Двоен портрет

В катедра Биология на Медицинския факултет, където работя, ценим традициите и във всяка стая има вещи, които са наследство от предишния стопанин – често от неколцина предишни стопани. Така се сдобих с портрет на основателя на катедрата акад. Методий Попов. Представляваше увеличена снимка, залепена на леко набръчкан бял фон и сложена в рамка. Не след дълго рамката почна да ме дразни. Освен че беше два пъти по-голяма от необходимото (съжалявам, че не снимах колко нелепо изглеждаше снимката в нея), беше и типична рамка от ХХ век – от грапаво дърво, грубо наплескано с мръснобяла боя. Не харесвам този тип рамки, а освен това те поемат много мръсотия и не могат да се изчистят с нищо. Не че съм маниачка на тема чистота – съвсем не, но все някъде слагам граница.

Донесох съвсем простичка, но по-подходяща рамка и се заех да преместя снимката. Леко набръчканият бял фон се оказа гръб на лист от стар календар. А отдолу цъфна друг портрет – цветна репродукция на първия министър-председател на социалистическа България Георги Димитров, известен в антикомунистическите среди и като Гошо Тарабата или Гошо Саламурата. Колегите ми много се забавляваха, когато узнаха кой се крие под Методий Попов. Ето двата портрета един до друг:

Подарявам Гошо Тарабата на първия, който го пожелае, но засега такъв няма. Ако някой го иска (или тъпата му рамка), да остави коментар веднага, преди да съм го изхвърлила. Аз наистина обичам да кътам всякакви стари боклуци, но както казах, все някъде слагам граница.

Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s


%d блогъра харесват това: