Руските окупатори спират преподаването на български

От сайта на БНР:

„Изучаването на български език в училищата в контролираните от Русия части на Украйна е прекратено, потвърдиха от министерството на външните работи. Темата беше обсъдена в парламентарната комисия по външни работи. Министърът на външните работи Николай Милков и директорът на Агенцията за българите в чужбина Райна Манджукова обясниха: 

„Вярна е информацията. В окупираните територии е прекратено изучаването на български език“.

„Окупационните власти просто не смятат за необходимо да поддържат тези неделни училища. Това е една от основните причини. В тези 30 и няколко села, които в момента са под окупация, плюс градовете Мариупол, Бердянск, Приморск и Приазовск, тези училища, те работят вече по руските програми, в които не е предвидено изучаването на български език. Мнозина от тези наши учители, които преподаваха български език, вече не са в Украйна“.“

Помните ли как Костя КопейкинТМ се пенеше как етническите българи в Украйна всичките били за Русия и как щяло било да им е по-добре под руска окупация (макар че той не използваше точния термин)?

Правило първо: За никого не е добре да е под руска власт. Дори за руснаците.

Помощ за Украйна

Днес попитах хората от „Мати Украйна“ с какво можем да помогнем и те ми казаха следното:

• Маси и столове, най-добре сгъваеми, за „пунктовете на солидарността“, където лишените от отопление хора могат да се сгреят.
• Ако някой има идея откъде може да се намери голяма палатка за същата цел (туристическите са твърде малки).
• Спално бельо за военните болници, непременно памучно – ще се пере при висока температура.
• Одеяла – ще се събират през цялата зима.
• Играчки за децата на бежанците.

Димитър Попов: Политическата криза е проблемът, не Шенген

Димитър Попов, Faktor.bg:

„Много се опасявам, че неприемането ни в Шенген не се дължи само на политическия елит, който е раздробен, корумпиран, неспособен да управлява и тъй нататък. Не се дължи и на липсата на антикорупционни закони, нито на липсващото върховенство на правото. В Европа не са наивни, знаят какво представляват Балканите,  въпреки това Гърция си е в Шенген и в еврозоната от години.  

Ако има дълбока причина за нашето отхвърляне, тя е, че нас ни смятат за

 все по – ненадежден член на НАТО и ЕС

 Всички вкупом направихме твърде много, за да изглеждаме така. 

В социологическите проучвания ясно се вижда раздвоеното обществено съзнание по въпроса ние европейци ли сме или не. Мнозинството българи все още смятат, че е възможно хем да вземат парите на Европа и всичките блага на ЕС, хем да харесват правилата на Русия и нейните сатрапи. Така и не разбраха, че Русия е враг на ЕС, на нашето благоденствие там, на отворените ни граници към Европа, на високия жизнен стандарт и на големите дотации, които България получава от ЕС вече 15 години.  И въпреки че вече цяло едно поколение има трайни връзки именно с Европа, а не с Русия, мнозина българи не виждат бъдещето си в европейското семейство.

Нещата от европейска гледна точка са още по-неприятни, защото

днес ни управляват русофили от всякакъв калибър

Водачът им Румен Радев може да бъде сравняван с Орбан… В Европа вече са наясно, че българското общество харесва руските марионетки и е готово да им даде властта по всяко време.

България така и не успя да извоюва статут на независима от Русия колония. Няма как социолозите да скрият тази огромна рана в българското битие на европейска държава. Те просто регистрират странните резултати, като този, че 64% държат на ЕС, а 51% смятат Русия за стратегически партньор в бъдеще. 

На този фон звучи отчаяно апелът на Европейската комисия към Австрия и Холандия, че със своето вето за Шенген те са хвърлили България в обятията на Русия. За съжаление истината е друга – ветото остави 

България в руските обятия

Остави я в ръцете на русофилски лидери и некадърни шарлатани, които зверски се нуждаят от политически кризи и от поредица предсрочни избори, за да не изчезнат от политическата сцена окончателно.

Така че главния въпрос у нас не е кога ще влезем в Шенген, а кога ще свърши политическата криза.  Отговорът е ясен – когато има стабилно редовно правителство и то поеме от ръцете на президента цялата власт в страната. Това ще стане, ако спрем да правим избори през няколко месеца и погледнем сериозно към бъдещето, където ни чака висока инфлация,  високи цени и вероятно улични баталии накрая.

Може да звучи парадоксално, но по пътя на излизане от кризата има две спирачки – Румен Радев и „Продължаваме промяната“.

ПП и нейните лидери отчаяно се нуждаят от избори до дупка, за да  продължат своето съществуване на несистемна, радикална партия, водач на революция срещу статуквото. Те съществуват пълноценно само в предизборни периоди, на вълната на отрицанието и на червените линии, които са балсам за душите на техните радикални привърженици. С истеричния и агресивен тон и поведение ПП зомбираха много хора, които смятат, че участват във Велика антикорупционна революция. Ако сега Петков и Василев успокоят тона и потърсят диалог с партиите на статуквото, привържениците им ще ги заменят с други радикални водачи, вероятно от „Възраждане“, а това ще е политическа смърт за „Продължаваме промяната“.

Затова всичко което правят от тази партия, цялото им поведение, говори само за едно – искаме нови избори, искаме избори до дупка, защото ако има редовно правителство и политическата криза свърши, ние сме загинали. Такъв е техният интерес и той е лесно разбираем, елементарен и предвидим.

Втората спирачка – Румен Радев, дори не се нуждае от коментар. Той има полза от предсрочни избори, защото благодарение на тях държи цялата власт в ръцете си вече 2 години. Парадоксално е, че Радев ще спечели дори ако бъде съставено редовно правителство, но с третия мандат, на „Български възход“ например. Така една нова президентска партия ще управлява, но този път с подкрепата на парламент, а самият Радев ще може да избира кога да прекъсне живота на това правителство и да продължи с предсрочните избори.

Радев и „Продължаваме промяната“ за съжаление не подържат кризата сами – те имат помощници. Това са и

леви, и десни полезни идиоти, 

които направиха възможно политическата криза да достигне мащаби, застрашаващи устоите на българската държавност.

Разбира се, сега ДБ и БСП все по-ясно разбират, че избори до дупка, които искат от ПП, са самоубийство за страната. И двете партии дават доста сигнали, че са готови да си преосмислят поведението. Има предположения, че БСП и ДБ под някаква форма ще подкрепят редовно правителство в третия мандат. За двете партии обаче цената ще е висока – да влязат в споразумение с ГЕРБ и ДПС, без които никакво редовно правителство не е възможно… 

Това е картината днес – „Продължаваме промяната“ докрай ще саботират всеки опит за коалиция, всеки опит за редовно правителство и всеки опит за решаване на политическата криза. Те се хранят от кризата, бяха създадени от нея и ако тя си отиде, ще си отидат и те. Пред останалите партии стои въпросът – докога ще търпят тяхното инфантилно поведение и аматьорския театър, който разиграват с преговорите за втория, очевидно провален мандат.

А времето тече и не бива да забравяме, че зад политическия  хаос, който слабите и неспособни да управляват партии създават, наднича проруската част на недораслото българско общество, което подкрепя Радев, подкрепя радикални проруски партии, лесно се увлича по популисти и руски марионетки. Тази част на обществото скоро може да даде властта и на „Възраждане“ – другата антисистемна партия, която не крие геополитическите си амбиции за връщане към съветските времена.

Та това, че не влязохме в Шенген си е шамар, естествено, само че ако няма редовно правителство скоро, ударът може да не е толкова деликатен като шенгенския шамар. Напротив, може да е с голямата тояга, и то направо по главата.“

„Руският свят“ в една снимка

Украински ученици се крият в убежището при поредния обстрел (източник: Обозревател).

Гълъбова идея за обезсмисляне на военната помощ за Украйна

Цитирам Faktor.bg от 13-ти декември:

„Комисията по отбрана ще обсъжда на второ четене предложението за военна помощ за Украйна… Второто четене в комисията обаче ще е с уточнението на служебния премиер Гълъб Донев, че оръжието и боеприпасите ще са за обучение на украинските военни в рамките на мисията на ЕС, която не се провежда на територията на Украйна.“

Някой знае ли дали прекрасната идея на Гълъб Донев е минала?

Александър Стоцки за „мотивите“, с които българският съд му отказа убежище

Руският бежанец Александър Стоцки за изхода на делото си на първа инстанция (източник: „За свободна Русия„):

„Българският съд пренебрегна доклада и писмото на Мемориал и други правозащитни организации за репресиите в Русия.

Софийският административен съд счете аргументите на ДАБ за основателни.

В отказа на Държавна агенция за бежанците има, например, следните думи: „че вероятността да е бил призован за мобилизация за предстоящата „военна операция“ в Украйна е несъществена“ – въпреки факта, че още в началото на мобилизацията на адреса на регистрацията ми дойде призовка с очевидната цел на повикване – „да бъде повикан на военна служба“.

Съдът председателстван от съдия Пламен Горелски дори цитира вече станалия легендарен параграф за двадесет години демокрация:

„Ответникът е анализирал и информацията, съдържаща се в официалните справки, относно актуалната обстановка в Руската федерация, като е приел (отчел), че: „положението в страната не се е променило драстично в негативно отношение през последните две десетилетия; въпреки някой по-строги политики, целящи консолидирането и централизирането на властта в ръцете на управляващата партия, има изградени демократични институции и действащи граждански организации, контролирани от обществото; проблемните сфери, които се забелязват от международните наблюдатели често включват негативното отношение на властта и голяма част от обществото към опозиционните „прозападни“ политици, ЛГБТИ-активистите и външно финансираните неправителствени организации; службата в руската армия е процес, който търпи бавни промени през последните десетилетия, с цел професионализирането й, и създаването на корпуси от платени войници и резервисти; в хода на войната в У. и наложените международни санкции пред страната стои основният проблем с осигуряването на свежи валутни и финансови капитали за поддържане икономическа стабилност, а за обществото- проблемът с постепенното спадане на жизнения стандарт.

Настоящият състав на Административен съд София – град, като споделя крайните изводи за липса на основания да бъде предоставена международна закрила приема, че оспорваното Решение № 10938/19.07.2022 г. на заместник – председателя на ДАБ е правилно“.

Нещо повече, не беше предоставена справката, на базата на която ДАБ е открила „демокрацията“ в Русия; вместо това беше получена „справка, относно: руска федерация“ от „дирекция Международна дейност ДАБ при МС“ (МД-652, вече с дата 17.10.22).

Тя съдържа адекватен и достатъчно подробен анализ на ситуацията на преследване, заплаха за живота на хора с антивоенни и опозиционни на диктатурата убеждения, масова мобилизация и др. с позовавания на независими журналисти и публикации (като „Свободна Европа“, „Новая газета Европа“ и други).

Но съдът реши да не взема под внимание тази нова, изненадващо адекватна справка.

Докладите и писмото на вече световноизвестния (Нобелова награда за мир 2022) правозащитен център Мемориал бяха напълно игнорирани, както и заявление от организацията „За Свободна Русия“ За Свободна Русия / For Free Russia , отнасящо се до моята активна дейност и позиция и посочващо опасността, която ме заплашва ако се намирам на територия на (призната от ПАСЕ за терористична!) Руска федерация.“

Софийският административен съд се държи като путински съд

Копирам материал от „Свободна Европа“ от вчера:

„Путин като „удобен повод“. Съдът отказа закрила на руски опозиционен активист

Авторитарният характер на управлението на руския президент Владимир Путин е само „удобен повод“ руски опозиционен активист да твърди в България, че може да стане жертва на репресии, ако се върне в родината си.

Това е един от основните аргументи, с които Административният съд в София-град (АССГ) потвърждава отказа на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) да предостави международна закрила на Александър Стоцки.

Както Свободна Европа писа, той пристига в България ден след началото на непредизвиканата руска инвазия в Украйна – 25 февруари. Мотивът му е, че не иска да има общо с „тази престъпна война“. Затова активно участва и в демонстрации в подкрепа на Украйна тук.

В родината си Стоцки също често присъства на протести. В края на септември 2021 г. е бил активист в щаба на опозиционните кандидати в изборите за Държавната дума на Русия Анастасия Брюханова и Пьотр Карманов. Освен това, след обявената от Путин на 21 септември мобилизация на войници за Украйна, майка му намира в пощенската си кутия повиквателна за сина ѝ.

26-годишният руснак посочва всички тези обстоятелства в молбата си за международна закирла до ДАБ, за да аргументира опасенията си, че е ако се върне в Русия, може да бъде подложен на репресии заради отказа си да участва във войната и опозиционните си политически убеждения.

Агенцията за бежанците обаче му отказва убежище през юли, посочвайки, че Стоцки няма „реални основания да смята, че може да бъде изложен на преследване и риск за живота му“.

В решението ѝ дори се твърди, че в Русия „има ясно изградени демократични институции и действащи граждански организации, контролирани от обществото“. Това становище противоречи на оценките на редица международни правозащитни организации.

На 9 декември административният съд потвърждава отказа на ДАБ. Според съдия Пламен Горелски руснакът не е доказал, че действително е развивал активна опозиционна дейност.

„Ноторно известните факти за авторитаризма на президента на Руската федерация и за протестите срещу войната в Украйна са удобен повод за излагане твърдения за „преследване, основано на различно политическо мнение, респективно за симпатизиране или за съпричастност (членство) към опозиционни групи“, приема съдът.

В решението му се казва още, че разказът на Стоцки пред българските власти „не е подкрепен с неоспорими, макар и косвени доказателства, подкрепящи твърденията, които конструират бежанската история“.

„Няма основания да бъде прието, че от страна официалните власти в Руската федерация се предприемат безогледно масови репресии срещу гражданите, изразяващи по един или друг начин недоволство от политиката на президента“, обобщава съдия Горелски.

Александър Стоцки ще обжалва това решение пред Върховния административен съд. Той предостави на Свободна Европа и снимки, от негови участия в протести в Русия. По думите му последните антиправителствени демонстрации, на които е присъствал, са от 2021 г. в Москва.“

Една от снимките, на които Стоцки е заснет на антиправителствен протест в Москва.

Аз бих добавила само, че когато България беше диктатура и българи бягаха и търсеха убежище на Запад, западните власти не им искаха доказателства, че са се борели срещу режима на Тодор Живков. Държава, чиито власти се държат по такъв начин, заслужава да бъде изритана от ЕС, НАТО и откъдето още се сетят.

Първият мандат очаквано не мина

Кабинетът, предложен от ГЕРБ с първия мандат, не мина, както се и очакваше. Цитирам АФП през „Вести„:“

„Дългогодишната политическа безизходица в България се задълбочава, след като разединеното Народно събрание не успя да излъчи правителство два месеца и половина след изборите в най-бедната страна в Европейския съюз, предава АФП.

Консервативната партия ГЕРБ на бившия премиер Бойко Борисов предложи политическия новобранец проф. Николай Габровски за министър-председател, след като се класира на първо място на изборите на 2 октомври – четвъртите в страната от 2021 г. насам.

Въпреки това Габровски, 51-годишен неврохирург и предложеният от него технократски кабинет успяха да получат подкрепата само на 113 депутати от общо 238 присъстващи.

Срещу предложения кандидат за министър-председател гласуваха 125 народни представители…

Партията ГЕРБ на трикратния премиер Бойко Борисов управляваше почти без прекъсване между 2009 г. и април 2021 г.

Но тя загуби много избиратели и стана силно изолирана от другите партии след масовите антикорупционни протести срещу нея през 2020 г…“

От целия този репортаж искам да обърна внимание на епитета „антикорупционни“. Той ми напомни статия на Кристиян Шкварек в „Труд“ от 10-ти август, малко преди правителството на Петков да падне:

„Другия път не се хващайте на въдицата!

Постоянно чувам една мантра по медиите – управлявала ни била „антикорупционна“ коалиция/кабинет. 
Повтарят го като папагали журналисти и анализатори, и нито веднъж не чух някой да спре разговора и зададе въпроса – по какво разбрахте, че е била такава, отвъд собствените им заявки. 

Ако някой все пак даде аргумент в полза на тази теза, то винаги е това, че били опитвали да разкрият и/или оповестят корупционни практики на предишните управляващи. 

Да, ама вие изглежда не разбирате нещо много просто – „антикорупционно“ не е управление, което просто разкрива схемите на предишните. Това го прави ВСЯКА нова власт, защото носи лесен и бърз електорален дивидент. Антикорупционно е управление, което само не практикува корупция, не върти схеми, не участва в лобизъм и търговия на власт, не шири непотизъм. 

Просто не е достатъчно да разкриваш корупцията на предишните или на политическите си опоненти. Напротив, това е логично, защото носи политически ползи. 

Правителството на Продължаваме Промяната успя само за 6 месеца да се увърти в повече схеми и скандали, отколкото други са правили за 4 години. Само няколко примера: 

1. Целият план за Възстановяване, вече жестоко закъснял, бе върнат от Асен Василев за пренаписване с единствената цел в него да влезе един безумен план парите да бъдат използвани за закупуване на един от най-големите паркове от батерии на земята. Без никакъв икономически смисъл и с критиките на всички възможни експерти, страната ни трябваше според схемата да прахоса над милиард от парите си за възстановяване във въпросните батерии. Защо? 
Защото бързо бе намерена връзка между Василев и някои от фирмите, които ще участват в проекта. Защото той и кръгът му са получили или ще получат комисионни под масата. 

2. Заводът за електромобили край Ловеч, който Кирил Петков уж беше докарал още като служебен министър, и за който държавата щеше да налива пари. Оказа се, че „немските инвеститори“ са всъщност косовари – съдружници на Домусчиев, чийто е и теренът за завода. Все още няма и 1 тухла, камо ли „25 000 електромобила на година“. 

3. Посредниците за газа. Ако обвиненията, че определени фирми-посредници са имали отношения с бившите управляващи и са запазвали слотове предварително, то това може да се окаже най-голямата схема в новата история на България по приходи. 

4. Грамадният и безсрамен непотизъм – докато преди се правеше скандал от назначаването на нечии кум или съученик от гимназията („Кумгейт“), ПП буквално раздадоха всички ключови роли в държавата на съпругите, секретарките, гаджетата, партньорите и приятелите си. Без капка срам. Помните ли жената на Даниел Лорер, която бе назначена на всевъзможни ключови позиции във финансите и надзора, в пълен разрез с всякаква етика относно конфликта на интереси. 

5. След като в продължение на години „Зелените“ биват обвинявани за това, че саботират всячески АМ Струма, защото са лобисти на швейцарска компания за тунели, техният министър – Сандов, потвърди обвиненията, като спря строежа на Струма в последния ЧАС от присъствието си в министерството. Оправда го по медиите с „ами то и без това няма пари“. Това решение само по себе си ще коства стотици животи.
–––––––––––––––––––
Мога да продължа с примерите прекалено дълго за публикация. Повечето хора в страната са вече наясно с тях, затова и рейтингът на кабинета се срина по-бързо от този на всеки друг кабинет в историята. Важното е да си извлечем поуката от всичко това, като запомним простичкото правило: 

Не е „против корупцията“ този, който разкрива схемите на другите, а този, който сам не участва в такива.
Другият път не се хващайте на въдицата!“

Да видим сега ще успеят ли тези хубави хора да съставят правителство.

Прозрение

От Faktor.bg:

„Рекордно ниска оценка за работата на парламента. Симпатизантите на “Продължаваме промяната” и “Демократична България” оттеглят подкрепата си за Радев. Сходна електорална картина като на последните избори. Това са най-общите изводи от декемврийското проучване на изследователски център “Тренд” по поръчка на „24 часа“…

Отрицателните оценки за работата на президента вече няколко месеца превишават положителните. През декември 42% дават позитивна оценка, а 46% негативна. Ерозията в положителната оценка спрямо президента се дължи най-вече на оттеглящите подкрепа в последните месеци привърженици на “Продължаваме промяната” и “Демократична България”.„

Браво на привържениците на промяната за дълбокото и най-вече навременно прозрение! Трябваше след близо три години свободно падане да станем всепризната помийна яма на Европа и по-чистичката част от континента да ни загради (т.е. да ни отреже от Шенген), каквато е стандартната процедура с помийните ями, за да им падне стотинката на хората, които всеотдайно и безогледно искаха промяна, че не всяка промяна е добра.

Може да не сте съгласни с мен, драги читатели, но поне разбирате ли защо съм с две ръце за статуквото?

Президентско управление с работещ парламент

Димитър Попов, Faktor.bg:

„Доживяхме: Президентско управление с работещ парламент!

Защо Радев се конфронтира с всички партии? Този въпрос го задават не малко хора, на които им изглежда неразбираемо президентът да има такова поведение в една парламентарна република. Най-напред нападаше ГЕРБ, обяви Борисов за Сатана и организира пуч срещу неговото правителство; после се конфронтира с ДПС, питайки Карадая коя му е родината; после с „Продължаваме промяната”, които открито обвинява в корупция и некадърност; после с „Демократична България”, които попита какво са дали за армията, че да искат и тя да дава на Украйна; накрая с Корнелия Нинова, обвинявайки я в корупция като икономически министър и подмолно защитавайки нейната вътрешна партийна опозиция.

Отговорът, който най-често срещам е, че той самият се е превърнал в коректив на партиите, които напада само когато не служат на държавния интерес. Едва ли има по-наивно обяснение от това, защото Радев не напада всички партии. Да сте чули да каже нещо срещу Възраждане? Или официално да нападне БСП заради нейна политика? Нито дума не е казвал срещу „Има такъв народ” – и докато бяха в парламента, и след това. „Български възход” и Стефан Янев също са му любимци. Като подредите фактите излиза, че 

напада само евроатлантическите партии,

 които демонстрират антируско поведение. Дори Корнелия Нинова атакува за същото – че продавала оръжие на Украйна подмолно и зад гърба му.

Другият отговор, който често срещам е, че Радев готви свой партиен проект в бъдеще и затова елиминира другите партии. Това обяснение не отговаря на фактите. Радев вече има три партийни проекта зад гърба си – единият беше „Има такъв народ”, другият е „Продължаваме промяната”, третият е „Български възход” на Стефан Янев. От трите засега е атакувал само втория, защото се обърна срещу него и в момента си плаща за тази наглост да хапе ръката, която го е хранила. Трябва да се каже, че Радев не мисли стратегически за бъдещето, той действа тук и сега. Създава партии днес, не ги планира за после. 

Битките на Радев срещу партиите не са нито за принципи, нито за политики. Единственото обяснение го намирам в сентенцията „разделяй и владей”. 

Ако проследите историята на неговите караници с партиите, ще видите че тя изобщо не е права линия. Той атакуваше ГЕРБ, днес обаче и дума не казва за корупция и за Борисов; създаде ПП, но ги свали от власт когато се еманципираха от него; ДБ му бяха мили до преизбирането му, а сега са му врагове. Истината е, че Радев 

използва партиите като марионетки

 Той създава разкол между тях, държи ги наострени една срещу друга, използвайки ги ту като съюзници, ту като противници в един театър, който му осигурява реално президентско управление.

И го прави много успешно! Фактите говорят, че негови служебни правителства са управлявали по-дълго от някои редовни в миналото, а дори редовното правителство на Кирил Петков беше толкова зависимо от президента, че когато Радев реши да оттегли „Има такъв народ” от коалицията, събори цялата конструкция за един ден. Като пресметнем времето излиза, че Радев е на власт от 1 година и 8 месеца и има вероятност да подобри този рекорд съвсем скоро.

Нещо повече – в момента той установява 

едноличен президентски режим с работещ парламент

 Удивително, но е факт! Като бави мандатите, Радев хем има свое служебно правителство, хем има работещ парламент, който може да му гласува закони. Да сте прочели някъде в Конституцията да пише, че президентът има срок за връчването на мандатите? Пише че няма, и ако хипотетично да речем, Радев връчи първи мандат след 2 години, той хем ще има работещо свое правителство, хем ще има парламент, хем конституционния съд ще мълчи, защото което не е забранено, значи е разрешено! 

Е, при такива огромни възможности да се погазва Конституцията, на Радев му остава само едно – да държи партиите скарани помежду им, да създава нови партии при нужда, да изостря политическата криза така, че тя никога да не свършва, и да управлява както намери за добре.

Защо му е да мисли за президентска република или военна диктатура, да иска смяна на политическия модел или пък нова конституция? Той има властта днес и сега. Ако питате мен, Радев е разрушител, който държи властта заради удоволствието да управлява и да отмъщава на враговете си.

 Той не е създател,

 който има угризения за бъдещето, той управлява според фразата „след мен и потоп”!

В този смисъл президентът вече е извършил държавен преврат, обезличавайки парламента и партиите до степен, че те са негодни да му бъдат опозиция. Ние реално се намираме в едноличен режим на управление и съвсем реално търпим последиците от зависимостите на човека Радев. Да, нали не смятате, че той е ангел небесен! Радев май има от какво да се срамува и някой в Москва знае за неговите срамотии. Не във Вашингтон, а в Москва!

Това поставя натовска България в най-лошата ситуация – да е управлявана еднолично от човек, зависим от Русия! И то по време, когато режимът на Путин води война и му трябват всякакви ресурси – политически, военни и икономически, за да не я загуби. България под властта на Радев е разграден за Русия двор, Троянски кон, през който се промъква петрол, газ, както и секретна информация от НАТО. Казват, че в българските специални служби има отдели, които пряко работят в полза на Русия. Самият Радев предизвика възторга на Виктор Орбан с антиевропейските си изяви по Шенген, а служебното му правителство връща вече изгонени руски дипломати обратно в София. 

Колко дълго можем да си позволим такова еднолично управление, което бавно, но сигурно променя геополитическата ориентация на страната? От интерес е както за държавата, така и за цялата нация, такова управление да свърши веднага. 

На партиите обаче не им дреме за държавата, те гледат партийните сметки и използват президента, за да се доберат до властта. Това направиха ПП, ДБ и БСП миналата година, това е на път да направи и ГЕРБ сега. Вероятно чувате слуховете, че третия мандат ще отиде при „Български възход”, а ГЕРБ, ДПС и БСП може да подкрепят програмно правителство с този мандат. Според предварителния замисъл на президентството такова правителство пак ще зависи от Радев. Много е вероятно то да има толкова дълъг мандат, колкото реши президентът, и догодина пак да имаме парламентарни избори. А след тях отново служебно правителство, и пак 

ще въртим рулетката с мандатите,

 която удължава едноличното управление на президента…

Има, естествено, различни варианти тази политическа криза, в дъното на която е Румен Радев, най-накрая да свърши.

Може да стане чрез граждански протести срещу държавния преврат, който президентът прави пред очите ни от 2 години насам, погазвайки многократно Конституцията по всички параграфи, които засягат президентството. Може да стане, ако партиите решат да върнат парламентаризма и демокрацията със законни средства, като съставят най-сетне редовно правителство. Може и едно съюзническо посолство в София да признае, че подкрепата за Радев през 2020 година беше грешка и да оспори авторитета му на офицер с две академии от НАТО.

Разбира се, аз не очаквам някой от тези варианти да се случи. Реалист съм и разбирам, че у нас гражданското общество е продукт на провалената образователна система и се нарича гражданско само на хартия; че партиите пет пари не дават за демокрацията, а за келепира; че за „посолството” Румен Радев е последна грижа.

Затова най-реалистичен ми изглежда следния план – ГЕРБ, ДПС и БСП да направят правителство с третия мандат на „Български възход”, после да забравят за Стефан Янев и за президента, незабавно да уволнят всички кадри на Радев от държавната администрация, най-вече от специалните служби и от МВР, и да върнат интереса на прокуратурата към съветниците на президента, особено към онези, които се занимават с партийно инженерство и финансови транзакции. 

Ако трите партии направят това, тяхното управление ще измие позора от една президентска диктатура, за която те лично имат огромна вина.“

Аз добавям от себе си, че не вярвам „съюзническо посолство“ да има принос в батака, в който ние, българите, се набутахме сами. Съгласна съм с автора обаче, че няма да има силни граждански протести срещу Радев. Повечето от гражданите, които го избраха, и от онези, които протестираха под юмрука му, сега от срам лъжат дори себе си – нямат сили да признаят, че фанатичната им омраза към ГЕРБ закопа България. Затова продължават да твърдят, че Борисов е Сатана и дори Радев е за предпочитане. Вече не се надявам на нищо освен на смяна на поколенията.