пък се интересувал от направата на кларинетите, ходел в Народната библиотека за справки. В текст за Възраждането открил съобщение с дребен шрифт, че тайната на кремонските майстори на дървени инструменти била в лака, основан на т. нар. смола бензое. Първоначално я добивали от днешна северна Полша и била много скъпа. В началото на ХV в. Венеция купила от Египет голямо количество евтина смола бензое и майсторите се запасили за поколения напред. Запасите се изчерпали към края на ХVІІІ в. и звучността на инструментите се изгубила. (Не знам доколко е вярно това обяснение, но няма спор, че смолата бензое се използва за лакове за инструменти и изобщо лакът им има голямо значение.)
Години по-късно, след излизането си от затвора, баща ми си спомнил ученическото увлечение и започнал да прави експерименти. Тъй като не бил сръчен дърводелец и трудно докарвал формата, му се искало друг да прави цигулките, а той да ги лакира. Отначало се сдружил с дърводелец и направили пет цигулки, от които баща ми лакирал една. Според него тя била най-добрата, но дърводелецът не бил съгласен. Затова двамата се разделили и баща ми почнал сам да прави всичко. Установил, че туткалът е отлично лепило за инструменти.
Когато баща ми вече работел в Софийската опера, на една от репетициите помощник-концертмайсторът паднал върху прекрасната си цигулка и счупил горната чамова дъска. Никой майстор не се наел да я поправи, но на баща ми не му липсвала самоувереност. Слепил парчетата с туткал, смесен със смола сандарак, и накрая лакирал с бензоен лак. Цигулката прозвучала добре и го наградили с три заплати.
Благодарният помощник-концертмайстор запознал баща ми с бащата на Добрин Петков – Христо. Баща ми му показал виолата, с която свирел – собствена направа. Петков извадил шублер и почнал да мери: „Ха, тука е сбъркано. И тука… Това е сбъркано онова е сбъркано, тук трябва да е по-високо…“ Намерил няколко размера, различни от общоприетите. „Е, хайде, като така и така сте дошли, теглете един лък да й чуем гласа.“ Баща ми засвирил и Петков с изненада възкликнал: „Но тя звучи много хубаво!“ Баща ми със самочувствие отвърнал: „Всичко й е сбъркано, но звучи много хубаво, защото знам как да я направя!“
Други лютиери, напротив, копират едно към едно размерите на Страдивариус и Гварнери и пак инструментите им не звучат, защото за лакирането използват шеллакове, които задавят звучността.
За дъното трябва да се използва явор, за страните – също, а за горната дъска – чам. Цигулките имат и душичка, която предава трептенето от чамовата дъска и превръща инструмента в двойна мембрана. При виолите тя не е толкова важна и дори по-рано не се е слагала изобщо.
Моето ъгълче 
Вашият коментар