Тайната военна помощ за Украйна

Преди малко повече от седмица общественото мнение у нас се взриви от публикация в германското сп. „Ди Велт“, озаглавена „Страната, която тайно спаси Украйна“ (резюмета на български дават много медии, например „Дойче веле„). Според статията България тайно чрез посредници е предала на Украйна срещу заплащане от САЩ и Великобритания огромна помощ в оръжие, боеприпаси и гориво, която е била решаваща за оцеляването на нападнатата страна. Героят на статията е бившият министър-председател Кирил Петков. Твърди се още, че той бил предложил на страните от ЕС да извадят Русия от системата за разплащане Swift и още какво ли не. Изобщо тонът е толкова хвалебствен, че злите езици (особено на политическите противници на Петков) побързаха да обявят статията за платена, което „Ди Велт“ отрича. Аз обаче се чудя кога украинският външен министър Дмитро Кулеба казваше истината – сега, когато потвърждава решаващия принос на България, или когато беше дошъл у нас и се оплакваше, че даваме на Украйна каски и бронежилетки, за да умират украинците защитени. Не че го упреквам – както казва пословицата, най-много се лъже след лов, по време на война и преди избори. И всеки украински държавник, който лъже в името на страната си, има пълната ми подкрепа. Но ако приемам лъженето по време на война, голямото лъжене преди избори ми идва в повече.

Част от съдържанието на статията безспорно е истина. Че нашите оръжейни заводи работят на пълни обороти за тайни доставки за Украйна, е обществена тайна в България от много време, а е известно и на Русия. Разбира се, хубаво е, че доставяме нещо, дори и по този начин. Но има две лоши страни. Първата е, че така не предоставяме самолети, С-300 и друга голяма техника, която не може да се прати тайно. Както казва Велизар Шаламанов от ДБ, именно заради забавената помощ с такава техника войната е стигнала дотук. Втората лоша страна е, че България се опозорява като безпринципна страна, която използва войната, за да се сдобие с пари (говоря за тази част от парите, които идват в България, а не за другите, които отиват за посредниците) и на всичко отгоре е твърде страхлива, за да признае открито какво прави, а вместо това се крие зад гърбовете на други държави, които за разлика от нея са съседни на конфликта. „Продължаваме промяната“ дори се хвалеше как не даваме оръжие на Украйна.

Всъщност Кирил Петков не се боеше от Русия или поне не това бе главната му подбуда. Както коректно посочва „Ди Велт“, страхът му беше да не ядоса коалиционния си партньор БСП. Друг негов коалиционен партньор – ДБ, както и най-голямата опозиционна сила ГЕРБ-СДС се бяха обявили за военна помощ за Украйна. Същите тези две политически сили бяха внесли предложения за военна помощ, които бяха отхвърлени, за да се приеме вместо тях скопеното решение на ПП, което наричам „решение за ремонт на украински кораби в София“. Сега Велизар Шаламанов въпреки горецитираното оплакване оправдава Кирил Петков, казвайки: „Когато най-силният човек у нас – премиерът, се налага да постига такива важни цели не по публичен начин, [това] показва, че България много силно е завладяна от руската пета колона, институциите са пробити и това не позволява на премиера да действа открито.“ Че сме завладени от руската пета колона и институциите ни са пробити, е факт. Но това, което не позволи на премиера да действа открито, беше нехигиеничната му коалиция с пропутинската БСП. Едва ли можеш да бъдеш наречен герой само защото си се измъкнал с потайно гърчене от неудобно положение, в което те е вкарала собствената ти ненаситна и безогледна лакомия за власт. Затова сега, за да бъде изкаран Кирил Петков герой, българският народ се изкарва народ от злодеи и подлеци. „Гардиън“ и други източници пишат, че 70% от българите били против военната помощ за Украйна. Сигурно си черпят данните от устата на Румен Радев. Никой не помни величествените шествия в София и други градове с искания за военна помощ. И това ми било журналисти.

Тайните продажби на оръжие за воюващи страни са нашенска традиция от десетилетия. Чувала съм, че по време на ирано-иракската война самолети на противниците кацали на летище София да зареждат по график и хората от летището треперели да не би нещо да забави излитането на иранския (примерно) самолет с половин час и иракският самолет, който идва след него, да го завари. Сега се надявам и почти вярвам, че не сме продавали оръжие и на Русия; но не мога да съм сигурна с политик, който не само лъже непрекъснато, а и се хвали с това. Не искам такова лице да ме управлява отново. Ако не споделяте мнението ми, мога само да ви препоръчам да гласувате за ПП – явно това е вашата партия.