Днес правя малка пауза от политическото блогване, за да посветя една публикация на любимите си по принцип теми – биология и образование. Преди малко се заговорих със своя колежка за промените в преподаването по биология през последните десетилетия и се сетих за старата си болка, че напоследък важни общи начала се пренебрегват за сметка на конкретна информация – която, разбира се, също е важна, но все пак… На времето в гимназията (разбирай 80-те години на миналия век) сме учили клетъчна биология в 10-ти клас по учебника на Ботю Ботев и сътр., изд. „Народна просвета“. Там имаше обяснение защо клетките са малки, за което в съвременните учебници по биология, дори в профилираното обучение, не се намира място. Преписвам го дума по дума, за да го върна, доколкото е възможно, в общественото пространство:
„Малкият размер на клетката – биологична необходимост
Тясната функционална връзка, която съществува между вътреклетъчните компоненти, налага и пространствената им близост. Това изискване е и съществен фактор, който ограничава максималните размери на клетките. За да се постави горна граница в размерите на клетките, от значение е и съотношението между техния обем и повърхнината, през която те осъществяват обмяната на веществата с обкръжаващата ги среда. Известно е, че колкото по-голям е обемът, толкова относително по-малка става повърхнината. Когато това съотношение слезе под известен минимум, то вече е пречка за нормалното протичане на жизнените процеси в клетката.
Размерът на клетките, както отбелязахме по-горе, обикновено достига до 20 микрометра. Сравнително редките случаи на значително надвишаване на този размер са съпроводени с някои особености, които компенсират възможните неблагоприятни последици. Например при яйцата на птиците и влечугите обменните процеси се ограничават само в тази част, където е ядрото и познатите общоклетъчни органели. Останалата по-голяма част от яйцето е изпълнена с инертен материал – резервно хранително вещество, жълтък.“
П. С. Ето така изглеждаше корицата на въпросния учебник.
Моето ъгълче 
Вашият коментар